МОТИВИ
към присъда
от 23.10.2018г. по НОХД № 2614/2018г. по описа на Варненския районен съд
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 08.06.2018г.,
от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който e възведено обвинение срещу
подсъдимия : С.Д.Я., роден на *** ***, български гражданин, с висше
образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********, затова, че на неустановена дата в периода месец май-месец юни
2016 г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил
марка „Форд" модел „Фокус" с peг.
№ В 49 28 РР, на стойност 3887.00 лв./три хиляди осемстотин осемдесет и седем
лева/, собственост на ЕТ „Р.П.-Транс Трейд", представлявано от Р.М.П. ЕГН:**********,
която владеел, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, присвоеното имущество е внесено- престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр.
ал.1 от НК.
Производството
по делото се проведе по общия ред и протече в отсъствието на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК,
като съдът прие, на базата на проведените издирвателни
мероприятия, че местоживеенето на подсъдимия в страната е неизвестно и
че след щателно издирване същото не е установено, както и че е налице очевиден
отказ от страна на подсъдимия от лично участие в настоящото наказателното
производство. Отделно от това, съдът съобрази
и обстоятелството, че подсъдимият е запознат с провежданото срещу него
наказателно производство, като лично е привлечен в качеството на обвиняем в
хода на ДП, съответно е запознат с предявеното срещу него обвинение за
престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр.ал.1 от НК,
взета му е била и МНО „подписка“, като той е посочил адрес за призоваване,
където от доказателствата по делото е видно, че не пребивава от дълги години.Не
на последно място, съдът прецени и че делото е образувано по внесен обв. акт за престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр.ал.1 от НК, което не е тежко умишлено по смисъла на НК и
участието на подсъдимия не е задължително в производството, както и че
разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за
разкриване на обективната истина по делото.
Участващият в производството представител на
ВРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение. Счита, че събраните
доказателства в пълна степен категорично и безспорно доказват вината на
подсъдимия в извършване на престъпление по чл.206, ал.1, т.1 вр.ал.1 от НК. Подс. Я. владеел
инкриминираната вещ и се е разпоредил с нея като своя, което изпълнявало от
обективна страна състава на престъплението, за което е обвинен. Поради това
моли подс. Я. да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е предявено
обвинение, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода около средния размер на този предвиден от закона,
а именно една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим. Моли да му бъдат възложени и разноските по делото в размер на 67.62
лева.
В
пледоарията си по съществото на делото , защитникът на подс.-адв.С. моли за оправдателна присъда, като изтъква, че доказателствата
по делото насочват към различни хипотези, предизвиквайки различни въпроси, а
именно дали подс. Я. е получавал пари, включително от
свид. А., дали действително е взел пари за автомобила
от истинския наемател, доколкото това е твърдение от заинтересовано лице и ако подсъдимия е взел пари то дали те не са
били за плащане на наема на колата. Освен това счита, че ако се приеме, че
виновен е Я., това означавало също, че виновен е и Г., който бил истинския
наемател и страна по договора. Поради това счита, че стои въпрос и дали не се касае до неизпълнение
на гражданско-правни задължения. Алтернативно пледира при осъдителна присъда на
подсъдимия да бъде наложена пробационна мярка.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Д.Я. е роден на *** ***. Той е български гражданин, с висше образование, неженен,
притежава ЕГН **********. Подсъдимият е осъждан двукратно за престъпления по
чл.206 от НК.
Към 2016г. подс.Я.
работел като строителен техник в „Прострой груп“ ЕООД, със седалище ***. Във връзка с дейността си
подсъдимият решил да наема автомобил, който да управлява в гр.Варна. За целта
на 16.03.2016г. той отишъл в офиса на ЕТ „Р.П.-Транс Трейд", представляван
от св. Р.М.П.. Едноличният търговец развивал дейност на територията на гр.Варна,
като отдавал автомобили под наем. Подс.Я. разговарял със св.П. и поискал да наеме автомобил,
с възможно най-нисък дневен наем. Свидетелят П. му предложил лек автомобил
марка „Форд Фокус" с рег.№В 4928 PP. Автомобилът бил с бензинов
двигател, пет врати, 1388 куб., 55kw, с
дата на първа регистрация 29.04.2003г. и
рама № WFOAXXWPDA3D24781. Подсъдимият Я. одобрил
автомобила и решил да го наеме. Поради това още същия ден между ЕТ, със
собственик св.П. и подс.Я.
бил сключен и подписан писмен договор за наем на автомобила. Договорът бил сключен
за седем дни от 16.03.2016г. до 23.03.2016г. При сключване на договора св.П.
направил снимка на свидетелството за правоуправление на подс.Я..
После му предал автомобила за ползване, заедно с контактен ключ за него, СРМПС
част II, знак за преминат технически преглед и застрахователна полица за
сключена застраховка ГО. След изтичане на срока на договора подс.
Я. се обадил по телефона на св.П. и му казал, че до една седмица ще отиде в
офиса на фирмата, за да поднови договора и да се разплати, понеже в момента
нямал средства.
На 31.03.16г. подс.Я.
отишъл отново в офиса на фирмата и заплатил уговорената сума за натрупалия се
наем. Между него и ЕТ, представляван от св.П. бил сключен нов договор за наем за
същия лек автомобил за срок от един месец, считано от 31.03.2016г. до
30.04.2016г., за сумата от 600 лева. След сключване на новия договор подс.Я. продължил да управлява автомобила. Междувременно от
изготвената и съхранявана от него снимка на СУМПС на подсъдимия, св.П. установил, че от 12.04.16г.
свидетелството за правоуправление на Я. е с изтекъл срок на валидност. Поради
това св.П. се обадил на подс.Я. и го поканил да отиде
до офиса и да върне автомобила, тъй като нямал валидно СУМПС и не можел да
управлява автомобил. Подс.Я. му казал, че ще заведе в
офиса на дружеството свой колега, на чието име да бъде сключен нов договор за
наем, за да може той да продължи да използва автомобила. Св.П. се съгласил да
бъде сключен договор с друго лице, а автомобилът да продължи да се ползва от подс.Я.. Поради това подс.Я.
помолил свой колега – св.Т.Г., който притежавал валидно СУМПС, да сключи
договор за наем за автомобила с ЕТ„Р.П.-Транс Трейд", като му обяснил, че
това се налага с оглед обстоятелството, че неговото свидетелство за
правоуправление е изтекло и нямал време да го поднови. Св.Г. се съгласил
договорът за наем да бъде сключен на негово име.
На 10.05.16г. св. П. отишъл до строителен
обект в района на Морска гара, където по това време работели подс.Я. и св. Т.И.Г.. Там на името на Г. бил сключен нов договор за наем
на инкриминирания автомобил за срок от двадесет дни, считано от 10.05.2016г. до
30.05.2016г., за сумата от 400 лева. Сумата за наема била платена от подс.Я. и той продължил да използва автомобила.
След изтичане на договора за наем в края на
месец май 2016г., подс.Я. не върнал автомобила на
собственика му. Св.П. осъществил контакт с подс.Я. по
телефон, като му казал, че трябва да върне автомобила или да плаща наем за
него. Той търсил контакт с подсъдимия и чрез св.Г.. Въпреки многобройните обаждания
на св.П., подс. Я. не отишъл да плати задълженията си
и не върнал автомобила. Оправдавал се, че работи и не може да отиде при св.П..
Междувременно във връзка с работата си подс. Я.
се запознал със свидетеля А.Ю.А., който работел в същото дружество, в което
полагал труд и подсъдимият. През 2016г. св.А. управлявал лек автомобил, който
се повредил. Затова споделил с подс.Я., че търси да
закупи лек автомобил. Към този момент подс.Я. имал
нужда от парични средства, тъй като имал финансови затруднения. Въпреки, че много
добре съзнавал, че не е собственик на автомобила, а само негов наемател и че
няма право да се разпорежда с него, като го продава на други лица, той решил да
се възползва от създалата се ситуация и да се сдобие с парични средства, като
предложи за продажба на св.А. лекия
автомобил марка „ Форд „ модел „ Фокус „ с peг. № В 49 28 РР, бял на цвят, собственост на ЕТ„Р.П.-Транс Трейд . За
целта на неустановена дата през месец юни 2016г. подс.
предложил на св.А. да му продаде
автомобила за сумата от 1500 лева. Обяснил му, че е закупил автомобила от свой приятел, но нямали сключен писмен договор за
покупко-продажба. Свидетелят А. се съгласил да купи автомобила, с уговорката
прехвърлянето на същия да стане по установения за това ред до два-три дена след
закупуването му, чрез сключването на договор за покупко-продажба със собственика
на автомобила. Казал още на подс.Я., че може да му даде първоначално сумата от 750 лв.,
а останалата част от парите, когато сключат договора за покупко-продажба със
собственика. На неустановена по делото
дата през месец юни 2016г. в гр.Варна, подс. Я.
продал автомобила на св.А., като предал владението му заедно с 1 бр. контактен
ключ с дистанционно устройство към него, СРМПС част II и останалите документи
предоставени му от св.П.. Обещал на св.А., че ще получи големия талон за автомобила след
като сключат писмения договор. Св.А. от своя страна заплатил на подсъдимия за
автомобила сумата от 750 лева и започнал да го управлява . Няколко дена след
това св.А. помолил подс.Я. да се обади на собственика
на автомобила, за да сключат договор за покупко-продажба на автомобила с него. Подс.Я. му отговорил, че собственика нямал време и затова
ще го отложат с няколко дена. След няколко дена св.А. отново подканил подс.Я. да се обади на собственика на автомобила, но той му
казал, че ще го прехвърлят след една седмица. На всички опити на св.А. да
организира прехвърлянето на автомобила, подс. Я.
измислял причини, за да бави прехвърлянето на инкриминираната вещ. След, като
св.А. поискал координатите на собственика на автомобила, подс.Я.
му казал, че той се прибира много късно от работа и поради това св.А. взел
решение да остави нещата така, за да не притеснява собственика на автомобила,
като продължил да използва автомобила.
Междувременно на 14.09.2016г. св.П. ***,
като поискал съдействие от органите на полицията да му бъде върнат автомобила.
На 05.10.2016г. св. П. бил с негов
автомобил в района на Хотел „Черно Море", гр.Варна. Докато търсел къде да
паркира, до един строеж забелязал паркиран на ъгъла между две пресечки
инкриминирания лек автомобил марка „Форд Фокус" с peг № В 4928РР. Св.П. отишъл до строежа, за да попита работещите там дали
знаят кой управлява автомобила. Работници му казали, че знаят кой го управлява
и че ще го извикат. След около две минути при него отишъл св.А. и му казал, че
автомобилът е негов. Обяснил му, че го купил от подс.
С.Я. преди около четири месеца. Св.П. от своя страна заявил, че автомобила е
собственост на ЕТ и че бил отдаден под наем на подс.Я.,
който не върнал автомобила и не заплащал наема за него. Св.П. поискал от св.А.
да отидат заедно във Второ РУ-Варна за изясняване на случая. Св.А. от своя
страна се обадил на подс.Я. и го уведомил за случващото
се. Подс.Я. помолил св.А. да изчака на строителния
обект заедно със св.П., за да се разберат. Св.А. обаче не се съгласил и му
казал да отиде направо във Второ РУ-Варна. Подсъдимият не отишъл във Второ
РУ-Варна. Там се явили единствено св.П. и св.А. и по случая било образувано
досъдебно производство, в хода на което с протокол за доброволно предаване от 05.10.2016
г. свидетелят А.Ю.А. предал 1 бр. л.а. марка „Форд" модел „Фокус" с
рег.№В 49028 РР, 1 бр. контактен ключ с дистанционно устройство към него, 1 бр.
СРМПС, част втора с №*********, 1 бр. знак за ГТП и 1 бр. застрахователна
полица. Лекият автомобил, заедно с другите горепосочени вещи бил върнат на
собственика му с разписка от 14.12.2016 година.
От назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза, е видно, че стойността на инкриминираната вещ - л.а.
„Форд Фокус" бензин пет врати 1388 куб.,
55kw В 49028
РР, първа регистрация 29.04.2003г. рама WFOAXXWPDA3D24781 към момента на деянието е била 3 887
лева.
Видно от приложената към делото справка за
съдимост към инкриминираната дата подсъдимият е бил осъждан както следва:
С присъда постановена от РС Варна по НОХД
№ 4503/2009год., влязла в сила на 30.09.2009гос. за престъпление извършено на
31.10.2008годс, наказуемо по чл. 206, ал.1 от НК на подс.
Я. е било наложено наказание „пробация“ с определяне
на двете задължителни по закон пробационни мерки от
по 10м. Наказанието било изтърпяно на 16.08.2010год.;
С определение постановено от РС Велико
Търново по НОХД № 350/2012год., влязло в сила на 08.05.2012год, съдът е одобрил
споразумение съгласно което Я. е бил признат да виновен в извършване през м.
септември 2010год. на престъпление по чл. 206, ал.6, т.1 вр.
ал.1 от НК като му е било наложено наказание „пробация“
с определяне на двете задължителни по закон пробационни
мерки за срок от по 10м. С определение на ВОС от 06.04.2015год. постановено по
ЧНД № 369/2015год., влязло в сила на 15.04.2015год., съдът е заменил
неизтърпяната част от наказанието „пробация“
постановено по НОХД №350/2012год. по описа на РС Велико Търново в размер на 7
месеца и 5 дни с наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и
осемнадесет дни, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години, считано от
влизане на определението в сила.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Р.М.П., включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК, към които той се придържа
в с.з. , тъй като същите са логични и кореспондират с останалите кредитирани от
съда гласни и писмени доказателства. От показанията му приобщени чрез
прочитането им, съдът не кредитира само тази част от тях, в която той твърди,
че вторият договор за наем е бил сключен
с подсъдимия на 30.03.2016г. тъй като по делото са налични писмени
доказателства /договор за наем от дата 31.03.2016г./, от който е видно, че договорът за наем е бил сключен
на 31.03.2016г. в 15 ч.. Съдът намира,
че този свидетел е непредубеден, тъй като по делото не са събрани данни за
отношения с подсъдимия от естеството да
хвърлят съмнение върху непредубедеността му.
Съдът кредитира с доверие показанията
на св.Т.И.Г., включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК, към които той се
придържа в с.з. , тъй като същите са логични и кореспондират с останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. От показанията му
депозирани в хода на с.з. съдът не кредитира единствено частта, в която същият
сочи, че св.П. му е звънял по телефона , за да търси подс.Я.
преди сключването на договора за наем от 10.05.2016г.По този въпрос св.Г. не е
категоричен в показанията си пред съда, като в края на показанията си заявява,
че не е сигурен дали св.П. го е търсил преди подписването на договора. От друга
страна същият е категоричен, че няма от къде св.П. да има телефонния му номер и
че двамата не са се познавали. Съдът намира, че твърдението, че П. е звънял да
търси подс.Я. преди сключване на договора е житейски
нелогично. Съдът прие, че именно след сключване на договора и по-точно след
изтичане на неговия срок св.П. е правил опити да установи контакт с подсъдимия
включително и чрез св.Г., чиито телефон е фигурирал в договора за наем на лекия
автомобил от 10.05.2016г., видно от съдържанието на същия. В останалата им част
съдът кредитира показанията на св.Г., като за този свидетел също не се събраха
данни, които да хвърлят съмнение в неговата безпристрастност или
заинтересованост от изхода на делото.
Като искрени, логични и житейски
правдоподобни, съдът напълно кредитира
показанията на свидетелят А.Ю.А., включително и тези приобщени чрез прочитането
им по реда на чл.281, ал.5 от НПК, като счита, че неговите показания напълно
кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства
по делото.
Съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено заключението на вещото лице Д.Й.
по назначената и приобщена по делото оценителна експертиза.
Съдът изцяло кредитира и останалите
приобщени по делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и не налагат различни правни изводи.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно : от показанията на свидетелите Р.П., Т.Г. и А.А. /в кредитирани от съда части/, съдебно оценителна
експертиза , писмените доказателства – копия
на договор за наем на лек автомобил от 16.03.2016г., от 31.03.2016г. и от
10.05.2018г., протокол за доброволно предаване, разписка , свидетелство за съдимост, ведно с бюлетин,
както и от другите писмени материали, приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, които в своята
съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и не налагат различни
правни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:
Подс. С.Д.Я. с ЕГН **********, е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК, тъй
като на неустановена дата през месец юни 2016 г. в гр.Варна, противозаконно
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд" модел „Фокус"
с per. № В 49 28 РР, на стойност 3887.00 лв./три хиляди осемстотин осемдесет и
седем лева/, собственост на ЕТ „Р.П.-Транс Трейд", представлявано от Р.М.П.
ЕГН:**********, която владеел, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, присвоеното имущество е внесено.
До този извод съдът
достигна след като прецени всички събрани по делото доказателства.
От обективна страна за
наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1 от НК законът изисква да се
установи кумулативно наличието на следните предпоставки : От една страна у
дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се пази
или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се
разпорежда с вещта без знанието и съгласието на собственика й. Същевременно
вещта следва да се намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението
върху тази вещ следва да е било законосъобразно придобито. На следващо място
следва това лице да промени отношението си към вещта и да започне да извършва
действия с нея, които би могъл да извършва само собственика, т.е. следва да
започне да владее вещта като своя и да не признава, че вещта е чужда
собственост или да се разпореди с нея в своя или чужда полза. Възможно е също
така да се оспорва собствеността и чрез бездействие, като например да не се
връща вещта на собственика при изрично искане за това.
От субективна страна деянието следва да е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като подс. следва да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, факта че присвоява една чужда движима вещ и че започва
да я третира като своя.
В конкретния случай прокуратурата е
обосновала своето обвинение с фактическо твърдение в ОА, че подсъдимият се е
разпоредил с чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд" модел
„Фокус" с per. № В 49 28 РР, на стойност 3887.00
лв./три хиляди осемстотин осемдесет и седем лева/, собственост на ЕТ „Р.П.-Транс
Трейд", представлявано от Р.М.П., която владеел, като до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд,
присвоеното имущество е внесено.
За
да се приеме че подсъдимият е извършил на неустановена дата през месец юни 2016
г. престъпление по чл.206 от НК с предмет лек автомобил марка „Форд" модел
„Фокус" с per. № В 49 28 РР, следва на първо
място от доказателствата по делото да се установява, че на тази дата той е
извършил разпоредителни действия с инкриминираниата
вещ.
От
материалите по делото се установява, че инкриминираната вещ, заедно с нейните
принадлежности се е намирала във владение на подсъдимият от 16.03.2016г.. Това
владение е било придобита посредством фактическото предаване на веща и
принадлежностите й за ползване, по силата на договор за наем на веща, с нейния
собственик ЕТ „Р.П.-Транс Трейд", представлявано от Р.М.П.. Вярно е
твърдението на защитата, че фактически подс.Я. не е
страна по последния договор за наем на автомобила /този от 10.05.2016г. до
30.05.2016г. сключен със св.Г./, но също така е безспорно, че подсъдимият и
след сключване на този договор, със съгласието на собственика на веща е продължил да ползва същата под наем.
Подсъдимият е бил наясно и с клаузите на последния договор за наем, присъствал
е при неговото подписване и лично той е
заплатил вноските за автомобила. Безспорно установено по делото е и че подс. е бил наясно, че автомобилът е собственост на ЕТ „Р.П.-Транс
Трейд" и на практика разпореждането с него е невъзможно. Фиктивното посочване в последния договор за наем на
св.Г. като наемател, предвид изтеклото СУМПС на подсъдимия и предвид
изискването на наемодателя, договорът да е сключен с лице притежаващо валидно
СУМПС, не означава, че подсъдимият не е бил наясно, че продължава да използва
автомобила по силата на договор за наем, чиято наемна цена е заплатил именно
той. Най-малкото защото е знаел, че автомобилът е чужда
вещ, която той ползва по силата на договор за наем, без каквато и да било уговорка
за придобиване на собствеността на същия, той е имал представа, че разпореждането
с нея /предаването на владението на веща, продажбата й срещу парична сума на
св.А./, без знанието и съгласието на собственика е поначало неправомерно. По делото бе установено и че подсъдимият на неустановена
дата през месец юни 2016г. е продал
автомобила на св.А. срещу уговорена сумата в размер на 1500 лева, като
предавайки владението върху веща на св.А., той е получил първоначално от А. сумата
от 750 лева. ВКС в своята последователна практика многократно е правил
разграничение между обсебването и неизпълнението на граждански договор, като е
посочил, че когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в негова
фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е налице престъпление по чл.
206, ал. 1 НК, а не неизпълнение на граждански договор. Докато гражданският
договор се сключва, за да породи права и задължения с намерение от страните да
бъдат изпълнени точно и в срок, при обсебване, за разлика от договора за
поръчка, заем за послужване, наем и др. лицето няма намерение да изпълни
поетото задължение по договора, като действа извън знанието и съгласието на
собственика на вещта / в този смисъл - Р.419-00-III ВС/. Подсъдимият е знаел,
че за автомобила има сключен договор за наем до 30.05.2016г., като след тази
дата същият е следвало да върне автомобила на собственика или да поднови
договора за наем с него и да заплати наемната цена. Въпреки това и въпреки
многократните обажданията на св.П. с искане да върне автомобила, подсъдимият не
е върнал същия, а се е разпоредил с него в полза на св.А. на неустановена
дата през месец юни 2016г.
Престъплението се явява довършено от обективна страна с лишаване възможността
собственикът на присвоената вещ да се разпорежда с нея. Или престъплението се
явява довършено в момента, в който подсъдимият е предал владението върху веща на св.А., по силата на постигната
договореност за нейната продажба. Тъй като лекият автомобил е бил предоставен за ползване
срещу наемна цена, а подсъдимият, видно и от неговите действия се е разпоредил
с него, съдът приема, че от обективна страна са
налице всички елементи на престъплението по чл.206 от НК, като счита, че то е
доказано по несъмнен и безспорен начин. Поради
това и не споделя становището на защитата, че в случая се касае за неизпълнение
на гражданскопровни отношения.
От субективна страна подсъдимият Я. е
извършил престъплението при пряк умисъл, видно от неговите действия:
подсъдимият е съзнавал, че владее чужда движима вещ на правно основание,
предвиждал е общественоопасните последици при противоправността на присвояването на чуждата вещ и че по този начин лишава
собственика от възможността да се разпорежда с нея и видно от действията му е
искал настъпването на тези последици.
Тук е мястото да се посочи, че вината е
психическото отношение на дееца към обществената опасност на деянието и
най-вече към неговите общественоопасни последици.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК отнася
към интелектуалния момент на умисъла съзнаването на общественоопасния
характер на деянието и предвиждането на общественоопасните
му последици. Деецът съзнава общественоопасния
характер на деянието, когато разбира, че то обуславя общественоопасните
последици, че уврежда или застрашава обществените отношения, които са
непосредствен обект на съответното престъпление, а предвижда настъпването на общественоопасните последици, когато е наясно, че няма
пречки, които да ги изключват. Волевият момент пък при прекия умисъл се свежда
до съзнателно искане на общественоопасните последици.
В частност при обсебването, което е резултатно престъпление и може да бъде извършено
само с пряк умисъл, деецът трябва: 1)
да съзнава, че поведението му ще увреди защитените обществени отношения,
свързани със собствеността и 2) да
желае настъпването на общественоопасния резултат.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у дееца за
това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или
пази на правно основание и че му е позволено да осъществява само определени
действия с нея, невключващи актове на имуществено разпореждане. Във волево отношение
деецът има за цел да се разпореди окончателно и безвъзвратно с предмета на
престъплението в свой или в чужд интерес, накърнявайки в същото време
възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му.
Като неюридическо свойство на
престъплението вината се извлича във всеки конкретен случай от конкретно
установените факти за поведението на дееца. Практиката на ВКС се придържа
последователно към постановката, че вината е факт, който се разкрива в
наказателния процес „по линия на фактическите констатации и тяхното
установяване”. Изхождайки от утвърденото разбиране, че изводите досежно субективната страна на престъплението се основават
на обективните факти по делото, които следва да разкриват психическото отношение
на дееца към настъпилия резултат, е необходимо в случая да бъдат преценени съвкупно всички
факти и обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на
престъпния резултат.
Настоящият съдебен състав не изложи тези теоретични
постановки самоцелно. В техния контекст трябва да се изследват всеки момент от
реализираното от подсъдимия Я. поведение, за да се даде верен отговор на действителния
смисъл на отношението му към общественоопасния
резултат.
По
делото е установено бездействие от страна на подсъдимия след предоставянето на веща
на св.А., съзнателно избягване на
контакт със св.П. и със св.А. /доколкото е уверявал св.П., че ще се яви , за да
върне автомобила, но не го е сторил, а по отношение на св.А. е депозирал твърдения,
че е придобил собствеността върху автомобила, както и обещания, че ще съдейства
за прехвърляне на автомобила, които реално не са били изпълними, тъй като
автомобилът въобще не се е бил собственост на подс. и
въобще не се е продавал от собственика му/. За периода след продажбата на
автомобила на св.А. подсъдимият е проявил безучастно поведение – укрил се от
собственика й, не проявил съдействие за
връщане на веща. Нещо повече още след наемането на веща, същият е създал
впечатление у своите колеги, че именно той е собственик на веща, като е посочил
пред св.Г., че майка му е дала пари за закупуването на автомобила, а на св.А. е
заявил, че е закупил автомобила от свой познат, т.е. отново се е легитимирал
като собственик на веща. Горното сочи именно за наличие на пряк умисъл за увреждане на интересите на собственика и
манифестира намерението му за своене на веща.
Както
беше отбелязано по-горе, осъщественото от подсъдимия действие с разпоредителен
характер е противоправното по естеството си възмездно
предаване на фактическата власт върху веща /инкриминирания автомобил/ на св. А.
по силата на постигнатата по помежду им
договореност за продажба на веща срещу определена парична сума.
Ето защо съдът счита, че престъплението е
извършено както от обективна, така и от субективна страна. Поради това призна
подсъдимия за виновен в извършване на деянието по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие не се
събраха доказателства деянието да е извършено на неустановена дата в периода
месец май-месец юни 2016г., както бе възведено обвинението от прокуратурата. По
този въпрос св.П. е категоричен, както в показанията си пред съда, така и
приобщените показания в хода на съдебното следствие чрез прочитането им по реда
на чл.281, ал.5 от ПНК, че не е виждал
автомобила си от началото на месец юни 2016г., както и че когато на
05.10.2016г. е открил автомобила си във владение на св.А., последният му е
казал, че го е закупил от подс.Я. преди около 4
месеца. Безспорно около четири месеца преди дата 05.10.2016г. означава, че
автомобилът му е бил продаден от подсъдимия на неустановена дата през месец юни
2016г. От друга страна показанията на
св.А., депозирани в хода на с.з. и приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5 от НПК по този въпрос не са категорични. За дата на продажбата същия
сочи в хода на ДП, че не може да си спомни датата , но било през месец май или
юни 2016г., а в с.з. че се е случило когато тъкмо е започвало лятото, като
отново не е категоричен за месеца. Ето защо съдът прие, че след като св.П. е
категоричен, че след изтичане на договора за наем от началото на месец юни той
не е виждал автомобила си и след като св.А. е заявил пред него на 05.10.2016г.,
че е закупил автомобила преди около 4 месеца, следователно деянието е извършено
именно на неустановена дата през месец юни 2016г.. Поради това и съдът на
основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия по първоначално възведеното му
обвинение.
Като причини и мотиви за
извършените деяния съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия и
стремежът му за облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне вида и размера
на наложените наказания съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 и чл.57
от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и
от конкретно предвиденото в специалната разпоредба на закона по вид и размер
наказание за престъплението.
Съдът
взе предвид, че за престъплението по чл.206,
ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода от свобода
до три години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени личната обществена опасност на дееца,
с оглед съдимостта на подсъдимия. Приложената справка за съдимост на подс. Я., сочи, че той е осъждан двукратно преди деянието
предмет на настоящото дело и то за еднородни деяния – такива по чл.206 от НК.
Прави впечатление, че второто от престъпленията за които е осъждан, това по
НОХД №350/2012г. на РС-Велико Търново е за абсолютно идентично деяние
–обсебване на лек автомобил. Въпреки наложените му наказания, същият е продължил престъпната си деятелност и то по линия на еднородни деяния и целите на наказанието не са били
изпълнени. С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира,
че подс.Я. разкрива завишена степен на обществена
опасност. Следва да бъде
взето предвид и обстоятелството, че стойността на инкриминираната ващ е сравнително
висока- касае се за лек автомобил на стойност близо 4000
лева.
Тук е мястото да се отбележи и че
неправилно според настоящия състав на подс.Я. е
повдигнато обвинение по привилигирования състав на
чл.206 от НК. Никога не е било
спорно в теорията и съдебната практика, че от значение за преценката за приложимостта
на намалената отговорност при възстановяване на
присвоеното
имущество е по какъв начин е станало връщането на вещите и дали за това е
налице изявена воля на дееца, който по собствени подбуди и мотивиран от
желанието да възстанови причинените вреди, сам или чрез други лица връща
отнетите вещи. Същественото е доколко е налице негово действително съдействие
за възстановяването им или това е станало чрез откриване и изземване на същите
от органите на властта при изпълнение на службата им. Ако такова съдействие е
налице, деецът следва да се полза от намалената отговорност по чл. 206, ал. 6 НК / В този смисъл Р.508-08-I/.
В случая по делото е безспорно установено, че инкриминираната вещ не е била
внесена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд от подсъдимия. Възстановяването на вещта дори не е станало със съдействието
на подсъдимия. Същата е била случайно установена от св.П. и предадена в хода на
разследването по делото от св.А. и то без какъвто и да било принос на
подсъдимия. Затова и според настоящия състав на съда отговорността на
подсъдимия е следвало да бъде ангажирана по основния състав на престъплението
обсебване- чл.206, ал.1 от НК. Въпреки горното
за съда съществува забрана да наложи наказание по основния състав, при
липса на изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, тъй като би влошил
положението на подсъдимия. Горното обаче може и следва да бъде отчетено като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът не констатира. Липсва оказано съдействие в хода на разследването
доколкото видно от материалите по д.п. в хода на същото подсъдимият се е
възползвал от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Неговата
възраст към инкриминираната дата – 35години по никакъв начин не би могла да
бъде възприета като млада (близо до пълнолетието) за да бъде ценена като
обстоятелство сочещо на необмислени постъпки от подрастващ и т.н. в който
смисъл е съдебната практика. Затова и съдът намира, че смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства по делото не са налични.
Изложеното води съда до извода, че не са
налични нито многобройни, нито дори едно, но изключително по своята същност
смекчаващо отговорността обстоятелство и наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.206, ал.6 вр.
ал.1 от НК следва да се индивидуализира при условията на чл.54 от НК.
Горното изключва възможността за налагане на наказание „пробация“,
каквото бе алтернативното искане на защитата.
Съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия С.Я. за това
престъпление бъде определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства,
поради което съдът намира, че наказание именно в този
размер /към средния / би постигнало целите както на специалната,
така и на генералната превенция и би било съответно на извършеното и на
личността на извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще
удовлетвори на първо място целта на индивидуалната превенция на наказателната
отговорност. Наложеното наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подс.
да върши други престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на
санкцията, още повече , че в случая се касае за извършено трето поредно
еднородно деяние-обсебване. Не на последно място, наложеното наказание ще
въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото, като ще ги
провокира от въздържане към подобно престъпно поведение. С оглед специалната и генерална превенция и
предвид данните за личността на подсъдимия, обстоятелството, че престъплението е
извършено в изпитателен срок на осъждането по НОХД №350/2012год. по описа на РС
Велико Търново / заменено наказание пробация с
лишаване от свобода за срок от три месеца и осемнадесет дни, отложено по реда
на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години с определение на ВОС от
06.04.2015год. постановено по ЧНД № 369/2015год., влязло в сила на
15.04.2015год., /, съдът намира, че
същото следва да бъде изтърпяно ефективно. Като отчете и разпоредбите на чл.57
от ЗИНЗС, съдът определи първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване му.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 69.92лв. в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР-Варна, както и сумата от 20 лева по сметка на РС-Варна, касателно разноските сторени в съдебната фаза.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :