№ 1476
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
в присъствието на прокурора С. Ст. С.
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Частно наказателно дело
№ 20223110203797 по описа за 2022 година
установи, че производството по ч.н.д. № 3797 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Варна е образувано във връзка с депозирано в съда по реда на
чл. 157 от Закона за здравето предложение от Ст. С. – прокурор при Районна
прокуратура – Варна за иницииране на производство, в което да бъде
назначена съдебно – психиатрична експертиза на лицето М. Д. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Белослав, обл. Варна, ул. „Трети март“ № 7, на
основание чл. 159 от Закона за здравето, с оглед установяване на евентуални
данни за наличието на медицински критерий за настаняване на лицето в
специализирано психиатрично лечебно заведение.
В проведеното на 09.11.2022 г. открито съдебно заседание по делото,
представителят на Районна прокуратура – Варна изразява своята позиция, че с
оглед събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, а и
от заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза се
установява, че действително са налице социалните и медицински критерии за
настаняване на лицето, чието освидетелстване се иска – М. Д. Г. в
специализирано болнично заведение, за да му бъде оказана психиатрична
медицинска помощ. Представителят на държавното обвинение предлага
съдът да се съобрази със заключението на вещото лице по отношение типа на
здравното заведение, в което да бъде настанен осв. Г., както и по отношение
1
срока на лечението.
Процесуалният представител на осв. Г. – адв. Р. М. от АК – Варна се
присъединява изцяло към становището на Варненската районна прокуратура,
намирайки, че съдът действително следва да постанови принудително
лечение на освидетелстваното лице, тъй като това ще се отрази благоприятно
на здравословното му състояние.
Съдът придоби непосредствени впечатления от осв. М. Д. Г. по време на
проведеното на 02.11.2022 г. открито съдебно заседание по делото, като
очевидно същият се намираше в тежко здравословно състояние, макар, че
през 2022 г. неколкократно е постъпвал в психиатричните клиники на
УМБАЛ „Св. Марина“ в гр. Варна.
От фактическа страна се установи следното:
Осв. М. Д. Г. е на 43 години, като живее заедно със сестра си св. Г. Д. Г.
в къща, находяща се на ул. „Трети март“ № 7 в гр. Белослав, обл. Варна.
Същият е диагностициран с диагноза „Параноидна шизофрения“, като през
годините не рядко се е налагало да бъде хоспитализиран в различни болнични
заведения за овладяване на психическото му състояние.
През 2022 г. е бил хоспитализиран три пъти, като последния му престой
в УМБАЛ „Св. Марина“ в гр. Варна е бил за времето от 26.07.2022 г. до
18.08.2022 г.
След като в средата на месец август 2022 г. напуснал здравното
заведение, в рамките на няколко дни състоянието му било задоволително,
след което самоволно преустановил приема на лекарства, което веднага се
отразило в негативен план на психическото му здраве.
Отново започнал да си говори сам, да слуша музика на изключително
високи тонове, влизал в словесни пререкания със сестра си св. Г., ако същата
по някакъв начин се опитала да му направи забележка за
общественонеприемливото му поведение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
За да бъде настанено лице за задължително лечение в лечебно заведение
е необходимо да бъдат налице кумулативно, предвидените в Закона за
здравето предпоставки, които условно могат да бъдат обособени в две групи –
2
от медицински и от социален характер.
Самият медицински критерий – основанието за настаняване на лице за
задължително лечение е рамкиран в разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2
от Закона за здравето – лицето следва да страда от психично заболяване,
характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции
(психоза или тежко личностово разстройство) или трайна психична увреда, в
резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От заключението на изготвената по делото съдебно – психиатрична
експертиза, което съдът намира за обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено, се установява, че осв. М. Д. Г. страда от параноидна шизофрения.
Вещото лице д-р. Р. Б. допълва, че в конкретния случай психичното
заболяване при осв. Г. е с многогодишна давност, като освидетелстваният не
съдейства на амбулаторното лечение и психозата е придобила непрекъснат
ход, оформила се е и шизофренна промяна на личността, която се изразява в
емоциолнално изравняване, алогия, персистираща психотична продукция с
различна интензивност, анхедокия, хипобулия, спад в социалното
функциониране.
Вещото лице д-р Р. Б. е категорична, че поведението му в последно
време е изцяло болестно мотивирано, поради което освидетелстваният
представлява заплаха не само за себе си, но и за околните граждани.
Вещото лице е категорично, че към момента на освидетелстването М. Д.
Г. не проявява никаква критичност към своето заболяване.
Въз основа на гореизложените съображения, вещото лице обобщава, че
е налице медицинския критерий за приложение на задължителни медицински
мерки, съгласно чл. 157 от Закона за здравето.
Вещото лице предлага освидетелстваното лице да постъпи в
Държавната психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик за срок от 3
(три) месеца.
Преценявайки заключението на съдебно – психиатричната експертиза,
съдът намира, че е налице в конкретния случай медицинския критерий за
приложението на разпоредбата на чл. 157 от Закона за здравето.
Същевременно показанията на св. Д. П. П., на св. В. В. П. и на св. Г. Д.
3
Г. подкрепят застъпеното становище на вещото лице, че поведението и
действията на осв. Г. са опасни не само за него, но и за околните граждани.
Особено обезпокоителни бяха показанията на св. П., който подробно обясни
как осв. Г. е разнасял големи по обем и много тежки контейнери за смет по
улицата и ги е хвърлял в съседен двор – поведение, което създава
непосредствена опасност за живота и здравето на всички случайно
преминаващи покрай него минувачи, в това число и малки деца.
От изключително важно значение са показанията на сестрата на осв. Г. –
св. Г. Д. Г., която потвърди пред съда за липсата на критичност и съзнание на
осв. Г. за болестното състояние, в което се намира, както и, че същият не
приема редовно и системно предписаните му медикаменти.
Поради изложените причини, съдът намира, че в конкретния случай е
налице и социалния критерий за настаняването на осв. М. Д. Г. в
психиатрично лечебно заведение, където същият да бъде лекуван, тъй като
съдът намира, че осв. Г. е опасен на първо място за собственото си здраве и
живот, а също така и за здравето и живота на своите родители.
Поради изложените аргументи, съдът счита, че следва да настани М. Д.
Г. в Държавна психиатрична болница – Карвуна в с. Карвуна, общ. Балчик за
срок от 3 месеца.
Същевременно съдът приема, с оглед на заключението на съдебно –
психиатрична експертиза, че освидетелстваният М. Д. Г. не може сам да дава
информирано съгласие за своето лечение по смисъла на чл. 162, ал. 2 от
Закона за здравето, поради което следва да се определи лице от кръга на
лицата, предвидени в разпоредбата на 162, ал. 3 от Закона за здравето, което
да дава информирано съгласие за лечението му.
Действително най – близкия родственик на осв. Г. живее в гр. Белослав
(неговата сестра св. Г.), но според съда не би било удачно именно тя да
изразява информирано съгласие за лечението му, предвид меко казано
сложните взаимоотношения между тях. В крайна сметка лицето, което трябва
да изразява информирано съгласие за лечението на осв. Г. би трябвало да бъде
обективно и безпристрастно, като предвид обтегнатите отношения между св.
Г. от една страна и освидетелствания от друга страна, съдът не може да се
ангажира с позиция, че свидетелката съвсем безпристрастно ще изразява
съгласие за лечението на брат си. Така, че за да се избегнат всякакви
4
съмнения и подозрения по отношение вида и продължителността на
лечението на осв. Г., според съда би било най – разумно лицето, което следва
да изразява информирано съгласие за лечението на осв. Г. да бъде лице,
определено от кмета на Община Балчик, където е местонахождението на
специализираното лечебно заведение, в което следва да бъде хоспитализиран
и настанен освидетелстваният.
Мотивиран от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 162,
ал. 1 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА М. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Белослав, обл.
Варна, ул. „Трети март“ № 7 за задължително лечение при стационарна форма
за срок от 3 (три) месеца в Държавна психиатрична болница в с. Карвуна,
общ. Балчик.
НАЗНАЧАВА за лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението на М. Д. Г. – лице, определено от кмета на Община Балчик, на
основание разпоредбата на чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.
Решението може да се обжалва и протестира в 7 – дневен срок от датата
на постановяването му пред Окръжен съд – Варна.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Държавна психиатрична болница в с. Карвуна, общ. Балчик, за сведение и за
изпълнение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5