№ 42
гр. Севлиево, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100949 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от В. М. В., с ЕГН **********, от гр.
************************************, М. М. Д., с ЕГН **********, от гр.
********************* и Н. М. СТ., с ЕГН **********, от гр. *********************
срещу В. БР. Ц., с ЕГН **********, от гр. ************************************
Ищците твърдят, че са наследници по закон на В.Д.М., починал на 30.04.2021 г. в гр.
Севлиево - техен племенник. След смъртта му, знаейки, че племенникът им има открита
банкова сметка в „Банка ДСК" с IBAN BG05 S ISA9300 1525 6662 46 с дебитна карта към
нея, при предприемане на действия по закриването й установили, че след датата на смъртта
чрез дебитната карта били теглени от банковата сметка суми както следва : на 30.04.2021г. в
09:27 е изтеглена сумата от 400лв.; на 30.04.2021г. в 17:54 е изтеглена сумата от 400лв.; на
01.05.2021 г. в 06:16 е изтеглена сумата от 400лв.; на 01.05.2021 г. в 18:49 с изтеглена
сумата от 400лв.; на 02.05.2021г. в 07:51 е изтеглена сумата от 400лв.; на 03.05.2021 г. в
08:14 е изтеглена сумата от 400лв.; на04.05.2021г. в 07:37 е изтеглена сумата от 400лв.; на
06.05.2021г. в 08:49 е изтеглена сумата от 400лв на 07.05.2021г. в 13:40 е изтеглена сумата от
400лв.; на 08.05.2021 г. в 08:40 е изтеглена сумата от 400лв.; или общо – 4000 лв.. След
разговор с ответника и негови близки (неговата тъща - Н.М. се била самопредложила за
болногледач на племенника им, като негова съседка) ответникът си признал, че дебитната
карта се намира у него и той е теглил парите. Ищците сезирали за това му действие РП
Севлиево, при което по образуваната предварителна прокурорска проверка същият върнал
доброволно дебитната карта и отново признал, че той е лицето, изтеглил сумите от сметката.
С оглед гореизложеното ищците искат постановяване на съдебно решение, с което да бъде
осъден ответника да възстанови на всяка от ищците при условията на разделност сумата от
1
по 1333,33 лв., получена от ответника без основание, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че
описаните в исковата молба парични суми са собственост на починалия В.Д.М., починал на
30.04.2021 г., че ищците са негови наследници по закон и, че именно ответника е изтеглил
на посочените в исковата молба дати цитираните парични суми. Оспорва твърдението, че
тези средства са изтеглени от ответника самоволно, без знанието и съгласието на ищците.
Ищцата В. М. В. устно упълномощила ответника, със средствата на починалото лице, да
стори всички разходи свързани с погребението на покойника, плащането на необходимите
консумативи дължими към институции от починалото лице до момента на смъртта му, както
и разходи по изпълнение на последната воля на починалия. Ответника В.Ц. бил близък
приятел на починалия В.Д.М.. Освен това двамата били непосредствени съседи - живеели в
един блок, вход и на един етаж. Последните години от живота на В.М. преминали на легло,
тъй като същият страдал от заболяване, което не му е позволявало да се грижи съм за себе
си. Грижи за него полагал ответника В.Ц. и неговата тъща Н.М.. Пазарували му, чистили му,
готвили му, грижили се за личната му хигиена. Тъй като болният бил трудно подвижен, а
през последните няколко месеца от живота си и напълно обездвижен, предоставял дебитната
си карта с ПИН кода на ответника В.Ц., който ходил да му тегли средства от банкомат, за да
може с тях да покрива текущите си разходи. Във времето през което В.М. страдал от
заболяването си и бил в невъзможност да полага сам грижи за себе си, неговите лели - ищци,
не само, че не полагали грижи за него, но и изобщо не го навестявали. След смъртта на
В.М., единствено ищцата В. М. В. проявила интерес към имуществото което останало от
починалия племенник, като дошла в апартамента на починалото лице. Именно там
разговаряла с ответника и неговата тъща Н.М.. При изпращането и пред входа на
апартамента изрично заявила, че предоставя грижата около организацията на погребението,
уреждане на сметките по него, както и тези сторени от покойника преди смъртта му, за ток,
вода, данъци и др. консумативи на В.Ц. и Н.М., така както са го правили и до сега - със
средства от сметката на покойника. С това си волеизявление ищцата В.В. устно
упълномощила ответника В.Ц. да се разпореди със сметката на починалия неин
наследодател. В. споделил пред нея, че волята на починалото лице била да направи подарък
на съсед и негов приятел - К.П., като му закупи велосипед. В.В. заявила съгласието си, да
бъде изпълнена волята на покойника и отново устно упълномощила В.Ц. да купи от личните
средства на В. Д. велосипед. С така постигнатата договореност между първата ищца и
ответника, последния започнал организацията по погребението, изплащането на
консумативите и закупуването на велосипед в изпълнение волята на покойника. Изтеглил с
няколко транзакции общата сума в размер на 4 000 лв. в периода от 30.04.2021 г. до
08.05.2021 г. С тях се разпоредил както следва: със сумата в размер на 1 150 лв. заплатил по
ф. № **********/01.05.2021 г. на търговското дружество „Крима М" ООД, организирало
погребението; сумата в размер на 336,50 лв. заплатил към Енерго - Про за изразходена от
починалото лице ел. енергия в периода февруари, март, април 2021 г.; сумата в размер на
2
3,08 лв. била заплатена към ВИК ООД - Габрово за водоснабдяване и канализация в периода
март - април 2021 год.; сумата в размер на 550 лв. била стойността на закупения велосипед,
подарен на К.П. в изпълнение волята на починалия; сумата в размер на 88,32 лв. били
заплатени данък и ТБО към община Севлиево за апартамента на починалото лице, относими
за календарната 2020 г. и първото шестмесечие на 2021 г.. Или общо заплатените от
ответника средства били в размер на 2 127,90 лв.. Останалата изтеглена сума в размер на
1872,10 лв. ответника запазил за изработване и монтаж на надгробна плоча на починалия В.
Д.. След предявената искова претенция, разбирайки за оттегленото упълномощаване,
ответника възстановил чрез пощенски запис на всяка една от ищците сумата в размер на по
624 лв., представляваща остатък от изтеглената сума, предназначена за изработка и монтаж
на надгробна плоча на починалото лице. С оглед на изложеното, исковата молба била
неоснователна, тъй като претендираните парични средства собственост на починалото лице
били сторени от ответника, но при наличие на изрично устно упълномощаване от ищцата
В.В.. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищците, лично и чрез своя процесуален представител поддържат
предявените искове по заявените в исковата молба доводи. Поискали са и съдът е допуснал
изменение на исковете заявени от В. М. В. и Н. М. СТ., чрез намаляването им до сума равна
на 1/3 от сумата 550,00 лв., представляваща цена на велосипед, като е прекратено
производството поради оттегляне на иска в частта за разликата над новопосочения размер
до първоначално заявения размер от 1333,33 лв. за всяка от ищците. Оставено е без
уважение искането на М. М. Д. за изменение на иска, в посочения по – горе размер за
останалите ищци. В писмена защита излагат подробни съображения за основателността на
исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез своя процесуален представител оспорва
исковете по заявените в отговора доводи. В писмена защита излага подробни съображения
за неоснователността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници от 14.05.2021 г. на В.Д.М., че същият е
починал на 30.04.2021 г. и е оставил за наследници лелите си: В. М. В., М. М. Д. и Н. М. СТ..
Установява се от извлечение за периода от 01.05.2021 г. до 14.05.2021 г., че от
банкова сметка на В.Д.М. в „Банка ДСК" са изтеглени, суми в общ размер 4000 лв..
Установява се от фактура № **********/01.05.2021 г., издадена от „Крима М" ООД,
че сумата в размер на 1 150 лв. е заплатена от В. БР. Ц. за организиране на погребение.
Установява се от приложени разписки от Изипей АД и приходни квитанции, че са
заплащани различни суми на Енерго – Про Продажби АД, В и К Габрово и Община
Севлиево – МДТ.
Установява се от гаранционна карта и фискален бон от 05.05.2021 г., че за сумата 550
лв. от магазин в гр. Габрово, ул. Николаевска 185 е закупен велосипед на К.П..
3
Установява се от служебни и системни бонове, че в периода от 27.08.2021 г. до
30.08.2021 г., В. БР. Ц. е платил с пощенски записи на всяка от В. М. В., М. М. Д. и Н. М.
СТ. сумата от 624,00 лв., като е отбелязано като основание връщане на суми.
Установява се от саморъчно завещание от 16.04.2021 г. на В.Д.М., че същият е
оставил в наследство жилището си на Н.М. Николова.
От показанията на свидетеля М.П.В., съпруг на ищцата В.В., преценени по реда на чл.
172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, се установява следното: сутринта около 6-7 часа, Н. позвънила по
телефона и казала, че В., племенника на съпругата на свидетеля, си е заминал и тогава
решили със съпругата му и дошли в апартамента където живеел и починал В.; в
апартамента нямало други освен Н.; Н. със съпругата на свидетеля започнали да разговарят
за погребението и свидетеля излязъл пред блока; свидетеля чул, че Н. била уредила всичко и
да не се грижат за нищо; не говорили за пари; свидетеля чул от ответника, че трябва да се
купи велосипед на Кунчо, на тротоара, когато чакали да изнесат покойника; свидетеля чул
от ответника, че Кунчо заслужава много и трябва да му се купи едно колело; имало
поставена надгробна плоча на гроба, в който погребали В., погребали го в гроба на майка
му; нямало нужда от нова плоча, а от малка плочка на паметника на майка му да се знае, че
и той е положен там; не било коментирано за поставяне на паметник; разноските Н. ги
платила, жената на свидетеля казала, че са платили около 1 800 лв., а в същото време
починал баджанака на свидетеля в Казанлък и неговото погребение нямало и 1000 лв.; Н.
сама заявила, че е платила телефона на В., кабелна телевизия, ток и вода; Н. казала, че
починалия В. й е дал картата да изтегли необходимите пари за погребение и разходи; от Н.
свидетеля чул, че парите са изтеглени от картата на племенника му и споменала за колело,
че ще се купува; Величка чула, че картата е у Н. и казала само да се внимава да не се
злоупотребява с парите по картата.
От показанията на свидетеля К.П. Д., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава ответника В., от над 20 години, а ищцата Величка познава слабо; починалия В.М.,
го познава от над 20 години; починалия живеел на един етаж с ответника; свидетеля помагал
на починалия, лекарства му купувал; краката му отекли, не можел да става и се залежал;
последните 2-3 години му било трудно да се обслужва; с ответника и с баба му, ходили да му
пазаруват, по болници го товарили; крака го боляли и ръцете; идвали от време на време
наследниците му, да му донесат ябълки от с. Дамяново; свидетеля ходел да му пазарува и му
се отчитал с касова бележка; по банкомати ходили и карали с ответника, като ответника
теглил пари и си ги прибирал; починалия знаел, че свидетеля се занимава с колотуризъм и за
дето го гледал казал на ответника от неговите пари, които са теглени да купят на свидетеля,
след време един велосипед, такава била волята на починалия; ходили в гр. Габрово с пари от
починалия и купили велосипед за около 550 лв.; ответника платил погребението на
починалия.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
4
предполага установяването от ищците настъпването на положителния факт на плащането,
вследствие на което ответника е получил имуществена облага. От друга страна за да се
отхвърлят като неоснователни предявените искове, следва с оглед правилата за разпределяне
на доказателствената тежест ответника да установи, че са налице изгодните за него
положителни факти, на които основава възраженията си, включително обстоятелствата,
свързани с твърдяното упълномощаване.
Страните не спорят, че описаните в исковата молба парични суми са били
собственост на починалия на 30.04.2021 г. В.Д.М., че ищците са негови наследници по закон
и, че именно ответника е изтеглил на посочените в исковата молба дати цитираните в
исковата молба парични суми. С оглед предявяването на настоящите искове от ищците
следва да се приеме, че същите са приели наследството от починалия на 30.04.2021 г.
В.Д.М., като на основание чл. 48 ЗН, приемането произвежда действие от откриването на
наследството, поради което с признатото изтегляне от ответника на процесните суми е
установено настъпването на положителния факт на плащането.
Следва да се обсъди обаче доколко ответника е получил имуществена облага,
вследствие плащането му на процесните суми. Не може да се приеме, че заплащайки
дължимите разходи за консумативи, данъци и такси на починалия, а също и заплащайки
разноските за погребението на наследодателя на ищците ответника е получил имуществена
облага, в частта на исковете за стойността на посочените заплатени от ответника суми. С
посочените действия ответника е погасил задължения, за които следва като наследници по
закон, получаващи както правата на наследодателя, така и неговите задължения да отговарят
ищците, като ако предявените от последните претенции за посочените суми би могло да
бъдат приети за основателни, това би породило насрещни претенции за неоснователно
обогатяване на ответника срещу ищците, което би противоречало на същността на
института на неоснователното обогатяване. С оглед изложеното съдът намира, че ответника
е получил имуществена облага, в размер на: стойността на задържаната от същия и върната
в хода на делото сума на ответниците, а също и на сумата платена от ответника за
закупуване на велосипед на свидетеля К.П. Д.. Не се установи твърдяното в отговора
упълномощаване на ответника от наследниците за извършване на разпореждане с
процесните парични суми, тъй като мълчанието на една от ищците, установено от
свидетелските показания не може да се приеме за изразено съгласие за такова
упълномощаване.
Предвид всичко изложено, след отчитане заплатените суми в хода на делото и
изменението на част от исковите претенции, се налага извод, че исковете предявени от В. М.
В. и Н. М. СТ., следва да се уважат за сумата от по 183,33 лева, представляваща 1/3 от
платената от ответника цена от 550,00 лв. на закупен велосипед. Иска предявен от М. М. Д.,
следва да се уважи за сума в същия размер от 183,33 лева, като за разликата над тази сума до
сумата 807,33 лева същият следва да се отхвърли като погасен, чрез плащане в хода на
делото, а за разликата над тази сума до сумата 1333,33 лева, следва да се отхвърли, като
неоснователен. Следва да се уважат и акцесорните искания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
5
присъждане на законната лихва върху уважените части от главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на делото (частично уважаване и частично отхвърляне на исковете,
заплащане на част от процесните вземания в хода на делото и частично прекратяване на
производството по делото) и направеното от ищците искане в този смисъл, ответника следва
да бъде осъден да им заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по аргумент и от разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, съдебни разноски за такси и за адвокатско възнаграждение, както
следва: на В. М. В. и на Н. М. СТ. по 214,35 лева, разноски за такси и за адвокатско
възнаграждение, а на М. М. Д. 32,70 лева, разноски за такси. С оглед изхода на делото и
направеното от ответника, искане в този смисъл, всяка от ищците следва да бъде осъдена да
му заплати, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, направените съдебни разноски, в размер
на сумата 65,75 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, В. БР. Ц., с ЕГН **********, от
гр. ************************************да заплати на В. М. В., с ЕГН **********, от
гр. ************************************ сумата от 183,33 лева, като получена без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
29.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, В. БР. Ц., с ЕГН **********, от
гр. ************************************да заплати на Н. М. СТ., с ЕГН **********, от
гр. ********************* сумата от 183,33 лева, като получена без основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, В. БР. Ц., с ЕГН **********, от
гр. ************************************да заплати на М. М. Д., с ЕГН **********, от
гр. ********************* сумата от 183,33 лева, като получена без основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като погасен, чрез плащане иска за
разликата над сумата от 183,33 лева до сумата 807,33 лева, а за разликата над сумата 807,33
лева до сумата 1333,33 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. БР. Ц., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на В. М. В., с ЕГН **********, от гр.
************************************, разноски в размер на сумата 214,35 лева.
ОСЪЖДА В. БР. Ц., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на Н. М. СТ., с ЕГН **********, от гр.
*********************, разноски в размер на сумата 214,35 лева.
6
ОСЪЖДА В. БР. Ц., с ЕГН **********, от гр.
************************************да заплати на М. М. Д., с ЕГН **********, от гр.
*********************, разноски в размер на сумата 32,70 лева.
ОСЪЖДА В. М. В., с ЕГН **********, от гр.
************************************ да заплати на В. БР. Ц., с ЕГН **********, от гр.
************************************ разноски в размер на сумата 65,75 лева.
ОСЪЖДА Н. М. СТ., с ЕГН **********, от гр. ********************* да заплати
на В. БР. Ц., с ЕГН **********, от гр. ************************************ разноски в
размер на сумата 65,75 лева.
ОСЪЖДА М. М. Д., с ЕГН **********, от гр. *********************, с ЕГН
**********, от гр. ************************************ да заплати на В. БР. Ц., с ЕГН
**********, от гр. ************************************ разноски в размер на сумата
65,75 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7