№ 954
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503935 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЕОС М. ЕООД – длъжник по изпълнително
дело № 2712/2021 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, против
постановление от 24.01.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
намали приетия размер на адвокатското възнаграждение на взискателя.
Излагат се доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото
и обстоятелството, че единствените предприети от взискателя действия са
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея
на способа за изпълнението. Сочи се, и, че няма доказателства приетото
адвокатско възнаграждение да е заплатено.
Взискателят по изпълнителното дело С.П., чрез адв.Ч., изцяло оспорва
жалбата, като сочи, че претендиралите размери на възнагражденията по чл.
10, т.1 и т. 2 от Наредбата, попадат изцяло в рамките на предвидения с
наредбата минимум.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените
по делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнителното дело №20219210402712 по описа
на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ е образувано на 29.12.2021 г. по молба на
С.П., чрез адвокат Ч.. Приложен е оригинал на изпълнителен лист и е
1
поискано да се образува изпълнително дело за събиране на присъдените суми
по решение на СГС – ОС-Враца – 3710,95 лева – деловодни разноски по
гр.т.дело 15/2021 година. Направено е и искане за присъждане на разноски по
делото, като е представен договор за правна помощ, в който е отбелязано, че
уговореното адвокатско възнаграждение от 600 лева е заплатено.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен
изпълнителен способ – налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. ЧСИ е упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
С постановление от 29.12.2021 г. ЧСИ П. е образувал ИД, приел е за
събиране и адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 600 лева.
На 07.01.2022 г. е връчена ПДИ на длъжника.
На 14.01.2022 г. е постъпило възражение от длъжника срещу
определения размер на адвокатското възнаграждение.
На 24.01.2022 г. ЧСИ П. е изготвил постановление за разноски, в което
е включена сумата от 600 лева – разноски за адвокат, с което реално е оставил
без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.
На 11.01.2022 година по сметка на ЧСИ е преведена цялата посочена
сума в ПДИ от длъжника, включваща и присъединената за събиране сума за
разноски в размер на 600 лева.
На 19.01.2022 г. от страна на пълномощника на взискателя е постъпило
становище за неоснователност на искането за намаляване на присъединения
за събиране размер на адвокатското възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Депозираната жалба е допустима, като подадена в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК
(аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д.
№ 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Според настоящата съдебна инстанция Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения се прилага към
всички възнаграждения, получавани от адвокати, регистрирани и
практикуващи в Република България, съгласно българското законодателство.
С наредбата се определя минималният размер на адвокатското
възнаграждение, както в съдебни, така и в изпълнителни производства, като
съгласно пар. 1 от ДР на Наредбата, за непредвидените в тази наредба случаи,
възнаграждението се определя по аналогия. Критерият, по който следва да се
определи дали наредбата е приложима или не, е дали лицето, извършващо
процесуалното представителство, притежава качеството „адвокат“ и дали
осъществява възмездно представителство в хода на производството, за което
са представени доказателства, а не дали случаят се отличава с правна и
фактическа сложност. Последната характеристика се взима предвид, наред с
други фактически обстоятелства, като критерий при извършване на преценка
относно това, дали размерът на претендираното възнаграждение е
2
справедлив.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ВКС по
Тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредбата/
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер.
Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение
за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева (240 лева с ДДС –§2
от Наредбата).
В разглеждания случай молбата за образуване на процесното
изпълнително дело е подадена от взискателя чрез адвокат Ч. за чиято
представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. В договора за
правна помощ изрично е отбелязано, че уговореното адвокатско
възнаграждение от 600 лева, е заплатено. В тази част, договорът служи и за
разписка и установява плащането. Доводът е обратния смисъл на длъжника е
неоснователен.
Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело
се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от
осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в
извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на
молба за образуване на изпълнителното производство.
По отношение оплакването за прекомерност на адвокатското
възнаграждение:
По делото се установява, че взискателят е представляван от адвокат,
като същият е депозирал молба за образуване на изпълнително производство.
Не са извършвани други процесуални действия, свързани със събиране
на процесната сума, доколкото плащането е осъществено в срока за
доброволно изпълнение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед действително
предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия процесуален
представител по образуване на ИП на 29.12.2021 г., и обстоятелството, че
плащането е осъществено след получаване на призовката за ДИ, в срока
за доброволно изпълнение – на 11.01.2022 година, и като съобрази размера
на събраното вземане, възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО – до размер
на сумата от 240 лева. ПО ИД не може да се обоснове, че пълномощникът
3
на взискателя е извършил действия извън образуване на делото.
Посочването на начина на изпълнението в молбата е елемент от
действията по образуване на изпълнителното производство /арг. чл. 426,
ал. 2 ГПК/. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че в случая
не са осъществени други действия от адвоката по процесуално
представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Посоченото обосновава минимален размер на
адвокатското възнаграждение само за образуване на изпълнителното
дело.
В тази връзка, Съдът намира за необходимо да отбележи, че се опира
на минималните размери, посочени в Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед определяне на разумната рамка, в която
следва да се определят тези възнаграждения, но от друга страна намира, че не
е обвързан от тези размери, по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение
се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че
Съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато същото не
съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до минималния
размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения
има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния
предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейската общност
по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско
възнаграждение под минимално определеното с Наредбата на ВАС,
настоящият съдебен състав следва да се съобрази с решението на СЕС от
23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото
решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр.
чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу
адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите
като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието най-напред, че посочената правна
уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но че същата не
4
попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката, с която разполага, СЕС
не е в състояние да прецени дали правна уредба като разглежданата, може да
се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел.
Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия
контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за
необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната легитимна цел на приетата от
ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния
предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки контекста на
прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга правна
уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само
критерият - цена на иска, то посочената правна уредба налага ограничения,
които, според настоящата съдебна инстанция, не са необходими за постигане
на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на
правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и е длъжен да не приложи тази
норма от националното законодателство, която противоречи на разпоредбите
на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten
GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II
106/77).
По изложените съображения, както бе изложени и по-горе, с оглед
данните по делото, обемът на извършената дейност от процесуалния
представител на взискателя, съпоставима с дейността по подаване на молба по
дело, като се съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране,
справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя,
според настоящата съдебна инстанция следва да се определи на 240 лева с
ДДС.
Именно до този размер е основателно възражението за прекомерност.
Относно искането за разноски в настоящото производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да ревизира
становището си по дължимост на разноски в производството по чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК, доколкото се касае за производство, аналогично на
производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол
на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно
актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото
производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото
(така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ
5
ГО на ВКС).
Водим от горното, СГС, Търговско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕОС М. ЕООД – длъжник по изпълнително
дело № 20219210402712 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ
постановление от 24.01.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
намали приетия размер на адвокатското възнаграждение на взискателя за
сумата над 240 лева с ДДС до 600 лева с ДДС и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление от 29.01.2021 г. по изпълнително дело №
20219210402712 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КЧСИ, в частта относно
разноските като НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение в
полза на С.П. до размера на сумата от 240 лева - адвокатско възнаграждение,
с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на ЧСИ С.П., рег. № 921 по изпълнително дело №
20219210402712.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6