ОПРЕДЕЛЕНИЕ
392
№ ..............
Гр. В.
18.09.2013г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен съд В., гражданско отделение, в закрито
заседание на осемнадесети
септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Д. М.
Членове: 1. С. С.
2.
Г. Й.
с участието на секретаря
...............................................................................
и в присъствието на
прокурора......................................................................
като разгледа докладваното от съдия Й.
..........................
въззивно частно гражданско дело № 389 по описа за 2013г.......................,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалбата на В.Ц.Т. с ЕГН **********,с адрес:***- п.к. , общ. Г.,обл. В.,
ул. " против разпореждане от 08.08.2013г. по гр.д. 121/ 2013г. по описа на
Районен съд-К за връщане на исковата молба и прекратяване на делото,като се
твърди,че същото е незаконосъобразно и неправилно. Подадената искова молба била с правно основание чл.499,
ал.1 от ГПК против ответника "О. б. б." АД чрез законните
представители на същата за заплащане на конкретно и подробно описани в петитума
на исковата молба суми, представляващи платена от него покупна цена на недвижим
имот, изнесен на публична продан по изп. дело № 20/ 2004г. по описа на КРС, от
който впоследствие бил отстранен.Жалбоподателят твърди ,че след като бил
уведомен по образуваното въз основа на подадената от него искова молба
гражданско дело №121/ 2013 г. по описа на КРС, установил, че дължимите такси в
общ размер на 1540.96 лв. са непосилни с оглед получаваната от него
пенсия,поради което подал надлежна молба за освобождаване от държавна такса, в
която добросъвестно приложил декларация за реалното си финансово и здравословно
състояние към момента.Предмет на делото било връщане на платената от
жалбоподателя покупна цена по
организирана от ДСИ при КРС публична продан по изп. дело № 20/ 2004г. на КРС.
Имотът бил възложен на жалбоподателя с
постановление за възлагане от 31.05.2005г. по изп. дело №20/ 2004г. на съдия-
изпълнител при РС- Кула от 31.05.2005г., влязло в законна сила на 09.06.2005г.,
вписано във входящ двоен регистър №3336/ 04.12.2006г-, т.И, №138, партида №6866
на АВ при КРС.В резултат на редица съдебни актове в рамките на няколко години
било установено че ДСИ при КРС е продал всъщност чужд имот, че де факто към момента на
публичната продан имотът не е бил на длъжника по делото и жалбоподателят съответно не бил станал собственик на същия,
въпреки внесената от него покупна цена и всички платени на държавата и на съда
такси.Жалбоподателят не носел вина за
тази юридическа грешка, но въпреки това понасял нейните негативи и бил изправен
пред невъзможността да защити ефективно
правата си и да възстанови претърпените
от него загуби, след като нямал достатъчно средства да заплаща съдебни такси и
разноски.По-нататък в жалбата се изразяват
доводи относто материалното положение на жалбоподателя и семейството му и
невъзможността да заплаща даржавни такси и разноски.Твърди,че от 2006г. до
момента неговото семейство нямало други
доходи, извън получаваните от него и съпругата му пенсии, за чийто размер
добросъвестно бил представил доказателства.Макар да бил едноличен собственик на
капитала на търговска фирма "В. М." ЕООД, видно от представената справка
от ТД на НАП- В. Т., последната не осъществявала дейност, считано от 2010 г.Към
молбата за освобождаване от държавна такса до Районен съд- К. била приложена Декларация за материалното и гражданско
състояние , в която бил описал и тежкото си здравословно състояние. Налагали се ежемесечни разходи за лекарства и изследвания,
чийто размер към момента бил около 400 лв.Отделно от това, независимо че
съпругата му получавала пенсия за изслужено време и старост в размер на около
385 лв., същата също имала ежемесечни разходи за лекарства и изследвания,
доколкото самата тя не била в добро здравословно
състояние.
С оглед на горното се иска да бъде отменено
разпореждането на Кулския районен съд, постановено по гр.д. №121/
2013г. на КРС, с което връща исковата молба и се прекратява гражданското дело.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства,Съдът прие за установено следното :
Предявен е иск от В.Ц.Т. с ЕГН:********** *** против „О. Б. б." АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. бул., представлявано от С. П. В. и Р. И. Т. за връщане на сумата от 19443.21 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.06.20123г. до окончателното издължаване, представляваща заплатена цена за покупка на имот №025002, с площ от 19307 кв. м. в местността Т. ведно с построените в него сгради, подробно описани в исковата молба, възложен му по изп.д.№20 от 2004г. на Районен съд К, която сума е изплатена на ответника по изпълнителното дело, както и за сумата от 19080.64 лева мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 27.05.2005г до 24.06.2013г., а също и за разноските по делото.
Съдът е оставил
исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да представи
документ за внесена държавна такса по сметка на Районен съд К в размер
на 777,73 лева за иска за заплащане на сумата от
19 443.21 лева, и за такса от 763.23 лева за
иска за заплащане на сумата от 19080.64 лева, като е определил едноседмичен
срок, считано от получаване на указанието.
В срока за отстраняване на нередовностите ищецът е подал молба за освобождаване от заплащане на държавни такси, поради лошо здравословно състояние, изискващо разходи за лечение. С молбата е приложена декларация за имуществено състояние, от която е видно, че ищецът получава пенсия от 710.48 лева, а съпругата от 385.79 лева, като и двамата не притежават недвижими имоти, МПС, влогове и не получават други доходи, както и че „В. М.” ЕООД, на което ищецът е управител, не осъществява дейност. За последното има доказателства и от ТД на НАП. С молбата са представени и епикризи, от които е видно, че ищецът е лекуван от инфаркт.
Кулският районен съд ,преценявайки разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК,предвиждаща, че такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, е приел ,че молбата е
неоснователна, тъй като от представените доказателства било видно, че месечните доходи на семейството на ищеца са достатъчно
високи, за да може да си позволи заплащането на държавната такса по предявения
иск, още повече, че таксата
се заплащала еднократно
и при евентуално уважаване на иска ответникът можел да бъде осъден да заплати разноските. Ищецът действително имал влошено здравословно състояние, но заплащането на дължимите държавни
такси не би оказало съществено материално затруднение.Водим от горните съображения,с разпореждане от 23.07.2013 г.Районният съд
оставил без уважение молбата за освобождаване от заплащане на
държавни такси,оставил исковата молба без движение и указал на ищеца в едноседмичен срок, от връчването на разпореждането, да отстрани
нередовностите на исковата молба и да представи
документ за платена държавна такса по сметка на Районен съд К. от 777.73 лева за иска за заплащане на
сумата от 19443.21 лева, и за такса от
763.23 лева за иска за заплащане на сумата от 19080.64 лева.Съдът е постановил ,че разпореждането
не подлежи на обжалване.
Указанията са получени
от ищеца на 29.07.2013г. и до края на едноседмичния срок — 05.08.2013г., ищецът не отстранил нередовностите, като не е представил
документ за платени държавни такси.С оглед на горното с
разпореждане от 08.08.2013 г. на Кулския районен съд исковата молба е върната и
производството по делото е прекратено.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
В константната си практика ВКС приема,че
определението на съда ,с което се отказва освобождаването от заплащане на такси и разноски
,подлежи на въззивно ,а също и на касационно обжалване по реда на Чл.274
ал.3 ГПК ,тъй като следва да се
разглежда като определение,преграждащо по-нататъшното развитие на делото по
смисъла на Чл.274 ал.1
т.1 ГПК –в този смисъл са Определение № 3 от 3.01.2012 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 556/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З. П., Определение № 19 от 23.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 656/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. Н., Определение № 23 от 22.01.2009 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1996/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц., Определение № 35 от 17.01.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 604/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят С. П., Определение № 40 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 22/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М., Определение № 40 от 2.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 900/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М., Определение № 59 от 25.01.2010 г. на ВКС по
ч. т. д. № 29/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р. К., Определение № 68 от 20.01.2012 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 579/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.,Определение № 87 от 27.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 559/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л. Б. и много други.С оглед на горното
районният съд е следвало на основание Чл.7 ал.2 ГПК да връчи на ищеца препис от
разпореждане от 23.07.2013 г. и да укаже на ищеца,че разпореждането подлежи на
въззивно обжалване пред Видинския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на преписа.Едва след изтичане на горния срок,респективно след
влизане в сила на съдебните актове на горните съдебни инстанции по въпроса за
освобождаване от такси и разноски следва
да се укаже на ищеца задължението да внесе държавни такси . Въпросът дали
ищецът следва да бъде освободен от заплащане на такси и разноски е висящ ,поради което прекратяването на
производството поради отстраняване на нередовности на исковата молба е
преждевременно и незаконосъбразно.
С оглед горното Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.08.2013г. по гр.д. 121/
2013г. по описа на Районен съд-К. за връщане на исковата молба и прекратяване
на делото и връща делото на Районен
съд-В. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: