Р Е Ш Е Н И Е №957
19.06.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 9/2020 г. по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.Г., ЕГН:
**********, с адрес: *** против
Електронен фиш Серия К, № 3148912 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата отмяна. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.А.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият
орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния
фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената по преписката справка
от системата за управление на административнонаказателната дейност за дата на
връчване е отбелязана 04.12.2019 г. Жалбата е подадена на 17.12.2019 г. (пред
Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган), поради което дори и ЕФ да е бил връчен на
посочената дата - 04.12.2019 г., то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се
явява спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 10.06.2019 г. в 09:13 часа в гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 111 жалбоподателят А.А.Г. управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.
№ ***със скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с идент. номер 546.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като
след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена
стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е
налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против
жалбоподателя Г. бил издаден Електронен фиш Серия К № 3148912, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № ***, е от одобрен
тип и със срок на валидност до 24.02.2020 г.
От Протокол № 4-32-19 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало
последваща проверка на 08.03.2019 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с
рег. № 1030р-15703/11.06.2019 г.) се установява, че на дата 10.06.2019 г.
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични
изображения с номера от 5512 до 5534, с начален час на работа 09:00 ч. и краен
час на работа 10:40 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №
111, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката клип 5513 от радар № 546
се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с
рег. № ***е била 75 км/ч, а заснемането е било извършено на 10.06.2019 г. в 09:13
часа.
От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на
ДАМТН (лист 22-23 от делото) се установява, че Главна дирекция „Национална
полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща
проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M, както и че
срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта.
От справка за собственост на МПС с рег. № ***(лист 43
от делото) се установява, че същото е собственост на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД – клон Пловдив, както и че в системата „АИС КАТ Регистрация“ има
заявен от собственика и вписан ползвател – „Такси-1-2009“ ЕООД.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 111; датата
– 10.06.2019 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:13 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното
средство – жалбоподателят А.А.Г.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 72 км/ч, при ограничение от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева;
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
***, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност в
процесния случай, тъй като деянието, санкционирано с обжалвания ЕФ, е извършено
на 10.06.2019 г.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между
процесния електронен фиш и приложения към него клип от радар № 546. От протокола
за използване на АТСС с рег. № 1030р-15703/11.06.2019 г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“
№ 111. Работата с него е започнала на 10.06.2019 г. в 09:40 часа и е приключила
в 10:40 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично
изображение е с пореден № 5512, а последното с № 5634. Процесният клип е с №
5513 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. №
546 на дата 10.06.2019 г.
Оборено от доказателствата по делото е възражението на
жалбоподателя, че техническото средство, с което е установено нарушението, не е
било изправно и не е преминало последваща периодична проверка. Фактът, че
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M съответства на
одобрения тип е доказан по делото от протокол № 4-32-19/08.03.2019 г. от
последващата проверка на мобилната система. Приложено по делото и прието като
писмено доказателство е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 досежно същото техническо средство. Периодичността на извършваните
проверки на лазарни скоростомери е една година, поради което при използването
си на 10.06.2019 г. това действие е било в обхвата на последната успешно
премината периодична проверка. По тези съображения съдът намери възражението за
неоснователно, а измерването на скоростта на движение е извършено от одобрен
тип средство за измерване, преминало последваща периодична проверка със
заключение за съответствие с одобрения тип.
Приета като доказателство по делото е изисканата с жалбата
заповед на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
по чл. 38 от Закона за измерванията за оправомощаване на лицето, извършило
последващата проверка на средството за измерване. Установява се от Заповед №
2050-4/11.02.2019 г., т. 2.5, че извършилата проверката Главна дирекция
„Национална полиция“ е надлежно оправомощена да осъществява тази дейност за
мобилни системи тип TFR1-M, с каквато
е установено и процесното нарушение. Установява се още, че проверката,
обективирана в протокол № 4-32-19/08.03.2019 г., е извършена от проверител,
посочен в т. V от
заповедта. Следва да се отбележи и че лабораторията за проверка на средства за
измерване към Главна дирекция „Национална полиция“ е вписана под № 36 в
поддържания от ДАМТН регистър на лица, оправомощени за проверка на средства на
измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, публично достъпен
на интернет страницата на ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/registri/opr.lica.pdf. По тези
съображения съдът приема, че последващата проверка на средството за измерване е
извършена от надлежно оправомощено лице и този факт е категорично доказан по
делото, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо
средство тип TFR1-М е мобилно
съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. В тази връзка
и по повод наведените в жалбата оплаквания при служебно извършената проверка
съдът установи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на
процедурата по установяването на процесното нарушение посредством използването
на мобилно автоматизирано техническо средство и система. Съставен е протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено
доказателство по делото. Същият съдържа всички изискуеми реквизити на
съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е
удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено
с мобилно АТСС, но това не е станало във време на движение – в протокола е
удостоверено, че измерването е в стационарен режим. В тази връзка не е имало
забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш, доколкото контролът
не е осъществяван във време на движение.
На следващо място неоснователно е възражението да не е
доказано чия е измерената от техническото средство скорост на движение.
Използваното означение ↓ за посока в съставения клип № 5513 показва, че
процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС,
движещи се срещу радарния лъч. Следователно прави се извод, че не би могло на
жалбоподателя да бъде причислена скоростта на движение на МПС, което се е
движило по посока на радарния лъч. Същевременно от снимковия материал по делото
не се установява движение на други МПС в посока срещу радарния лъч (посоката, в
която се е движил жалбоподателят), чиято скорост да може да бъде причислена на Г..
Спазени са правилата за валидност на клипа при измерване на скорости – в
момента на засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“)
автомобилът на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада с
посоката, указана на радара. В случая не се установява наличие на повече от едно
МПС в момента на измерване на скоростта, напротив – от снимковия материал е
видно, че е установено преминаването единствено на автомобила на жалбоподателя,
поради което неясно е скоростта на движение на кое друго превозно средство би
могла да бъде причислена на жалбоподателя. След като са били изпълнение тези
условия, от направения клип и съдържащия се в него снимков материал във вид на
кадри е избран кадър, на който ясно се вижда регистрационният номер на МПС – ***.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че принципът
на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва
скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от
транспортния поток в диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка
намеса, идентифицира и посочва автомобила, който се движи с превишена скорост.
В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен
участък, е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са
повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (така Решение от 26.02.2018 г. по к.а.н.д. №
10050/2018 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на Административен
съд – Русе). По тези съображения съдът намери и това възражение за
неоснователно.
Не е допуснато нарушение и при описанието на мястото
на извършване на нарушението. Противно на твърдяното в жалбата, в ЕФ са
посочени улица и номер – нарушението е извършено в гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 111, където разрешената максимална скорост на движение е била 50
км/ч. Така направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението
да бъде отграничено от кое да е друго място, като не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на
установените правила. Съдът приема, че описанието на нарушението отговаря и на
стандарта, установен с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно деянията,
санкционирани с НП.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания
по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва жалбоподателят Г.
да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 10.06.2019 г. в 09:13 часа в гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 111 жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с
рег. № ***, като се е движил със скорост от 72 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. От субективна страна деянието
е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал
съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, съзнавал е с каква
скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост на движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на
жалбоподателя Г.. По делото е надлежно проведена процедура по чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП, в резултат от която първоначално издаденият ЕФ № 2802696
против И.В.А. е бил анулиран. Установява се, че не е налична разписка или друго
доказателство за датата на връчване на ЕФ серия К № 2802696, поради което
следва да се приеме, че 14-дневният срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е бил
започнал да тече към момента на подаването на декларация с УРИ
103000-17786/06.11.2019 г., поради което последната е в срок. Декларацията е
надлежно попълнена с данни за лицето, управлявало процесния лек автомобил на
датата на извършване на нарушението, представено е и изискуемото приложение –
копие на СУМПС на жалбоподателя Г.. Досежно последния нито се твърди, нито по
делото са ангажирани доказателства той да е упражнил правото си да декларира
писмено, че процесното движение в 09:13 часа на 10.06.2019 г. с лек автомобил
„Фиат Типо“ с рег. № ***с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП
е осъществено при управлението на автомобила от друго, различно от него, лице.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на
движение на жалбоподателя, а именно 72 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 75 км/ч, се извадят 3
км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на
скоростта, а именно 72 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е
установено превишаване с 22 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира,
че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата
скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са определени
от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е
правилно определено и не се налице основания за неговото изменение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
макар на приложения снимков материал да се виждат обозначения по превозното
средство, от които да може да се направи обосновано предположение, че то се
използва и за таксиметров превоз на пътници, то това не води до извод за
неправилно приложена санкционна разпоредба. На първо място предметът на
доказване по делото се очертава с описанието на нарушението в ЕФ, а в него
липсва твърдение нарушението да е осъществено при управление на моторно
превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари. Санкционната
разпоредба изцяло кореспондира със словесното описание на нарушението, като на
жалбоподателя не е предявявано административно обвинение по квалифицирания
състав по чл. 182, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка по-високият размер на
административните наказания, определени с разпоредбата на чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, произтича от завишената обществена опасност на деянието, когато
превишаването на скоростта е осъществено при извършване на обществен превоз на
пътници и опасни товари. Тук следва да се има предвид, че един таксиметров
автомобил би могъл да се придвижва по платното за движение и без да осъществява
дейност по обществен превоз на пътниците. Ако нарушението е осъществено именно
в такъв момент, то би било неоправдано санкционирането му по квалифицирания
състав по чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, доколкото дейност по обществен превоз на
пътници не е била осъществявана в този момент. Налага се извод, че разпоредбата
на чл. 182, ал. 3 от ЗДвП ще намира приложение, когато движението в нарушение
на правилата по ЗДвП е осъществено при
или по повод на извършвана дейност по обществен превоз на пътници или
опасни товари. Обстоятелството, че автомобил, който принципно има разрешение да
извършва такава дейност, се придвижва по платното за движение, не означава, че
винаги с автомобила се извършва само и единствено такъв обществен превоз. Този
извод следва и от изричния регламент на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Обн. ДВ бр. 109 от 14.12.1999
г., изм.) „при преустановяване на работа водачът поставя на предното стъкло
вдясно на автомобила табела „Не работи“ (приложение № 13) и сваля или закрива с
калъф знака „Такси“. Последният представлява приложение № 8 от Наредба №
34/06.12.1999 г. Следователно действащият правен ред също допуска автомобил,
който се използва за таксиметров превоз на пътници, да се придвижва по платното
за движение и без в този момент да извършва посочената дейност. Осъществените
тогава административни нарушения по превишаване на разрешената максимална
скорост се наказват съобразно различията по чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, но
не и по чл. 182, ал. 3 от ЗДвП. Административнонаказващият орган сам е изключил
от предмета на доказване по делото обвинението за квалифициращо обстоятелство,
като е приложен материалният закон, който напълно съответства на описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти. Правото на защита на жалбоподателя по
никакъв начин не е ограничено, тъй като не е разколебан категоричният по делото
извод за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и за
неговото авторство от страна на жалбоподателя Г..
По делото не се установиха никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението съставлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Страните не са
направили искания за присъждането на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 3148912 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.А.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ