№ 1189
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110156065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, чрез юрк. Н.К., срещу Столична община, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 3237,40 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3227,40 лева и ликвидационни разноски в размер на 10 лева по
застраховка „Каско” по щета № 10016030136241, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 986,59 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 24.09.2018 г. до 24.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2016 г. в гр. София, при движение по ул.
„Пражка пролет“ в ж. к. „Фондови жилища“, до бл. 215А при ляв завой по ул. „Памир“,
водачът Д. С. М., управлявайки лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. №
********, собственост на „ДСК Лизинг“ АД, попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към
датата на настъпване на събитието за увредения автомобил имало сключена застраховка
„Каско на МПС“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № **********, със срок
на застрахователно покритие от 10.10.2016 г. до 09.10.2017 г. Вследствие настъпилото ПТП
на застрахования лек автомобил били причинени щети, които били описани от експерти на
ищцовото дружество. След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било
определено застрахователно обезщетение в размер на 3227,40 лева. Последното било
изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, с две платежни
1
нареждания от 10.01.2017 г. и 19.01.2017 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило
на път, стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство. С
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на
застрахования против причинителя на вредата. С уведомително писмо ищецът предявил
регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение и направените ликвидационни разноски, но до този момент плащане не било
постъпвало. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.К..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. На първо място възразява, че от приложените към исковата молба доказателства
не се установявало по категоричен начин, че именно наличието на дупка на пътното платно
била причина за настъпилото ПТП. Мястото на инцидента не било посетено от служители на
КАТ и не бил съставен протокол за ПТП, а представената декларация на водача била частен
свидетелстващ документ, който не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила.
Липсата на надлежно съставен протокол за ПТП от компетентните държавни органи
представлявало съществено нарушение на общите условия на застрахователя, поради което
същият въобще не следвало да изплаща застрахователно обезщетение. Твърди липсата на
правно основание за изплащане на застрахователно обезщетение и поради наличието на
изключен риск съгласно т. 16.8 от Глава ІV на общите условия на „ЗАД Армеец“ АД, поради
нарушаване на т. 59.4 от Глава ХІІ на общите условия, тъй като не било представено
пълномощно в полза на водача, както и поради незаплащане на дължимите вноски по
застрахователната премия. Оспорва наличието на несигнализирана и необозначена дупка на
пътното платно, механизма на произшествието, както и наличието на причинно-следствена
връзка между описаното в исковата молба произшествие и твърдените вреди по
застрахования автомобил. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил поради нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното
обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „ЗАД Армеец“ АД, редовно призован, се представлява от
юрк. Р.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове
като доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, както
и дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява
от юрк. К.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор. В хода на устните
състезания моли съда да отхвърли предявените искове по съображения, изложени в отговора
2
на исковата молба. Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение. Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски,
тъй като не бил представил списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от комбинирана застрахователна полица № **********, сключена на 30.09.2016
г., за увредения лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ********,
собственост на „ДСК Лизинг“ АД, имало валидно сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, със срок на застрахователното покритие от
00,00 ч. на 10.10.2016 г. до 23,59 ч. на 09.10.2017 г., с рискова клауза „П” – Пълно Каско,
допълнителни договорености – Автомобилен асистанс за чужбина, както и специални
условия – с право на ремонт в официален сервиз. С договора била определена
застрахователна сума в размер на 115900 лева. А договорената застрахователна премия в
размер на 5215,50 лева трябвало да бъде заплатена разсрочено на 4 вноски. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че датата на първата регистрация на процесния
автомобил била 08.04.2014 г.
От представени по делото квитанция № **********/30.09.2016 г., квитанция №
**********/09.01.2017 г., квитанция № **********/07.04.2017 г. и квитанция № **********/
06.07.2017 г. се установява, че всички четири вноски от договорената застрахователна
премия били внесени в пълен размер и в договорените срокове от пълномощника на
собственика на застрахования автомобил.
Съгласно т. 12, вр. т. 8.3 от Общите условия на „ЗАД Армеец“ АД за застраховка на
моторни превозни средства („Каско”), пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинена от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други или
нарушена цялост на пътното покритие били сред покритите рискове по рискова клауза
„Пълно Каско“. Специалните изключения, при наличието на които застрахователят не
изплащал обезщетение, били посочени в раздел ІV от общите условия – „Изключени
рискове”, като съгласно т. 16.8 по тези общи условия не се покривали увреждане или
унищожаване на гумите и/или джантите, освен ако не било получено в резултат на друго
застрахователно събитие. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият бил
длъжен да регистрира незабавно пред компетентните държавни органи събитието в деня на
настъпването му или узнаването за него (т. 58.1 от общите условия). При предявяване и за
доказване на претенция към застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение и в
съответствие със задължението си по т. 58.4, застрахованият бил длъжен да представи на
застрахователя: копие от пълномощно на водача, даващо му правото да управлява МПС – за
МПС, собственост на юридически лица (т. 59.4 от общите условия); протокол за ПТП,
издаден от компетентните съгласно Закона за движение по пътищата държавни органи или
двустранен констативен протокол с надлежно попълнени анкетни карти или друг
удостоверителен документ, издаден от компетентен орган (т. 59.6.1 от общите условия);
3
писмено обяснение на застрахования за обстоятелствата относно настъпването на
застрахователното събитие, които му били известни (т. 59.6.5 от общите условия). При
неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по т. 56, т. 58, както и ако не
представи който и да е от документите и/или реквизитите по т. 59, застрахователят можел да
намали или да откаже изплащане на обезщетение (т. 61 от общите условия). Съгласно т. 71.1
от същите при частична щета на застраховано МПС, което към датата на начало на
застраховката е на възраст до четири години, считано от датата на първа регистрация,
застрахователното обезщетение се определяло по един от следните начини, избран от
застрахования: 1. по представени оригинални фактури от оторизиран от производителя на
съответната марка сервиз в Република България; 2. по представени оригинални фактури от
сервиз, предложен от застрахователя; 3. по представени оригинални фактури от друг сервиз
след изрично писмено съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за
стойност на резервни части, сервизен час и на количество и стойност на материалите за
боядисване; 4. по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице.
За причинените на процесния автомобил повреди на 21.11.2016 г. водачът Д. С. М.
подал до застрахователя уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“,
по което била образувана щета № 10016030136241. Към уведомлението била приложена
декларация на водача, в която, под страх от наказателна отговорност, дал следното описание
на събитието: на 21.11.2016 г., около 10,30 ч. управлявал процесния автомобил по ул.
„Пражка пролет“ и до бл. 215А при ляв завой по ул. „Памир“ попаднал в дупка на пътното
платно, която не успял да избегне. Водачът начертал схема на препятствието на пътното
платно и позицията на застрахованото МПС. В резултат на инцидента били увредени предна
лява гума и джанта. Д. М. декларирал, че бил сам в автомобила при настъпване на
произшествието, както и че последното било регистрирано на тел. 112 под № 37664. В
уведомлението било отбелязано, че собственикът на застрахования автомобил желае
ремонтът да бъде извършен в сервиз, посочен от застрахователя, а именно „България Карс“
ЕООД.
От представен по делото опис по процесната щета се установява, че на 21.11.2016 г. бил
извършен оглед на процесния автомобил от експерт на застрахователя, при който били
констатирани следните повреди: джанта лява предна (да се върне) – за подмяна и гума
предна лява – за подмяна. Ремонтът на застрахования автомобил бил извършен в доверен
сервиз, за което на 21.11.2016 г. било издадено възлагателно писмо до „България Карс“
ЕООД. В последното изрично било записано, че не се възлага подмяната на предна лява
гума, а предна лява джанта следвало да бъде върната. Към възлагателното писмо бил
приложен опис-калкулация по щетата от 21.11.2016 г.
Видно от приемо-предавателен протокол от 30.12.2016 г., подписан от представител на
застрахования и от представител на сервиза, след извършения ремонт процесният автомобил
бил приет без възражения и забележки. А с приемо-предавателен протокол от 27.12.2016 г.
по процесната щета била върната 1 брой джанта.
За стойността на извършения ремонт били издадени следните фактури. На 16.12.2016 г.
4
от „Тандер Корпорация“ ЕАД била издадена фактура № **********/16.12.2016 г. на
стойност 3201,54 лева. С доклад по щетата от 20.12.2016 г. било одобрено застрахователно
обезщетение в размер на 3201,54 лева, което било изплатено на „Тандер Корпорация“ ЕАД с
преводно нареждане от 10.01.2017 г. На 30.12.2016 г. от „България Карс“ ЕООД била
издадена фактура № ********** на стойност 25,86 лева. С доклад по щетата от 13.01.2017 г.
било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 25,86 лева, което било изплатено
на „България Карс“ ЕООД с преводно нареждане от 19.01.2017 г.
От представена по делото регресна покана изх. № Л-1180/08.02.2017 г. се установява, че
ищцовото дружество претендирало от Столична община възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10016030136241 в общ
размер на 3237,40 лева. На ответника бил предоставен 7-дневен срок от получаване на
поканата да изплати сумата на застрахователя. Видно от отбелязване върху регресната
покана, същата била получена от Столична община на 09.02.2017 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят Д. С. М., който е управлявал процесния автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие. От думите му се установява, че през 2016 г.
отивал на работа в кв. „Фондови жилища“ със застрахования автомобил марка „Порше“,
когато до едно училище попаднал в много неприятна дупка на пътното платно.
Препятствието било с размери около 1 метър широчина и 20-30 см. дълбочина. Времето
било слънчево, пътят бил равен и тъй като дупката не била обозначена по никакъв начин,
водачът не очаквал да има подобно препятствие на пътя. Свидетелят е категоричен, че се
движел с около 40-50 км/ч, като движението по това време на деня било слабо. От
показанията на Д. М. се установява, че в резултат на инцидента били причинени щети по
предна лява гума и джанта, които били много скъпи. Освен това на този тип автомобили
трябвало да се сменят и четирите гуми, за да няма разлика в износването. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични. Думите му
напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът
няма основание да смята, че при Д. М. липсват способността и желанието вярно да
възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, били следните: на 21.11.2016 г., около
10,30 ч. лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ******** се движил по ул. „Пражка пролет“
с посока от ул. „Йосиф Щросмайер“ към ул. „Иван Йосифов“, и на кръстовището с ул.
„Памир“ водачът предприел маневра за завой наляво, при която превозното средство
попаднало в дупка на платното за движение. Според вещото лице щетите по процесния
автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.11.2016 г.
в гр. София произшествие. От заключението се установява, че стойността на ремонта за
възстановяване на застрахования автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата
5
на ПТП, възлизала на 3238,79 лева. По позиция № 2 – гума предна лява нямало данни да е
изплащано обезщетение, поради което същата не била включена и в определената от вещото
лице стойност. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП били в
размер на 15 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано
и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което
третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният
регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена
застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие –
ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от
процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е
натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 21.11.2016 г. От
представени по делото 4 броя квитанции е видно, че всички вноски от договорената
застрахователна премия били заплатени в пълен размер и в предвидените в полицата
срокове. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба не може да
6
бъде прието.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № ********** и Общи условия за застраховка на моторни превозни
средства („Каско”) на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е видно, че при
включена рискова клауза „П“ – Пълно Каско, каквато е уговорена в настоящия случай,
частична щета на застрахованото МПС, причинена от нарушена цялост на пътното покритие,
е сред покритите рискове. По отношение на възражението, направено в отговора на исковата
молба, че е налице изключен риск съгласно т. 16.8 от общите условия, съдът намира
следното. Посочената клауза изключва отговорността на застрахователя за увреждане или
унищожаване на гумите и/или джантите, но е предвидено и изключение от изключението –
освен ако не е получено в резултат на друго застрахователно събитие. В настоящия случай
увреждането на предна лява гума и джанта е настъпило именно в резултат на покрит от
застраховката риск, т.е. друго застрахователно събитие – авария на процесното МПС,
предизвикана от нарушена цялост на пътното покритие. Следователно, не е налице
изключение, при което застрахователят не изплаща обезщетение, и процесното
произшествие представлява покрит риск от имуществената застраховка „Каско“ на МПС.
Направеното в тази насока възражение от ответника не може да бъде споделено.
Неоснователно се явява и възражението, наведено в отговора на исковата молба, че
застрахователят не носел отговорност в случая, тъй като застрахованият не бил изпълнил
задължението си по т. 59.4 от общите условия, а именно да представи копие от пълномощно
на водача, даващо му право да управлява МПС. По отношение на управляването на
автомобила без наличие на нарочно пълномощно в съдебната практика се е наложило
становището, че такова упълномощаване е налице, когато управлението на застрахования
автомобил е предприето от трето лице със знанието и изричното или мълчаливо съгласие на
собственика. Застрахователят не следва да отговоря само ако управлението на МПС е
предприето от трето лице без знанието или при изрично несъгласие или противопоставяне
на собственика, каквито данни липсват по делото. С оглед изложеното съдът намира, че
застрахователят е бил сезиран валидно за причинените по застрахования автомобил вреди и
не е платил недължимо.
От събраните по делото доказателства бяха установени и елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност на ответника. От заключението на съдебната
автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля Д. С. М. беше установен
механизмът на настъпване на произшествието – попадане на застрахования при ищцовото
дружество автомобил в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което
били увредени предна лява гума и предна лява джанта. Обстоятелството, че не бил съставен
протокол за ПТП по никакъв начин не влияе върху направения по-горе извод. На първо
място, в настоящия случай не е била налице нито една от посочените в чл. 125 ЗДвП
хипотези, които да налагат задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното
произшествие от службите за контрол на МВР. По делото няма каквито и да било данни, че
7
след произшествието процесният лек автомобил не е можел да се придвижва на собственост
ход поради причинените му вреди. Нещо повече, съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Із-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.) не се
посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат
на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи
на собствен ход. Следователно, водачът на застрахования автомобил не е имал каквото и да
било законово задължение да инициира съставянето на протокол за ПТП, макар да е
уведомил компетентните органи за инцидента, поради което т. 58.1 от общите условия е
неприложима в настоящия случай.
Второ, противно на твърденията на ответника, съставянето на такъв документ не се
изисква и от общите условия на ищцовото дружество като задължителна предпоставка за
изплащане на застрахователно обезщетение. Действително, в т. 59.6.1 от същите е
предвидено задължение за застрахования при предявяване на претенция за плащане на
застрахователно обезщетение да представи на застрахователя протокол за ПТП, издаден от
компетентните съгласно ЗДвП държавни органи, или двустранен констативен протокол с
надлежно попълнени анкетни карти или друг удостоверителен документ, издаден от
компетентен орган. От друга страна обаче в т. 59.6 е уточнено, че от изброените документи
застрахованият трябва да представи тези, които са във връзка с покритата от застраховката
клауза, по която е настъпило застрахователното събитие. Следователно, изброените в т. 59.6
от общите условия документи не са изискуеми кумулативно при всяка щета, а зависят от
вида на застрахователното събитие и от покрития риск по застрахователната полица. Освен
това съгласно т. 60 от общите условия застрахователят имал право да изисква и други
документи от застрахования, когато това било необходимо за установяване на всички
обстоятелства по настъпването на застрахователното събитие. В настоящия случай няма
данни ищецът да е изисквал от собственика на застрахования автомобил допълнителни
документи, въпреки че същият не е представил заедно с уведомлението за щетата
удостоверителен документ, издаден от компетентните органи. Следователно, изискванията
на застрахователя са били спазени и не е съществувала пречка за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата
молба се явяват неоснователни. Още повече че в т. 61 от общите условия е предвидено, че
при непредставяне на който и да е от документите и/или реквизитите по т. 59
застрахователят можел да намали или да откаже изплащане на обезщетение. Т.е. в този
случай за ищеца би възникнала възможност, право, а не задължение, както да откаже, така и
да намали дължимото обезщетение, но дали ще упражни някое от тези права, кое точно и в
какъв размер зависи от единствено от преценката на застрахователя и не може да бъде
основание за освобождаване на ответника от регресна отговорност.
По делото не се спори, че пътят, на който се случило процесното ПТП – кръстовището
8
между ул. „Пражка пролет“ и ул. „Памир“, е част от общинската пътна мрежа по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП е публична общинска
собственост. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, като това управление включва:
организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19,
ал. 2, т. 3 ЗП). Цитираните разпоредби налагат извода, че именно ответникът е носител на
задължението да поддържа общинските пътища в добро състояние, гарантиращо нормалната
им експлоатация и безпрепятственото придвижване по тях. Освен това с Наредба № РД-02-
20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътя, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е възложено на всяка община, включително
Столична община, да осигурява и охраната на пътищата, за които отговаря. Тази охрана
взема мерки за предотвратяване и своевременно отстраняване на причини и фактори, които
влошават експлоатационните характеристика на пътя и застрашават сигурността и
безопасността на ползвателите (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). По делото безспорно се
установява обстоятелството, че на пътя е имало дупка, в която е попаднал и застрахованият
при ищеца автомобил. Няма твърдения, че неравностите на пътното платно са били
обезопасени и сигнализирани.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. А съгласно т. 7 от същото постановление държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно,
ответникът носи отговорност за противоправното бездействие на своите работници и
служители, а именно за несигнализиране и необезопасяване на неравностите (дупките) на
пътното платно.
В резултат на противоправното поведение на натоварените с дейността по поддръжка и
ремонта на пътя лица били причинени щети на застрахования при ищцовото дружество
автомобил, като вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза установи, че
от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на ПТП и повредите по
автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
9
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
евентуално съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на правилата за
движение, извършено от водача на застрахования автомобил, и по-точно на задължението
му по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото няма каквито и да било данни за извършването на
действия или бездействия от страна на свидетеля Д. М., които по някакъв начин да са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече противоправни такива. От
показанията на същия се установява, че времето било слънчево, пътят бил равен и тъй като
дупката не била обозначена по никакъв начин, водачът не очаквал да има подобно
препятствие на пътя. Поради липсата на предупредителни знаци, не успял да избегне
произшествието. Т.е. водачът не е имал никаква възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП. Освен това няма данни по делото, че свидетелят е шофирал с превишена
или несъобразена скорост. Напротив, от показанията му се установява, че автомобилът се е
движил с около 40-50 км/ч. Обстоятелството, че при настъпване на произшествието Д. М. е
извършвал маневра за завой наляво, както и липсата на каквото и да било обозначение на
препятствието, са поставили водача в невъзможност в конкретната ситуация да отклони
автомобила, за да избегне дупката, или да съобрази скоростта си с конкретната пътна
обстановка. Ето защо съдът намира, че не е налице противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил – свидетеля М., с което да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
10
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице към момента на настъпване на застрахователното събитие средна пазарна
стойност, необходима за възстановяване на причинените вреди, в размер на 3238,79 лева
представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва
да бъде определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответника. Към тази сума
следва да бъдат добавени и 10 лева за ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат
за определяне на обезщетението по щетата, доколкото не са установени по делото разходи в
по-голям размер. Или дължимата на ищцовото дружество сума по регресната претенция
възлиза общо на 3248,79 лева. От друга страна, доколкото ищецът е претендирал по-малка
сума, а именно в размер на 3237,40 лева, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, до този размер следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. По делото
няма данни, а и твърдения Столична община да е погасила изцяло или отчасти
претендираната сума.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай, видно от приложената по делото регресна покана, ответникът бил
поканен да изпълни задължението си в 7-дневен срок от получаването й. Посоченият
документ има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставил Столична
община в забава по отношение на главницата. Поканата била получена от ответника на
09.02.2017 г., като предоставеният едноседмичен срок е изтекъл на 16.02.2017 г. Считано от
следващия ден – 17.02.2017 г. ответникът е изпаднал в забава. Следователно началната дата,
от която следва да се изчислява лихвата за забава, е 17.02.2017 г., а крайната – 24.09.2021 г.,
посочена от ищеца. Ищецът обаче е съобразил тригодишната погасителна давност и е
претендирал лихва за забава за периода от 24.09.2018 г. до 24.09.2021 г. След като искът по
11
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е приет за основателен за сумата в размер на 3237,40
лева, то и акцесорният иск е установен в своето основание за посочения по-горе период.
Определен от съда при условията на чл. 162 ГПК, дължимият размер на лихвата за забава
върху уважената част от регресното вземане на ищеца за периода от 24.09.2018 г. до
24.09.2021 г. възлиза на 986,59 лева.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и също
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, но не е представил списък по чл. 80 ГПК. Възражението на процесуалния
представител на ответника, че разноски на ищеца не следвало да бъдат присъждани, тъй
като не бил представен списък по чл. 80 ГПК, е неоснователно. Списъкът е процесуална
предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските
по реда на чл. 248 ГПК, а не за първоначалното произнасяне на съда по отговорността за
разноски. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило следните разноски:
179,50 лева за внесена държавна такса, 250 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит
за призоваване на свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът Столична
община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „ЗАД Армеец“ АД сумата в общ размер
на 589,50 лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса,
депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, Булстат *********, представлявана от кмета Васил
Александров Терзиев, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа“ № 2, както следва: по иска с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 3237,40 (три хиляди двеста
тридесет и седем лева и 40 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3227,40 лева и ликвидационни разноски в размер
на 10 лева по застраховка „Каско” по щета № 10016030136241, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 986,59
(деветстотин осемдесет и шест лева и 59 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху
присъдената главница за периода от 24.09.2018 г. до 24.09.2021 г.
12
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Столична община, Булстат
*********, представлявана от кмета Васил Александров Терзиев, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. и Д.Н.М., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец”, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
сумата 589,50 (петстотин осемдесет и девет лева и 50 ст.) лева, представляваща
направените по делото разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за
призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13