Р Е Ш
Е Н И Е
№ 270
гр.Кюстендил, 20.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №273/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.Д.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** обжалва решение №332/20.09.2023г. на ДРС,
постановено по АНД №728/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Прави се алтернативно искане
за намаляване размера на наложената санкция до предвидения от закона минимум.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №332/20.09.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№728/2023г., с което е потвърдено НП
№56/11.04.2023г. на директора на РИОСВ – София. „Т.- Б.Д.“ АД *** е санкционирано
като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
70 000 лв. на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в, т.2 от
ЗООС.
ДРС е формирал правен извод за
законосъобразност на НП, като издадено при спазване изискванията на ЗАНН
относно процедура, срокове и форма на АУАН и НП, както и поради доказаност на
нарушението от обективна и субективна страна. Приел е, че е неприложим чл.28 от ЗАНН, както и че размера на санкцията е съобразен с тежестта на нарушението и
засегнатите обществени отношения.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно, по следните
съображения:
„Т.- Б.Д.“ АД *** е санкционирано за това, че на 07.10.2022г. не е изпълнило
условие 9.2.6 от КР №45-Н4/2019г. – след изпълнение на условие 2.1 притежателят
на разрешителното да разрешава отвеждане на отпадъчните газове от ЕК №1, ЕК
№2 и ЕК №3 към УИ №1 единствено при преходни
режими на работа на инсталацията или авария на СОИ, при спазване на условие
9.2.7, условие 9.2.11, условие 9.2.13, условие 9.2.14 и условие 9.2.15. За
всяко отвеждане на отпадъчни газове към УИ №1 операторът е длъжен в срок не
по-дълъг от 48 часа да уведоми за това директора на РИОСВ по факс или
електронна поща и по мобилен телефон. Проверката е извършена на 05.10.2022г.,
като е установено неизпълнението на горепосоченото условие от КР. За
констатирано нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС е съставен е АУАН
№182/18.10.2022г., като в него е посочена за дата на извършване на нарушението
05.10.2022г., а в издаденото въз основа на него НП – 07.10.2022г.
Касационният съд намира за неправилни
изводите на въззивната инстанция за липса на допуснати съществени нарушения при
съставяне на НП, касателно неговото съдържание. НП
е съставено в нарушение чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С оглед даденото описание на фактическата обстановка относно датата на
извършване на нарушението, КАС приема, че същото не съответства с обективната
действителност относно този обективен елемент от състава на нарушението.
Посочването на дата, различна от тази, визирана в АУАН, възпрепятства съда при
осъществяване на контрола за законосъобразност на оспореното НП в аспекта да се
установи има ли извършено административно нарушение и кога е осъществено то.
Невъзможността да се установи конкретно и безпротиворечиво обективен елемент от
фактическия състав на административното нарушение представлява съществено
нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което
представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление. Този съществен съставомерен елемент е определящ и
при преценка спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разминаването в посочените дати
на извършване на нарушението в АУАН /05.10.2022г./ и в НП /07.10.2022г./
опорочава административнонаказателното производство, доколкото с АУАН се
определят рамките на повдигнатото обвинение, а с НП следва да се санкционира
именно това нарушение. Липсата на пълна идентичност относно обективните предели
на обвинението, зададени в АУАН и в НП води до нарушаване правото на защита на
санкционирания субект, тъй като за него остава неясно за какво конкретно
административно нарушение, от гледна точка на датата на извършването му, е
привлечен към административнонаказателна отговорност. Това обуславя
незаконосъобразност на НП и води до отмяната му.
Като
е достигнал до изводи за законосъобразност на НП, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който ще бъде отменен и вместо него постановен нов, с
който НП ще бъде отменено като незаконосъобразно.
С
оглед изхода от делото съдът присъжда разноски на касатора за двете съдебни
инстанции в размер на 160 лв. – юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. за всяка инстанция.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №332/20.09.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №728/2023г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ НП №56/11.04.2023г. на директора на РИОСВ – София, с което
на „Т.- Б.Д.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 70 000 лв. на
основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
ОСЪЖДА РИОСВ – София с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136,
ет.10 да заплати на „Т.- Б.Д.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
*** съдебни разноски в размер на 160 лв. /сто и шестдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: