Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 409 11.10.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на тринадесети септември ..............…….................................................
през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Д.П. ……...........................................
и в присъствието на прокурора …..…………..................................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…............................….......…
гр.д. № 1011 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – Г.Т.Я.
*** твърди, че търси установяване на вземането си по ч.гр.д.
№ 7087/2019 г. на РС-Пловдив, тъй като срещу издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК постъпило възражение от длъжника. Ответното дружество издало
фактура № **********/08.04.2019 г. на стойност 442,62 лева за периода от
10.01.2017 г. до 10.04.2017 г. вследствие установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството ел. енергия за обект с ИТН 1572708, в **********************,
кл. № **********, чийто титуляр бил ищецът. Платил сумата от 442,62 лева за да
не бъде прекъснато ел. захранването. Заявява, че не е ползвана допълнително
начислената ел. енергия, поради фактурата била издадена без основание, поради
което моли за възстановяване на сумата.
Моли съдът да признае за установено, че ответното дружество му дължи
сумата 442,62 лева – възстановяване на платена без основание сума стойност на
ел. енергия, за която сума е издадена фактура №
**********/08.04.2019 г. и 0,86 лева – лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.
Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД – Пловдив подава отговор, в който намира
иска за допустим, но неоснователен. Процесната сума била начислена и
претендирала правомерно на основание разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката, във вр. 51, ал.1 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), вр. чл.48, ал.1, б.“а“ ПИКЕЕ, съгласно които в
посочените случаи операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по дълъг от 90 дни. Коригираните
количества били изчислени при спазване на методиката. Било констатирано
несъответствие на СТИ с нормираните метрологични и технически характеристики за
точност. При извършената в БИМ експертиза се установило, че електромерът е
манипулиран, като е отчитал преминаващата електроенергия с грешка. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По заявлението от 07.05.19
г. е образувано ч.гр.д. № 7087/2019 г. по описа на РС-Пловдив и против
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3733/09.05.2019 г.
за сумата от 443,48 лева, представляваща недължимо платена сума по фактура №
********** от 08.04.2019 г. на стойност 442,62 лева, начислена за периода от
10.01.2017 г. до 10.04.2017 г. за обект с ИТН 1572708 в **********************************,
на клиент с клиентски номер № **********, върху която е начислена и платена
лихва за забава в размер на 0,86 лева, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, разноските по делото в общ размер на 345
лева, от които 25 лева държавна такса и 320 лева, платено адвокатско
възнаграждение.
Длъжникът е
възразил против издадената заповед за изпълнение, а ищецът своевременно
изпълнил указанията на съда и предявил иска.
С констативен протокол от 10.04.17
г. сер. № 363464 представители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, в
присъствието на свидетели са извършили проверка по състоянието на електромер на
посочения адрес –жилище: електромер фабр. № *********, ADD, с посочени показания и номера на
пломби на клемния блок и държавна. Електромерът е бил демонтиран за експертиза
след анализ данни. Поставен е в безшевна торба и пломбиран с пл. № 476176 за предаване
за експертиза на БИМ и на негово място е бил монтиран нов електромер, с
посочени показания, на който е била извършено контролно замерване с посочен
еталон. Протоколът е подписан от присъствалите.
На същата дата е бил
съставен и протокол от оглед на средството за измерване при демонтажа от
електрическата мрежа и заявление за метрологична експертиза на СТИ.
При извършената
експертиза на средството за измерване, съгласно протокол № 847/15.11.2018 г. на БИМ, Д”Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения“ София, е констатирано, че е бил
осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Залепена е пластинката на
ключе SB1 за
регистрация на отворен основен капак. Към електрическата схема допълнително е
присъединено устройство – платка с електронни компоненти, непринадлежащо към
схемата на електромера. Има изменение на електрическата схема, което не
съответства на одобрения тип.
Изготвена е справка за
коригиране на сметката за ел. енергия на клиента като са доначислени общо 3059
кВтч.
С писмо от 08.04.19 г.
клиентът се уведомява за констатираната манипулация и не отчитане от електромера,
поради което ползваната енергия е неизмерена, съответно незаплатена, поради което
на основание чл.48 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия, сметката на абоната за ел.енергия за периода от 10.01.2017
г. до 10.04.2017 г., за 90 дни, ще бъде коригирана с допълнително начислена
сума от 442,62 лева, в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел.енергия. Писмото е получено на 24.04.2019 г.
По делото е представена
фактура № **********/08.04.2019 г. на стойност 442,62 лева – дължима сума в
следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството ел. енергия, с падеж 18.04.2019 г.
Видно от представените
квитанции от 25.04.2019 г., е била заплатена сумата по посочената фактура в
размер на 442,62 лева и лихва за забава по фактурата в размер на 0,86 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установява,
че ищецът е потребител на електрическа енергия и мрежови услуги с кл. № **********,
ИТН 1572708 за обект на потребление в гр.Димитровград, ул.“Емилиян Станев“ 7,
ап.15.
Не са спорни и фактите относно
извършената с констативния протокол проверка на електромера, както и
резултатите от извършената експертиза, при която е установено, че върху
електромера е извършена не оторизирана намеса, в резултат на която електромерът
не измерва количеството консумирана ел. енергия от обекта.
Тежестта за установяване
дължимостта на процесната сума, респективно основанието за нейното получаване и
нейния размер е на ответното дружество. Основният спор по делото е относно
възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена
електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени
количества.
В Закона за енергетиката
се предвижда възможност да бъдат извършвани корекции на сметки на потребителите
в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия(с оглед
разпоредбите на чл.98а ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, при спазване на
приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2 от ЗЕ, които
правила са приложими в случая, тъй като се касае за извършена корекция на
сметка след изменението на закона и след приемането на правилата). Съдът обаче
намира, че предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел.
енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за
неточно измерена ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само
и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48 ал.1, чл.47 и чл.45
от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на
ел.енергията, неправилно/ неточното й измерване или неизмерване се дължат на
виновното поведение на клиента съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща
отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.
Обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира
отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима
общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и
е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с
подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на
ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на
насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само
регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на
консумирана ел.енергия съгласно чл.83 т.6 от ЗЕ и раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не
изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил
действия, нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от ПИКЕЕ забрана за
потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното
дружество средства за търговско измерване, или най-малкото, че тези действия са
извършени с негово знание.
Наред с това, според
действащото законодателство(чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката и чл.28 ал.8
от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество,
което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава
правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В
тази връзка съдът приема, че в доказателствена тежест за ответното дружество да
докаже по несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на ответното
дружество достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му,
каквито данни по делото няма.
Отделно от това,
едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия
противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права - чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите.
Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД
поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на
интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е
поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при
предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал
период вследствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено
когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана
във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото, без да се
държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е
принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на
задълженията си по заплащане на доставената й енергия.
Предвид изложеното съдът
счита, че дружество ответник неправомерно служебно е начислило на ищеца сумата
от 442,62 лева, сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел. енергия за периода от 10.01.2017 г. до 10.04.2017
г., като върху сумата по фактурата ищецът е заплатил и лихва за забава в размер
на 0,86 лева.
Доколкото тази сума от 442,62
лева не е била дължима от ищеца, извършеното от него плащане в полза на
ответното дружество по фактура № **********/08.04.2019 г. е извършено без
основание. Без основание е и извършеното плащане на лихвата за забава. Съгласно
разпоредбата на чл.55 ал.1 от ГПК, който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Доколкото горепосочените суми са били получени от ответника без
основание, то той следва да ги върне на платилия ги ищец.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения установителен иск, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 443,48 лева, представляваща
платено без основание задължение по фактура **********/08.04.2019 г. в размер
на 442,62 лева и 0,86 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед № 3733/09.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7087/2019г. по описа на РС-Пловдив, за
основателен и доказан.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
направените деловодни разноски. Видно от представения по делото списък на разноските
е, че ищецът е платил такива за държавна такса- 25 лева и за адвокатско
възнаграждение- 400 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество
прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира това искане за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1
от Наредбата, за процесуално представителство по дела с материален интерес до
1000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В
настоящия случай претендираната сума е 443,48 лева, поради което минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Спорът по делото не е с
голяма правна и фактическа сложност, производството приключи в едно съдебно
заседание и без разпит на свидетели, както и в отсъствието на представител на
ответното дружество. Предвид това съдът счита, че размера на адвокатското
възнаграждение което претендира за плащане ищеца следва да бъде намалено от 400
лева до минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева. Наред с
това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него
разноски за платена държавна такса от 25 лева.
Предвид уважаването на
така предявения иск с правно основание чл.415 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените от него деловодни разноски по ч.гр.д.№ 7087/2019г. по
описа на РС-Пловдив, от които държавна такса- 25 лева и адвокатско
възнаграждение- 320 лева.
Предвид горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Г.Т.Я.
***, ЕГН ********** против „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **********************, представлявано от М.М.Д. и Ж.С., съществува вземане за сумата в размер на 443,48
лева (четиристотин четиридесет и три лв. и четиридесет и осем ст.), представляваща
недължимо платена сума по фактура № ********** от 08.04.2019 г. на стойност 442,62
лева, начислена за периода от 10.01.2017 г. до 10.04.2017 г. за обект с ИТН
1572708 в **********************************, на клиент с клиентски номер №
**********, върху която е начислена и платена лихва за забава в размер на 0,86
лева, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които по ч.гр.д. № 7087/2019 г. на
РС-Пловдив е била издадена Заповед № 3733/09.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление **********************, представлявано от М.М.Д.
и Ж.С. да заплати на Г.Т.Я. ***, ЕГН
********** деловодни разноски за
заповедното производство в размер на 345,00
(триста четиридесет и пет) лева.
ОСЪЖДА
„ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **********************, представлявано от М.М.Д. и Ж.С. да заплати на Г.Т.Я. ***, ЕГН **********
деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 325,00 (триста
двадесет и пет лв.) лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: