Р Е
Ш Е Н
И Е 260071
гр.Кюстендил, 21.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на двадесети
май
през две
хиляди двадесета и първа година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Мл.съдия:КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря Мая Стойнева
с участието на
прокурора от КнОП Владимир Мицов
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 118
по описа за
2021 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда
№ 260005, постановена от Дупнишкия районен съд на 20.01.2021 г. по НОХД №325/2019 г. по описа на същия съд подсъдимият Г.К.Л. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК-
затова, че на 16.01.2019 г. в гр. Дупница е държал високорисково наркотично
вещество- амфетемин на стойност 3, 30 лева със съдържание на наркотично
действащ компонент амфетамин 29,9 %, без надлежно разрешение. На осн. чл. 54 НК
му е наложено наказание ЛС в размер на 1
година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на Л. са възложени и разноските
по делото.
Присъдата се обжалва с въззивна
жалба от адв. Й.Г.- защитник на подс. Г.К.Л.. Изтъкнати са доводи за липса на
доказателства, установяващи виновността на посочения подсъдим и неправилна
преценка на доказателствения материал. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно се прави
искане за преквалификация на деянието, приложение на чл.354а, ал.5 НК и приложение на чл.78 от НК.
Представителят на КнОП пред окръжния съд
оспорва въззивната жалба и пледира за потвъждаване на присъдата на ДнРС, като развива доводи за доказаност на
обвинението.
Защитникът на подс. Л.- адв.Г.
поддържа доводите си във въззивната жалба, изтъква доводи за нарушения на материалния закон и иска оправдаване на
подсъдими.
Подсъдимият Г.К.Л. твърди, че
откритото количество наркотик е останал от предишно негово деяние и иска да
бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, счита, че атакуваната присъда е постановена
при съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними по см.
на чл.335, ал.2 НПК и налагат нейната
отмяна на осн. чл.334, ал.1 т.1 НПК вр. чл.348, ал.1, т.2 вр.ал.3, т.1 НПК. Констатираните по-
долу нарушения не попадат под преклузията на чл. 249, ал.3 НПК- да не могат да
се правят констатации за допуснати нарушения на процесуалните
правила в досъдебната фаза на процеса, които не са били поставени на обсъждане
в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, доколкото в настоящия случай
обвинителния акт страда от тежък порок,
който ограничава правото на защита на подсъдимия и който не може да бъде
отстранен от настоящата инстанция, нито пък да се приеме за несъществен.
С ППО от 26.02.2019 г. подс. Г.К.Л.
е бил привлечен към наказателна отговорност за това, че на 16.01.2018 г. в гр. Дупница е държал високорисково наркотично
вещество- амфетемин на стойност 3, 30 лева със съдържание на наркотично
действащ компонент амфетамин 29,9 %, без надлежно разрешение. (Видно от
материалите от ДП е, че твърдяното престъпление очевидно е извършено на тази
дата, доколкото тогава е било извършено
претърсване и изземване на открит в гр. Дупница наркотик).
На 15.03.2019 г. ДнРП е внесла
обвинителен акт срещу подс. Г.Л., в който на стр.12, абзац I е отразила, че на дата 16.01.2018
г. е извършено претърсване и е открит наркотик. При излагане на доводи
относно правната квалификаци яна деянието ДнРс на стр.3, абз. III е посочила, че деянието е на 16.01.2019 г.
Същата дата е отразена и в
диспозитивната част на обвинителния акт на стр.4, абзац II.
ДнРС
с атакуваната присъда е приел, че датата на деянието е 16.01.2019 г.
В
мотивите си на няколко места е изложил доводи, че деянието е на 16.01.2018 г.
Посоченото нарушение е съществено и води
до необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав. Причината за него тръгва още от обвинителния акт, в
чиято обстоятелствена част са посочени две различни дати на деянието, при което
не става ясно кога евентуално е
осъществено то. Това противоречие не е отстранено от ДнРС при проведеното РЗ,
на което никоя от страните не направила искане
за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващи в невъзможност да се
разбере какво е времето на деянието. Това нарушение е
съществено и не се преклудира от забраната начл.248, ал.3 НПК (доколкото
този въпрос изобщо не е бил поставян на разглеждане), поради което не
съществуват процесуални ограничения и забрани те да бъдат поставяни за
разглеждане в това производство. Отделен е въпросът, че съгласно последователно
застъпваното от ВКС становище служебната намеса е винаги допустима, когато се
касае за наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила,
както и когато се касае за закононарушения, които съществено накърняват
правно-защитените интереси на подсъдимия или основните начала на
правораздаването (Р-76-04- ІІІ НО, Р-346-04- ІІІ НО). В настоящия случай въпросът за времето на извършване на деянието е
един от въпросите, който заедно с въпросите
относно автора, времето, мястото и същността на извършеното деяние е
гаранция за правото на защита на
подсъдимия срещу евентуално повдигнатото му обвинение. В този аспект
посочването на две различни дати в обвинителния акт и повдигане на обвинение за
време, което е в противоречие с ППО на ДП и с обективните данни за извършването
му, несъмнено води до невъзможност за подсъдимия да разбере какво е
повдигнатото срещу него обвинение- а то е съществено съгласно регламента
на чл.249, ал.4, т.1 НПК.
Дори да се приеме, че посочените противоречия
в обвинителния акт относно времето на извършване на престъплението, се дължат
на очевидна фактическа грешка в ОА,
отстраняването на същата не може да бъде извършено от въззивния съд, а само в
първата инстанция по реда на чл.
248а ал.1 от НПК. От съдържанието на
разпоредбата на чл.
248а ал.2 от НПК може да се извлече категоричен извод, че провеждането на
съдебно производство, образувано въз основа на ОА, в който има очевидни фактически грешки, които не са били
отстранени от прокурора по реда на чл.
248а ал.1 от НПК, е процесуално недопустимо, тъй като в тези случаи
съдебното производство задължително подлежи на прекратяване от
съдията-докладчик от първинстанционния съд.
ДнРС, вместо
да предприеме съответните мерки за отстраняване на този порок в ОА още в РЗ
чрез механизма на чл.249, ал.1 вр.
чл.248, ал.1, т.3 НПК, е провел съдебно следствие и е постановил присъда, с която още повече е задълбочил
констатираните процесуални нарушения и е допуснал ново такова- в диспизитива на
присъдата като дата на деянието фигурира
16.01.2019 г. , а в мотивите на същата е приел, че то е на датата
16.01.2018 г. Това противоречие
между мотиви и диспозитив представлява неяснота във волята на съда относно
датата на деянието. То е съществено и
води до отмяна на присъдата, тъй като не може да се извлече и провери
истинската воля на съда относно датата на деянието. Според настоящия съдебен състав, в
конкретния случай, е недопустимо отстраняване по пътя на тълкуването на
констатираното несъответствието между мотиви и диспозитив на присъдата.
Съгласно разпоредбата на чл.305 НПК присъдата съставлява
безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив,
които са последователни и логически свързани. Диспозитивът е логическо
продължение на мотивите и между тях не може да съществува противоречие, както
по отношение санкционните последици, така и по отношение на време, начин и
място на извършване на деянието. Когато в мотивите на присъдата са изложени
съображения за една дата, а с диспозитива е определено друга, изискването за
логическа цялост и безпротиворечивост на присъдата е нарушено. Неизменна е
съдебната практика, че противоречието между диспозитив
и мотиви винаги съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените. Този въпрос е изключително важен в
настоящия казус, тъй като видно от
изисканите от КнОС справки за правното положение на Л. е, че същият е извършил
настоящето деяние в съвкупност с друго деяние. Евентуалното приемане като дата
на деянието на такава, каквато не съответства на действителността, би довела до
сериозен проблем при преценка необходимостта от приложението на чл.25 НК,
което в никакъв случай не е в интерес на
дееца.
В настоящия казус вътрешното противоречие
във волята на съда досежно времето на изпълнителното деяние в съдебния акт е довело до ограничаване
процесуалните права на страните в процеса и е съществено нарушение по смисъла
на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Посочените нарушения не могат да бъдат
отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при новото разглеждане на
делото, тъй като са свързани с правилното приложение на процесуалния закон.
Новото разглеждане на делото следва да започне от стадия „Предаване
на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“,
тъй като нарушения са допуснати още в този стадий. С
оглед на това присъдата следва да се отмени изцяло, което прави безпредметно
обсъждането по същество на оплакванията изложени в жалбата на подсъдимия относно
правилността на атакуваната присъда.
По тези съображения и на осн. чл. 334,
ал.1, т.1 НПК, вр. чл.335, ал.2 НПК вр. чл. чл.348, ал.1, т.2 вр. ал. 3, т.1 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 260005/20.01.2021 г., постановена от Дупнишкия районен
съд по НОХД № 325/ 2019 г. по описа на същия съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане
от друг състав на същия съд от стадия
„Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание“.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.