РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 126950
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20221110163738 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на „[******], със седалище и адрес на
управление: [******] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против [******]
ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и
законната лихва върху главницата. Относно претендираните суми - такса съгласно чл. 5.5 от
[******] за предоставяне на парични потребителски кредити и тарифа за таксите и
комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 233,50 лева и такса за
разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит [******] г. в размер на
176,40 лева за период от 14.08.2021 г. до 14.07.2022 г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорените такси е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител. Според чл. 5.1 от договора кредитополучателят дължи еднократна такса за
разглеждане: 176,40 лева. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване
на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 9.1 от договора.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Така формулирани, разпоредбите на чл. 5.1 от договора противоречат на посочената норма
на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Във всички случаи
вземането за тази такса ще възникне в сферата на кредитора, без да е ясно дали ще се
предостави насрещна услуга.
Съгласно чл. 5.5 от ОУ клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията
1
си по договора точно и в срок, да възстанови на [******] виновно причинените разходи за
административно обслужване съгласно действащата Тарифа на [******] и при стриктно
съобразяване на реално извършените от [******] действия. Уговорената допълнителна такса
в общите условия към договора е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността
му за разноски така, както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава.
Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се
сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се
явяват в пряко противоречие с чл. 33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. В случая, уговореното заплащане на обезщетение за забава под
формата на такса цели именно неправомерния резултат, поради което съдът намира клаузата
за нищожна на това основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира
наред с обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява
забавата на длъжника. Това от своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на
кредитора, като се наблюдава значително неравновесие в правата на страните. Всичко
изложено води до извода за нищожност на клаузите, поради което в тази част, такса
съгласно чл. 5.5 от [******] за предоставяне на парични потребителски кредити и тарифа за
таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 233,50 лева и
такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит [******] г. в
размер на 176,40 лева за период от 14.08.2021 г. до 14.07.2022 г., заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното, СРС
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на [******], със седалище и адрес на управление: [******] за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против [******] ЕГН: ********** за:
такса съгласно чл. 5.5 от [******] за предоставяне на парични потребителски кредити
и тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в
размер на 233,50 лева и
такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит [******] г. в
размер на 176,40 лева за период от 14.08.2021 г. до 14.07.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2