Р Е Ш
Е Н И
Е
1738/20.3.2018г.
гр.С., 20.03.2018г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публично заседание на девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.Богдан
Русев
При секретаря Анелия Груева и прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№8270/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от07.04.2017г . постановено по гр.д.№68114/2016г.
от СРС, 154 с-в. е
признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Е.М.Т. против
„Т.С.” ЕАД,
че Е.М.Т. не дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата от 15562.95 лева, от които 12962.25 лв. - главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от месец 01.2009 г. до м. 10.2016 г. за
имот, находящ се в гр.С., ж.к.“*********, ап.39 досежно абонатен № 177466 и
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 2512.36 лева за
периода 28.02.2009 г. -25.11.2016г., 57.12 лв. главница за дялово разпределение
за периода м.05.2008 г. до м.05.2015 г. и 31.22 лева лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода м.05.2008г. до 25.11.2016г. С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т.С.” ЕАД,
е осъдена да заплати на Е.М.Т. сумата от 2122,51 лв.-разноски.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от. „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния закон. Излага
доводи, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищцата не е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на
ЗЕ, предвид на това, че е поискал от СРС издаване на удостоверение по силата на
което да се снабди със справка от Агенцията по вписванията от които да е видно,
че ищцата е собственик на процесния имот и се намира в облигационни отношения с
дружеството, което е било издадено и е представено пред АП но СРС е дал ход на
делото въпреки, че не е постъпил по него отговор от АП. Моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу
него иск. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата от Е.М.Т. оспорва жалбата по съображения изложени в
писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с пр.осн. чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ищцата Е.М.Т. не
дължи на ответника Т.С.” ЕАД сумата
12962.25 лв. –съставляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от месец 01.2009 г. до м. 10.2016 г. за имот, находящ се в
гр.С., ж.к.“*********, ап.39 с абонатен № 177466 и лихва за забава в размер
на 2512.36 лева за периода 28.02.2009 г. -25.11.2016г., 57.12 лв. главница за
дялово разпределение за периода м.05.2008 г. до м.05.2015 г. и 31.22 лева лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода м.05.2008г. до 25.11.2016г
.
Ответникът „Т. - С.“ЕАД оспорва предявените
искове по съображения изложени в писмен отговор. Релевира доводи, че между него
и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди, като последния има качеството на потребител
по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ по отношение на имот, находящ се в гр.С.,
ж.к.“*********, ап.39 досежно абонатен № 177466.
Съгласно императивната норма на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
неговата допустимост, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Служебно въззивният съд проверява правилността на решението само по
отношение на приложението на императивните материалноправни норми, тъй като
прилагането им е в обществен, а не в личен интерес и поради това не може да
зависи от волята на страните.
След анализа на събраните по делото
доказателства Софийски градски
съд приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Отрицателният установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК цели да внесе
яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения по повод спорното
право, преди да се е стигнало до по-остри форми на правонарушение. Спрямо тях
установителния иск се явява като превенция. Стигнало ли се е до тях, преди да
бъде предявен, той става безпредметен, защото влиза в действие по-интензивния
способ на защита - осъдителния иск. Спрямо него установителния иск е субсидиарен.
Търсената с него защита се изчерпва в силата на пресъдено нещо, с която
спорното право се потвърждава или отрича. Като предпоставка за допустимост на
установителния иск чл.124 ал.1 от ГПК изрично подчертава изискването за интерес
от установяването. Липсва интерес от установителен иск, когато спорното право
може да бъде предявено чрез осъдителен иск, защото и чрез него ще се разреши
със сила на пресъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се
постигне и присъщата му защитна цел - принудително удовлетворяване на
притезанието срещу ответника чрез неговото осъждане. В настоящият случай
въззивният съд намира, че за ищцата по настоящето дело е налице правен интерес
от предявения на посоченото основание иск с оглед наведените от нея твърдения в
исковата молба, че не е потребител на топлинна енергия през исковия период,
както и че е оспорила пред ответното дружество дължимоста на процесните суми.
Нормата на чл.153 от ЗЕ/ чл.106а
ал.4 ЗЕЕЕотм./ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия,
а нормата на чл.150 от ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Пар. 1, т. 13 ДР на З ЕЕ (отм.) определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава
електрическа и топлинна енергия
или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди.
Систематичното тълкуване на
цитираните по-горе разпоредби налага правния извод, че потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия
и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот като собственик или носител на ограничено
вещно право върху него. В рамките на
производството по делото ответника в чиято доказателствена тежест е, не е
ангажирал доказателства ищцата да е собственик на процесния недвижим имот или
да има ограничено вещно право на ползване върху него, поради което и за същата
не е възникнало задължение за заплащане на
стойност на топлинна енергия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното решение не е постановено в нарушение на императивни
материално-правни норми.
В съответствие с изложеното,
обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено..
На основание чл. 78 ал.3, вр.ал.5
от ГПК на въззиваемата следва да се присъдят разноски по делото направени пред
въззивната инстанция в размер на 996,86 лв. , съгласно чл.7 ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание изложеното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 07.04.2017г . постановено по гр.д.№68114/2016г. от СРС, 154 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК-*********
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.М.Т. ЕГН **********,*** на
осн.чл.78 ал.3 и ал.5 от ГПК сумата 996,86 лв.–разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.