Протокол по дело №717/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 672
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 25 април 2023 г.)
Съдия: Мирела Огнянова Кацарска
Дело: 20233100500717
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 672
гр. Варна, 25.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20233100500717 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:46 часа се явиха:
Въззивната страна Д. Г. Д. , редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. Е. С., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Въззиваемата страна НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ
„ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, редовно и своевременно
призована, представлява се от гл. юрисконсулт П. Н., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Г. Д. срещу
Решение № 294/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 385/2022 г. по описа на
Районен съд - Провадия, V състав, с което е признато за установено, че дължи
1
на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, поделение
„Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“, гр. Горна
Оряховица парично обезщетение на основание чл. 5.9 от договор за
повишаване на квалификация и/или преквалификация № 32/21.08.2020 г.,
сключен между тях, в размер на направените от ищеца разходи по чл. 3, т. 1
от договора, след приспадане на отработеното от ответника време по трудов
договор № I[1]115/30.06.2021 г. за периода от 01.07.2021 г. до 17.10.2021 г.,
както следва: 1. Сумата от 4147.98 лева за заплатени стипендии за периода от
месец август 2020 г. до месец април 2021 г.; 2. Сумата от 778.30 лева за
заплатена такса за обучение; 3.Сумата от 211.32 лева за заплатено
възнаграждение за ментори; 4. Сумата от 40.96 лева за заплатени осигуровки
върху възнаграждението за ментори, за които суми се издава заповед №
113/07.03.2022 г. по ч.гр.д. № 221/2022 г. на РС-Провадия, на основание чл.
422 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение
на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че
размерът на претенцията не е доказан. Отправя се искане до съда за отмяна
изцяло на решението на ПРС. Претендират се разноските сторени пред двете
инстанции.
Въззиваемият „ДП Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, поделение „Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност“, гр. Горна Оряховица в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозира отговор по така подадената въззивна жалба, с който се оспорва
същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се направените по делото разноски.

АДВ. С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Допълвам, че в
диспозитива на първоинстанционното решение липсва общият размер на
обезщетението, което признава съдът на ищеца. Считам, че тъй като то
произтича от едно и също договорно неизпълнение съгласно твърденията в
исковата молба, трябва да бъде посочен този общ размер, а не разбито по
пера.
ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
2
Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. С.: Моля да отмените първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно. Законовото положение за уреждане на
отношенията между страните след завършване на обучението със сключване
на трудов договор и със съответното изменение на вече сключен такъв е това
да стане въз основа на уговореното в договора за квалификация или
преквалификация, който е сключен или на основание чл. 234 от КТ, или както
е в нашия случай - на основание чл. 235 от КТ. Това е регламентирано в чл.
237 от КТ. В конкретния случай страните са сключили такъв договор след
завършване на обучението на моя доверител, същите страни са сключили и
трудов договор. Основният проблем, който възниква по това дело, и
основният въпрос, който поставяме по това дело, е възможно ли е трудовият
договор, който се сключва между страните след приключване на обучението,
да бъде сключен за различен срок от време от този, който е договорен в
предхождащия го договор по чл. 235 от КТ. Аз прочетох доста практика в
рамките на цялото производство от първа до втора инстанция, и оставам с
впечатлението, че Върховният съд приема, че е допустимо страните да
договарят други условия в трудовия договор, които са различни от този за
3
квалификация и/или преквалификация на лицето. В решение на Върховния
съд се казва, че трябва страните да се съобразят с този предхождащ трудовия
договор договор за квалификация, но няма абсолютно никаква пречка те да
договорят помежду си различни условия от тези, които са договаряли преди
това. Аз считам, че сме изправени пред тази хипотеза, защото трудовият
договор, който е представен по настоящото дело, говори за това, че е
постигнато съгласие между двете страни – работник/служител и работодател,
трудовият процес да бъде за неопределено време, макар че допустимо е да
има изпитателен срок от 6 месеца, както е уговорено в договора. Сключването
на трудовия договор за неопределено време вместо срочен с фиксиран 3-
годишен срок считам, че не е незаконосъобразно и законът позволява свобода
на договарянето, а щом в процесния трудов договор не е пренесено
съдържанието от чл. 5, ал. 5 от договора за квалификация, то това означава,
че волята на страните е била точно такава, включително волята на
работодателя, който е предложил такъв трудов договор да бъде сключен.
Според мен не може да се приеме, че ответникът не е спазил задължението си
по чл. 5, т. 5 от договора за квалификация. С оглед на това той не може да
носи отговорност за неизпълнено задължение по чл. 5, т. 5 и съответно за
обезщетението, което е уговорено в този договор за квалификация в чл. 5, т.
9, щом сключеният за неопределено време съгласно забраната на чл. 67, ал. 3
от КТ трудов договор не би могъл да се превърне в срочен за определен срок,
например тригодишният, какъвто е първоначално уговорен между тях, освен
при изрично желание на работника или служителя, считам, че неправилно се
претендира обезщетение в този смисъл от него. Съвсем друго би било
положението, ако в конкретния трудов договор бе пренесен този срок от 3
години по предходния договор, сключен между тях. Поддържам доводите,
изложени във въззивната жалба. Моля да вземете предвид и становището,
което изразявам в днешно съдебно заседание. Моля да отмените решението на
първоинстанционния съд, включително в частта, в която сме оспорили, че не
са доказани направените от работодателя разноски по размер. Моля да ни
присъдите съдебно-деловодните разноски, в това число адвокатски хонорар
за две инстанции.
ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Моля да постановите решение, с което да
потвърдите изцяло първоинстанционното решение като законосъобразно,
правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и
4
всички събрани по делото доказателства, като оставите депозираната въззивна
жалба без уважение като неоснователна и недоказана. Постановеният съдебен
акт е в съответствие с установената съдебна практика. Подробни
съображения сме изложили в отговора. Подчертавам, че основание на
претенцията ни представлява вземане по договор за правна квалификация, а
не по трудов договор. Това са две отделни правоотношения между страните.
В конкретния случай считам, че следва да се търси действителната обща воля,
която е постигната със сключването на договора за професионална
квалификация, а именно инвестиране от страна на работодателя на финансов
ресурс с цел повишаване на квалификацията на бъдещ служител, а той от своя
страна да се задължи да работи при него за срок от 3 години, като при
неизпълнение страните са предвидили съответни санкционни последици.
Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:57 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5