РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 575
гр. Пловдив, 14.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІІ състав, в съдебно заседание на четвърти
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 2499 по описа за 2018 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „к.и.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с посочен адрес: гр. **, ул. „**“ №
23, офис 2, представлявано от управителите ** **** и ** ** ****, против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417007975-091-001/21.05.2018г., издаден от **- началник сектор,
възложил ревизията, и **- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 429/20.07.2018г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 18 000лв., ведно
с прилежащите лихви в общ размер на 1 865,82лв. и относно намаления размер
на данъчната загуба за 2016г. от 100 127,54лв. на 10 127,54лв.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Възразява се, че са представени множество доказателства за
използване на двата автомобила марка „**“, модел „**“ за извършване на
икономическата дейно** на друже**вото. В изпълнение на сключения договор за
наем със заемодателя „ЗМ“ ООД е подписан приемо – предавателен протокол от 03.01.2016г. и е започнато воденето на
пътни книжки, съдържащи дата на пътуване, маршрут, име на водач и подпис на
водача. Изготвени са и подробни справки за автомобил, дата, маршрут, изминати
километри, километри при тръгване, километри при връщане, цел на всяко
конкретно пътуване, заповеди за ползване на двата автомобила от двамата
управители. През ревизирания период дружеството е упражнявало икономическа
дейност с разнороден характер – строителство на недвижими имоти върху собствени
терени, търговия с бутилирана трапезна вода и отдаване под наем на игрални
автомати, като маршрутите на движение на автомобилите са от населени места, в
които се осъществява дейността – гр. **, КК „**“ до населени места, в които
осъществяват дейност негови контрагенти – гр. **, гр. **, гр. **и гр. **. В
тази връзка, при административното обжалване са представени покупни и продажни
фактури за извършени на и от РЛ доставки, които са в съответствие с данните от
пътните книжки и подробните справки по дати, маршрути и цел на пътуване. Действително
е налице допусната грешка от наемодателя „ЗМ“ ООД инвентаризационни описи, но
тя не следва да се тълкува във вреда на дружеството, доколкото е депозирано
изрично писмено обяснение от обслужващия счетоводител относно констатирането й.
Различието по отношение изминатите километри от единия автомобил с данните от
ИААА може да се дължи на повреда на километропоказателя към момента на
техническия преглед и отново не следва да се тълкува изцяло във вреда на
лицето.
При
позоваване на съдебна практика на ВАС се иска отмяна на обжалвания РА и
присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък с
разноските. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Т..
Ответникът
по жалбата – дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. К., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в посочената по-горе част. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Началото на
ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002417007975-020-001/16.11.2017г., издадена от **- началник сектор при ТД
на НАП – гр. Пловдив, която обхваща установяване на задължения за корпоративен данък
за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. и за данък върху добавената стойност
за периода от 01.06.2015г. до 30.09.2017г. и е определен срок за приключването
й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по
електронен път на 16.11.2017г. Със ЗИЗВР №№ Р-16002417007975-020-002/15.02.2018г.
и Р-16002417007975-020-003/15.03.2018г. е определен нов срок за приключване на
ревизионното производство до 16.04.2018г. Заповедите са връчени по електронен
път на съответно на 19.02.2018г. и на 19.03.2018г.
В хода на
производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002417007975-092-001от
30.04.2018г. Срещу РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е депозирано
възражение.
Впоследствие,
на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА.
Резултатът е обжалван, като с допълнение
към жалбата са представени допълнително 2бр. договори за наем на движима вещ с
предмет процесните автомобили, обяснителна записка от лице, осъществяващо
счетоводното обслужване на наемодателя „ЗМ“ ООД, ведно с начин на изправянето
й, фактури с издател и получател ревизираното лице (без надлежен опис). В решение № 429 от 20.07.2018г. директорът на
дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив е потвърдил акта, в
обжалваната част, предмет на настоящото производство, като е посочил, че не се
касае за нови доказателства и са налице и други непълноти и несъответствия в
съпътстващите договорите за наем документи – пътни книжки, липса на първични
счетоводни документи за закупено гориво, различие в данните за изминати
километри от автомобилите.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на
НАП - гр. Пловдив, с Приложение № 1 към нея.
Не се констатират съществени процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакувания РА.
Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
По ЗДДС
В хода на ревизията е установено, че „к.и.“
ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в общ размер на
18 000лв. по фактури №№ 0…20/30.11.2016г. с данъчна основа 57 000лв.
и 0…21/30.11.2016г. с данъчна основа 33 000лв., издадени от доставчика „**“
ООД. Предмет на до**авката по първата фактура е „наем ** ** Турбо ** 7777 ВР съгласно договор“, а на втората - „наем ** ** Турбо ** 7777 ВР съгласно
договор“. Правото на приспадане на данъчен кредит по първата фактура е
упражнено през данъчен период м. 04.2017г., а по втората – през данъчен период
м. 03.2017г.
При извършена насрещна проверка на доставчика,
документирана с протокол № П-16002418041590-141-001/15.03.2018г., в отговор на
връчено по електронен път ИПДПОЗЛ, са представени копия на посочените фактури;
дневник за продажбите; уведомление за приемане на данни от справка -декларация
за ДДС; извлечение от инвентаризационен опис към 31.12.2015г. и към
31.12.2016г.; счетоводни статии на определени операции; заявление за допусната
техническа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на ДДС номера на „к.и.“
ООД в подадения пред НАП отчетен регистър.
На РЛ, в качеството му на получател по
доставките, също е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени 2бр.
приемо - предавателни протоколи от 03.01.2016г. за предаване на МПС-тата;
свидетелствата за регистрация; заповед № 1/03.01.2016г. и заповед №
2/03.01.2016г. за управление на автомобилите в страната и чужбина; пътни книжки
на автомобилите; справка за движение на автомобилите, с данни за дати, маршрути
и основание за използването им.
При анализ на данните в представените от
страните по сделката документи ревизиращият екип е констатирал следните
непълноти и несъответствия: съгласно данните в приемо – предавателния протокол
относно автомобил марка „**“, модел „**“ турбо, рег. № ** 7777 ВР се касае за
товарен автомобил, докато съгласно данните в свидетелството за регистрация
МПС-то е регистрирано като лек автомобил; в представените пътни книжки на двата
автомобила не са попълнени данни в колоните за километраж при тръгване и
връщане и за изминати километри; в изготвената справка също не са посочени
данни за изминатите километри.
Предвид констатираните непълноти в
данните, на жалбоподателя е връчено второ ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето
на документи за показанията на километропоказателите на автомобилите за всеки
ден, в който са били в движение за срока на действие на договора за наем – от 03.01.2016г.
до 31.12.2016г., както и документи със стойностите на километропоказателите на
датата на приемане на двете превозни средства – 03.01.2016г. В отговор на
искането е представена нова справка за двата автомобила с данни за дата, на
която са използвани, маршрут и основание за използването им, която е допълнена
с данни за показания на километраж при тръгване и връщане и изминати километри.
Не са представени пътни листове и фактури за закупено гориво.
Относно данните на километропоказателите
на двата автомобила са представени приемо – предавателни протоколи от 30.12.2016г.
за връщането им на наемодателя, съдържащи данни за изминати километри, както
следва: 40 288км. за „**“ модел „**“ турбо с рег.
№ ** 7777 ВР и 18 635 км. за „**“ модел „**“ дизел с рег. № ** 4843 ВР.
Ревизиращият екип е констатирал, че посочените като изминати километри се
различават от тези, посочени от наемодателя „ЗМ“ ООД – 18 640км. за МПС „**“
модел „**“ турбо с рег. № ** 7777 МР и 48 231км за МПС „**“ модел „**“
дизел с рег. № ** 4846 ВР.
При така констатираните несъответствия до
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е изпратено ИПДПОТЛ, с което е
изискано предоставяне на информация за извършени годишни технически прегледи за
периода от 03.01.2016г. до 31.12.2016г. на двете МПС, собственост на „ЗМ“ ООД. Представени
са удостоверения за техническа изправност на ППС, в които се съдържат данни за
извършени технически прегледи на автомобилите на 03.11.2016г. с показания на
километражите, както следва: съгласно протокол № 11891555/03.11.2016г. за „**“
модел „**“ турбо с рег. № ** 7777 ВР са установени показания на
километропоказателя към 03.11.2016г. - 46 919км; съгласно протокол №
11892050/03.11.2016г. са установени показания на километропоказателя към
03.11.2016г. за „**“ модел „**“ дизел с рег. № ** 4843 ВР - 18 705км.
В хода на ревизията управителят на
ревизираното дружество е депозирал писмени обяснения, съгласно съдържанието на
които двата автомобила се използват за обслужване стопанската дейност на
фирмата, като по решение на управителите разходите за гориво не са отчитани в
дружеството, а са за тяхна сметка.
При анализ на събраните при ревизията
доказателства ревизиращият екип е направил извод, че след като МПС-тата се твърди
да се използват за икономическата дейност на наемателя, икономически оправдано
е дружеството да отчита разходите за гориво, поддръжка, ремонт и експлоатация,
а не само разходите, свързани с наемането им. В случай, че автомобилите действително
са използвани за стопанската дейност на дружеството, би следвало в представените
пътни книжки да са коректно попълнени данните за изминати километри, съответно да
съдържат точни данни на километропоказателите им.
Предвид така установеното от фактическа страна, при ревизията
на жалбоподателя не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 18 000лв. (6 600лв. за данъчен период м. 03.2017г. + 11 400лв. за данъчен
период м. 04.2017г.) по процесните фактури, издадени от доставчика „ЗМ“ ООД с
предмет на до**авката наем на МПС. Правното основание е разпоредбата на чл. 70,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като не са представени несъмнени доказателства за
пряко отношение на наетите МПС към осъществяваната от дружеството стопанска
дейност.
По ЗКПО
При
идентична фактическа обстановка като тази, описана по-горе в настоящото
решение, е извършено преобразуване на декларирания СФР за 2016г. в увеличение
на основание „чл. 78 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО“ със сумата в размер
на 90 000лв. Сумата представлява отчетени от дружеството разходи по дебита
на сметка 602 Разходи за външни услуги, въз основа на процесните фактури,
издадени от „ЗМ“ ООД. При извършено преобразуване в увеличение на декларирания
СФР на дружеството за 2016г. посочената в ГДД по чл. 92 от ЗКПО данъчна загуба
е намалена от 100 127,54лв. на 10 127,54лв.
Горестоящият
административен орган е намерил, че ревизиращият екип неправилно е посочил
правното основание на чл. 78 от ЗКПО за извършеното увеличение на декларирания
СФР на дружеството. Съгласно посочената разпоредба, при определяне на ДФР СФР
се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат
отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са
отчетени от РЛ. От друга страна, правилно е приложена нормата на материалния
закон – чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели
счетоводни разходи, несвързани с дейността. Това означава, че в приложното поле
на тази разпоредба се включват всякакви разходи, които не водят до генериране
на доход за дейността на дружеството, като например такива за материали, стоки
и услуги, чието предназначение за лични цели и/или за актив, който се ползва от
собственик, съдружник или управител на дружеството за удовлетворяване на лични
потребности.
При
съдебното обжалване на РА са представени документи по опис, в преобладаващата
си част фактури, които според жалбоподателя се обвързват пряко с движението на
двете МПС и използването им във връзка със сключване на сделки, свързани с
недвижими имоти и доставка на трапезна минерална вода и детски игрални автомати
(л. 586 – 656 и л. 657 - 684).
В
съдебно заседание на 04.12.2018г. е прието заключение по назначената ССЕ,
изготвено от вещото лице Б.Д., без направени възражения от страните по делото. След
преглед на представените по делото доказателства и проверка в счетоводната
къща, обслужваща жалбоподателя и дружеството „ЗМ“ ООД, вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-задача
1: в счетоводството на жалбоподателя няма заведени дълготрайни материални
активи – автомобили по материална сметка 205 „Транспортни средства“. Заведени
са активи, представляващи детски игрални автомати по сметка 206 „стопански
инвентар“, изчерпателно изброени в таблица на л. 573 – 575;
-задача
2: в счетоводството на наемодателя „ЗМ“ ООД са взети счетоводни операции във
връзка с предоставяне под наем на автомобилите на наемателя „к.и.“, посочени на
л. 575 – 576. В счетоводството на наемодателя МПС-тата са заведени като ДМА и
за тях са отчитани разходи за амортизации, считано от въвеждането им в
експлоатация (таблица на л. 576);
-задача
3: при съпоставката на данните в изготвените справки за автомобил, дата,
маршрут, изминати километри и цел на всяко конкретно пътуване с покупни и
продажни фактури или пътувания до обекта на дружеството в КК „**“ и до
обслужващата счетоводна кантора вещото лице е установило обвръзка между
данните, като е обобщило изводите си поотделно за всеки автомобил в таблици на
л. 577 – 580 по делото;
-задача
4: съгласно данните в оборотната ведомост на РЛ за 2016г. и 2017г. вещото лице
е констатирало приходи от продажба на трапезна вода „**“, от игри – автомати,
от авансови плащания за продажба на апартаменти, от продажба на апартаменти и
от дивиденти (конкретно посочени като стойности на л. 582).
В
съдебното заседание на 04.12.2018г. са депозирани показанията на свидетелите Г.И.И.
и ** П.Т..
Съгласно
показанията на И., тя е управител на дружеството, което обслужва счетоводно
жалбоподателя от момента на създаването му. Наясно е, че през 2016г. „к.и.“ е
ползвало под наем два автомобила, собственост на „ЗМ“, което дружество също е
обслужвано счетоводно от нея. Поради грешка от нейна страна, в
инвентаризационните описи на „ЗМ“ са разменени данните за изминатите километри
от всеки един от автомобилите. Съгласно сключения договор за счетоводно
обслужване, дружествата й предоставят документите за извършени сделки през
предходния месец до 5-то число на следващия месец. Това се прави с цел
своевременното им обработване и за изготвяне на отчетните регистри по ЗДДС, тъй
като и двете дружества са регистрирани по ЗДДС. Обичайно, документите й се
донасят в началото на всеки месец.
Съгласно
показанията на свидетеля Т., той е действал като неформален пълномощник на „к.и.“
„за някои дейности, които осъществява фирмата“, независимо, че не е работил по
трудово правоотношение. През 2016г. двамата управители **** и **** са идвали в
КК „**“, за да следят етапа на строителството на сградата с апартаменти „****“.
При идванията си в КК „**“ основно провеждали срещи със специални клиенти,
както и са ползвали админи**ративни услуги, предоставяни от местната община или
от други институции. През годината му е известно, че са сключвани предварителни
договори с предмет продажба на недвижими имоти. Управителят **** е ползвал
автомобил „** **“ с регистрационен номер ** 7777, а **** – автомобил „** **“ с
регистрационен номер ** 4843, като на свидетеля също понякога се е налагало да
пътува с тях. Наясно е, че ползваните автомобили са наети от друго дружество,
но не може да посочи конкретен времеви период на наемане през 2016г. Няма представа
дали **** и **** притежават лични автомобили.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен
кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74,
когато **оките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Независимо от предмета
на договора за наем и приемо – предавателния протокол, касаещ автомобил „** **“
с регистрационен номер ** 7777 ВР настоящият съдебен съ**ав намира, че съгласно
свидетелството за регистрация се касае именно за лек автомобил, а не товарен
автомобил.
По
смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС „лек автомобил“ е автомобил, в който броят
на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил,
който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно
вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност
от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение
първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
В
случая следва да бъде съобразена и практиката на СЕС, отразена в Решение от 16
февруари 2012 г. по ** C-118/11, според която, наемът на автомобил, който не
представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка
на услуга по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година (вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по
** Cookies World, C-155/01, Recueil, **р. I-8785, точка 45 и Решение от 21
февруари 2008 г. по ** Part Service, C-425/06, Сборник, **р. I-897, точка 61).
В този аспект критерият, изведен от използването на соката или услугата за
целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е
различен според това дали става дума за получаването на услуга или за
придобиването на дълготраен актив. При сделка, състояща се в получаването на
услуга, каквато е наемането на автомобил, наличието на пряка и непосредствена
връзка между определена получена до**авка и една или повече извършени доставки,
пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на
данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената
доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 29
октомври 2009 г. по ** SKF, C-29/08, Сборник, **р. I-10413, точка 57 и
цитираната съдебна практика). Право на приспадане в полза на данъчнозадълженото
лице ще бъде налице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между
определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи
право на приспадане, когато разходите за съответните услуги са част от общите
разходи на това лице и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките
или услугите, които то доставя. Разходите от този вид в действителност имат
пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на
данъчнозадълженото лице (Решение по ** SKF, посочено по-горе в точка 58 и
цитираната съдебна практика). И в единия, и в другия случай, наличието на пряка
и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са
включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките
или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата
му дейност (Решение по ** SKF, посочено по-горе, точка 60). Иначе казано, счита
се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на
данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между
използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото
лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който
се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид
наличието на такава връзка (т. 64 от решение по ** C-118/11 на СЕС).
Въпросът
дали данъчнозадълженото лице е ползвало стоката в това си качество, тоест за
целите на своята икономическа дейност в аспекта на член 9 Директива
2006/112/ЕО, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по
случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл
от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност
на данъчнозадълженото лице (в този смисъл т. 58 от Решение от 16 февруари 2012
г. по ** C-118/11 на СЕС). Внимание заслужава и изводът, че макар придвижването
на управителите на дружеството до местоработата им да е необходимо условие за
полагането на труд, то не е определящо обстоятелство, позволяващо да се установи,
че превозът им не обслужва лични нужди по смисъла на член 26, параграф 1 от
Директивата ДДС. Всъщност би било налице противоречие с целта на тази
разпоредба, ако единствено подобна непряка връзка би била достатъчна, за да се
изключи приравняването към възмездна доставка на това придвижване (вж. в този
смисъл Решение от 16 октомври 1997 г. по ** Fillibeck, C-258/95, Recueil, **р.
I-5577, точка 27).
В
случая, предмет на процесните доставки е с предмет ползване под наем на 2 бр. луксозни
леки автомобили марка „** **“, по отношение на който не е спорно обстоятелството,
че е ДМА на наемодателя „ЗМ“ ООД, който е свързано с жалбоподателя. При това
положение следва да бъде установено ясно и непротиворечиво, че този актив е
ползван преимуществено за професионални, а не за лични цели. Тоест, в този
случай водещото относно правото на приспадане на данъчен кредит е начинът на
използване на актива и доколко същият е свързан с икономическата дейност на
данъчно задълженото лице.
По
делото липсват обаче убедителни доказателства, от които да е видно, че
автомобилът е използван през ревизирания период точно за икономическата дейност
на дружеството, от която е формиран неговият оборот. Съгласно заключението на
вещото лице по ССЕ е направена обвръзка между допълнително представени по делото
доказателства, съгласно които първата група пътувания на автомобилите са
свързани с пътувания от гр. **до КК „**“ и обратно, като е направено пояснение,
че са предоставяни документи на счетоводната кантора във връзка с договора за
счетоводното обслужване, осъществявано от „ИПК 2010“ ООД. Същото, обаче, е
необосновано, доколкото остава неясно обстоятелството какви именно документи са
предоставени за осчетоводяване и каква връзка имат с надзора на строителството
на апартаменти в КК „**“. Следва да бъде посочено, че в случая не са спорни обстоятелствата,
че именно дружеството „ИПК 2010“ ООД извършва счетоводното обслужване на РЛ и
на свързаното с него лице „ЗМ“ ООД, както и че РЛ извършва строителство на
апартаменти в КК „**“. Съгласно показанията на свидетелката И., управител на
счетоводната кантора, е налице сключен договор за счетоводно обслужване,
съгласно клаузите в който счетоводните документи следва да бъдат предоставяни в
срок до 5-то число на месеца, следващ издаването им, с цел да бъдат включени в
отчетните регистри по ЗДДС. По делото не са конкретизирани документите, предоставяни
за счетоводна обработка и дали се касае за издавани фактури във връзка със строителството.
По този начин буди недоумение факта защо е необходимо пътуването до КК „**“ за
снабдяване на жалбоподателя с документи за осчетоводяване, доколкото и адресът
на управлението му, и адресът на управление на счетоводната кантора се намират
в едно и също населено място – гр. Стара Загора. Може да бъде направено само и
единствено предположение, че е възможно да се касае за документи, свързани с
предоставяне за ползване или продажба на игри автомати в търговски обекти на
територията на КК „**“, но не са представени конкретни доказателства в тази
насока. Единствената фактура, издадена във връзка с детските игрални автомати е
ф-ра № 0…16/01.09.2016г., с получател свързаното лице „**“ ООД, което е със
същият адрес на управление като този на жалбоподателя, т.е. не се налага
пътуване до КК „**“. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че са налице
приходи от продажба на игри автомати през следващата 2017г., която не е
обхваната от периода на ревизията, съответно не може да не направи връзка с
ползването на двата леки автомобила за икономическата дейност през 2016г. В
заключението на вещото лице само е посочено, че пътуването на 01.09.2016г. е с
цел „наем автомати“ до гр. **, но в случай, че се касае за поставянето им на
територията на КК „**“ отново не са представени каквито и да било доказателства.
Втората
група доставки е свързана с доставката на минерална вода от доставчика „**“
ЕООД гр. **и продажбата й на клиенти на „к.и.“ ЕООД. В заключението си вещото
лице е посочило датите на пътуване на автомобила марка „** **“ рег. № ** 4843
ВР от гр. **до гр. **и обратно, съвпадащи с датите на издаване на фактури от доставчика
до жалбоподателя, както и общо посочване на „фактури за продажба“. Съдът констатира,
че съгласно предмета на издадените от „**“ ЕООД фактури се касае за додоавката
на значителни количества трапезна вода „**“, транспортирането на които с лек
автомобил е практически невъзможно. В случая, може да се направи единствено
предположение, че пътуванията с автомобила от гр. **до гр. **са с предназначение
договоряне на сделкатата по доставка на трапезната вода, но това води до извод
за ползването на автомобила за управленски нужди от управителя на дружеството.
В този случай е следвало да бъде заплатен данък върху разходите съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО (в сила за процесната 2016г.), но
такива разходи, извън разходите за наем на двете МПС не са отчитани. Съгласно
съдържанието на писмените обяснения не са издавани фактури с получател „к.и.“
за закупено гориво и ремонт на двата автомобила, тъй като това било решение на
двамата управители на дружеството, но наред с непълнотите в данните в пътните
книжки, описани по-горе в настоящото решение, не може да се приеме, че се касае
за използването на автомобилите за икономическата дейност на дружеството.
Същите
аргументи са валидни и по отношение на сделките, свързани с пътуванията до КК „**“
във връзка с извършваното строителство на апартаменти. В хронологичната им
последователност се касае за издаване на актове за установяване годността за
приемане на строежа от 02.06.2016г., удостоверения за въвеждане на строежа в
експлоатация, уреждане на взаимоотношенията със съсобственика „Джи ем 8“ ООД,
сключване на договор за посредничество с „**“ ЕООД, сключване на предварителни
договори с купувачи на недвижимите имоти и ползване на юридически услуги. По
отношение на тези доставки би могло да се изкаже предположение, че се касае за
извършени сделки от дружеството, чрез управителите му, с уточнението, че
посредничеството за намирането на клиенти е извършвано въз основа на договор,
сключен с „**“ ЕООД, с предмет на дейност преговори с инвеститори за покупка на
апартаменти в комплекс „**“ в КК „**“, за изпълнението на който са издадени
фактури с предмет заплащане на комисионно възнаграждение.
По
отношение експертните изводи на вещото лице следва да бъдат изложени следните
аргументи: в заключението на вещото лице са преповторени данните в изготвената
от самото РЛ справка на л. 381 гръб – 383 гръб. Съдът констатира, че в
справката е направена само въз основа на издадени от и на дружеството фактури
на съответните дати, както и други документи, които обаче са представени едва
след издаване на ревизионния акт. При ревизията е представен само и единствено
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29.09.2017г. (л. 291 –
294) и предвид издаването на нотариални актове за продажба на недвижими имоти
през 2017г. недоказани са посочените в справката и заключението на вещото лице
пътувания на МПС с рег. № ** 7777 ВР на 25.08.2016г., 02.09.2016г.,
09.09.2016г. 07.11.2016г., 14.11.2016г. и 28.11.2016г.
В
този смисъл, заключението на вещото лице не може да се приеме за обективно
изготвено, доколкото се основава на документи, представени след приключване на
ревизионното производство, което е препятствало подлагането им на анализ от
ревизиращия екип и горестоящия административен орган. Вещото лице, на следващо
място, не е съобразило предмета на доставките във фактурите, включително тези
за извършени доставки на услуги, като се е ограничило само до обвързване на
датите на фактурите с датите на твърдяните за извършени пътувания с наетите
автомобили съгласно представената при ревизията справка с непълни данни, при
изготвянето на която най-вероятно отново са взети предвид само датите на
издаване на фактурите, другите официални документи – удостоверения от община **
и нотариалните актове за извършени сделки.
По
отношение на останалите издадени фактури, документиращи извършени от дружеството
сделки може да се направи извод, че са инцидентни и не предполагат наемането на
луксозни автомобили за продължителен период от време – за цялата 2016г.
В
тази насока е достатъчно да се посочи, че представените страници от пътни книжки
представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена
сила, и с които жалбоподателят цели да установи факти, от които черпи изгодни
за себе си правни последици. В този смисъл верността им следва да се преценява,
с оглед другите доказателства по делото. Наред с това, съдържащи се в тези
документи данни, са недостатъчни за да се докаже, че автомобилите са пътували
по определени маршрути на определени дати, доколкото в тях липсват данни за
изминати километри. Действително, не е необходимо пътната книжка да съдържа данни
за целта на конкретното пътуване, както и за постигнатите резултати, нито
наетата вещ да бъде ползвана ежедневно. Тези обстоятелства обаче не изключват
задължението на лицето, претендиращо ползването на данъчен кредит, при
условията на главно и пряко доказване да представи доказателства, от които да е
възможно установяването на съответната пряка и непосредствена връзка при
ползването на наетата вещ с икономическата му дейност и най-вече използването
на този автомобил като товарен такъв. При липсата на такива данни за
релевантния към спора факт, включително фактури за закупено гориво на датите,
посочени в пътните книжки и справките, не може да се направи несъмнен извод, че
ползването на спорните МПС е свързано по пряк и непосредствен начин с
икономическата дейност на дружеството.
Тези
изводи не се променят и от констатираните в заключението на вещото лице
осчетоводени приходи по сметки от гр. 70 за 2016г. и 2017г., доколкото не могат
да се обвържат с пътуванията с процесните МПС, въз основа на данните в частни
документи, по отношение на които са констатирани непълноти и несъответствия.
Фактите на реализираните от РЛ приходи не са спорни между страните, тъй като са
декларирани в ГДД, но същевременно за 2016г. е декларирана и загуба от
икономическата дейност, голямата част от стойността на която представляват
именно осчетоводените разходи за наем на двете МПС в общ размер на
90 000лв.
Съдът
намира, че действително е допусната техническа грешка по отношение показанията
на километропоказателите на двете МПС за 2016г. Същевременно, обаче, се констатират
различия в данните на километропоказателя на автомобил с рег. № ** 7777 ВР в
приемо – предавателния протокол от 30.12.2016г. – 40 288км. и
обяснителната записка на л. 25 – 40 231км и на автомобил с рег. № ** 4843
ВР 18 635км. по приемо – предавателен протокол и
18 640км. по обяснителната записка на л. 25. Налице е обаче и разлика в показанията на
километражите, съобразно протоколите от годишните им технически прегледи,
извършени на 03.11.2016г. с показания на километражите, както следва: за „**“
модел „**“ турбо с рег. № ** 7777 ВР са установени показания на
километропоказателя от 46 919км., а за „**“ модел „**“ дизел с рег. № ** 4843
ВР - 18 705км. По делото не са представени доказателства на какво се
дължат тези разлики, още повече, че към по-ранен момент са констатирани
изминати повече километри почти два месеца преди датата на връщането им с
приемо – предавателни протоколи от 30.12.2016г. Това поставя под съмнение достоверността
на данните в частните документи – пътни книжки и обобщените данни в изготвената
от самия жалбоподател справка, която е послужила за основа и за изготвяне на
заключението по ССЕ.
По изложените аргументи, съдът намира
за правилна и обоснована и констатацията по отношение на преобразуването в
увеличение на декларирания от дружеството СФР за 2016г. със сумата в размер на
90 000лв. В допълнение следва да бъде посочено, че в счетоводните регистри
на наемодателя „ЗМ“ ООД километропоказанията са по партида на управителя на „к.и.“
ООД ****, т.е. може да се приеме, че наетите от дружеството автомобили са предоставени
за ползване на това лице, което е управлявало единият от тях. Доколкото в настоящото
решение бяха изложени аргументи по отношение непълноти и недоставерни данни в
частни документи, свързани с използването на двете МПС, може да се направи
извод, че са ползвани за удовлетворяване на лични потребности. Това обстоятелство,
от своя страна, води до приложението на разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, като от страна на лицата са извършени действия за неотчитане на разходи
за гориво и поддръжка на двете МПС най-вероятно с цел незаплащане на данък
върху разходите.
При
това положение следва да се приеме, че и в тази част оспореният РА също се
явява законосъобразен.
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъще**вената
юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) и при съобразяване намаления
размер на данъчната загуба за 2016г., същото възлиза на 1 156,36лв.
(хиляда сто петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки).
Водим
от горното, Админи**ративен съд – Пловдив, ХІІІ съ**ав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „к.и.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с
посочен адрес: гр. *, ул. „**“ № 23, офис 2, представлявано от управителите ** ****
и ** ** ****, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417007975-091-001/21.05.2018г., издаден от **-
началник сектор, възложил ревизията, и **- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 429/20.07.2018г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” - гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ
размер на 18 000лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
1 865,82лв. и относно намаления размер на данъчната загуба за 2016г. от
100 127,54лв. на 10 127,54лв.
ОСЪЖДА „к.и.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с
посочен адрес: гр. **, ул. „**“ № 23, офис 2, пред**авлявано от управителите **
**** и ** ** **** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – гр. Пловдив сумата от 1 156,36лв. (хиляда сто петдесет и
шест лева и тридесет и ше стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: