№ 30
гр. Силистра, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500471 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260028/08.10.2021г., постановено по гр.д. № 520/2019г.,
ТРС е признал за установено по отношение на ответника „Мюсолманско
изповедание“ –религиозна институция, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със
седалище ; на управление; гр. София, ул. „Братя Миладинови” № 27, че
ищецът Основно училище /ОУ/ „Стефан Караджа" – с. Цар Самуил, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: общ. Тутракан, с. Цар Самуил,
ул. „Филип Тотю” притежава правото на собственост, придобито чрез
възстановяване на собственически права съгл. чл. 14, ал, 1, т. 2, във вр. с чл.
10 от ЗСПЗЗ върху Нива, с площ от 30 036 кв. м., съставляваща, поземлен
имот 78238,15,23 (седемдесет и осем двеста тридесет и осем, точка,
петнадесет, точка, двадесет и три) по кадастралната карта на землището на с.
Цар Самуил, в местността „Звънарски път”, трета категория, и е осъдил
ответника да предаде на ищеца владението върху имота. Отменил е
Нотариален акт /НА/ за собственост на недвижими имоти № 50/11.11.2016 -,
peг. № 3090, дело № 560/2016 г. на Нотариус № 648 - Моника Койчева,
вписанв СлВп - гр. Тутракан под вх. peг. № 3338 от 11.11.2016 г., акт № 33,
дело № 2152/2016 г., само в частта, с която се удостоверява собствеността на
„Мюсюлманско изповедание” върху имота, посочен в т. 31 (тридесет и едно)
от НА - имот № 015023 (петнадесет хиляди двадесет и три) по плана за
1
земеразделяне на землището на с. Цар Самуил, общ. Тутракан. Осъдил е
„Мюсюлманско изповедание”, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, да заплати на
ОУ „Стефан Караджа" – с. Цар Самуил, с ЕИК *********, направените
разноски по делото, възлизащи на 1 016,76 лв.
Недоволно от постановеното решение, е останало „Мюсолманско
изповедание“ –религиозна институция гр. София, което чрез процесуалния си
представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е
неправилно, поради което молят съда да го отмени и постанови друго, с което
да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Ответната страна ОУ „Стефан Караджа" – с. Цар Самуил, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск по чл.108 ЗС, обективно съединен с иск по чл. 537,ал.2
ГПК.
Ищецът ОУ „Стефан Караджа“ с. Цар Самуил твърди, че в качеството
си на правоприемник на частното турско основно училище в с. Цар Самуил
/старо име с. Кютюклий/ е собственик на нива с площ от 100 036 кв. м.,
находяща се в местността „ЗВЪНАРСКИ ПЪТ”, съставляваща имот с
идентификатор № 78238.15.23 по кадастралната карта на землището на с. Цар
Самуил, общ. Тутракан, придобита въз основа на възстановяване на
собственически права съгл. чл. 14, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 10 от ЗСПЗЗ, а в
условията на евентуалност – осъществено давностно владение в периода от
1994 г. до 2018 г.
Твърди също, че към настоящия момент ответникът владее процесния
имот, по отношение на който през 2016г. се е сдобил с неверен констативен
НА за собственост – НА за собственост на недвижими имоти № 50, том 4,
peг. № 3090, дело № 560 от 11.11.2016 г. на Нотариус с рег. № 648 - Моника
Койчева, вписан в СлВп - гр. Тутракан, вх. peг, № 338 от 11.11.2016 г., акт №
33, том 12, дело № 2152/2016 г., чиято отмяна претендира.
Ответникът „Мюсолманско изповедание“ се легитимира като
собственик на процесните земеделски земи с посочения констативен НА,
твърдейки че с решение № ЦС 111/13.09,1993 г. на ПК - гр. Тутракан са му
възстановени земи на името на „Турско основно училище (джамия)“, по
заявление на Мехмедали Яхя Реджеб, в качеството му на представляващ
местното поделение на „Мюсюлманско изповедание“. Оспорва факта, че
ищецът е правоприемник на турското училище и твърди, че правото на
собственост е възстановено на Мюсюлманското настоятелство в с. Цар
Самуил, което всъщност е правоприемник на турските училища, вкл. и това в
с. Цар Самуил, което е било собственост на Мюсюлманската вероизповедна
община /МВО/ до 1945 г. Оспорва ищецът да е осъществявал владение върху
имота, твърдейки че дори да е владял, то това владение е било за Община
2
Тутракан. Твърди също, че самият той е осъществил владение върху имота
в претендирания от училището период.
В тежест на ищеца да докаже, че е собственик на процесната нива на
сочените от него основания в исковата му молба, както и че същата се владее
от ответника, а в тежест на последния е да докаже, че владее на правно
основание.
"Мюсюлманско изповедание", гр. София е религиозна общност
съобразно Закона за вероизповеданията (ЗВ), която обединява гражданите,
изповядващи исляма и представлява религиозна институция по смисъла на §
1, т.3 от ДР на ЗВ. С оглед на това същата е юридическо лице.
"Мюсюлманско настоятелство" съгл. чл. 70, ал.1 от Устава на
"Мюсюлманско изповедание" е постоянно действащ ръководен орган на
мюсюлманите в населено място или район. На основание чл. 20 от ЗВ, с
решение на съответния окръжен съд, настоятелството може да се впише в
регистъра на местните поделения на вероизповеданията, воден при окръжния
съд, като юридическо лице, местно поделение на "Мюсюлманско
изповедание".
Видно от находящото се на стр. 98 заявление, същото е подадено пред
ПК на 22.01.1992г. от Турско основно училище (джамия), представлявано от
Мехмед Яхя Реджеб, с искане за възстановяване на собствеността върху 249
дка земеделски земи. Към заявлението са представено удостоверение от
Кметство с. Цар Самуил № 74/22.01.92г./стр.245/, което удостоверява, че
Турско основно училище /джамия/ в основната данъчна книга на селото е
записано с 249 дка ниви в м. Мал Ямаджъ“, 20 дка в м. Сеновски лозя, 10 дка
в м. Ара Екинлик , 14 дка в м. Гюведже път и 200 дка в м. Съкча йолу.
По това заявление на 25.01.1993г. е издадено протоколно решение №
111 /стр.101/, съгласно което на „Основно училище“ са възстановени чрез
план за земеразделяне 100 дка в м. Савянски път.
На 13.09.1993 г. по същото заявление и протокол № ЦС
111/25.01.1993г., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне , е
издадено Решение № ЦС111/13.09.1993г. на ПК - Тутракан, с което на Турско
основно училище (джамия) - с. Цар Самуил е възстановено правото на
собственост върху процесната нива № 015025 по плана за земеразделяне на
с.Цар Самуил, в местността „Звънарски път”, с площ 99,998 дка (стр. 102).
Впоследствие е издадено същото решение, но в него е посочено, че се
възстановява правото на собственост върху нива № 15023 по плана за
земеразделяне на същото село, находяща се в местността „Звънарски път”, с
площ 100,003 дка (стр. 103).
От представеното по делото писмо от ОСЗ - гр. Тутракан /стр. 239/ е
видно, че правото на собственост е възстановено първоначално върху имот
015025 с площ 99,998 дка, а през 1997 г. е извършено изменение на плана,
като номерацията на имота е променена на 015023 и площта е променена на
100,003 дка, т.е. както е описана в последващото решение на ПК.
Съгласно протокол за въвъд във владение от 17.02.1994г. /стр.9/ на
17.02.1994 г. училището, представлявано от Директора Димитър Пенев, е
3
въведено във владение на имота от представител на ПК гр. Тутракан.
Видно от находящите се на стр. 25- 69 договори, в периода 1993 - 2018
г. ищецът е сключвал договори за отдаване под наем на земеделска земя, като
някои от договорите са за 100, а други за 200 дка. В голямата част от тези
договори имотите не са индивидуализирани, но в някои от тях е
индивидуализиран процесният имот с номера на решението за възстановяване
на собствеността - напр. договорът на стр.35, а в други предмет е именно
парцел № 25 в масив № 15 /стр. 39 – 53/, респективно в договорите, сключени
след 2011 г., е посочен с новия номер -парцел 23 в масив № 15 /стр. 58 – 69/.
Фактът на отдаването под наем на процесната нива от ищеца се
установява и от показанията на свидетелите Пенев, Петрова и Калинова.
Не се спори по делото, че на 11.11.2016 г. е съставен Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № 50/11.11.2016 г., том 4, peг. № 3090, дело
№ 560 от 11.11.2016 г. на Нотариус № 648 - Моника Койчева, с който
ответникът е признат за собственик на множество имоти, сред които и
процесният /позиция 31 от НА/ (стр. 88), както и че известно време след това
той е започнал да го свои.
Спори се кой всъщност е адресата на решенията на ПК – дали ищецът
или ответникът, и на кого от тях е възстановена собствеността върху
процесната нива.
Ищецът твърди, че нивата е възстановена на него, като правоприемник
на турското училище, а ответникът оспорва това твърдение и твърди, че
правото на собственост е възстановено на Мюсюлманското настоятелство в с.
Цар Самуил, което всъщност е правоприемник на турските училища, вкл. и
това в с. Цар Самуил, собственост на мюсюлманската вероизповедна община
до 1945 г.
Правилно ТРС е посочил, че индивидуализацията на субекта, на който
се възстановява имота следва да се направи по тълкувателен път, като се
изведе волята на административния орган относно това на кой правен субект е
възстановена собствеността.
Към 1993 г. е действал Устава за духовното устройство и управление
на мюсюлманите в Република България от 1992 г. /стр. 329/. Съгласно този
устав е предвидена самостоятелна правосубектност на мюсюлманските
настоятелства, като най - малки структурни единици на Мюсюлманското
вероизповедание - /чл.7/, като настоятелствата нямат собственически права
върху имотите, а само право да ги стопанисват и управляват /чл. 110/. В
решението на ПК обаче не е упоменато нито Мюсюлманското
вероизповедание, нито мюсюлманско настоятелство (което принципно
съгласно устава не би следвало да бъде носител на собственически права)
като субект, на който се възстановява собствеността върху процесния имот.
Използван е изразът „джамия”, но джамиите не притежават правосубектност
съгласно актовете, уреждащи статута на религиозните институции към този
момент.
Отделно от това, не може да се установи дали към 1993 г. е
съществувало мюсюлманско настоятелство, чиито компетенции да обхващат
4
землището на с. Цар Самуил. Съгл. чл. 16 от Закона за изповеданията (отм.)
ръководните органи на местните поделения на изповеданията са подлежали на
регистрация при местните народни съвети, като липсват данни такава
регистрация в случая да е извършена (не е извършена такава регистрация и в
Община Тутракан и Окръжен съд - гр. Силистра съгласно сега действащия
ЗВ). В тази връзка правилно ТРС е приел, че съществуването на такова
настоятелство не може да бъде установено с показанията на разпитаните
свидетели, още повече, че за дейността му няма съставени никакви писмени
документи. Освен това следва да се отбележи, че единствено показанията на
свид. Мустафа биха могли да бъдат разгледани като относими за периода, но
същият е бил служител на джамията (касиер) по смисъла на Глава III от
Устава от 1992 г., а не член на настоятелството.
От представения по делото Протокол № 2 /стр.418/ се установява, че
към 22.05.1941г. в селото е съществувало Джамийско настоятелство. От
представените обаче 2 бр. писма от Община Тутракан /стр. 237 и 269/ е видно,
че в Община Тутракан не е налична информация относно регистрации на
ръководни органи на местни поделения на религиозни институции
(изповедания) за периода 17.08.1990 г. - 2003 г. От представеното по делото
писмо от Окръжен съд - гр. Силистра /стр.270/ се установява, че в съда не е
извършена регистрация на местно поделение на ответника в с. Цар
Самуил. Разпитаният по делото св. Пенев заявява, че не си спомня в
периода 1992 - 1993 г. в селото да е имало мюсюлманско настоятелство, като
св. Петрова и св. Калинова заявяват същото.
Св. Мустафа сочи, че е бил касиер на джамията, но не може да уточни
в кой период, а изказва предположение, че е след 1990 г., когато джамията е
имала настоятелство, председател и касиер, председател е бил Бедри Осман, а
е имало още двама - трима човека заместници - „енджимен”. Този свидетел
заявява, че от Силистра му казали, че джамията имала около 100 дка. ниви, от
раздадени по 100 дка на училището, на църквата, на джамията, но не
получавала наем за тях. Сочи, че в селото имало две училища, които имали по
100 дка. Училищата се „събрали” и нивите станали 200 дка, отделно от тези
на джамията.
Св. Исмаил, председател на Джамийското настоятелство в периода
2010 - 2014 г., заявява, че му е известно, че настоятелството съществува от
много отдавна, като сочи, че преди него председател е бил Рамадан Кязим, а
св. Мехмед през 1993 г. е бил касиер. Същият споделя, че знае за
притежавани от настоятелството 100 дка ниви на „Звънарски път“, след което
били придобити още 100 дка преди „седем - осем години” (2012 - 2013 г.).
вероятно има предвид издаването на НА от 2016г., в който са включени и
процесните земи.
Видно от Статистически сведения за частното мохамеданско
първоначално турско училище село Кютюклий, околия Русенка през
1923/1934, 1927/1928, 1929/1930, 1932/1933 учебни години (стр. 17 - 21). (стр.
17 - 21), в периода 1923 - 1933 г. в с. Кютюклий, Русенска околия
(понастоящем с. Цар Самуил) е съществувало Частно мохамеданско
първоначално училище. В сведенията е посочено, че училището се издържа
5
със средства от общината и жителите на селото (в последните сведения за
1929/1930 г. и 1932/1933 са посочени и доходи от отдаване под наем на 200
дка ). Всички преподаватели са български граждани, като някои от тях са
духовни лица.
Статутът на частните училища, каквото се явявало и частното турско
основно училище в с. Цар Самуил - старо име с. Кютюклий, Русенска околия,
е бил уреден в Закон за народното просвещение, отдел „В“ - Частни училища,
с изменения от 1921 г., 1924г., действал до 1948 г., отменен със Закон за
народната просвета. Частните училища са можели да получават общинска,
окръжна и държавна помощ, като държавните помощи са се разпределяли със
заповед от Министерството на народното просвещение. Мюсюлманските
училища, в чийто кръг влиза и частното турско основно училище в с. Цар
Самуил, са имали и свои училищни фондове и имоти, за които важат нормите
в Глава IX „Училищни фондове“ от Закона за народното просвещение.
Училищният фонд се е състоял от всички имоти и капитали, които
училището притежавало. Управлявал се е от училищното настоятелство под
контрола на Министерството на народното просвещение и неговите органи. В
закона изчерпателно е изброено от какво се образува, като най - голямата част
е от общинските мери, отделяни с решение на общинските съвети на
населените места и по предложение на министъра на народното
просвещение, утвърждавани с царски указ.
В съответствие с тези законовите норми, с Указ №131 от 01.06.1933 г.
Борис III, Цар на българите, по предложение на Министъра на народното
просвещение, представено с доклад №17091 от 01.06.1933 г., въз основа на
чл, 354 от Закона за народното просвещение и съгласно решение на общински
съвет с. Кютюклий, Русенска околия /днешно с. Цар Самуил, обл. Силистра/,
взето на заседанието му от 05.12.1932 г., протокол № 6, решение I, е
постановил да се отделят следните части от общинската мера за образуване
училищен фонд, за издръжка на частното турско училище в с.
Кютюклий, Русенска околия, а именно 200 дка в местност Падината,
при граници: от запад – гората Падина, от изток - ниви на българското
училище, от север - Гювендженска общинска гора и от юг - път за с. Юпер -
публикацията в ДВ, бр. 58, стр. 1090 (стр. 10).
Видно от Протоколите от заседанията на училищното настоятелство
през 1935 г. /стр. 406 – 410/, притежаваните 200 дка са се отдавали под наем
от училището.
От представеното на стр.11 от първоинстанционното дело съобщение
се установява, че с Протокол № 5/23.09.1946 г. на Общинска ТИС - комисия в
с. Цар Самуил, осн. чл. 24 от ЗТПС и чл. 24, ал. 1 от ППЗТПС, са отчуждени и
причислени към държавния поземлен фонд ниви с площ 200 дка в
землището на с. Цар Самуил, местността „Съкча кору”, собственост на
Частното турско училище, и ниви с площ 49 дка в същото землище,
различни местности, притежавани от Джамийското настоятелство.
През 1948 г. е приет Законът за народната просвета (обн., ДВ, бр. 218
от 17.09.1948 г. - отм., бр. 86 от 18.10.1991 г.), като чл. 4 от същия допуска за
6
задоволяване образователните нужди на народното население в Народната
република България и обезпечаване обучението му на неговия майчин език,
да се откриват със заповед на министъра на народната просвета според
нуждите, съответни народни училища за инородци. В чл. 135 са уредени
заварените такива, каквото е и турското училище, и за тях е предвидено, че
„всички имущества на предишните частни училища за инородци в страната
се предават безвъзмездно на съответните народни съвети и се използват само
за нуждите на съответните народни училища за инородци. Именно съгласно
тази уредба турското училище е продължило да функционира като народно
турско училище до 1959 г. /стр.13-16/.
С приемането на Закон за по тясната връзка на училището с живота и
за по - нататъшното развитие на народното образование в HP България - Обн.
ДВ. бр. 54 от 7 юли 1959 г., отменен с § 10, т. 2 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за народната просвета - ДВ, бр. 86
от 18 октомври 1991 г., се променя структурата на образователната система в
HP България, в резултат на което частните училища на етнически принцип
престават да съществуват и се обединяват с българските народни
училища.
Така през 1959 г. народното турско училище е обединено със
съществуващото в с. Цар Самуил Народно основно училище „Стефан
Караджа” .
Като правоприемник на турското училище в селото, ОУ „Стефан
Караджа“ е съхранявало в архив следните документи на турското училище:
Главна класна книга на Народно турско училище за ученици 1, 2 и 3 класове
за учебните 1947/1948, 1948/1949, 1949/1950, 1950/1951 години до 1958 г.,
Главна класна книга на Турско държавно училище за курсистите от 1 и 2
курсове през учебните 1948/1949 г„ Ведомост изпита за завършено
основно образование за ученици от Турското народно основно училище в
с.Цар Самуил, през 1957/1958 г. юнска сесия, Паспорт на Турско народно
основно училище с. Цар Самуил, Тутраканска околия, а от 30.03,1957 г.
Русенска околия, одобрен от Министъра на народната просвета.
Видно от представената Летописна книга от 1954 г. (стр. 104-106), в
края на м. декември 1959 г. в училището е получена Заповед № 1540 от отдел
„Просвета и култура” - гр. Силистра, съгласно която „двете училища в
училище - нашето и турското се обединяват в едно училище, като средният
курс ще учи в сградата на бившето българско у-ще (нашето), а началния курс
ще учи в сградата на бившето турско училище. За директор на обединеното
училище отдела назначава мен - Стоимен Петров Димитров. На 28.12.1959 г.
за първи път турнета и българчета се събраха заедно и учиха... ” (стр. 106).
Съществуването на двете училища и обединяването им през 1959 г. се
установява и от показанията на свид. Пенев, който е бил директор на ОУ
„Стефан Караджа” в периода 1992 г. - 2014 г., като свидетелят сочи, че
сградата на турското училище се е ползвала до 1990 - 1991 г., а след това
същата не е поддържана и към момента покривът й вече е паднал.
Фактът на обединяването на двете училища се потвърждава и от
7
показанията на св. Мустафа.
Във връзка със статута на Мюсюлманското изповедание и местни му
поделения правилно ТРС е съобразил Временни правила за духовното
управление на християните, мюсюлманите и евреите (утвърдени с Указ № 321
на Княз Александър I, обн. ДВ, бр. 56/1880 г.), съгласно които чл. 25
предвижда учредяването на настоятелство за управлението на приходите и
разходите на всяка джамия, в която се свещенодейства. Съгласно чл. 30, б.
„а” от същите правила част от приходите на джамията, се формират от
вакъфи, завещани на джамията, а съгл, чл, 38, от правилата до приемането на
единен закона за управлението на вакъфите в княжеството, същите ще се
управляват от Окръжните управителни съвети. Приходите от джамиите,
които са отворени и в тях се свещенодейства ще се получават изцяло от тези
джамии, докато тези на джамиите, които не са отворени ще се предоставят със
съгласието на Окръжния мюфтия и Министерството на изповеданията за
поддържането на духовно мюсюлманско училище, което ще се отвори в
София.
Настоящата инстанция се солидаризира с довода на ТРС, че Правилата
определят особен статут на вакъфските имоти, като същите се управляват
целево от българската държава в полза на джамиите, но последните, както бе
посочено и по-горе, нямат самостоятелна правосубектност, макар и да
формират самостоятелно приходи и разходи,
В чл. 14 от Временни правила за духовното управление на
мюсюлманите (утвърдени с Указ № 63/15.09.1895 г. на Княз Фердинанд I) е
предвидено учредяването на настоятелства за управлението на
джамиите, медресетата и други мюсюлмански богоугодни и благотворителни
заведения, както и на техните имоти. Същите настоятелства се утвърждават с
приказ на Министерството на външните работи и изповеданията.
Съгл. чл. 28 част от приходите на джамията, се формират от вакъфски
имоти, а съгл. чл.22 разпореждането с имотите (закупуване,продаване и
замяна) се извършва с мотивирано постановление на настоятелството, след
предварително разрешение на Министерството на външните работи и
изповеданията, изискано чрез мюфтията. По силата на чл. 32 отдаването на
имотите под наем и поправката им се извършват от настоятелствата съгласно
Закона за търговете, като утвърждаването на последните се извършва от
окръжните управители. Новите правила предвиждат прехвърляне на
част от правомощията по управление и разпореждане с вакъфските имоти
върху настоятелствата, при запазване на държавния контрол върху
съответните сделки.
Според §7 от Устава за духовното устройство и управление на
мюсюлманите в Царство България (утвърден с Указ № 12 на Цар Борис III,
ДВ, бр. 65 от 1919 г.) във всяко населено място, където живеят поне 40
мюсюлмански семейства, те могат с разрешение на Министерството на
външните работи и на изповеданията да образуват мюсюлманска
вероизповедна община.
Съгласно § 8 от същия устав същата е юридическа личност и като
8
такава тя има право да притежава за джамиите и училищата си движими и
недвижими имоти, да приема дарения и завещания, като по силата на § 11
Вероизповедната община се ръководи от настоятелство, което управлява и
вакъфските имоти /§166/, като за разпореждането с тях се изисква разрешение
на Министерството на външните работи и изповеданията /§ 171/, а отдаването
им под наем, продаването, изграждането и поправянето им се извършва чрез
търг, като в зависимост от стойността, , същият се утвърждава от окръжни
управител или от Министерството на външните работи и изповеданията
/§ 172/.
С този устав се въвежда за пръв път правосубектна местна структура,
която е собственик на вакъфските имоти, като се запазва разрешителния
режим за извършването на сделките на разпореждане и управление.
С утвърдения от Министъра на външните работи и изповеданията на
23.11.1945г. Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в
България се запазва статута на мюсюлманска вероизповедна община, както и
на настоятелството, като неин управителен орган. Режимът за управление на
вакъфските имоти се запазва, като разрешенията за всички сделки се дават от
Министерството на външните работи и изповеданията съгл. § 121 и § 122.
Съгласно чл. 6 от Закона за изповеданията (обн., ДВ, бр. 48 от
1.03.1949 г., отм., бр. 120 от 29.12.2002 г.) от момента на утвърждението
устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него
подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и
добива качество на юридическа личност. От този момент качество на
юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието.
Съгласно чл. 16 от същия закон централните ръководни органи на
изповеданията са длъжни да се регистрират при Дирекцията на изповеданията
при Министерския съвет (до 1951 г. при Министерството на външните
работи), а ръководните органи на местните поделения - при местните народни
съвети, с поименно обозначение всички членове на същите ръководни органи.
Съгл. чл. 30 всички въпроси, свързани с материалната издръжка, а така
също и с вътрешното самоуреждане и самоуправление на различните
изповедания, доколкото не са уредени в настоящия закон, се уреждат
подробно със специални устави за всяко изповедание. Тези устави се
изработват от ръководителите на отделните изповедания в съгласие със
законите на Републиката и се представят за утвърждение от Министерския
съвет (до 1951 г. при Министерството на външните работи) или упълномощен
от него подпредседател на Министерския съвет в тримесечен срок, считан от
деня на влизането в сила на настоящия закон.
Видно от находящия се на стр. 279 Устав за духовното
устройство и управление на мюсюлманите в Народни Република България
(утвърден от Министерския съвет с Писмо от 22.05.1951 г.), съгласно § 4 и
сл., статутът на мюсюлманска вероизповедна община, като юридическо лице,
както и на настоятелството като неин управителен орган, се запазват. Запазва
се и режимът за управление на вакъфските имоти, като съгл. § 132 и § 133 е
предвидено разрешенията за извършване на разпоредителни сделки и такива
9
на управление да бъдат давани от Главното мюфтийство, т. е. отпада
държавният контрол върху този вид сделки.
С Устава на мюсюлманското изповедание в Народни Република
България (приет 1975 г., без да има данни за утвърждаването му), се
утвърждава понятието Мюсюлманско изповедание, като съгласно чл. 48 от
същия то е собственик на всички имоти, в това число и вакъфите, като
настоятелствата имат право да управляват и стопанисват от имотите.
Подобно разрешение е дадено и в Устава от 1986 г. /стр. 314 от делото/.
С приетия през 1992г. Устав за духовното устройство и управление на
мюсюлманите в Република България (без данни за утвърждаването му /стр.
329/ се предвижда юридическа правосубектност за мюсюлманските
настоятелства, като най - малки местни поделения на Мюсюлманското
вероизповедание /чл.7/, като настоятелствата нямат собственически права
върху имотите, а само право да ги стопанисват и управляват /чл. 110/.
Съгласно чл. 111 разпоредителните сделки с вакъфски имоти са изрично
забранени.
В контекста на гореизложеното е и посоченото във въззивната жалба,
че правен субект/юридическо лице/ към онзи момент е Мюсюлманската
вероизповедна община /ВМО/, която пък от своя страна е част от
мюсюлманското вероизповедание, съществуващо и до днес, към което са част
мюсюлманските настоятелства към днешна дата. Според жалбоподателят
именно Мюсюлманската вероизповедна община е била собственик и владелец
на вакъфските имоти, към които се числят както тези за издръжката на
училищата, така и тези за издръжката на джамиите, а настоятелствата —
мюсюлмански джамийни /училищни/ се явяват органи на тези мюсюлмански
вероизповедни общини.
Следва да се посочи обаче, че по делото липсват доказателства,
установяващи процесните земи да са били собственост на Мюсюлманската
вероизповедна община.
Както бе посочено по-горе, частното основно турско училище е
станало държавна собственост и се е сляло със светското такова.
По делото липсват доказателства, установяващи спазена процедурата
по пар.168 и сл. от Устава за духовно устройство и управление на
мюсюлманите в Царство България /утвърден с Указ № 12/23.05.1919 г./ по
реда на която процесният имот, ако е имал статут на вакъф, е следвало да бъде
предаден на съответната Мюсюлманската вероизповедна община /МВО/ след
1919 г. На осн.пар.175 от Устава в 6 месечен срок от влизането му в сила,
главният мюфтия е задължен да представи в Министерство на външните
работи и на изповеданията подробен списък на всички вакъфски имоти в
царството, но такъв списък не е представен по делото.
Както вече бе посочено и по-горе, по своя характер училището е било
светско, а не религиозно.
В Статистическите сведения за частното мохамеданско първоначално
турско училище село Кютюклий, околия Русенка през 1923/1934, 1927/1928,
1929/1930, 1932/1933 учебни години /стр. 17 – 21/, събирани от главния
10
учител и изпращани до Главната дирекция на статистиката, се съдържат
сведения за броя на учениците, пол, произход, брой учители, размер на
заплати, светско или духовно лице е, начинът, по който се издържа
училището, като е посочено, че училището се издържа със средства от
общината и жителите на селото (в последните сведения за 1929/1930 г. и
1932/1933 са посочени и доходи от отдаване под наем на 200 дка ), а не от
МВО. Посочено е и че всички преподаватели са български граждани, като
някои от тях са духовни лица. Правилно ТРС е приел, че изключително
важни са сведенията в заглавие „Разни сведения 14, т. 2, касаещи къде се
помещава училището - в отделно здание, а не в джамията, принадлежащо на
училището.
Съхранени са в училището и предписания № 294/2 от 12.01.1923 г. на
Инспекция на Русенския учебен окръг до българските и турските училища, с
които е дала нареждания за управление и експлоатация на училищните
недвижими имоти, водене на счетоводство, бюджет и отчитането му, както и
сведения № 64/28.12.930 г. от Председателя на частното турско училище до
Русенски окръжен училищен инспектор в изпълнение на предписанията.
Всички тези документи доказват светския характер на частното турско
основно училище в с. Цар Самуил - старо име с. Кютюклий, Русенска околия,
открито и функционирало съобразно нормите на Закона за народното
просвещение, като самостоятелен субект, различен от джамията.
Всичко това налага изводът, че от създаването си училището е имало
изцяло светски характер и не е обслужвало някакви религиозни цели и
следователно то не е имало характеристиките на вакъфски имот, който е бил
собственост на МВО. Видно от представеното на стр. 99 удостоверение изх.№
101/12.11.1992г., в данъчните книги на с. Цар Самуил от 1949г. си е имало
изрично записани имоти на името на МВО, а процесните такива са си били
записани на името на турското основно училище.
В заключение се налага изводът, че липсват доказателства по делото,
установяващи ответникът да е правоприемник на турското основно училище.
Напротив, от доказателствата по делото се установява, че именно ищецът е
негов правоприемник и волята на административния орган при реституиране
на процесните земеделски земи през 1993 г. е била те да се възстановят
именно на ищеца, като правоприемник на турското основно училище, а не на
религиозната структура. Като довод в подкрепа на този извод отново следва
да се посочи и фактът, че изрично е записаното в първото издадено
протоколно решение, че се възстановява собствеността на „Основно
училище“, както и фактът, че при извършения от административния орган
въвод във владение на имота, като представител на собственика е присъствал
именно свид. Пенев, който е директор на ОУ „Стефан Караджа” към този
момент, като от тогава до 2018 г. училището е отдавало под наем този имот и
е реализирало приходи от това.
От страна на ответника не се оспорва факта, че към момента той
упражнява фактическата власт върху имота, поради което ревандикационният
иск се явява основателен.
11
Поради уважаването на главния иск, ТРС правилно не се е произнесъл
по предявения такъв евентуален.
С оглед уважаването на иска, правилно първоинстанционният съд е
отменил нотариалния акт от 11.11.16г. в частта, с която ответникът
легитимира своите собственически права върху процесния имот.
Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски пред въззивната инстанция, възлизащи на 400 лв.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028/08.10.2021г., постановено по
гр.д. № 520/2019г.по описа на ТРС.
ОСЪЖДА „Мюсюлманско изповедание” гр. София, с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, да заплати на ОУ „Стефан Караджа" – с. Цар Самуил, с
ЕИК *********, направените разноски по делото пред въззивната инстанция,
възлизащи на 400 лв.- заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12