М О Т
И В И
към ПРИСЪДА №.......... от 25.07.2017
година по НОХД
№564/2017 година на Районен съд
– Свиленград
град Свиленград, 26.07.2017 година
С Обвинителен акт по
Бързо производство №127/2017 година по описа на ГПУ - Свиленград, преписка с
вх.№774/2017година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Цв.Лазаров
–Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:
М.К.И.
с
ЕГН:**********, родена на ***г***,
българка, българска гражданка, омъжена,
със средно образование, безработна, неосъждана, за това, че: на 07.07.2017 г. в землищета на село Капитан Андреево,община
Свиленград, ,като извършител в съучастие с
Г.В.И. с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнала
чрез осигуряване на транспорт на чужденците: А.А. Д.,М.Е.Т., С.А. А., К.А.Х., И.А.И.,
А.А.Х., както и ненавършилата шестнадесетгодишна възраст чужда гражданка Ш. А. Д.-две
годишна-всички граждани на Сирия,да преминават в страната в нарушение на
закона/чл.8,ал. 1 от ЗЧРБ-чужденец може да влезе в Р.България,ако притежава
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,както и
виза, когато такава е необходима,съгласно Приложение I на Регламент /ЕО/
№539/2001г. на Съвета и чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ-чужденец,който влиза в
Р.България или преминава през нейната територия ,в зависимост от целта на
пътуването ,трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ,както и виза,когато такава е необходима съгласно
Приложение I на Регламент /ЕО/ №539/2001г. на Съвета ,като деянието е извършено
чрез използване на МПС-лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с български рег.№ Х1254 ВХ, по отношение на
повече от едно лице/7 лица/ и по отношение на лице ненавършило 16 годишна
възраст – престъпление по чл.
281 ,ал. 2, т.1, т.4 и т.5 вр с ал.1 вр
с чл.20,ал.2 от НК
и на Г.В.И. с ЕГН:**********,
родена на 24.12.200г. в гр.Свиленград, живуща
*** ******************************, българка, българска гражданка, неомъжена,
с основно образование, ученичка, неосъждана,
за това, че: на 07.07.2017 г. в землищета на село Капитан
Андреево,община Свиленград,
,като
извършител в съучастие с М.К.И. с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно подпомогнала чрез осигуряване на транспорт на чужденците: А.А. Д.,
М.Е.Т., С.А. А., К.А.Х., И.А.И., А.А.Х., както и ненавършилата
шестнадесетгодишна възраст чужда гражданка Ш. А. Д.-две годишна-всички граждани
на Сирия,да преминават в страната в нарушение на закона/чл.8,ал.1 от
ЗЧРБ-чужденец може да влезе в Р.България,ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ,както и виза, когато такава
е необходима,съгласно Приложение I на Регламент /ЕО/ №539/2001г. на Съвета и
чл.19,ал.1,т.1 от ЗЧРБ-чужденец,който влиза в Р.България или преминава през
нейната територия ,в зависимост от целта на пътуването ,трябва да притежава
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ,както и
виза,когато такава е необходима съгласно Приложение I на Регламент /ЕО/
№539/2001г. на Съвета ,като деянието е извършено чрез използване на МПС-лек
автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с
български рег.№ Х1254 ВХ, по отношение на повече от едно лице/7 лица/ и по
отношение на лице ненавършило 16 годишна възраст и макар и непълнолетна е
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си – престъпление по чл.
281 ,ал. 2, т.1, т.4 и т.5 вр с ал.1 вр
с чл.20,ал.2 вр с чл.63,ал.1,т.3 и т.5
от НК.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните в рамките
на бързото производство писмени и гласни доказателства по
безспорен начин установяват обвинението,като развива подробвин
доводи в тази насока. По същество ,счита че липсват
многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което намира че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 НК
вр с чл.58,ал.1 от НК. Досежно определяне на наказанието на
подсъдимите, прокурорът застъпва становище, че по така
повдигнатото обвинение
следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 ,
ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” и „глоба” в размер близък до минималния за
пълнолетната,като що се отнася да наказанието лишаване от свобода,счита че се
налице предпоставките на чл.66 от НК и моли съда да отложи изпълнението с три
годишен изпитателен срок. Спрямо непълнолетната подсъдима прокурорът пледира за
налагане на сходни наказания. Що се
отнася до веществоното доказателство лек автомобил,пледира за отнемането му в
полза на държавата на основание чл.281,ал.3 от НК,като излага подробни съображения
в тази насока. Относно останалите веществени доказателства и относно сторените
в досъдебното производство разноски участващият по делото прокурор не излага
доводи.
В съдебно
заседание подсъдимата М.К.И. и защитникът й
адв.С.
заявяват,че подс. М. И. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават съгласието
си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.По
същество се пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание Лишаване от свобода
в минимален размер при предпоставките на чл.55 от НК, а що се отнася до
кумулативно предвиденото наказание глоба молят съда да приложи разпоредбата на
ал.2 на чл.55 от НК и да наложи глоба под най-ниския предел с една втора от
предвидения в особената част размер. Относно веществените доказателства телефон,се
пледира да се върне на собственика й-подсъдимата по делото,а за лекият
автомобил да се върне на собственика му,като се излагат подробни мотиви в тази
насока.
В съдебно заседание подсъдимият Г.В.И.
и
защитникът му адв.С. заявяват,че подс. Г. И. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
По същество се пледира на непълнолетната подсъдима да бъде наложено наказание Пробация
в минимален размер при предпоставките на чл.55 от НК,а що се отнася до
кумулативно предвиденото наказание глоба ,молят съда да приложи разпоредбата на
чл.63,ал.1,т.5 от НК и да замени предвиденото наказание глоба с наказанието обществено порицание.Относно веществените
доказателства телефон,се пледира да се върне на собственика й-подсъдимата по
делото,а за лекият автомобил да се върне на собственика му,като се излагат
подробни мотиви в тази насока.
Гражданскоправни
претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по
чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимата М.К.И. заяви, че разбира в
какво е обвинена и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласна да не се
събират доказателства за тези факти. При упражняване
правото си на лична защита се придържа към изложеното от нейния защитник, а в дадената й
възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното и повече никога
нямало да върши никакво престъпление.
Подсъдимата Г.В.И. заяви, че разбира в
какво е обвинена и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласна да не се
събират доказателства за тези факти. При упражняване
правото си на лична защита се придържа към изложеното от нейния защитник, а в дадената й
възможност за последна дума заявява, че съжалява за стореното и повече никога
нямало да върши никакво престъпление.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Двете
подсъдими били майка и дъщеря,като дъщерята
Г.В.И. ,която била ученичка ,имала множество противообществени прояви, за което многократно
преписките по образувани заявителски материали са били прекратявани и изпращани
на комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни, впредвид възрастта й .Майката пък,подсъдимата М.К.И. била
безработна ,като и двете подсъдими живеели в село Капитан Андреево, като
последната често
пътувала до Гърция при нейната майка ,за да работи сезонна
работа. Съпругът на подсъдимата,също пътувал до работното си
място ,поради което се нуждаел от транспорт.В тази връзка в
началото на 2017 год.,съпругът на
подсъдимата М.К., св. В.И. постигнал устна договорка със свидетелите
Т.В.Т. и съпругата му Т.Г.Т. свид.
И. да закупи собственият им ,придобит в СИО лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № Х 1254 ВХ срещу сумата от 2500
лева. Първоначално св.И. платил на Т. сумата от 1000 лева и трябвало да плаща по 100 лева на
месец докато изплати всичките 2500 лева. Св. Т., след като постигнали устната
договорка за продажбата и след като му била платена сумата от 1000 лева, предал
лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № Х 1254 ВХ на св. И., като
документите на автомобила /свидетелство за регистрация на МПС част I/ останали в
свидетеля Т. докато бъде изплатена цялата сума ,като уговорката била тогава да
прехвърлят собствеността на автомобила.
След като започнали да държат автомобила ,същият се е използвал от св. В.И. и съпругата му подс.М.И., което се
установява и от извършената и приложена справка за задгранични
пътувания. Подсъдимата Г.И. отпреди
направила уговорки с неустановено по делото лице да го подпомогне в неговата
дейност,касателно трафик на нелагални емигранти срещу заплащане , а именно срещу сумата от по 50 евро на човек.
В ранните часове на 07.07.2017година непълнолетната подсъдима обяснила на майка
си , че трябва да отидат до края на селото, където щели да вземат нелегални
емигранти и да ги закарат до една къща в центъра на селото с лекият автомобил,
като и обяснила,че това ще бъде заплатено съобразно уговорката. Двета подсъдими се качили на
лекият автомобил Сузуки Гранд Витара“ с рег. № Х
1254 ВХ и отишли в близост на един черен път в края на селото ,където на
около 10 метра се намирала бетонна стена, където спрели лекият автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № Х 1254 ВХ. Инструкции и
указания за идването на нелегалните мигранти
получавала по телефона подс. Г.И..Сирийските
граждани А.А. Д., съпругата му М.Е.Т. и невръстната им дъщеря Ш. А. Д., която
била родена през 2015 год., напуснали
нелегално родината си, заради водещата се война и лошите икономически условия
за живот. Същото сторили и братята А.А.Х. и К.А.Х., както и И.А.И. и С.А.А.. Първоначалната цел на всичките сирийски
граждани, въпреки че част от тях нямали нищо общо по между си и действали
независимо от останалите, била да напуснат Сирия и да стигнат до Р. Турция. В
Р. Турция останали известно време в гр. Истанбул. След като поживели в гр.
Истанбул, сирийските граждани решили да напуснат Р. Турция. Една част от тях, А.А.
Д. и семейството му, и С.А.А. искали да дойдат в Р. България, където да се установят да живеят, а останалите А.А.Х.,
К.А.Х. и И.А.И. искали да отидат в Германия и да се установят да живеят там. Не притежавали необходимите документи, за
да пътуват легално през държавните граници на страните от Европейския съюз,
поради което се свързали с лица /каналджии/, занимаващи се с нелегално
превеждане на хора. Срещу различни суми те поели ангажимента да осигурят
нелегалното им пътуване до крайната им цел. Всеки един от сирийските граждани
оставил исканата сума, която покривала разходите по заплащането на всички лица,
които щели да са ангажирани с превеждането им, през различните етапи и не
трябвало да плащат на лицата, които щели да им помагат при самото пътуване.
След като всичко било уговорено и били платени исканите пари за нелегалното
пътуване на сирийските граждани, същите били транспортирани по различен начин и
с различни МПС-та от гр. Истанбул до гр. Одрин.На 06.07.2017 год. вечерта всички
сирийски граждани били събрани от каналджиите и с МПС-та били превозени в
близост до държавната граница с Р. България и Р. Гърция. Било им обяснено, как
щяло да протече нелегалното им пътуване и преминаването им на територията на Р.
България. Водачи на групата, които да показват пътя и да ги подпомогнат при
нелегалното преминаване на държавната граница между Р. България и Р. Турция
щели да бъдат двама афганистанци. Групата тръгнала пеша и вървели около час
през ниви и храсталаци. Стигнали до река Марица, която преминали с помощта на
надуваема лодка, която носили двамата афганистанци. След като стигнали на
отсрещния бряг продължили да вървят пеша около час и половина и отново пред тях
била реката. Афганистанците ги уведомили, че са в Р. Гърция. Отново с помощта
на лодката, групата преминала реката и държавната граница между Р. България и
Р. Гърция, в района на 13 граничен репер на р. Марица, в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково и рано сутринта на 07.07.2017 год. влезнали нелегално в страната ни.
Продължили да вървят пеш, като преминали ж.п. линия. Веднага след нея имало
бетонна стена. В стената имало процеп и от там минала само групата от
преведените сирийски граждани без водачите им афганистанци, които им казали, че
зад стената ще ги чака кола, без да уточняват каква точно и водачите се върнал
обратно. Сирийските граждани продължили около 10 метра по черен път и в края на
пътя имало спрян лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № Х 1254 ВХ. На
мястото на водача седяла подсъдимата М.К.И., която била спокойна и не се изненадала
от това, че в автомобила и се качват нелегалните мигранти, даже пушила цигара. Подс. М.И. не слезнала от
автомобила и не помагала на мигрантите да се качат в автомобила, само посочила на А.А. Д., съпругата му М.Е.Т. и
невръстната им дъщеря Ш. А. Д., които искали да се качат на предната дясна
седалка, да се преместят и да седнат отзад при останалите от групата. След като
всички от групата се били качили в автомобила от близкия асфалтовия пътя
тичайки дошла подс. Г.В.И., дъщеря на подс. М.И.,
която седнала на предната дясна седалка. Викала „Полис, полис“ и подканяла майка
си-подс.
М.И. да бързат. След като
всичките мигранти се били качили в автомобила подс. М.И. потеглила в посока към с. Капитан Андреево, като се движела бързо и без включени
светлини. Управляваният от подс. М.И.
лек автомобил минал покрай спреният служебен автомобил на гранично полицейски
наряд – автопатрул в състав св. И.Х.М. и Георги Мандиев, служители в
ГПУ-Свиленград. Служителите от ГПУ-Свиленград веднага тръгнали след лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. №
Х 1254 ВХ. Опитали се да спрат лекия автомобил, като се изравнили с него, но
водачката на автомобила подс. М.И.,
въпреки, че ги бил видяла не спряла и се опитала да избяга. Отново се изравнили
с лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с
рег. № Х 1254 ВХ. Стъклото на прозореца на вратата на шофьорското място било
свалено, служителите от ГПУ-Свиленград, извикали на подс. М.И. да спре и този път изпълнила
указанията им. Спряла и били задържани тя, дъщеря й, подс. Г.И. и
седемте нелегални мигранти.
След задържането на чуждите
граждани същите били предадени с приемо предавателен протокол за предаване на
лица в РПЦ Харманли,доколкото същите подали на 07.07.2017година молби за
закрила .
След задържането подсъдимите разказали на свидетеля Р.Д.Р.,*** как са били уговорени да
посрещнат идващите от Р. Турция нелегални мигранти, да ги превозят и да ги
скрият в къща в с. Капитан Андреево, срещу сумата от 50 евро за човек. Писмени
обяснения подсъдимите са отказали да дадат.
Изготвена била справка от мл.р-ч Р.Р. относно
самоличността на лица установени в лекият автомобил управляван от пълнолетната
подсъдима.
С протокол за доброволно
предаване от 08.07.2017 год. подсъдимата М.И. е
предала на водещия разследването,
лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № Х 1254 ВХ, Свидетелство за регистрация на МПС с
№********* за лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с български рег. № Х
1254 ВХ ,както и
собствения си мобилен телефон марка
„Леново” с пропукан дисплей със СИМ карта и батерия .
С протокол за доброволно предаване от 08.07.2017 год. подсъдимата Г.И. е предала на водещия
разследването, собствения си мобилен телефон марка „G smart”
със СИМ карта и батерия.
На
същата дата/08.07.2017г./ бил извършен оглед на процесния лек автомобил, за
което бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства, надлежно
подписан от присъствалите на огледа поемни лица и технически помощник. Бил
изготвен и фотоалбум към него.
От
приложените по делото 2 броя справки за съдимост/л.106 и сл./ е видно, че и двете подсъдим не са осъждани и не са освобождавание от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Съгласно изготвената характеристична справка на подсъдимата М.К.И. се установява,че същата не е криминално проявена и срещу нея няма
заведени заявителски материали.
Съгласно
изготвената характеристична справка на подсъдимата Г.В.И. се установява,че лицето има криминалистична рагистрация от
2017г. по чл.195 и чл.216 от НК .
От Декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата М.К.И. се установява,че подсъдимата е омъжена,като
има две непълнолетни деца ,също така е безработна и не притежава движимо или
недвижимо имущество на свое име,като изрично е уточнила ,че има лек автомобил
фолксваген,който бил предаден на вторични суровини,но не бил бракуван .
От Декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимата Г.В.И. се установява,че е неомъжена ,не получава трудово възнаграждение и не
притежава движимо или недвижимо имущество на свое име .
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимите се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : заповеди за задържане за срок
от 24 часа , протоколи за личен обиск, приемо предавателни протоколи за
предаване на лица в РПЦ Харманли,контролен лист за съхранение и движение на
веществени доказателства,справки за регистрация в централния полицейски
регистър на лице-БГ,справка за налични МПС, справка за пътуване на
лице-български гражданин,постановление за задържане 72 часа на основание
чл.64,ал.2 от НПК; постановление за налагане на забрана на напускане пределите
на Република България, справка за самоличността на лицата установени в
процесния лек автомобил, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум към него, свидетелските показания
на И.Х. МалаковРадослав Д.Р., Т.Г.Т., Т. Вълчев Т., В.И.И., А.А. Д., А.А.Х., К.А.Х.,
М.Е.Т., С.А.А., А.А. Д.,обясненията на двете подсъдими ,справки
съдимост, характеристики
и ДСМПИС.
Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението/
по чл. 281 ,ал. 2, т.1, т.4 и т.5 вр с
ал.1 вр с чл.20,ал.2 за двете,а за
непълнолетната и във вр с чл.63,ал.1,т.3 и т.5 от НК /, както и авторството
на подсъдимите. Показанията на всички свидетели са
непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато
е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и
непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва да се
отбележи,че подсъдимите се признават за виновни и признават всички
изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразяват
искрено съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от
подсъдимите
признание на тази част от инкриминираната фактология със
заявеното от свидетелите Раденв, както и с
показанията на разпитаните като свидетели чужди граждани окончателно
потвърждава извода за доказаност на инкриминирания превоз и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на
този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Тук на първо място
следва да се посочи, че не съществува пречка извънпроцесуалните изявления на
други лица, възприети непосредствено от полицейските служители, да бъдат
установявани чрез разпит на последните, а съдържащите се в показанията им факти
да бъдат ценени като доказателства /Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д.
796/2012 г. на ВКС, Решение № 188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на
АС-Пловдив, Решение № 853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се
отнася и за случаите, в които впоследствие изслушаните лица, чиито изявления
или действия са били наблюдавани от полицейските служители, са придобили
качеството на обвиняеми, какъвто е и разглежданият случай. Вярно е, че
осъдителната присъда не може да бъде основана само на такъв вид показания,
както и че последните поради ролята им на производен доказателствен източник и
логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия към обвинителната теза,
следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и завишен стандарт към
критериите за достоворност, предполагащ необходимост от прецизен анализ на
кореспонденцията им с останалите доказателства по делото. В настоящата хипотеза
представената от свидетеля Р. информация, че
подсъдимите
са споделили пред него, че за
превоза на чужденците лицето "Емир" е
обещало на непълнолетната подсъдима от по 50 евро на
човек /л.73 от БП/ не е
единственото доказателство, установяващо преследваната от подсъдимите користна
цел - да набави имотна облага за себе си. Този факт, макар и по косвен път се
подкрепя и от показанията на свидетелите А.А. Д., А.А.Х., К.А.Х., М.Е.Т.,
С.А.А., А.А. Д.. Всеки от тях е посочил, че за да бъде преведен през
държавните граници от Афганистан до страна от Европейския съюз е заплатил
определено възнаграждение на непознато и неустановено по делото лице, т.е.
преведените през границата и пребиваващи на територията ни чужденци не са се
придвижвали безвъзмездно, а срещу определено заплащане.Съобразявайки
събраните доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина
съдебното следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимите по
начина описан в обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената
по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената
фактическа обстановка подсъдимата М.К.И. с ЕГН:**********,
родена на ***г***,
българка, българска гражданка, омъжена,
със средно образование, безработна, неосъждана
е
осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.
281 ,ал. 2, т.1, т.4 и т.5 вр с ал.1 вр
с чл.20,ал.2 от НК,а подсъдимата Г.В.И. с ЕГН:**********,
родена на 24.12.200г. в гр.Свиленград, живуща
*** ******************************, българка, българска гражданка, неомъжена,
с основно образование, ученичка, неосъждана е
осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по
чл. 281 ,ал. 2, т.1, т.4 и т.5 вр с ал.1
вр с чл.20,ал.2 вр с чл.63,ал.1,т.3 и
т.5 от НК.
От
събраните доказателства
е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на
осъществяването му, както авторството на престъплението, а именно, че двете
подсъдими
са реално съпричастни в
извършването му. Обстоятелство, което не се оспорва от тях, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата им. Не буди
съмнение и фактът, установен в хода на съдебното следствие, свързан с
изясняване на конкретните действия на подсъдимите,
осъществени напресредствено преди и на инкриминирамната дата. Непълнолетната
подсъдима,
след като е влязъл в контакт по телефона , с лице
неиустановено по настоящото производство, е предприела действия,
насочени най – напред към осигуряване на транспорт на група чужденци - 7 лица,
граждани на Сирия, а именно: ЛАмджад А. Д., М.Е.Т., С.А. А., К.А.Х., И.А.И., А.А.Х., както и
ненавършилата шестнадесетгодишна възраст чужда гражданка Ш. А. Д.-две годишна и
осъществяване на такъв, посредством участието на другата подсъдима нейна майка
,като подсъдимата М.И. е управлявала лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с български рег.№ Х1254 ВХ
,от дома им в село Капитан Андреево до
края на селото в близост на един черен път,където
на около 10 метра се намирала бетонна стена ,а след натоварването на горепосочените сирийци от
мястото към центъра на село Капитан Андреево. На това място се
налага изричното уточнение, че така изброените лица, граждани на Сирия, не са
притежавали документи за пребиваване на територията на Република България,
съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за чужденците в
Република България /ЗЧРБ/, според която пребиваването на чужденците в Република
България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 /чл. 9а
ал. 2 т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2 т. 3 от ЗЧРБ - за
краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2 т. 4 от ЗЧРБ - за дългосрочно
пребиваване/, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, която гласи, че
пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на
международни договори за безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл. 22,
ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Последната от цитираните правни норми предвижда, че
пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение
на службите за административен контрол на чужденците. По силата на чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава
транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва
да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно разпоредбите на §
1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на Закона за чужденците в Р България по
смисъла на този закон, редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ документ е този, който е издаден по законоустановения ред на
съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на
чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход
или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на
притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и
други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни,
изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на
валидност не е изтекъл. В т. 3а от същия текст е предвидено че разрешение за
пребиваване е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат,
установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно
единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страниа, а
според т. 3б, незаконно пребиваващ чужденец е всеки чужденец - гражданин на трета
държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или
е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Следователно с тези
действия – осигуряването на транспорт и най – вече транспортирането във
вътрешността на страната на лица, попадащи в кръга по чл. 281, ал. 1 от
Нказателния кодекс, каквито изброените по – горе 7 граждани на
Сирия е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 281, ал.1 от НК в тази особена форма на подпомагане на
тяхното пребиваване и най – вече преминаването им като чужденци на територията
на страната. Доказана е и последващата съставомерна по същия текст престъпна
деятелност, а именно специалната цел предвидената в горепосочената
разпоредба-„да набави за себе си или за другиго имотна облага”, като описаната
по горе дейност на двете подсъдими е била срещу заплащане от по 50евро на
чужденец.
Това установява, както състоятелността на тезата на прокурова за извършване на
престъплението в съучастие и относно конкретната форма на съвместана
инкриминирана деятелност – съизвършителство, така и специалната цел по чл. 281,
ал. 1 от НК, обосноваваща съставерността на деянието по този текст въобще.
На следващо
място, за извършване на деянието в посочената особена форма по чл. 281, ал. 1
от НК – преминаване в страната е използвано моторно превозно средство
- лек
автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с
български рег.№ Х1254 ВХ, с които е бил осъществен превоз на
посочените чужденци – общо 7 граждани на Сирия, поименно изброени по – горе, като част
от тях, а именно Ш. А. Д., не е навършила 16-годишна
възраст/2 години/, което обсновава едновременното наличие на квалифициращите
признаци на престъплението по чл. 281, ал. 1 от НК по ал. 2 т. 1, т. 4 и т. 5,
като правната квалификация на деянието по чл. 281 ал. 2 т. 1, 4
и 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от Наказателния кодекс е дадена от прокурора
обосновано и в съответствие с материалния закон.
На двете подсъдими е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. с
ал.1 от НК, извършено при условията на
съучастие, под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, доколкото и двете са участвали в самото изпълнително деяние на
разглежданото престъпление. И у двете подсъдими е налице
формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпния състав, включително
и съзнанието, че извършват деянието заедно.
От субективна страна,
съдът намира, че деянието е извършено от подсъдимите умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавали са
общественоопасния характер на извършеното, включено в интелектуалния аспект при
формиране на умисъла, както и факта на незаконното преминаване на
групата чужденци на територията на страната. Въпреки това са
ги
подпомогнали, осъществявайки
деянието, описано по – горе, явяващо се волевия момент в проявлението на прекия
умисъл. Всяка една от тях е съзнавала умисъла и
целта и на останалите участници в съвместната инкриминирана деятелност и
характерно по делото е това, че всяка една от тях е взела дейно
участие при неговото формиране, подтиквайки се към
осъществяване на деянието, с обещаване на имотна облага. Всъщност поведението
на подсъдимите е било мотивирано и насочено тъкмо към
постигане на специалната цел, посочена в състава на престъплението, а именно -
да набавят за себе си имотна облага. Това само по себе си е показателно, както
от гледна точка съставомерността въобще, така и за вида и формата на вината и
конкретно на умисъла. В обобщение, двете подсъдими са
извършили престъплението при пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер
на деянието си, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните
му последици, като чрез него са искали да постигнат и специална за тях,
користна цел - конкретна имотна облага. Тя се изразява се в получаването на
пари, предварително точно определена сума за всеки отделен чужденц, като всеки
от извършителите е съзнавал умисъла на останалите участници в тази дейност,
което предопределя и извода за наличие на общност в умисъла.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимите, съдът взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, а от
друга – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът
прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете младата възраст на непълнолетната подсъдима, чистото
съдебно минало и на двете подсъдими,съдействието, което и двете подсъдими са
оказали на разследващите органи, като по този начин са спомогнали за по -
бързото разкриване на случая, както и положителното им процесуално поведение в
това число и направените пълни самопризнания, с които са допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и
разкаяние за извършеното. Разбира се не само не могат да бъдат пренебрегнати, но следва изрично да се изтъкнат, при
обсъждане въпроса за индивидуализцията на наказанието данните за
регистрирани криминални прояви на непълнолетната подсъдима, като отегчаващи вината
обстоятелства, но
след като се отчете, че тези прояви от подсъдимата са
извършени
като непълнолетен, тоест в незряла възраст, макар и в състояние, в което е
съзнавала свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките си. Наред с това непълнолетната декларира намерение
пред съда да загърби възможността да участва в каквито и да е бъдещи
противоправни деяния и проявява целенасочени усилия в тази насока, което следва да се толерира от гледна точка възможността за възпитание у нея
на редица житейски ценности. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното в
аспекта на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
съдът счете, че наказанието на двете подсъдими следва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК/за
пълнолетната/ и чл.55,ал.1,т.2,б.Б от НК/за непълнолетната /, каквато
възможност нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК, изрично предвижда, с
оглед процесуалния ред, по който се разглежда делото и на основание чл. 373,
ал. 2 НПК, в аспекта на преценката за прилагане
на по - благоприятния за дееца закон.
По
този начин основното наказание „лишаване от свобода“ съдът прие да
бъде наложено на пълнолетната подсъдима под предвидения
специален минимум от една година и бе
индивидуализирано на 6 месеца лишаване от свобода като изпълнението на
същото на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с изпитателен
срок от 3 години, доколкото се
установи едновременното наличие на формалните
предпоставки за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване. В
този случай се налага уточнението, че се създава на пръв поглед впечателние, че
с предприетия подход не се стига до по – благоприятен режим за подсъдимия с
приложение на текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, каквото е
изискването на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, доколкото с евентуалното
определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК, съобразно установения
специален минимум и след редукцията му с една трета по чл. 58а, ал. 1 НК би се
стигнало до същия резултат. В случая обаче по – благоприятният за подсъдимия
режим се разкрива с приложението на текста на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по
отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, което съдът счете, че
с оглед особеностите в конкретния случай следва да бъде наложено, без да се
активира изключението по ал. 3 на чл. 55 НК, но също бе определено под
установения законов минимум и в рамките на ограниченията по чл. 55, ал. 2 от НК
с оглед данните за имущественото състояние на подсъдимия,а
именно в размер на 2500лв. Такава възможност редът по чл. 58а, ал. 1,
вр. чл. 54 от НК не допуска по отношение на наказанията, различни
от лишаване от свобода, респ. предвиденото по ал. 2 на чл. 58а НК и тъкмо
подходът по отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в случая
разкрива в цялост и обосновава тезата на съда за по – благоприятния режим по
чл. 58а, ал. 4 НК. Така определените по вид и
размер наказания са справедливи и обосновани и от естество да изпълнят предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо подсъдимия,
както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. Що
се касае за непълнолетната подсъдима ,съобразно разборедбата на чл.55,ал.1,т.2
,б.Б от НК съдът замени предвиденото наказание Лишаване от свобода с наказанието Пробация и бе индивидуализирано със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 8/осем/ месеца
с
периодичност 2/два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8/осем/ месеца
.Що се отнася до кумулативно предвиденото наказание глоба,съдът като взе
впредвид разпоредбата на чл.63,ал.1,че на непълнолетните предвидените в
особената част на този кодекс наказания се заменят ,съгласно т.5-глобата с
обществено порицание , замени предвиденото наказание глоба с наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”,като на основание чл.239 от ЗИНЗС постанови наказанието
„обществено порицание“ да се изпълни, чрез публикуване съдържанието на
присъдата по отношение на същата в местния печат.
В случая действително
деянието по чл. 281, ал. 1 от НК разкрива особености, които, с оглед създалите
се и съществуващи глобални проблеми във връзка с бежанския поток от страни с
размирици и военни конфликти към страните от Европа, поставят въпроси, по които
обществото проявява особена чувствителност. В случая действително броят на
чужденците, подпомогнати да пребивават нелегално в страната, е значителен, но
това обаче по никакъв начин не дава отговор на въпроса, повдигнат от
представителя на държавното обвинение, по какъв начин точно деянието, извършено
от подсъдимите се отличава от останалите случаи и обосновава
налагането на по тежки наказания. В контекста на изложеното, съдът всякога
следи и държи сметка за характерните социално – икономически условия в страна в
процеса на реализиране на наказателната политика, но не и като бъде въвлечена
политиката в този процес. Проблемът с миграционната вълна е политически, при
това не само национален, а международен, като специфичното му проявление в
извършване на съставомерна деятелност не би могло само по себе си да обоснове
обществена опасност на деянието, по – висока от заложената от законодателя.
Включително и от гледна точка на размера на предвидените наказания, които
впрочем са актуализирани, вероятно тъкмо по сочените от прокурора съображения с
новелата на нормата на чл. 281, ал. 2 НК и завишаване на санкциите по ал. 1,
обн. ДВ, бр. 74 от 2015 г.. Не би могло априори и да изключи приложението
на чл. 55 от НК за това или което и да е деяние. А това приложение в случая бе
обосновано от съда с преценката не само относно обществената опасност на
извършеното от подсъдимите, но и относно тази на самия деец, вкл. и
относно подбудите за извършване на престъплението и при установените смекчаващи
вината обстоятелства. Но най – вече от гледна точка възможността за постигане
на целите на наказанието от гледна точка личната и генерална
превенция.
Определеното при
горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Съдът прие,че
причина за извършеното престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на
правовия ред в страната.
По делото се констатира,че има
приобщени веществени доказателства,поради което
относно предадените доброволно от двете подсъдими мобилни телефони /мобилен телефон марка „Леново” с пропукан
дисплей със СИМ карта предаден от подс. М.К.И. с ЕГН:**********
и мобилен телефон марка „G smart”
със СИМ карта и батерия предаден от подс. Г.В.И. с ЕГН:**********/,
съдът постанови да бъдат върнати на собствениците им или на упълномощени от тях
лица.
Спорният по делото момент е какво да стане с предадените в хода на
досъдебното производство веществени доказателства- Свидетелство
за регистрация на МПС с №********* за лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара”
с български рег. № Х 1254 ВХ и
лек
автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с рег. № Х 1254 ВХ . Представителят на обвинението пледира, същите да бъдат
отнети в полза на държавата на основание чл.281,ал.3 от НК,а защита оспорва
искането в тази част.
Превозното средство,
послужило за извършване на престъплението, в случая представляващо
лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара” с рег. № Х 1254 ВХ, не принадлежат на
подсъдимия М.К.И., нито на непълнолетната подсъдима Г.В.И. . Същото е
собственост на трети субект – свидетеля Т.В.Т. ***, което се
установява категорично от данните от изготвените
справки,касаещи наличието на МПС на името на подсъдимата и справките относно
собствеността на процесния автомобил, а последните са надлежните и годни
доказателствени средства за установяване на този факт. Видно
от показанията на собственика на автомобила св.Т., съпругът
на пълнолетната подсъдима е работил при св.Т. и в
тази връзка е желаел да закупи лекият автомобил за да може да се предвижва по
лесно до работното си място. Същият е предприел действия по уговоряне
прехвърлянето на собствеността,но към датата на извършеното престъпление,това
не е било сторено,тъй като не е била заплатена изцяло продажната цена. Поради
това, след като подсъдимите не са негови собственици и тъй като
не се установи и допълнителната кумулативно изискуемата предпоставка, по
смисъла на закона, съгласно чл.281,ал.3 НК, а
именно да им е предоставено доброволно, съдът не
постанови отнемане на посочените МПС. Формално, лекият
автомобил
се е намирал в държане на подсъдимата
М.И.,
но същата е държала през процесния ден ППС ,дори без знанието на своя съпруг,който е
договарял със св.Т. .
В контекста на тези разяснения не би могло да се приеме, че
МПС е предадено доброволно на подсъдимия, още по-малко с предназначение да
извърши със същото престъпление или поне със знанието на неговия собственик и
работодател на съпруга на пълнолетната подсъдима с
каква цел ще бъде ползвано, както е в настоящия казус. Не би могло да се
сподели разбирането, очевидно лансирано в тезата на прокурора, да е релевантно
всяко доброволно предоставяне на превозно средство. По-скоро релавантно и
съответно с принципите на НК е онова предоставяне, което прави дееца траен
държател и ползвател на превозното средство. Изводите в тази насока е извеждат
от граматическото тълкуване на нормата на чл.281,ал.3 НК,
предвид употребата на деепричастието „предоставено”, т.е. свързано с глагола
„предоставям”, със значение –„оставям в разпореждане на друг”, оставям на
разположение. Което означава най-малкото, че доброволно предоставената
фактическа власт на дееца изключва тази на собственика, както и от
др. страна - предоставящия да е съзнавал, че се лишава от възможността самият
той да държи и ползва вещта. Формулиран така, текстът на закона
сочи, че няма предвид случаите при които собственикът или др. ползвател е
оставил във временно държане на дееца превозното средство било, на
основание трудов договор или др. вид договорно правоотношение, без обаче да се
лишава от своята владелческа власт и без да го оставя в негово фактическо
разпореждане. Както вече се посочи, идентични са фактическите обстоятелства
,установени в настоящия казус, тъй като няма спор, че лекият
автомобил е
бил поверен на съпругът на пълнолетната подсъдима по силата
на изпълняваната от него длъжност в предприятието на собственика,
с цел евентуална продажба на същият в един по късен момент/след заплащане
изцяло да договорената продажна цена/. Поради това и с извършения
поверителен акт , собственикът не се е лишил от своята
фактическа власт върху ППС/автомобила/, обратно продължил е да
упражнява същата, но чрез друго лице – допустима правна конструкция, като е
имал представа както за конкретното състояние на вещта, така и за
конкретната цел на възложеното управление, които не обхващат и не биха могли да
обхващат престъпните намерения и резултат, от деятелността на съпругата
на свидетеля,подсъдимата М.И. и на неговата дъщеря. Изложеното разбиране
в този смисъл, както и аргументация е имал повод да развие и лансира и
контролната въззивна инстанция - ХОС, в свое решение постановено по реда на
инстанционния контрол по сходен казус/касателно разпоредбата
на чл.280,ал.4 от НК/. Да се приеме
обратното или нещо различно на застъпената теза от настоящия съдебен
състав относно наличие на основание за отнемането на МПС
-конкретното, по смисъла на чл.281,ал.3 НК, би
било в противоречие с кредитираните доказателства, нито едно от които не
установява фактически изводи, обосноваващи различни правни съждения за буквата
и духа на закона. Ето защото, съдебният състав прие, че не са налице
предпоставките за приложението на чл.281,ал.3 НК. При
така направения извод, относно липса на релевантно основание за отнемане на
МПС послужило за извършване на настоящото престъпление и тъй като
същото не принадлежи на подсъдимия, съдът с постановената присъдата съобразно
правилото на чл.111,ал.1 НК се разпореди с това веществено доказателство, като
постанови връщането му на неговия собственик по закон – св.Т., или на
упълномощено от същото лице, след влизане в сила на настоящата присъда.
По делото се
констатираха разноски за извършен превод,поради което и на основание чл.189,ал.2
от НПК ,съдът постанови , разноски за преводач в размер на 345 /триста и четирдесет
и пет/
лева да останат за
сметка на органа на досъдебното производство.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:......................
/ Добринка Кирева /
