Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. дело № 14633 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 423686 от 05.06.2018 г., постановено по гр. д. № 8075/2018 г. по
описа на СРС, 62 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение
№ 45515 от 26.09.2018г., постановено по същото дело, М.на м.и с.,
представлявано от К.К., е осъдено да заплати на „Т.Н.К.“ ООД, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 16 716 лв., ведно със законната лихва, считано
от 02.02.2018 г. до окончателното плащане, сума в размер на 3000.94 лв.,
представляваща мораторна лихва, както и сумата от 2438.68 лв. – разноски по
делото, като искът за мораторна лихва е отхвърлен за периода от 26.04.2016 г.
до 31.05.2016 г.
Срещу
решението от 05.06.2018 г. е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба от ответника М.на м.и с., чрез юрк. М.М.. В жалбата се
поддържа, че съгласно сключения между страните договор от 15.09.2014 г. и
допълнително споразумение към него от 28.12.2014 г., възнаграждението по
договора е било договорено като обща сума за упражнен строителен надзор от
ищеца на трите обекта по договора, съответно на което окончателното плащане,
респ. освобождаването на гаранцията, също е било предвидено да стане след
представяне на окончателните доклади по чл. 168, ал. 6 ЗУТ за всичките обекти.
Безспорно от доказателствата по делото се установявало, че окончателните
доклади били представени от ищеца на ответника с молби от 26.04.2016 г. и
07.06.2016 г. Предти тяхното представяне в М.на м.и с., цялостният процес по
възлагане и изпълнение на договорите за строителство, както и на договорите за
строителен надзор на трите обекта, било предмет на проверка от Агенцията за
държавна финансова инспекция, отразена в доклад от 23.11.2015 г. От посочения
доклад било видно, че финансовата инспекция установила несъответствия в
строителните книжа – акт обр. 15 и протоколи обр. 19, подписани и от ищеца в
качеството му на лице, упражняващо строителен надзор, които представлявали
индикатор за измама по смисъла на § 1, т. 9 от ЗДФИ. Първоинстанционният съд
неправилно приел, че недостатъците в работата на лицето, упражняващо строителен
надзор, могли да се проявят единствено чрез проява на недостатъци в изпълнение
на строителните работи, т.к. функциите на строителния надзор не се изчерпвали
единствено с контрол върху качеството на строителните работи. Съгласно чл. 168,
ал. 1, т. 2 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор носело отговорност за
осъществяване на контрол относно пълнота и правилно съставяне на актовете и
протоколите по време на строителството. Следователно констатираните от АДФИ
разминавания и несъответствие в датите на актовете и протоколите представлявали
лошо изпълнение на възложената работа по упражняване на строителен надзор. Ето
защо се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.Н.К.“
ООД, чрез адв. Р.П., в който се поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди се, че всички възложени задачи
били изпълнени точно и коректно от ищеца, като и трите обекта били приключили и
предадени на ответника. От доказателствата по делото се установявало, че
окончателните доклади за обектите в с. Щръклево и с. Долна студена били
предадени през м.12.2014 г., а за обекта в гр. Велико Търново – между
03.02.2016 г. и 05.02.2016 г., като за последния обект ищецът отново
предоставил на ответника окончателния доклад заедно с всички други придружаващи
го книжа с писмо от 26.04.2016 г. Предвид изложеното отвеникът, в качеството си
на изпълнител, изпълнил всички задължения по договора – и трите обекта били
приети и предадени на възложителя. Отделно от това, независимо кога били
предадени и входирани окончателните доклади в Министерството, то плащането се
извършвало след предаване на трите обекта, което било изпълнено по договора.
Към момента на подписването на актовете обр. 15 възложителят не направил
никакви възражения за неточно изпълнение, поради което и предвид разпроедбата
на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата следвало да се счита за приета. Ответникът се
ползвал от предадените му окончателни доклади, за да направи писмено искане до
компетентните органи за приемането на обектите, поради което следвало да се
приеме, че същият както изрично, така и с конклудентни действия е признал, че
строителният надзор е престирал дължимия резултат по процесния договор.
Докладът от финансовата инспекция бил връчен само на ответника, но не и на
останалите лица, чиято дейност е била обект на инспекция, каквото било
изискването на чл. 17 ЗДФИ, като ищецът узнал за съществуването на доклада едва
в настоящото производство. Отделно от това, представения от ответника доклад не
следвало да се обсъжда, тъй като същият представлявал частен свидетелстващ
документ, неподписан от ищеца, съдържащ изгодни за представилата го страна
обстоятелства и се ползвал единствено с формална доказателствена сила. Правилно
първоинстанционният съд бил приел, че с представения доклад ответникът навел
само съмнения за недостатъци, които съмнения не били констатирани надлежно
според изискванията на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и записаното в договора – чрез
подписване на приемо-предавателен протокол, в който да се отразят. Предвид
гореизложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата
страна, намира за установено следното:
СРС,
62 състав, е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между
страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е изпълнил
поетото правно задължение за осъществяване на уговорената работа, поради което
е възникнало претендираното вземане за заплащане на уговореното възнаграждение
за приетата от възложителя работа в размер на сумата от 16 716 лв. Съдът е
приел, че от страна на ответника е имало само съмнения за недостатъци, които не
били констатирани надлежно съгласно изискването на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и
записаното в договора – чрез приемо-предавателни протоколи, в които да се
отразят. Приел е още, че ищецът е предоставил окончателните доклади, а
неподписването на протоколите от страна на ответника било в резултат единствено
на демонстрирана незаинтересованост, поради което на петия ден след входирането
на молбата, с която бил представен докладът за последния изпълнен обект –
комплекса „Ивайло“, е възникнало и задължението за плащане. Отделно от това,
изводите за несвършена работа се правели на формално основание, а не на факти,
обосноваващи некачествен контрол. За недостатъци в строителните работи нямало и
твърдения по делото – обектите били експлоатирани по предназначението си.
По отношение на фактическата
обстановка:
На
15.09.2014 г. между М.на м.и с., в качеството му на възложител и „Т.Н.К.“ ООД,
в качеството му на изпълнител, бил сключен договор № 23-00-129 след проведена
обществена поръчка, съгласно който възложителят възложил, а изпълнителят приел
срещу възнаграждение да предостави консултантски услуги за: „Упражняване на
строителен надзор по време на строителство на спортни обекти и съоръжения на
територията на цялат страна – съгласно списък на обектите – Приложение № 1“. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора,
цената на същия била в размер на 23 880 лв. с ДДС, като плащанията е
следвало да се извършат по следната схема на разплащане: 1. Авансово плащане –
30 % от стойността на договора в размер на 7 164 лв. с ДДС в срок до 5
работни дни от деня на съставяне на протокола за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво (където е било приложимо) или
от датата на заверка на заповедната книга на последния от обектите, предмет на
договора и представена фактура от Изпълнителя; 2. Окончателно плащане – 70 % от
стойността на договора в размер на 16 716 лв. с ДДС в срок до 5 работни
дни след подписване на приемо – предавателен протокол и окончателен доклад за
изпълнение на договора за всички обекти съгласно Списък на обектите –
Приложение № 1 и след представянето на фактура от страна на изпълнителя.
Обектите
съгласно Приложение № 1 към договора били следните:
1.
Реконструкция и модернизация на стадион „Ивайло“ – север-юг, гр. Велико
Търново;
2.
Изграждане на игрище за минифутбол в ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево, общ.
Иваново, обл. Русе;
3.
Изграждане на игрище за минифутбол в с. Долна студена, общ. Ценово, обл. Русе.
Безспорно
е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че
с бюджетно нареждане № 4694 от 27.11.2014 г. въз основа на фактура №
**********/03.11.2014 г. възложителят заплатил на изпълнителя уговореното
авансово плащане в размер на 7 164 лв. с ДДС.
На
22.12.2014 г. от главния архитект на общ. Иваново, обл. Русе, било издадено удостоверение
№ 29 за въвеждане в експлоатация относно обекта, описан в т. 2 от Приложение №
1 към договора от 15.09.2014 г., а именно: Изграждане на игрище за минифутбол в
ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе. Удостоверението било
издадено на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, заявление вх. № 09-02-42/22.12.2014
г. от Община Иваново и окончателен доклад от „Т.Н.К.“ ООД.
На
28.12.2014 г. между М.на м.и с., в качеството му на възложител и „Т.Н.К.“ ООД,
в качеството му на изпълнител, било сключено допълнително споразумение към
договора от 15.09.2014 г., с което е била променена схемата на плащане в
изпълнение на задължението на възложителя, без промяна на съдържанието на
договора и неговата цена, както и изискванията, при които е било обявено
възлагането. Съгласно допълнителното споразумение, чл. 6, ал. 2, т. 2 от
договора е придобил следната редакция: Окончателното плащане – 70 % от
стойността на договора в размер на 16 716 лв. се извършва от възложителя в
полза на изпълнителя в рамките на съответните срокове за годишното приключване
на банковите сметки на бюджетните организации съгласно чл. 151, ал. 4 от Закона
за публичните финанси след представяне от изпълнителя по негов избор на: 1/
неотменима, безусловна и безрезервна, необвързана от валидността и действието
на договора и независима от възраженията на изпълнителя банкова гаранция за
авансово плащане, на първо поискване, открита в полза на ММС, влизаща в сила от
датата на издаването й, обезпечаваща сума в размер на 16 716 лв.,
представляваща 70 % от стойността на договора с ДДС, или 2/ внесена по сметка
на ММС сума в размер на 16 716 лв., представляваща 70 % от стойността на
договора с ДДС. Сългасно допълнителното споразумение чл. 6, ал. 2 от договора
се допълнил с нова точка трета, със следния текст: 3. Възложителят ще освободи
банковата гаранция в 5-дневен срок след приемане на дейностите по предмета на
обществената поръчка чрез подписване на приемо-предавателни протоколи,
придружени с представени от изпълнителя окончателни доклади за изпълнението на
предмета на договора за всички обекти, съгласно списък на обектите – Приложение
№ 1 и фактура.
Безспорно
е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че
с преводно нареждане № 509 от 29.12.2014 г. въз основа на фактура № **********/18.12.2014
г. възложителят заплатил на изпълнителя 70 % от стойността на договора в размер
на 16 716 лв. с ДДС.
Не
се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че съгласно
уговореното с допълнителното споразумение ищецът – изпълнител представил
гаранция под формата на сума, внесена по сметка на М.на м.и с., в размер на 16
716 лв. с ДДС.
На
23.11.2015 г. от Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ бил съставен Доклад
№ ДП1СФ-26 за извършена финансова инспекция на М.на м.и с.. На 24.11.2015 г.
цитираният доклад бил входиран с вх. № 07-00-358 в деловодствто на М.на м.и с..
На
19.04.2016 г. от зам. – началник на ДНСК било издадено разрешение за ползване
изх. № 05-571 относно обекта, описан в т. 1 от Приложение № 1 към договора от
15.09.2014 г., а именно: Реконструкция и модернизация на
стадион „Ивайло“ – север-юг, гр. Велико Търново.
С
молба вх. № 11-00-281 от 26.04.2016 г. ищецът-изпълнител поискал от
ответника-възложител да освободи паричната гаранция в размер на 16 716 лв.
С молбата бил представен окончателен доклад № РМ03-02/03.02.2016 г., касаещ
описания в т. 1 от Приложение № 1 към договора от 15.09.2014 г. обект, а именно
стадион „Ивайло“, находящ се в гр. Велико Търново.
В
отговор на молбата от 26.04.2016 г. ответникът изпратил до ищеца писмо изх. №
11-00-281/3 от 05.05.2016 г., с което било отказано освобождаване на банковата
гаранция, тъй като бил представен само окончателният доклад с документацията
към него за изпълнение на обект: „Реконструкция
и модернизация на стадион „Ивайло“ – север-юг, гр. Велико Търново“, т.е. не
били изпълнени разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от Договора от 15.09.2014 г. и т.
2 от допълнителното споразумение от 28.12.2014 г. – не били представени от
изпълнителя окончателните доклади за изпълнението на предмета на договора за
всички обекти, съгласно списъка на обектите – Приложение № 1.
С
писма вх. № 11-00-364 и № 11-00-365 от 07.06.2016 г. ищецът – изпълнител
представил на ответника – възложител окончателните доклади за останалите два
обекта, а именно: доклад № ФИ19-12-1/19.12.2014 г. /за обект: „Изграждане на
игрище за минифутбол в ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе“/
и № ФИ19-12/19.12.2014 г. /за обект: „Изграждане на
игрище за минифутбол в с. Долна студена, общ. Ценово, обл. Русе“/.
С
молба вх. № 11-00-281/23.01.2017 г. ищецът-изпълнител отново поискал от
ответника-възложител да освободи банковата гаранция в размер на 16 716 лв.
В
отговор на молбата от 23.01.2017 г. ответникът изпратил до ищеца писмо изх. №
11-00-281/6 от 10.02.2017 г., с което било отказано освобождаване на банковата
гаранция, като било посочено, че в М.на м.и с. била извършена финансова
инспекция от компетентната държавна институция и били направени съответните
изводи и констатации от проверката за законосъобразност във връзка със спазване
на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при изразходване на
средствата, предоставени на М.на основание ПМС № 19/2014 г. в това число и
сключването и изпълнението на всички договори относно актуваните, платени и
действително извършени СМР, както и в проверката за наличие на двойно
финансиране. Предвид посочените обстоятелства ответникът приел, че не са налице
основания за освобождаване на банковата гаранция и издаване на удостоверение за
добро изпълнение.
От
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че и трите обекта съгласно Приложение № 1 към договора от
15.09.2014 г. били предадени с окончателни доклади от ищеца на ответника,
последно на дата 07.06.2016 г. Установява се още, че: за обекта „Реконструкция
и модернизация на стадион „Ивайло“ – север-юг, гр. Велико Търново“ бил издадено
разрешение за ползване от 19.04.2016 г.; обекта „Изграждане
на игрище за минифутбол в с. Долна студена, общ. Ценово, обл. Русе“ е шеста
категория и съгласно чл. 178, ал. 2 ЗУТ не подлежи на въвеждане в експлоатация,
а за обекта „Изграждане на игрище за минифутбол в ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево,
общ. Иваново, обл. Русе“ било издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация от 22.12.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
е частично неправилно.
По
отношение на иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД:
Договорът
за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение в конкретния случай за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да упражни строителен надзор по време на строителството
на обектите и съоръженията, описани в Приложение № 1 към сключения на
15.09.2014 г. договор и допълнителното споразумение от 28.12.2014 г., да
състави окончателни доклади за въвеждане на обектите в експлоатация и да
предаде докладите на възложителя, а за ответника – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя -
арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ. Съответното
изпълнение предпоставя съответното възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от
възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два
момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и
2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемането може да
се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не
съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването
на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени
средства - писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако
не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция /в този
смисъл е Решение № 9 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., по описа на ВКС,
ІV г.о./.
В
разглеждания случай, след извършена справка в деловодната система на ответника
от вещото лице и след анализ на приетите по делото доказателства СТЕ достига до
фактическия /доказателствения/ извод, че и трите обекта съгласно Приложение № 1
към договора от 15.09.2014 г. били предадени с окончателни доклади от ищеца на
ответника най – късно на 07.06.2016 г.
При
така установените факти въззивният съд приема, че ищецът е изпълнил задълженията
си съобразно сключения между него и ответника на 15.09.2014 г. договор и допълнителното
споразумение от 28.12.2014 г. Упражненият от ищеца строителен надзор е бил
необходим, за да може процесните обекти да бъдат въведени в експлоатация от
компетентния държавен орган. По делото са представени Разрешение за ползване
изх. № 05-571/19.04.2016 г., издадено от зам. – началник на ДНСК относно
обекта, описан в т. 1 от Приложение № 1 към договора от 15.09.2014 г., а
именно: Реконструкция и модернизация на стадион „Ивайло“ – север-юг, гр. Велико
Търново и Удостоверение № 29/22.12.2014 г. за въвеждане в
експлоатация, издадено от главния архитект на общ. Иваново, обл. Русе, относно
обекта, описан в т. 2 от Приложение № 1 към договора от 15.09.2014 г., а
именно: Изграждане на игрище за минифутбол в ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево,
общ. Иваново, обл. Русе. По отношение на обекта „Изграждане на игрище за
минифутбол в с. Долна студена, общ. Ценово, обл. Русе“, се изясни, че същият е
шеста категория и съгласно чл. 178, ал. 2 ЗУТ не подлежи на въвеждане в
експлоатация. От издадените документи се установява, че строежите са изпълнени
в съответствие с одобрените проекти, разрешенията за строеж и изискванията на
ЗУТ. По този начин изпълнителят е осъществил мярката на дължимо поведение,
уредена в правната норма на чл. 261, ал. 1 ЗЗД, която предписва, че същият е
длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение.
По
делото не са представени никакви доказателства ответникът М.на м.и с. да е
възразил надлежно и своевременно срещу извършената работа, като
доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК е на възложителя и въззивник в настоящото съдебно производство,
който би черпил благоприятни последици от доказването на посоченото
обстоятелство, поради което приложение намира необоримата презумпция на чл.
264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита приета от ответника. Съгласно чл. 14, ал. 1
от договора от 15.09.2014 г., изпълнението на дейностите по предмета на
договора се приема от възложителя с приемо-предавателни протоколи заедно с
окончателните доклади за изпълнението на съответните обекти, включени в списъка
на обектите – Приложение № 1 към договора, които са и основание за извършване
на плащания към изпълнителя. Изясни се, че съгласно т. 2 от допълнителното
споразумение от 28.12.2014 г. възложителят освобождава банковата гаранция в
5-дневен срок след приемане на дейностите по предмета на обществената поръчка
чрез подписване на приемо-предавателни протоколи, придружени с представени от
изпълнителя окончателни доклади за изпълнението на предмета на договора за
всички обекти, съгласно Приложение № 1 и фактура. В случая във въззивната жалба
ответникът признава, че e безспорно от доказателствата по делото, че
окончателните доклади били представени от ищеца на М.на м.и с. с молби от
26.04.2016 г. и 07.06.2016 г.
Следва
да се акцентира върху обстоятелството, че в издаденото от ответника писмо от 05.05.2016
г., като единствено основание да откаже да освободи банковата гаранция е прието,
че е бил представен само окончателният доклад с документацията към него за
изпълнение на единия от посочените в Приложение № 1 обекти, без да са били
представени окончателните доклади за другите два обекта. Към този момент ответникът
е разполагал с доклада на АДФИ и по никакъв начин не е изтъкнал, че отразеното
в доклада е основание за отказ да бъде освободена банковата гаранция. Настоящият
съдебен състав приема, че в периода между 07.06.2016 г., когато с писма вх. №
11-00-364 и № 11-00-365 ищецът – изпълнител представил на ответника –
възложител окончателните доклади за останалите два обекта и 23.01.2017 г.,
когато с молба вх. № 11-00-281 ищецът-изпълнител отново поискал от
ответника-възложител да освободи банковата гаранция в размер на 16 716 лв., М.на
м.и с. не е направило възражение за извършената работа,
поради
което на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита за приета.
Обективираният
в писмото от 10.02.2017 г. отказ на ответника да освободи банковата гаранция не
може да се приеме за надлежно упражнено възражение за неправилно, неточно
изпълнение по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД и чл. 15, ал. 1 от договора от
15.09.2014 г. На първо място следва да се отбележи, че докладът на АДФИ, на
който ответникът се позовава, е бил входиран в М.на м.и с. още на 24.11.2015
г., като дори и в писмото от 10.02.2017 г. въззивникът не се е позовал на този
доклад и въобще не става ясно защо не е било налице основание за освобождаване
на банковата гаранция, а единствено е посочено обобщено, че „…в ММС е извършена
финансова инспекция от компетентната държавна институция и са направени
съответните изводи и констатации от проверката за законосъобразност във връзка
със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при
изразходване на средствата, предоставени на М.на м.и с. на основание ПМС №
19/2014 г. в това число и сключването и изпълнението на всички договори относно
актуваните, платени и действително извършени СМР, както и в проверката за
наличие на двойно финансиране“. От доказателствата по делото не се и
установява, че ищецът е бил запознат с цитирания доклад преди образуването на
делото пред СРС. На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че
обективираното в писмото от 10.02.2017 г. изявление не представлява възражение
по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, тъй като в него ответникът косвено препраща
към доклада на АДФИ, където са направени констатации за разминаване на дати с
документ, наречен акт обр. 19, какъвто акт не е сред документите, за които
лицето упражняващо строителен надзор носи отговорност съгласно чл. 168 ЗУТ във
вр. с Наредба № 3 от
31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Отделно от това, обстоятелството, че страните не са оформили предвидените в
договора протоколи за предаването на извършената работа, не е основание да се
приеме, че работата не е извършена, нито че е приета от възложителя с
възражения за лошо изпълнение, което свое задължение по чл. 264, ал. 2 ЗЗД
ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил. Индиция за приемането на
работата и ненадлежният отказ на възложителя да приеме изпълнението по договора
е и обстоятелството, че не е упражнил нито едно от правата си при пълно неизпълнение
или забавено, некачествено и/или лошо изпълнение на всички задължения по
договора от страна на изпълнителя, съобразно разпоредбите на чл. 15, ал. 1, чл.
16, ал. 1 и чл. 23, ал. 4 и ал. 5 от договора от 15.09.2014 г.
От
доказателствата по делото е видно, че ищецът е потърсил съдействие от
ответника, като е поискал да бъде освободена банковата гаранция, като е
представил окончателните доклади за всички обекти заедно с приемо-предавателни
протоколи, но ответникът не е осигурил съдействие за приемане на работата. Ето
защо и на основание чл. 95 ЗЗД бездействието на ответника не може да се вмени
във вина на ищеца и да се приеме, че последният не е изпълнил задълженията си
по договора. Поради тези правни съображения предявеният иск следва да бъда
уважен до дължимата сума от 16 716 лв.
По
отношение на иска с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността
на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
1/ съществуването на парично задължение /главен дълг/, което 2/ не се изпълнява
от длъжника в предвидения от закона или уговорен между страните срок. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при
условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Поради
основателността на главната претенция, основателен се явява и искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Относно размера на претенцията и периода, за който същата е дължима,
настоящият съдебен състав приема следното:
Изясни
се, че съгласно допълнителното споразумение, чл. 6, ал. 2 от
договора от 15.09.2014 г. се допълнил с нова точка трета, съгласно която възложителят
следва да освободи банковата гаранция в 5-дневен срок след приемане на
дейностите по предмета на обществената поръчка чрез подписване на
приемо-предавателни протоколи, придружени с представени от изпълнителя
окончателни доклади за изпълнението на предмета на договора за всички обекти,
съгласно списък на обектите – Приложение № 1 и фактура. От цитираната
разпоредба е видно, че ищецът-изпълнител е поел задължението да представи
окончателните доклади за всички обекти на ответника-изпълнител, като от
доказателствата по делото се установява, че последната дата, на която това е
станало, е 07.06.2016 г. В този смисъл, основателно е обективираното в отговора
на исковата молба възражение на ответника, че представянето на окончателните
доклади пред органите, които разрешават ползването на строежите, няма отношение
към задължението на ищеца като изпълнител по договора да представи въпросните
окончателни доклади на възложителя. Предвид гореизложеното и съобразно т. 2 от
допълнителното споразумение от 28.12.2014 г. следва да се приеме, че искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода 13.06.2016 г. – 01.02.2018 г. За
този период размерът на дължимата сума за мораторна лихва възлиза на 2781.43
лв., определен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, в която съдът е уважил искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода от 01.05.2016 г. до 12.06.2016 г. /включително/, както и за размера над
2781.43 лв. до 3000.94 лв.
За
пълнота на изложеното следва да се посочи, че постановеното по реда на чл. 247 ГПК Решение № 45515 от 26.09.2018г., като необжалвано от страните, не е предмет
на настоящата въззивна проверка.
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски имат и двете страни. В проведеното на
09.10.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата
страна „Т.Н.К.“ ООД е претендирал разноски, размерът на които възлиза на 1450
лв. и чието плащане е удостоверено в представения по делото договор за правна
защита и съдействие. Съразмерно с уважената част от исковете дължимите на въззиваемата
страна разноски възлизат в размер на 1433.85 лв.
В
проведеното на 09.10.2019 г. съдебно заседание процесуалният представител на
въззивника по делото е претендирал разноски и юрисконсултско възнаграждение,
които съразмерно с отхвърлената част от исковете възлизат на 6.61 лв.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 423686 от 05.06.2018 г., постановено по гр. д. № 8075/2018 г. по описа на
СРС, 62 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Т.Н.К.“ ООД, ЕИК ****,
срещу М.на м.и с., БУЛСТАТ ****, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
периода от 01.05.2016 г. до 12.06.2016 г. /включително/, както и за размера над
2781.43 лв. до 3000.94 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.Н.К.“ ООД, ЕИК ****, срещу М.на м.и с., БУЛСТАТ ****, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.05.2016 г. до 12.06.2016 г.
/включително/, както и за размера над 2781.43 лв. до 3000.94 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 423686 от 05.06.2018 г., постановено по гр. д. № 8075/2018 г. по
описа на СРС, 62 състав, в останалата обжалвана част част.
ОСЪЖДА М.на
м.и с., гр. София, бул. „****, БУЛСТАТ ****, да заплати на „Т.Н.К.“ ООД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1433.85 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.Н.К.“
ООД, ЕИК ****, да заплати на М.на м.и с., гр. София, бул. „****, БУЛСТАТ
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6.61 лв., представляваща разноски
и юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.