РЕШЕНИЕ
№1561
гр. Пловдив, 18.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря В.
П. и с участието на прокурор при ОП – Пловдив К. Д., като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 6 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и
сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, като се разглежда повторно пред
първата инстанция след връщането му от ВАС за ново разглеждане с Решение №
16033/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6814/2019 г.
Делото е образувано по искова
молба от Х.С.К. с ЕГН ********** ***, против Център „Фонд за лечение на деца“
гр. София. В хода на производството с определение от 11.04.2019 г., постановено
по адм. дело № 2422/2017 г. на Административен съд Пловдив /първото разглеждане
на делото/ на мястото на първоначалния ответник е конституиран правоприемника
му Национална здравноосигурителна каса гр. София. В изпълнение на указанията на
ВАС, дадени при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, исковата молба е била оставена двукратно без движение
до извършване на надлежна конкретизация на исковите претенции. Такава е била
сторена с представени по настоящото дело молби от ищеца от 03.02.2021 г. и от
12.02.2021 г. С определение №283 от 18.02.2021 г., постановено по настоящото
дело и оставено в сила с Определение № 8876/27.07.2021 г. на ВАС по адм. дело №
3741/2021 г., производството по делото е било частично прекратено, като
исковата молба е била върната на ищеца в частта ѝ, с която са били
предявени искови претенции против НЗОК за имуществени и неимуществени вреди с
основание незаконосъобразен административен акт Заповед № 1100/30.09.2014 г. на
Директора на Център „Фонд за лечение на деца“ гр. София, а именно за сумата от
23286,19 лева имуществени и за неимуществени вреди от 25 000 лева с
претендираните законни лихви върху всяка от сумите. С определение № 1704/08.11.2021
г., постановено по делото, необжалвано от страните и влязло в сила,
производството по делото е било частично прекратено и поради направен отказ от
спорното право по иска за имуществени щети от 23286,19 лева, предявен против
ответника с основание незаконосъобразно бездействие на ответника по делото за
периода от 14.04.2016 г. до 25.08.2017 г., ведно със законна лихва, който иск е
бил предявен като евентуален.
Производството е останало висящо
и е било разгледано по отношение на конкретизираната искова претенция за
обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, които се
твърди да са причинени на ищеца в резултат от незаконосъобразно бездействие на
ответника, конкретизирано по т.II от молбите на ищеца по изправяне нередовностите на
исковата молба и се сочи да са претърпени в периода от 14.04.2016 г. /датата на
изтичане на дадения от съда срок за произнасяне на административния орган по
заявление на ищеца/ до датата на депозиране на исковата молба 25.08.2017 г.
Сумата на обезщетението се претендира със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане. Като
незаконосъобразно бездействие още в първоначалната искова молба е посочено, че същото
се изразява в „последователно противоправно поведение на ответника“, тъй като
същият не се е произнесъл повторно по искането за организационно и финансово
подпомагане на ищеца, включително и към момента на депозиране на исковата
молба, като в конкретизиращите исковата претенция за неимуществени вреди молби
от 03.02.2021 г. и 12.02.2021 г. незаконосъобразното бездействие е описано като
непостановяване на законосъобразно решение в съответствие с указанията, дадени
в Решение на ВАС по адм. дело № 8578/2015 г., неизпълнение на законовите
разпоредби на чл.34 и чл.43 от Правилника за дейността и организацията на
работа на Център „Фонд за лечение на деца“ чрез неизследване на предпоставките
на чл.34 поради непосочване на данни за лечебното заведение, в което досега е
лекуван ищецът, резултати от проводените изследвания, изчерпателна диагноза, не
предлагане на комплексен план за лечение на пациента, неизследване и предлагане
на подходящи методи за лечение в други държави и в конкретните клиники, където
е лекуван ищецът, не предлагане на най-добрата грижа, произтичаща от Закона за
закрила на детето, което се определя като фактическо бездействие на директора
на Център „Фонд за лечение на деца“, Обществения съвет, външните експерти,
неосъществено организационно /проучване на методите на лечение в Очна клиника
„Еликсир –Калуга“ гр. Нови сад с уточняване на конкретни специалисти и терапия
с лекарите в клиниката/ и финансово подпомагане на ищеца /непревеждане на
нужните парични средства по банкова сметка ***, респ. негов представител/,
нуждаещ се от диагностични и лечебни процедури, които не са могли да бъдат
извършени своевременно, или за които е нямало условия за извършването им в
Република България, което задължение произтича от чл.3, ал.1, т.1 от Правилника
за дейността и организацията на работа на ЦФЛД. Сочи се, че директорът на ЦФЛД,
освен по силата на съдебното решение и бил длъжен да извърши тези действия,
лично и чрез органите на ЦФЛД, което не е сторил, като аргументира и
становището си, че методът на лечение на ищеца е експериментален. Неимуществените вреди за ищеца са конкретизирани
като наличие на негативни емоции, неудоволствени изживявания, касаещи повишени
нива на тревожност, безпокойство, страх от неизвестното, несигурност за
бъдещето по отношение на здравословното му състояние, стрес и непълноценно
личностово функциониране на незрялата и формираща се личност. В съдебно
заседание, чрез пълномощника адв.К., исковата претенция за 20 000 лева за
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника се поддържа и
се моли да бъде уважена, ведно с акцесорната такава за законна лихва върху
обезщетението, като се сочи, че е налице установено бездействие на ЦФЛД -
непостановяване на решение и неизпълнение на съдебно решение. Прави се искане
за присъждане на разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38 от ЗА. Моли се да не бъде уважавано искането за
присъждане разноски на ответната страна, предвид факта, че исковата молба е
заведена преди влизане в сила на измененията в ЗОДОВ от 2019 г. Представени са
писмени бележки, в които се сочи, че неразглеждането на заявлението на ищеца за
организационно и финансово подпомагане за лечение в чужбина след отмяна на
постановен отказ от такова от съда по адм. дело № 8578/2015 г. на ВАС до
предявяване на исковата молба е довело до нанасяне на значителни по интензитет
и продължителност неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока са изложени
и подробни съображения по същество досежно характера и тежестта на търпените
вреди.
Ответникът Национална здравноосигурителна
каса гр. София, като правоприемник на Център „Фонд за лечение на деца“, се
представлява от упълномощения адв. З., който излага съображения за отхвърляне
на иска. Прави искане за присъждане на разноски. Във връзка с конкретизираната
от ищеца искова претенция от страна на ответника е депозиран и писмен отговор,
с който се моли искът да се отхвърли като неоснователен, като се излагат
конкретни съображения по отношение на всяко едно от изброените от ищеца
незаконосъобразни бездействия, твърди се липса на увреждащо ищеца бездействие
от страна на ответника, както и недоказаност на реално настъпило увреждане в
правната сфера на ищеца. В предоставения срок не са представени писмени
бележки.
Задължително участващият по реда
на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП Пловдив изразява становище за
основателност на исковата претенция, предвид установено непроизнасяне на
административния орган и моли съдът да определи обезщетение по справедливост.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът, останал за разглеждане по делото, е
допустим, като се има предвид, че се претендира обезщетение, основано на
незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Поради това и във връзка
и с предвиденото в чл.204, ал.4 от АПК, а именно пред съда, пред който е
предявен искът за обезщетение да се установява незаконосъобразността на
бездействието, то не съществува процесуална пречка за разглеждане на исковата
претенция, като с оглед и на съдържанието ѝ, а именно за присъждане от
съда на обезщетение за вреди, за които се твърди да са претърпени от ищеца в
резултат от незаконосъобразно бездействие на държавен орган при изпълнение на
административна дейност, то същата е такава съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и се разглежда по реда, установен в АПК. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена
сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник,
доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са
причинени вредите. В случая искът е предявен против Център „Фонд за лечение на
деца“ при Министерството на здравеопазването, който съгласно чл.2 от Правилника за дейността и организацията на работа на
Център „Фонд за лечение на
деца“ /отм./ е юридическо лице,
като след закриването му, негов правоприемник е НЗОК-София /съгласно ПМС
№ 54 от 28 март 2019 г. за закриване
на Център „Фонд за лечение
на деца“/, която е юридическо лице, съгласно чл.2 от ПУДНЗОК.
По същество съдът намира,
че исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се
явява отчасти основателна, макар и въз основа само на част от посочените в иска
общо основания, очертани като отделни
незаконосъобразни бездействия на ответника.
От приетите по делото писмени доказателства, показанията
на разпитаната при първото разглеждане на делото и пред настоящия съд
свидетелка К.С., а също и на свидетеля Савов, разпитан при първото гледане на
делото, както и приетата съдебно-психологическа експертиза за ищеца, назначена
по настоящото дело, а също и отчасти от съдебно-счетоводната експертиза, приета
от съда при първото му разглеждане, се
установява следното от фактическа страна:
Ищецът Х.С.К., роден през 2002 г.,
бил диагностициран още като малолетен с генетично очно заболяване – пигментен
ретинит на двете очи, което налагало корекция с очила поради намаленото и силно
затруднено зрение. С оглед на силно стесненото периферно зрение още като дете
ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК със 100 процента степен на увреждане с
потребност от чужда помощ. Предвид вида и хода на заболяването, което било с перспектива за постепенна
пълна загуба на зрението, близките на ищеца потърсили възможности за
подобряване състоянието на зрението на ищеца и ограничаване прогресията на
заболяването до откриването на адекватно и успешно лечение, като се обърнали
към Федерално държавно автономно учреждение „Междуотраслов научно-технически
комплекс Очна мирохирургия“ - С.Н.Фьодоров, в гр. Калуга, Русия, където през
2013 г. били проведени процедури, свързани със стимулация на ретината за
поддържане и съхраняване на органа и забавяне на прогресията на заболяването,
които били заплатени със средства на родителите и други близки родственици на
ищеца. Предвид полученото предписание за поне двукратно извършване в годината
на такива процедури, както и обстоятелството, че същите следвало да се заплащат
от пациента, семейството на ищеца се насочило към осъществяване на посещения в
по-близък филиал на руската клиника в гр. Нови сад, Република Сърбия, а именно
в Очна клиника „Еликсир - Калуга“, където започнали периодични посещения,
съобразени с ваканциите на ищеца, който бил ученик, като престоите в клиниката,
които били осъществени през 2014 г., и двукратно през 2015 г., 2016 г. и 2017 г.,
били заплащани със средства на семейството и родствениците на ищеца и всеки от
тях бил на стойност около и над 3000 лева. С оглед на приетата необходимост от
провеждане посещения в клиниката в гр. Нови сад за забавяне прогресията на
заболяването на ищеца, което предполагало направата на сериозни за бюджета на
семейството му разходи поне два пъти в годината, бащата на ищеца депозирал още
през месец август 2014 г. заявление за организирано подпомагане на български
гражданин до 18 години до Директора на Център „Фонд за лечение на деца“ с
искане за организационно и финансово подпомагане за поддържащо лечение в
клиниката в Сърбия. С решение № 1100/30.09.2014 г. на Директор на ЦФЛД било
отказано подпомагане на ищеца за лечение на основание чл.4, предл.1 от
Правилника за за дейността и организацията на работа на ЦФЛД, като това решение
било обжалвано пред АССГ, който с решение по адм. дело № 9816/2014 г. отхвърлил
жалбата. Решението на АССГ по посоченото дело било обжалвано и отменено от ВАС
с Решение № 2810/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 8578/2015 г. Със
същото ВАС отменил Решение № 1100/30.09.2014 г. на Директора на ЦФЛД и изпратил
преписката на същия за решаване на въпроса по същество в 30-дневен срок при
спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. В рамките на 30-дневния срок, предоставен от съда, който, считано от
влизане в сила на решението на ВАС, изтекъл в края на 14.04.2016 г.,
административният орган не се произнесъл с решение, като такова не било
издадено включително и до момента на депозиране на исковата молба по настоящото
дело в съда на 25.08.2017 г. С разпореждане от 16.03.2017 г. на Председателя на
Шесто отделение на ВАС, постановено по административно-наказателна преписка № 4/2017
г., по молба на родителите на ищеца и на основание чл.304, ал.1 от АПК на
Директора на ЦФЛД била наложена глоба за неизпълнение на Решение №
2810/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 8587/2015 г. на ВАС. Едва в хода
на първоначално образуваното първоинстанционно производство по предявените от
ищеца искове, разгледано по адм. дело № 2422/2017 г. по описа на
Административен съд Пловдив, на 07.02.2018 г. Директорът на ЦФЛД – София се
произнесъл отново изрично по заявлението на ищеца от 2014 г. със Заповед № 110/07.02.2018
г., с която отново отказал организационно и финансово подпомагане за лечение в очна клиника „Еликсир“ в гр. Нови
сад, Република Сърбия, като се позовал на отрицателното становище на
Обществения съвет и взетите предвид доклади на двама външни експерти. И тази заповед била обжалвана пред съда, като
била отменена с Решение № 3306/18.05.2018 г., допълнено с Решение №
1928/21.03.2019 г., постановени по адм. дело № 2337/2018 г. по описа на АССГ.
Междувременно, след отмяната на първоначалния отказ на ЦФЛД с решението на ВАС
от 14.03.2016 г. ищецът, който тогава бил на 14 години, но бил наясно с това,
че са необходими разходи за поддържане на състоянието на зрението му и се
интересувал и вълнувал от това дали семейството му ще се справи финансово,
както и знаел, че в тази връзка е кандидатствано за подпомагане във фонда за
лечение на деца, бил обнадежден, че следващото решение би могло да е в негова
полза. С течение на времето обаче, след изтичането на предоставения от съда
срок за ново произнасяне на Директора на ЦФЛД и при липсата на такова, както и
липса на каквото и да било движение по преписката и предвид това, че ставал
свидетел на разговори на майка му с ЦФЛД, при които не бил получаван конкретен
отговор дали и кога ще има такова, ищецът
започнал да се чувства несигурен от това какво ще се случи с лечението му, дали
ще стигнат финансовите средства за продължаване на посещенията в клиниката в
Република Сърбия, притеснявал се, че от фонда не го викат за прегледи, станал
чувствителен и плачлив, затворил се в себе си, споделял на леля си свидетелката
С., че се чувства безпомощен, влошил си успеха в училище, станал разсеян и
деконцентриран. В същото време, след постановяване на решението на ВАС от
14.03.2016 г. малко преди изтичане на предоставения от съда срок на 11.04.2016 г. било изпратено запитване до
лекар в клиниката в гр. Нови сад, Република Сърбия от Директора на ЦФЛД относно
провежданите и предстоящите процедури,
извършвани на детето Х.К., като отговор бил получен още на 19.04.2016 г. С
писма от 11.04.2016 г. директорът на ФЦЛД възложил на един външен експерт да
изготви доклад по случая и изискал допълнителна медицинска документация,
каквато била представена от бащата на ищеца. Докладът на външния експерт бил
представен в срок на 20.04.2016 г. Едва с писмо от 26.01.2018 г. от страна на
Директора на ЦФЛД било поискано изготвянето на нов доклад от външен експерт.
След представянето на доклада на 06.02.2016 г. било насрочено и проведено
заседанието на Обществения съвет от 07.02.2018 г. и след това издадена и
посочената по- горе Заповед № 110/07.02.2018 г. на Директора на ЦФЛД за отказ. Значителният
период от време на неизвестност относно това какво ще бъде решението на ЦФЛД,
предвид липсата на своевременно извършени организационни дейности, включително
по своевременно възлагане на оценка на външни експерти по чл.33 от Правилника за дейността и организацията на работа на ЦФЛД
/отм./ от страна на Директора на ЦФЛД и своевременно насрочване на заседание на
Обществения съвет, както и изживените притеснения дали семейството му ще бъде
финансово подпомогнато, довели до удължена стресова реакция у ищеца Х.К. с
тревожно-депресивен облик, изразяващ се в чести ситуации на повишена тревожност
относно собственото здраве и семейно функциониране, депресивни мисли и нагласи
за изхода на производствата и по отношение на подкрепа за лечението му,
намалени радости в ежедневието за сметка на тревоги, изместен фокус на
комуникацията с близки и равни в посока на проблемите, а не радостите от
ежедневието, което като цяло довело до сериозно ограничение във всички сфери на
живота и ежедневието на ищеца в рамките на исковия период.
Така отразеното от
фактическа страна съдът намира за установено на базата на събраните по делото
писмени доказателства, неоспорената от страните СПЕ, както и косвено от
съдебно-счетоводната експертиза, а така също и свидетелските показания на
свидетелите С. и отчасти свидетелят Савов. Съдът кредитира свидетелските
показания на посочените свидетели, като намира същите за логични,
последователни, дадени под страх от наказателна отговорност и изцяло съответни
на събраните по делото други доказателства. При преценката си съдът изключва от
доказателствения материал, подлежащ на обсъждане, показанията на свидетелката
Величка С. - Кестенова, дадени при първото разглеждане на делото, предвид
констатацията на ВАС по отменителното му решение, с което делото е върнато за
ново разглеждане, относно това, че същата, като майка на ищеца, тогава
непълнолетен, не може да съвместява качеството и на свидетел. Съдът кредитира
заключението на допуснатата по настоящото дело СПЕ, свързана конкретно с оценка
на психологическото състоянието на ищеца в рамките на сега конкретизирания по
указанията за оставяне на исковата молба без движение исков период, като счита,
че заключението е обективно и задълбочено изготвено с необходимите
професионални знания и опит. Отчасти, макар и с косвено значение, за направата
на изводите на съда способства и приетата при първото разглеждане на делото
съдебно-счетоводна експертиза, която дава отговор относно размера на
извършваните от страна на семейството на ищеца разходи за лечението му извън
страната, което е свързано с претендираните притеснения на ищеца относно това
дали семейството му ще успее да поеме такива разходи и която експертиза е
основана и съответна на надлежно проверените чрез извършената при първото
разглеждане на делото съдебна поръчка писмени доказателства.
С
оглед на така приетото от фактическа страна и на базата на така анализираните
от съда доказателства, от правна страна настоящият съдебен състав намери
следното:
За да възникне правото на иск за
обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко
кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда -
имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай исковата
претенция се основава на незаконосъобразни бездействия, които се сочи най-общо
да съставляват неизпълнение на изискванията на разпоредби от отменения
Правилник за дейността и организацията на работа на ЦФЛД /ПДОРЦФЛД/, както и
според ищеца „непостановяване на законосъобразно решение“ касателно
организационно и финансово подпомагане за лечение в чужбина, неосъществено
организационно проучване /на методите на лечение, прилагани терапии и пр./ на
клиниката, за лечение в която се иска подпомагането, а така също и липса на
предлагане на най-добрата грижа, съгласно посоченото в Закона за закрила на
детето.
Както е прието в съдебната теория
и съответно в практиката на ВАС, бездействието на администрацията следва да
съставлява фактическо такова, представляващо неизпълнение на задължение на административния
орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретно действие,
свързано с прогласено от нормативния акт защитимо субективно право. В тази
насока и категорично неизпълнението на съдебното решение на ВАС, с което
преписката е върната на Директора на ЦФЛД, чрез непроизнасянето на
административния орган в срока, предоставен му от съда и изобщо непроизнасянето
в срок, когато има такова задължение за административния орган, не съставлява
фактическо бездействие и в тази връзка не може да съставлява само по себе си
основание за реализиране на отговорност по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл
е налице трайна и последователна съдебна практика на ВАС,
обективирана напр. в Решение № 12463/2012 г. по адм. дело № 1424/2012 г., Решение № 2715/ 2015 г. по
адм. дело № 6476/2014 г., Решение № 962/2017 г. по адм. дело № 21/2016 г. на
ВАС и др. В случая, доколкото определеният от съда срок елиминира приложението
на сроковете по чл.57 от АПК и е задължителен за органа, то неизпълнението му
от административния орган е въздигнато в административно нарушение,
отговорността за което се реализира по реда на чл.304 и сл. от АПК. Впрочем, в
случая е видно, че такава отговорност е била и действително реализирана в
процедурата по чл.306 от АПК. Иначе, понеже незаконосъобразното действие
/бездействие/ по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да е юридическо
/правно/ действие, а принципно самото непроизнасяне на административния орган,
който е сезиран, в предвидения за това срок със съответен акт е бездействие,
което обаче по дефиниция е приравнено на административен акт – мълчалив отказ,
който, съгласно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не е фактическо действие, а
юридически акт, то затова и само ако той бъде отменен като такъв, тогава ще
обоснове право на обезщетение и то от незаконен акт на администрацията. Затова
и както е посочено и в Определение № 8876/27.07.2021 г. на ВАС, произнесено във
връзка с определение на настоящия съд по делото, въпросите касателно
незаконосъобразността на мълчалив отказ, както би следвало да се разбира
претенцията на ищеца с основание „…непостановяване на законосъобразно решение в
съответствие с указанията…“ /на ВАС/ и становището на ищеца относно това дали
лечението е експериментално или не, са несъотносими към настоящия процес,
поради което и не могат да се вземат предвид като такива, обосноваващи изводи
за основателност на исковата претенция. Същото се отнася и до твърдението, че
незаконосъобразно бездействие е било непревеждането на нужни парични средства
по банковата сметка на ищеца, респ. негов представител, доколкото дали и какви средства
ще се преведат е въпрос на решението по същество на административния орган,
което, както се каза, съставлява административен акт и поради това и подобно
основание може да се постави като такова в производство по претендиране на
обезщетение само от незаконосъобразен административен акт. Ето защо и
претенцията на така посочените основания не може да се уважи.
Същевременно обаче, твърдението на ищеца за
т.нар. неосъществено проучване, несъобразяване с възложеното на Директора на
ЦФЛД от действалия в исковия период нормативен акт – ПДОРЦФЛД като конкретни
задължения за предприемане на конкретни действия и несъобразяване принципа за
прилагане на най-добрата грижа за дете, според съда очертават общо цялостна
картина на осъществено фактическо бездействие на органа /не бездействие за постановяване на решение, което
е юридическо, а не фактическо бездействие, както се каза/, а бездействие за
повторното разглеждане и придвижване на върнатата му преписка и то в един
значителен период от време, което, съгласно казаното в Решение №
16033/30.12.2020 г. на ВАС, е именно основание за обезщетение за вреди по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази насока, установява се, че макар и не веднага,
административният орган е започнал да изпълнява указанията на ВАС, дадени му
след отмяната на първия отказ по заявлението на ищеца до ЦФЛД при връщането на
преписката, отнасящи се до новото ѝ разглеждане. Така в хода на първото
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са били представени само
някои от писмените доказателства, съставляващи част от административната
преписка, като ответникът по делото не се е възползвал от възможността да ангажира
като доказателство същата в цялост, а при новото разглеждане на делото вече е
налице забраната по чл.226, ал.2 от АПК за събиране на писмени доказателства.
Същевременно, предвид водените други производства между същите страни, както и
публичното обявяване на съдебните актове, за съда и страните е станала известна
хронологията на осъществените действия от страна на Директора на ЦФЛД - София
след връщане на преписката от ВАС за ново произнасяне с решението на съда от
14.03.2016 г. по адм. дело № 8587/2015 г., тъй като тя е била проследена
подробно от съда, разгледал жалбата против Заповед № 110/07.02.2018 г. на
Директора на ЦФЛД и е била описана в Решение № 3306/18.05.2018 г. по адм. дело
№ 2337/2018 г. на АССГ. В тази насока, включително и от писмените
доказателства, приети при първото разглеждане на настоящото дело /стр.390-391/,
е видно, че органът е започнал осъществяване на вменените му по ПДОРЦФЛД
/отм./ действия /по чл.30а, ал.2, чл.32,
ал.2, чл.33, ал.1/, насочени към събиране на данни, необходими за направата на
неговата нова преценка, като е изискал информация от лечебното заведение в гр. Нови
сад, Сърбия, допълнителни медицински документи от ищеца, както и е поискал становище от един външен
експерт и като става ясно, това е доц. д-р Чернодринска. Ищецът е посочил в
исковата си молба и уточняващите я молби, че е налице бездействие на Директор
на ЦФЛД поради неизпълнение на задължения за действия, визирани в чл.34 и чл.43
от ПДОРЦФЛД /отм./ Разпоредбата на чл.34 от Правилника касае задълженията на
външните експерти, на които е възложено изготвяне на становище от Директора на
ЦФЛД и съдържанието на доклада им, както и въпросите, свързани с удължаване
срока за представяне на становище. Нормата на чл.43 от ПДОРЦФЛД /отм./ от своя
страна разписва правомощието на Директора на ЦФЛД за връщане на преписката на
Обществения съвет при констатирана правна или медицинска неточност в неговото
предложение, действията му при несъгласие с предложението, както и формата,
срока, съдържанието на решението за финансово и организационно подпомагане, или
отказ от такива и последващите издаването му действия. Очевидно е, че ищецът се
позовава на посочените разпоредби като такива, които се сочи да не са били
изпълнени от административния орган, доколкото същите са били визирани изрично
като такива, чието съблюдаване следва да се проследи при новото произнасяне на
органа, в Решението с № 2810/14.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 8578/2015 г. В
посоченото решение обаче ВАС е констатирал нарушение на посочените разпоредби
при процедирането на органа при първото му произнасяне с отказ по заявлението
на ищеца за организационно и финансово подпомагане от ФЦЛД. Както е посочил и
ответникът в писмения си отговор, депозиран по делото сега, първата от
разпоредбите, цитирана от ищеца касае, задължения на външния експерт, а не на
орган на ЦФЛД, сиреч не е относима конкретно към ответника, а втората се отнася
до постановяване на заповедта по заявлението за осъществяване на организационно
и финансово подпомагане или отказ от такова, което действие, респективно
бездействие, съставлява юридически, а не фактически акт и поради това няма как,
освен ако този акт не бъде изрично отменен, да е основание за търсене на
обезщетение по реда на ЗОДОВ. Следва да се има предвид обаче, че ищецът при
претенция за обезщетение от незаконосъобразно бездействие няма задължението да
посочва конкретната правна норма, с която не се е съобразил административният
орган, а издирването ѝ е предоставено на съда на базата на фактическите
твърдения по иска /в този смисъл е теорията - „Административно-процесуален
кодекс. Систематичен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ и съдебна
практика“, авт. колектив, София, 2013 г., в който труд се цитира и Определение
№ 5571/2013 г. по адм. дело № 4112/2013 г. на ВАС/. В случая, от изложението по исковата молба и
нейните пояснителни молби е видно, че се претендира незаконосъобразно
бездействие, свързано с липсата на осъществено надлежно проучване на случая,
както и прилагане на най-добрата грижа за непълнолетния тогава ищец. Тези
факти, разгледани в светлината на действалата по време на исковия период
нормативна уредба, както и времето на тяхното проявление, според съда
обосновават извод за действително осъществено бездействие на административния
орган - Директор ЦФЛД за надлежно
повторно разглеждане на преписката. Действително, както се посочи и по-горе,
след връщане на преписката на органа за ново произнасяне с решението на ВАС от
14.03.2016 г., макар и не веднага, а в края на предоставения от съда срок са
започнали действия по проучване на случая, свързани със събирането на
необходима за произнасянето на органа информация и становище от външен експерт.
Прави впечатление обаче, че действията
на Директора на ЦФЛД не са следвали стриктно изискванията на ПДОРЦФЛД, който
логично, предвид предмета на уредбата, разписва провеждането на процедурата по
заявление за подпомагане на дете да се осъществи срочно и поради това
неслучайно въвежда изключително кратки срокове за извършване на конкретните
стъпки до момента на произнасянето на органа по подадено заявление, както и
следене за спазването на сроковете /вж. в този смисъл чл.32, ал.1, ал.4 и ал.5,
чл.34, ал.1, чл.35, ал.1, ал.2 и ал.3 от ПДОРЦФЛД /отм//. Установява се, че Директорът
на ЦФЛД е започнал изпълнение на задълженията си, свързани с възложеното от
съда ново произнасяне по преписката, като, както се посочи вече, е изискал
необходима информация и събрал документация и първоначално е определил един
външен експерт за представяне на доклад, съгласно дадената от действащата към
момента на определяне на експерта възможност по чл.33, ал.1 от Правилника за избор
на директора да определи един или няколко външни експерти. Въпреки
своевременното представяне на неговия доклад обаче, още на 20.04.2016 г., не са
последвали необходимите организационни действия на директора на фонда по чл.35,
ал.1 от ПДОРЦФЛ /отм./, в действащата му
към този момент редакция ДВ, бр. 53/2011 г. по насрочване на заседание на
Обществения съвет за разглеждане заявлението на ищеца, като в тази насока от
страна на ответника не са били ангажирани каквито и да било доказателства за
наличие на констатирано изключение, даващо възможност за насрочване на
заседанието след предвидения в нормата на чл.35, ал.1 от ПДОРЦФЛ /отм./ срок.
По делото не са били ангажирани доказателства от страна на ответника и за
осъществяването на каквито и да било други организационно – процедурни действия
от страна на Директора на ЦФЛД след датата, на която е бил депозиран докладът
на външния експерт, които да са наложили отлагане насрочването на заседание на
Обществения съвет. В тази насока са и показанията на свидетелката С., която
сочи, че в един значителен период от време от 2016 г. и до 2018 г., който
включва исковия период, не е имало никаква реакция от Директора на ЦФЛД по
отношение на заявлението на ищеца. Действително, установява се, съгласно
проследената хронология и от съда по адм. дело № 2337/2018 г. и от датата на
последващото произнасяне на директора на ЦФЛД, че през февруари 2018 г., което
обаче е далеч след края на очертания в исковата молба исков период, съобразно с
междувременно настъпилите изменения в ПДОРЦФЛД с ДВ бр.68/30.08.2016 г. е
изискано отново становище от външен
експерт и са събрани такива от двама експерти, предвид въведеното още през
август 2016 г. изискване за наличие на становища от най-малко двама външни
експерти по профила на заболяването и исканото лечение /по чл.33, ал.1 от
ПДОРЦФЛД - отм./. В тази насока, не се установява обаче конкретна причина, нито
нормативно основание за неизпълнение задължението на Директора на ЦФЛД за
извършване на действието по насрочване заседанието на Обществения съвет в срока
по чл.35, ал.1 от ПДОРЦФЛ /в редакцията преди изменението от август 2016 г./,
който срок, предвиден в тази норма, следва да се счита за изтекъл в края на
месец май 2016 г., сиреч месеци преди въвеждане на изискването за произнасяне
на поне двама външни експерти, когато Общественият съвет е можел да разгледа
преписката на базата на събраните данни и налично становище на експерт от април
2016 г. и да даде своето решение, което пък впоследствие да е основание за
решаване на случая по същество от Директора на ЦФЛД със съответен акт. Налице е
в тази насока напълно необосновано забавяне, което е резултат от неизпълнение
на задължението на решаващия орган да се съобрази с нормативно установения срок
за предаване материалите на Обществения съвет за обсъждане, което е част от
изпълнение на процедурата, свързана с указаното от съда повторно произнасяне по
заявлението на ищеца. В тази насока и не може да се приеме като основание за
неизпълнение на това задължение на органа по чл.35, ал.1 от ПДОРЦФЛД /отм./
настъпилата промяна в правилника, доколкото същата е настъпила значително време
след изтичане на установения там срок за извършване на действието по насрочване
заседание на Обществения съвет, сиреч при вече реализирано незаконосъобразно
бездействие, а освен това, дори и да се приеме, че органът е искал да съобрази
нововъведените изисквания като възложи изготвянето на становище /доклад/ по
чл.34 от Правилника на втори външен експерт и тогава да представи материалите
за обсъждане от Обществения съвет, като насрочи негово заседание, то това,
вместо да бъде сторено след влизане в сила на измененията, въведени с ДВ
бр.68/30.08.2016 г., не било извършено
включително до датата на депозиране на исковата молба от ищеца. Никъде в
ПДОРЦФЛД / отм./ не е предвиден такъв значителен срок за насрочване на
заседание на Обществения съвет, като напротив, както е видно от последно
действалите разпоредби на чл.35, ал.2 и ал.3 от ПДОРЦФЛД /отм./ Директорът на фонда
насрочва заседание на Обществения съвет за разглеждане
на всяко заявление до 10 дни от получаване
на оферта и докладите по ал.1 /на външните експерти/, но не по-късно от
30 дни от датата, на която
е постъпило заявлението и освен това, за него е въведено и
задължение да информира Обществения съвет за всеки
случай на неспазване на тези сроковете и за причините за
това. Горното красноречиво показва особеното значение на срочността при
организиране дейностите по разглеждането на преписката от страна на
административния орган, което е напълно оправдано, предвид факта, че се касае
до подпомагане на деца /чл.3, ал.1, т.1 от ПДОРЦФЛД /отм./, които са заявили
нужда от такова за своето лечение. В тази насока и бездействието на
административния орган да проведе срочно дейностите по процедурата по
заявлението на ищеца след задължаването му за това от съда, съставлява и
нарушение на основен принцип по АПК, визиран в чл.6, ал.1, а именно
административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо / в този смисъл е Решение № 696/2020 г. по адм.
дело № 4924/2019 г. на ВАС/. Неспазването на нормативноустановените срокове за
провеждане на дейностите по процедурата,
която има за цел да доведе до постановяването на конкретен акт по същество по
заявлението на ищеца, или забавеното процедиране на административния орган, е
определяно и от ВАС като незаконосъобразно бездействие, което е от естество да
причини неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение по смисъла на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ и в Решение № 7973/2019 г. по адм. дело № 6606/2018 г. И тук съдът
намира за напълно обосновано и твърдението на ищеца и относно липсата на
съобразяване със задължението на компетентния административен орган по Закона
за закрила на детето да приложи най-добрата грижа за ищеца, предвид факта, че
същият е бил дете към момента на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с неизпълнение на задължението на Директора на ЦФЛД за своевременно
насрочване на заседание на Обществения съвет и по този начин насочване към
приключване процедурата по заявлението на Х.К. за финансово подпомагане от фонда.
Законът за закрила на детето прогласява принципа за съблюдаване на най-добрия
интерес на детето касателно всички административни и съдебни процедури, които
го засягат, като в тази насока пряко приложима е и Конвенцията на ООН за
правата на детето, която в чл.3 е прогласила, че висшите интереси на детето са
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо от какви органи се предприемат те. Следва да се има предвид, че
Комитетът по правата на детето е дал тълкувание на понятието за най-добрия
интерес на детето в Общ коментар № 14 /2013 по приложението на КПД, като там е
посочено, че под действия, отнасящи се до децата, което е посочено в чл.3, ал.1
от Конвенцията, следва да се имат предвид и бездействията, непредприемането на
действия и пропуските на администрацията. В тази насока и изрично в посочения
Общ коментар № 14/2013 в частта, разглеждаща процесуалните гаранции за
осъществяване най-добрия интерес на детето, изрично е разгледан въпросът
относно възприятието за време при децата, като е отчетено, че забавянето или
протакането във вземане на решения имат особено неблагоприятно въздействие
върху децата в процеса на тяхното развитие и поради това производствата, които
се отнасят до деца, е препоръчително да се завършват възможно най-бързо. В
случая, очевидно е, че този критерий за гарантиране изпълнение правото на
детето неговите най- добри интереси да бъдат първостепенно съображение на
органа, не е спазен. Напротив, установява се, че провеждането на процедурата,
за което ВАС със своето решение от 14.03.2016 г. е определил едномесечен срок и
това е било съобразено със сроковете, предвидени в ПДОРЦФЛД /отм./, не само е
надхвърлило посочения срок, но е излязло далеч над разумния срок, което
обстоятелство логично е довело в рамките на целия исков период, в който
процедурата не е била доведена до етап произнасяне на административния орган,
до претърпяване на вреди от ищеца.
От доказателствата по делото категорично
се установява, че ищецът действително е претърпял вреда от така установеното в
рамките на целия исков период незаконосъобразно бездействие, като този факт не
се променя от последвалото приключване разглеждането на преписката от
административния орган, което е станало половин година след крайната дата на
исковия период. В тази насока от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-психологическа експертиза на ищеца Х.К., която е обследвала състоянието
на лицето именно в рамките на исковия период, се установи категорично, че
ищецът, който в този момент е бил непълнолетно дете, е преживял сериозно ниво
на стрес поради несигурността и неизвестността от развитието на случая му във
фонда за лечение на деца именно поради липсата на движение по преписката. Така
според експертизата при ищеца е наблюдавана удължена стресова реакция с
тревожно-депресивен облик, изразила се в чести ситуации на повишена тревожност
относно собственото здраве на ищеца и семейното му функциониране, което пък се
е отразило върху всички сфери от живота на детето. С оглед и на разясненията на
вещото лице в съдебно заседание по експертизата, става ясно, че ищецът, който,
видно и от свидетелските показания е имал очаквания и надежди да бъде
подпомогнат, за да бъде здравословното му състояние облекчено и съхранено до
откриването на адекватно лечение, страданията на ищеца са били задълбочени
именно от личните изживявания на същия, че не е бил потърсен от фонда в
значителен период от време, че не е обследван в периода на установеното
бездействие на административния орган. Тук следва да се има предвид, освен, че
се касае до дете, също, че става дума и за дете със специални потребности,
които усложняват функционалността му в ежедневието поради съпътстващите
състоянието му затруднения, към които, съгласно посоченото от експерта в
съдебното заседание се прибавят допълнителните емоционални и психологически
ограничения, налагащи се от тревожните допускания на детето, че няма да има
подпомагане, че може да ослепее, което изцяло е префокусирало вниманието на
ищеца към тези тревожности и същият е станал емоционално дистанциран, вместо,
предвид възрастта си, да е насочен към положителни планове за бъдещето. В тази
насока и вещото лице е конкретизирало, че нивото на засягане на всички функционални
аспекти от живота на ищеца – семейни
отношения, приятелски кръг, ежедневни дейности, училище и пр. са били засегнати
в значителна степен от причиненото от незаконосъобразното бездействие
страдание. Ето защо и съдът намира за установени категорично
твърденията на ищеца по исковата молба и уточняващите я такива за преживени от
същия негативни емоции, неудоволствени изживявания с повишени нива на
тревожност, безпокойство, страх и несигурност за бъдещето, стрес и непълноценно
личностово функциониране, всеки от които аспекти на посочените неимуществени
вреди се установи от доказателствата по делото.
Налице е и установено категорично
наличието на пряка причинно-следствена връзка между описаните вреди и
установеното бездействие на Директора на ЦФЛД в целия исков период от
14.04.2016 г., когато е изтекъл предоставеният от съда срок и до депозиране на
исковата молба в съда 25.08.2017 г., в който период не се доказа Директорът на
ЦФЛД да е извършил каквито и да било действия, свързани с приключване на случая
и преди всичко да е извършил действие по насрочване на заседанието на
Обществения съвет за обсъждане на медицинските документи и събраната информация
и на предоставеното становище на външния експерт, с което би съобразил и
най-добрия интерес на детето, по отношение на което е било заявено искане за
подпомагане от фонда, а също и би
защитил правото на детето по чл.24, т.1 от КПД. За наличието на посочената
причинно-следствена връзка, освен изводите на СПЕ, съдът преценява и
свидетелските показания на лелята на ищеца, според които детето се е притеснявало
защо не е потърсено от фонда, след като е изминало предоставеното от съда
време, било е притеснено и от липсата на конкретни отговори по запитванията на
неговата майка, извършвани по телефона до ФЦЛД, кога ще се приключи случая му.
Не е част от фактическия
състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ установяване виновно причиняване на щетите за
реализиране отговорността на държавата, която
е обективна по своя характер, поради което и всякакви доводи за необходимост от установяване
виновно поведение на административния орган, наведени в отговора на ответника,
са неоснователни. В тази
връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната разпоредба
на чл.4, предл. посл. от ЗОДОВ.
Не се установява от доказателствата по делото и нито една от хипотезите
на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание
за отхвърляне на иска или
намаляване размера на присъденото обезщетение.
Ето защо
и съдът намира, че искът е доказан по основание и следва да се уважи, като по
отношение определянето на конкретен размер на обезщетение съдът намира, че
следва да се съобрази сравнително високия интензитет на търпените неимуществени
вреди, който се обуславя не само от характера и съдържанието им, но и от факта,
че същите са претърпени от дете с увреждане и със специални потребности, в един
значителен период от време от над една година, включително и след
санкционирането на органа за неизпълнение на съдебно решение, в който период
детето е живяло в страх и неизвестност относно това дали ще му бъде помогнато,
какво ще се случи със зрението му и дали семейството му ще издържи финансово.
При това положение според съда справедливо и съответстващо на критерия по чл.52
от ЗЗД се явява обезщетение за неимуществени вреди от 14 000 лева, което е
съобразено, както се каза, с характера, интензитета и срока, в който ищецът е
търпял установените по делото неимуществени вреди, както и неговата възраст в
исковия период.
Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху размера на присъжданото обезщетение, доколкото акцесорната претенция принципно следва съдбата на основната. Тук съдът преценява задължителното разрешение, дадено в заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, както и съдебната практика относно началния момент на дължимост на законната лихва. Съгласно нормата на чл.204, ал.4 от АПК
преценката за законосъобразността на действието, респективно бездействието, се извършва от съда, сезиран с исковата претенция за обезщетение. При действието на тази разпоредба обезщетения за вреди от незаконни бездействия на администрацията може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в самото производство по чл.203 и чл.204, ал.4 от АПК като преюдициален въпрос и затова вземането става изискуемо от влизане на решението в сила. Тъй като обезщетението за вреди от незаконосъобарзно бездействие става изискуемо след влизане в сила на решението, с което бездействието е прието за незаконно, то тази дата и до окончателното изплащане на сумата ще са дължими и лихвите за забава върху обезщетението. Ето защо и законната лихва върху обезщетението ще следва да се присъди не от момента на завеждане на исковата молба, а момента на влизане в сила на настоящото решение. В тази насока се е произнасял и ВАС с Решение № 1172/2014 г. по адм. дело № 9687/2013 г., Решение 2990/2013 г. по адм. дело № 5513/2012 г., Решение № 2012/2022 г. по адм. дело № 7584/2021 г. и много др. Що се касае до
искането за разноски, то ще следва да се присъдят на ищеца направените по делото разноски за държавни
такси при разглеждане на делото пред първата и пред касационната инстанция от
общо 50 лева, както и разноски за един адвокат, съразмерно с уважената част от
иска му на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, който се явява специален закон по
отношение на АПК и ГПК в частта касателно възлагане на разноските. В тази
насока и като се има предвид, че ищецът е бил представляван от адвокат при
първото и второто разглеждане на делото пред Административен съд Пловдив, както
и пред ВАС в касационното производство, проведено по обжалване на решението на
първата инстанция, постановено при първото разглеждане на делото, като в тази
връзка е представил договори за правна защита и съдействие с посочено безплатно
представителство по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, то поради това и според съда са
налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адв. С. Х.К. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за всяка от инстанциите, в които
е било разглеждано делото, съобразно и с чл.226, ал.3 от АПК, както и в случая с оглед нормата на
чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата. Това възнаграждение, предвид факта, че следва
да се присъди и съразмерно на уважената част
на иска, така изчислено по съразмерност и общо за
двукратното гледане на делото пред първата и за касационната инстанция възлиза на общо 4191 лева. Тези разноски за адвокат ще следва да бъдат поети от страна
на ответника на основание разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, като не следва
да се уважава искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция. Това е така, предвид
факта, че производството по делото е образувано през 2017 г., а изменението на
ЗОДОВ, което въвежда възможността за претендиране на такива разноски в
разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, е от 2019 г. При това положение и с оглед
изричната норма на §6, ал.1 от ПЗР на към ЗИДЗОДОВ, ДВ, бр. 94 от
2019 г., новата разпоредба
на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ е неприложима по отношение на производства, в
които исковите молби са подадени преди влизането ѝ в сила. В тази насока
са напр. Определение № 1403/2021 г. по адм. дело № 1335/2020 г. и Определение №
5450/2022 г. по адм. дело № 4920/2022 г. на ВАС.
Що се касае до направените в хода на производството пред първата инстанция
при първото и настоящото разглеждане на делото разноски от бюджета на съда,
които възлизат в общ размер на 864 лева, то на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ще следва за същите да бъде осъден ответника по делото да внесе по сметката на
съда изцяло, доколкото, независимо от факта, че пред настоящата инстанция е
налице частично прекратяване на производството поради отказ от едната искова
претенция, направените разноски са били такива във връзка със събиране на
доказателства, които са относими пряко или косвено и към разгледаната в
настоящото производство искова претенция.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса гр. София, в качеството ѝ на правоприемник на
Център „Фонд за лечение на деца“ – закрит, да заплати на Х.С.К. с ЕГН ********** ***,
сумата от 14 000 лв. /четиринадесет
хиляди лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода от 14.04.2016 г. до 25.08.2017 г. в резултат от незаконосъобразно
бездействие на Директора на Център „Фонд за лечение на деца“ – София по чл.35
от Правилник за дейността
и организацията на работа на център
„Фонд за лечение на деца“
/отм./, ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението от датата на влизане в сила на настоящото решение до
окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до пълния
му предявен размер от 20 000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.
София да заплати на Х.С.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 50 лв. / петдесет лева/, съставляващи
направени разноски за държавни такси по производството.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.
София да заплати на адвокат С. Х.К. ***
с персонален номер на адвокат ********** и служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Г.П.“
№ 5, оф.4, сумата от 4191 лв. /четири
хиляди сто деветдесет и един лева/, съставляващи размер на адвокатско
възнаграждение, определено по чл.38, ал.2 от ЗА съразмерно на уважената част от
иска, общо за първата и касационната инстанции.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.
София да заплати по сметката на
Административен съд Пловдив сумата от 864
лв. /осемстотин шестдесет и четири лева/, съставляващи направени разноски
по производството от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Национална
здравноосигурителна каса гр. София за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: