О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260325 , 09.09.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав в закрито заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър
Муртев
като разгледа докладваното от младши
съдия Муртев ч. гр. д.№ 1931 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435-438 ГПК.
Образувано по жалба на “Континентал 99” ЕООД, ЕИК *********, с управител Георги Драгнев, ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Лазур”, бл.79, вх.4, ет.5, срещу действията на ЧСИ Ивелина Божилова по изп.д. № 20208000400335/2020г., изразяващи се в “Съобщение за образувано изпълнително
дело изх. № 11351/16.06.2020г.”, получено на 30.06.2020г. и наложен
запор върху банковите сметка на дружеството в “Първа инвестиционна банка” АД и “Райфайзенбанк” ЕАД.
С жалбата се навеждат
доводи, че цялата дължима сума е била изплатена на взискателя по изпълнителното
дело, поради което жалбоподателят смята, че с поведението си не е станал
причина за завеждане на процесното изпълнително дело и не дължи въпросните суми,
поискани от ЧСИ. В подкрепа на това твърдение се позовава на приложената към
жалбата вносна бележка от 20.06.2020г., издадена от банка “ОББ” за сумата от 1 203 лв. Жалбоподателят сочи, че
съобщението за образуване на изпълнително дело е получил на 30.06.2020г., а
именно десет дни по-късно след превеждането на дължимата сума на взискателя,
като на датата 30.06.2020г. е узнал за образуваното изпълнително дело и
натоварването му с допълнителни разноски. Оспорва дължимостта на посочените в
съобщението суми в общ размер на 1731,09 лв. с аргументите, че нито е станал
причина за завеждане на изпълнително дело № 335/2020г. на ЧСИ Ивелина Божилова, нито за извършването на
каквито и да било проверка от страна на ЧСИ. Твърди, че тези проверки имат за
цел натоварването му с ненужни разходи. Навежда оплакване, че не е получил
покана за доброволно изпълнение на задължението си, в срока на която да
представи квитанцията за платената от него дължима сума на взискателя, а в
съобщението за образуване на изпълнителното дело с изх. № 11351/16.06.2020г. не се съдържал никакъв
срок за изпълнение, след изтичането на който да бъдат извършени съответните
проверки, справки и да бъде наложен запор върху банковите сметки. С тези доводи
твърди, че му е било нарушено правото на защита.
С тези доводи се прави
искане съобщението за образувано дело с изх. № 11351/16.06.2020г. по изп.д. № 335/2020г. да бъде отменено, а на ЧСИ да бъде указано да
прекрати изпълнителното дело, поради недължимост на претенцията по
изпълнителния лист от страна на взискателя. Ангажират се доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпило
становище от другата страна по изпълнителното производство – взискателя К.Н.Б.,
чрез пълномощника му адв. Мушехян, който намира жалбата за неоснователна. Оспорва твърденията на
жалбоподателя, че не е станал причина за завеждане на изпълнителното дело,
поради което не дължал сторените разноски по делото. Сочи, че ден преди
образуване на изпълнителното дело, а именно на 11.06.2020г. проц. представител
на взискателя провел телефонен разговор с жалбоподателя, в хода на който му предложил
да преведе доброволно сумите по издадения изпълнителен лист, за да не
предприема действия по събиране на дълга чрез ЧСИ. Жалбоподателят обаче възразил,
че очаква произнасяне на БОС за намаляване на сумата и няма намерение да плати
нищо. Сочи, че на 12.06.2020г. също бил проведен разговор с процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. Атанасов, но без резултат.
Оспорват се твърденията
на длъжника, че е узнал за образуваното срещу него изпълнително дело, като се
сочи, че още на 18.06.2020г. същият започнал да засипва взискателя на мобилнвия
му телефон с обаждания защо е предприел изпълнителни действия срещу него и
какво му дължи. Твърди, че за периода от 18.06.2020г. до 23.06.2020г.
взискателят бил получил повече от осем обаждания от длъжника, след което бил
принуден да блокира входящите си обаждания от съответния номер.
Оспорва се твърдението
на длъжника, че е платил на 20.06.2020г., тъй като от приложената от него
вносна бележка било видно, че главницата по изпълнителния лист е преведена на
23.06.20202г. в 14.17 часа, след като в 14.14.ч. взискателят му бил изпратил
банковата си сметка.
По изложените
съображения се застъпва становище, че действията на длъжника не само не са
добронамерени, но целят заобикаляне и неплащане на дълга в цялост. С тези
доводи се прави искане депозираната молба да бъде оставена без уважение, а
производството по изпълнителното дело да продължи до събирането на всички суми.
Постъпило е становище от
ЧСИ, в което са изложени подробни мотиви за недопустимост на депозираната жалба,
тъй като атакуваното действие не попада сред лимитативно изброените такива в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК. При условията на евентуалност, в случай
че, съдът счете жалбата за допустима, излага становище по същество като твърди,
че същата е неоснователна.
Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и въз основа
на събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително
дело № 20208000400335/2020г. по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова е образувано по молба на К.Н.Б., чрез процесуалния
представител адв.М. и представен от него изпълнителен лист, издаден въз основа
на Определение № 443/19.05.2020г. по търг. Дело № 148/2019г. по описа на БОС за събиране на суми, присъдени в
качеството му на вещо лице във връзка с изготвена от него съдебно-техническа
експертиза. В молбата е поискано да бъде изпратена покана за доброволно
изпълнение, както и да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в
страната.
С разпореждане от 15.06.2020г., ЧСИ е
образувал изпълнителното дело, а на 16.06.2020г. е изпратил съобщение до
жалбоподателя, с което го е уведомил за дължимите от него суми, в т.ч. и
начислените в хода на производството разноски в общ размер на 1 731,09 лв. Със
същото съобщение го е уведомил и за наложените обезпечения – запор върху
откритите сметки на дружеството в “Райфайзенбанк”
ЕАД и “Първа инвестиционна банка”
АД.
Видно от отбелязването на обратната разписка
на съобщението за образуване, горепосоченото съобщение е било връчено на
жалбоподателя на 30.06.2020г.
При тези данни БОС намира, че жалбата е подадена в
преклузивния двуседмичен крок по чл.436, ал.1 от ГПК, но същата е процесуално
недопустима за разглеждането й по същество, в частта, с която се атакуват действията
на ЧСИ по образуване на изпълнително производство по следните съображения:
В действащия ГПК подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.435 ГПК, като
жалби срещу други действия/бездействия не са допустими. Съгласно нормите на
чл.435, ал.2 и 3 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба,
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по
чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и
постановлението за възлагане. На основание чл.462, ал.2 ГПК длъжникът по
изпълнението може да обжалва и извършеното от съдебния изпълнител и предявено
разпределение.
От тези разяснения следва, че в качеството си на длъжник
по изпълнението жалбоподателят не е легитимиран да обжалва образуването на
изпълнителното производство от страна на ЧСИ, тъй като това действие е извън
обхвата на съдебния контрол, който може да се осъществи чрез жалба на
длъжника. Дори да се приеме, че ЧСИ неправилно е образувал изпълнителното
дело срещу жалбоподателя, то пътят на защита на жалбоподателя в настоящия
случай не е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Същият може по общия исков ред да
установи недължимост на вземането по изпълнителния лист, като на негова страна
е и възможността да бъде реализирана отговорността на ЧСИ за вреди при наличие
на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, предвид наведените
твърдения в жалбата за незаконосъобразно образуване на изпълнителното дело.
В частта, в която се навеждат оплаквания, че незаконосъобразно са били
начислени разноски във връзка с образуваното производство съдът намира жалбата за
допустима, но неоснователна, поради следните съображения.
В частта на оспорване на разноските жалбата е допустима,
тъй като съгласно т.2 на ТР №3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
чл. 435, ал. 2 ГПК, на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в съобщението за образуване на
изпълнителното дело. В тази си част съобщението съдържа произнасяне по
отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното
основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
В жалбата обаче не се съдържат оплаквания, че начислените
в хода на изпълнението разноски са неправилно изчислени, като длъжникът единствено
навежда твърдения, че същите не се дължат, тъй като не е станал причина за
образуване на изпълнителното производство. Във връзка с това негово оспорване
се налагат следните уточнения.
Съгласно нормата на чл.79 от ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се
прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство; 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда и 3. разноските, направени от взискателя,
са за изпълнителни способи, които не са приложени. От тази норма следва, че
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в
изброените в същата хипотези. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът
е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. В конкретния случай не се установява преди
образуване на изпълнителното дело да е било извършено погасяване на
задължението чрез плащане.
Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител ( в този смисъл е т.11 на Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид посоченото, доводите в жалбата за недължимост на
такси и разноски по изпълнението, съдът намира за неоснователни, както и счита,
че съдебният изпълнител е орган, който не само може, но и следва да определя
размера на дължимите разноски в изпълнителното производство. След като
длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на
изпълнителното дело, същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените
по делото изпълнителни и други действия, съгласно предписанието на чл.78 ал.1
от ЗЧСИ.
Водим от изложеното и на основание чл.271,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на “Континентал 99” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Георги Драгнев Драгнев,
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Лазур”, бл.79, вх.4, ет.5, против действията на ЧСИ
Ивелина Божилова по изп.д. № 20208000400335/2020г., изразяващи се в “Съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 11351/16.06.2020г.” и наложен запор върху банковите
сметка на дружеството в “Първа инвестиционна банка” АД и “Райфайзенбанк” ЕАД, в частта, в която се атакуват
действията на ЧСИ по образуване на изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “Континентал 99” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Георги Драгнев Драгнев, ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Лазур”, бл.79, вх.4, ет.5, против действията на ЧСИ Ивелина Божилова по изп.д. № 20208000400335/2020г., изразяващи се в “Съобщение за образувано изпълнително
дело изх. № 11351/16.06.2020г.” и наложен запор върху банковите
сметка на дружеството в “Първа инвестиционна банка” АД и “Райфайзенбанк” ЕАД, в частта, в която се оспорва
дължимостта на разноските по изпълнението.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 1931/2020г. по описа на БОС в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред АС – Бургас в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните, в частта, в която жалбата е оставена без
разглеждане.
Председател:
Членове: