Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                    260148/27.11.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На девети ноември две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Кр.Кръстев

 

Секретар: Ф. А.Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 1313 по описа за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0869-002196/09.10.2018год. на ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.3, чл.183 ал.3 т.5 пр.1 и чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на С.Н.С. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание “глоба”,  в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за първото, „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за третото нарушение.

Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като го намира за необосновано и постановено при непълното и субективна преценка на доказателствата. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, като поддържа депозираната жалба и взема отношение по събраните в хода на съдебното дирене доказателства..

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за юристконсултско възнаграждение.  

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е  неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 28.08.2018 г., през нощта, жалбоподателя бил на почивка във вила намираща се в местността „Шуменско плато“. След 19.00 часа същият чул силна музика, която изтърпял до около 20.30 часа, след което се обадил на тел. 112 с оглед предприемане на мерки за намаляване силата на звука. Обаждал се няколкократно след първото обаждане, но според него не последвала никаква реакция от страна на РУ-Шумен. Във връзка със случилото се през нощта, следващия ден около 09.55 часа с лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № Н 4587 ВА, собственост на адвокатско дружество „С. и партньори“ ЕИК: ********* по ул. „Добри Войников“ той навлязъл в улица „Сан Стефано“ в посока ул. „Бачо Киро“ и паркирал автомобила пред входа на гаража на ОД МВР гр. Шумен. След спирането на автомобила към него се приближил свид. И.В. – дежурен на поста към дирекцията и запитал жалбоподателя, каква е причината да паркира пред входа на гаража, при което жалбоподателя му отвърнал, че иска среща с директора на ОД МВР гр. Шумен. В. му отговорил, че такава ще се осъществи, но следва да измести автомобила си от мястото където го е паркирал. Жалбоподателя отказал да изпълни разпореждането на В. и последния понеже е на пост и следва да си гледа служебните задължения се обадил на дежурния по РУ гр. Шумен, обяснил му ситуацията и поискал съдействие от служители при управлението които да поемат случая. На място бил изпратен полицейския служител – свид. М.Р., който се представил и поискал документите на жалбоподателя. Жалбоподателя от своя страна заявил, че има такива, но отказал да ги представи, като ги размахвал пред лицето на проверяващия. Последвал диалог, който продължил около десет минути, при което се появили и други служители на МВР гр. Шумен, диалога не довел до някакъв край и жалбоподателя бил помолен да отиде в РУ – Шумен. В управлението му бил извършен обиск / протокол за обиск на лице стр. 55 от ВАНД № 3089/18г по описа на ШРС, приобщено към делото/. В резултат на извършения обиск у лицето били установени и иззети с протокола СУМПС и контролен талон към свидетелството.

            С оглед поведението демонстрирано от жалбоподателя, на същият му бил съставен АУАН № сер. Д № 469475/29.08.2018г., като актосътавителя счел, че с действията си жалбоподателя е нарушил чл. 103, чл. 6 ал.1 и чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта като се възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и е депозирал писмено възражение в законоустановения 3-дневен срок. По така депозираното писмено възражение била назначена проверка, която приключила със изготвена докладна записка Рег. № 869р-6059. Заключението на докладната записка било, да се оставят без последствия направените възражения като неоснователни и да се изготви АУАН.

Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 18-0869-002196/09.10.2018год. на ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.3, чл.183 ал.3 т.5 пр.1 и чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП на С.Н.С. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание “глоба”,  в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за първото, „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за второто и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за третото нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.И.Р., И.Б.В., А.С.Д., К.В.А. и К.К.К..

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на горепосочените свидетели съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с жалбоподателя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Настоящия съдебен състав не споделя навените от страна на жалбоподателя твърдения, че показанията на свид. И.В. некореспондират с установената от съда фактическа обстановка. В подкрепа на това са и показанията му, които е дал по ВАХД № 3089/2028г. по описа на ШРС, които показания се покриват с тези дадени по това дело. Тези негови показания не са оспорени по горепосоченото дело. В пледоарията си жалбоподателя не оспорва второто и третото вменени му нарушения, като в мотивите си да ги извърши той влага свои лични разбирания за да може да си реши проблемите.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че той е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е отказал да предаде документите си и по този начин осуетява извършването на проверка от органите за контрол. Видно от приобщения по делото протокол за обиск / протокол за обиск на лице стр. 55 от ВАНД № 3089/18г по описа на ШРС/, същият е бил с документи които е могъл да представи на проверяващите, но не го е сторил. Останалите две нарушения, а именно – навлизането след знак забраняващ влизането на съответното ППС  и паркирането пред гараж затрудняващ влизането в него, също така са осъществени, но жалбоподателя не ги оспорва. Като цяло той оспорва издаденото НП.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца  и “глоба” от 50 до 200 лева, за водач на МПС, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Действията на жалбоподателя са били точно в тази насока, като при това са извършени деманстративно. Съгласно наказателната разпоредба на чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП се наказва с „глоба“ в размер на 30 лева водач, който навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС. Съгласно наказателната разпоредба на чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП се наказва с „глоба“ в размер на 20 лева водач, който е паркирал неправилно.

В настоящия случай жалбоподателя е можел да представи на проверяващите документите си и с това да не предизвиква последващи недоразумения, но той сам е избрал своето поведение и за това негово поведение правилно е бил санкциониран. За първото нарушение административно-наказващия орган е наложил наказание малко над минималното, като е отчел факта на естеството на извършеното нарушение.

Административно наказващият орган правилно да е квалифицирал нарушенията и правилно му е наложил наказанията. Нарушенията за които е бил санкциониран са осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложена съответната административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като е съобразена разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взето предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в предвидения размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.

            Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, респ. наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК

, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН