Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........................../26.09.2022г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на тринадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2049 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Ф.И.Х., подадена чрез пълномощника му
адв. М. срещу ЗАД „ОЗК-З.” АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки
и страдания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие от
19.08.2019.г, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 16.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 19.08.2019г. в гр. София водачът на л.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *******, движейки се по ул.“Самара“ с
посока от бул.“Александър Малинов“ към ул.“Филип Аврамов“ в близост до бл.***
удря л.а.“Рено Каджар“ с рег.№ *******, управляван от
Е. Р.Л.– Б., с което реализира ПТП. При инцидента сериозно е пострадал ищецът Ф.И.Х.
– пътник в л.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *******.
За произшествието е съставен Констативен протокол/КП/ за ПТП с пострадали лица
№ К-478/19.08.2019г., като е образувано и ДП № 11285/2019г. по описа на СДВР.
След злополуката пострадалият е транспортиран в УМБАЛ“ Св. Анна“ – София. Приет
е в Клиниката по хирургия с оплаквания за силни болки в гърдите и врата,
недостиг на въздух, затруднен говор и затруднено дишане. Извършени са му
различни изследвания и пегледи, в резултат на които е
установен: Подкожен емфизем в основата
на шията, Гръден кош – палпаторно болезнен в областта
на фоса югуларис, с наличен
подкожен емфизем; Дишане двустранно отслабено; Срединно
разположена интерхемисферна фисура;
Фрактура на крикоиден хрущял с хематом перифокално; Изразен подкожен емфизем субмандибуларно,
цервикално, вентрално и аксиларно на гръдния кош; маргинален пневмоторакс
двустранно апинално; дискретни контузионни
промени на паренхима на двата бели дроба; изразен пневмомедиастинум.
Поставена му е диагноза, описана в Епикриза към ИЗ № 19119/2019г. Назначено му
е медикаментозно лечение, включващо водно-солеви
разтвори, антибиотици и обезболяващи. На 28.08.2019г. е изписан от лечебното
заведение, като са му дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим,
за продължаване на лекарствената терапия с обезболяващи и за консултация с
хирург при необходимост. Поради продължаващи оплаквания и настъпилата загуба на
гласа е прегледан от лекар специалист на 19.09.2019г., като е диагностициран с Дисфония-травматична. Предписани са му спазването на режим
и диета. Въпреки предходното лечение, няколко пъти след това ищецът отново е
прегледан поради продължаващи оплаквания за болки в дясното рамо и гърдите,
недостиг на въздух и затруднения при говор, като му е поставена диагноза:
Травма на други интраабдоминални органи, Други
увреждания на рамото, назначена му е медикаментозна терапия.
Пътният
инцидент причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания. Нараняванията в областта на гърдите и врата
значително затрудняват всички физически активности, като изпитва дискомфорт и
силна болка от травмите. Страда от затруднения при дишане, задух и бърза
уморяемост при минимално натоварване. Не може сам да се храни нормално и има
нужда от грижите на своите близки. Нараняванията във врата и счупването на крикоидния хрущял затрудняват говора му, като е загубил
гласа си, изпитва трудности при преглъщане и се оплаква от недостиг на въздух,
не може да спи спокойно от болките в гърдите, рамото и врата. Сънува кошмари,
свързани с преживения инцидент, търпи изключителни и постоянни болки, усеща
болка в дясната раменна става, като са ограничени и болезнени движения на абдукция и ротация в дясната раменна става.
Получените
увреждания затрудняват значително ежедневието на ищеца, като силните болки от
нараняванията му създават дискомфорт. Приема предимно течности, не може да се
храни пълноценно поради фрактурата на крикоидния
хрущял, а постоянните болки са засегнали възможността му свободно да извършва
елементарни битови дейности. Ищецът е потиснат, тревожен и затворен, като
загубата на гласа му затруднява нормалната му комуникация и го кара да се
затваря в себе си. Поради силния стрес, изживян в резултат на удара и при
възстановяването, ищецът е станал напрегнат, тревожен и раздразнителен,
засегнато е осъществяването на трудовите му функции, изпитва страх от
автомобили, а психологическата травма, тревожността и напрегнатостта, отключени
след злополуката, все още не са отминали.
Твърди се,
че към момента на произшествието автомобилът, управляван от виновния водач е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със З.“О.З.“ АД с полица № BG/23/319000270180, валидна от
21.01.2019г. до 20.01.2020г., като се поддържа, че ищецът е отправил претенция
до застрахователя на отговорния за ПТП водач с искане да бъде определено
обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, но застрахователят не му е
определил обезщетение, макар ищецът да е представил всички необходими документи
и възможността на ответника да изиска служебно документи във връзка с
произшествието. Прави се искане за уважаване на предявения иск, както и за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ.
Ответникът по делото е депозирал отговор и
допълнителен отговор на исковата молба, като твърди, че искът е недопустим, тъй
като не е изчерпана процедурата по чл.380 от КЗ. Изразено е становище за
неосноватeлност на предявения иск. Не се оспорва наличието на договор за
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между ответника и
собственика на л.а.“Фолксваген Транспортер” с рег. № *******,
който е действал към датата на застрахователното събитие. Оспорва се твърдения
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, като се поддържа,
че липсва виновно поведение на водача на лекия автомобил, който е бил поставен
в невъзможност да избегне настъпването на ПТП. Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между
вредите и настъпилото ПТП. Твърди се, че е налице съпричиняване, като едно от
основанията е, че ищецът е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан,
както и на самостоятелно основание се твърди, че е налице съпричиняване, поради
неизпълнение на лекарските предписания и неизпълнение на назначеното му
медикаментозно лечение. Възразява се
за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва се акцесорната искова
претенция.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
От
показанията на свид. Л. – Б. се установява, че на 19.08.2019г.
около 18 часа управлявала л. а. „Рено Каджар“ с рег. № *******по обичаен за нея
маршрут в гр. София, като се движела по бул.“Александър Малинов“ със скорост
30-40 км/ч. Когато навлязла по ул.“Самара“, където имало знак за ограничение на
скоростта 30 км/ч, спряла пред пешеходната пътека, намираща се там, за да
преминат жена, дете и куче, като дотогава зад нея нямало друг автомобил.
Изведнъж чула силен шум и усетила, че я избутват с автомобила напред върху
пешеходната пътека. Разбрала, че не е пострадала, а зад автомобила си видяла
много мъже с работни дрехи. Обадила се на телефон 112 и на съпруга си, който
бил на няколко метра в блока отпред, било я страх да слезе. Впоследствие
излязла и видяла, че колата е смазана - багажникът
бил хлътнал и не можело да се отвори, имало и счупени елементи. Шофьорът на
автомобила, който ударил нейния, казал, че не я видял. Разбрала, че има
пострадал в много сериозно състояние. И двамата водачи били тествани от полицаите,
които пристигнали на място, за употреба на алкохол и се установило, че никой от
тях не бил употребил такъв. Свидетелката разбрала, че пострадалият е откаран в
болница. Платното за движение там било с по една лента в посока, като между
двете ленти имало непрекъсната единична линия, трафикът бил нормален, като
движението не било натоварено.
От заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа
на Констативен протокол/КП/ за ПТП № К-478/19.08.2019г., протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие от същата дата и снетите в открито съдебно
заседание показания на свид. Л. – Б., като към същото
е приложена мащабна скица на местопроизшествието. Видно от заключението е, че
процесното ПТП е настъпило в гр. София, ул.“Самара“ срещу блок ***. Улицата в
района на ПТП е предназначена за движение на ППС в двете посоки, като платното
за движение е съставено от две пътни ленти, разделени една от друга с пътна
маркировка М-1 от ЗДвП/“Единична непрекъсната линия“/. Едната лента е
предназначена за движение на ППС по посока от бул.“Ал. Малинов“ към
ул.“Ал.Ганев“ и е с широчина от 9 метра, а другата лента е предназначена за
движение на ППС, движещи се в обратната посока от ул.“Ал. Ганев“ към бул.“Ал.
Малинов“ и е с широчина 4 метра. И двата автомобила са се движили в гр. София
по ул.“Самара“ с посока на движение от бул.“Ал. Малинов“ към ул.“Ф. Аврамов“,
като л.а.“Фолксваген
Транспортер” с рег. № ******* се движи на известно
разстояние след л. а. „Рено Каджар“ с рег. № *******. Доколкото в случая не може да бъде
приложен нито един от способите: чрез следене показанията на скоростомера, за
времето, за което се изминава предварително измерено разстояние, на база
регистрирани спирачни следи, с помощта на уреда „пето колело“, с който се
измерват скорости и ускорения при лабораторни условия, при определяне на
скоростта на движение на участващите в процесното произшествие автомобили са
взети предвид свидетелските показания на водача на л.а.“Рено Каджар“. Въз основа на тази информация и отчитайки липсата
на други данни, на база на които да се определи скоростта на движение на
л.а.“Рено Каджар“, е дадено заключение, че в момента
на удара с л.а. „Фолксваген Транспортер“, л.а.“Рено Каджар“
и бил спрял и скоростта му на движение в момента на удара с другия автомобил –
л.а. „Фолксваген Транспортер“, е 0 км/ч. По отношение
на скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Транспортер“
в материалите по делото няма данни за констатирано движение с превишена скорост,
поради което в експертизата е прието, че скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген Траспортер“ в момента на удара е 30 км/ч.
Изводът е обоснован освен със свидетелските показания и с описаните деформации
по двата автомобила., като е уточнено, че в материалите по делото не е наличен
снимков материал от огледа в резултат на удара на МПС. Въз основа на събраните
по делото доказателства, включително посоченото в протокола за оглед на
местопроизшествието, че „ На 26 метра преди ориентира и на 6 метра вляво от
десния край на платното за движение се намериха множество разпилени парчета
стъкло в неправилно форма“, експертът е заключил, че по ширина на пътното
платно мястото на удара е на разстояние около 6 метра вляво от десния край на
платното за движение на ул.“Самара“, считано от посоката на огледа/посоката на
движение на двата автомобила/., а по дължина на пътото
платно – на около 28 метра преди линията на ориентира, считано от посоката на
огледа, като мястото на удара е на около 3 метра преди началото на пешеходната
пътека, считано по посоката на огледа. Материалните щети, нанесени по двата
автомобила, са описани в протокола за оглед на местопроизшествието и в КП за
ПТП, вкл. от експерта, като е дадено заключение, че ударът между двете превозни
средства е настъпил: за л.а. „Рено Каджар“ – в
задната част, по цялата й ширина, а за л.а.“Фолксваген Транспортер“
– в предната част, по цялата му ширина.
Видно от
заключението е, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието,
при ясно време, като асфалтовата настилка е била суха. Участъкът от пътя на
ул.“Самара“, на който е настъпило процесното произшествие, е прав, без наклони,
неравности, дупки и посипаности. В материалите по
делото не е налична информация за препятствия или други обекти, други
особености на платното за движение, които биха могли да ограничат видимостта на
водача на л.а.“Фолксваген Транспортер“ напред.
На
19.08.2019г. около 18 часа л.а. „Рено Каджар“ с рег.
№ *******с водач Е. Р.Л.– Б. се движи в гр. София по ул.“Самара“ с посока на
движение от бул.“Ал. Малинов“ към ул.“Ф. Аврамов“ В района срещу бл.***,
водачката на автомобила спира пред пешеходна пътека, за да осигури безопасно
преминаване на пътното платно на находящите се там пешеходци.
В същото
време л.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ ******* с
водач Д.Д.Г. *** същата посока на движение, на
известно разстояние след л.а.“Рено Каджар“, като скоростта му на движение е
приблизително 30 км/ч. Водачите управляват автомобилите в светлата част на
денонощието, асфалтовата настилка е суха.
В района
преди пешеходната пътека на ул.“Самара“, находяща се
срещу бл.***, л.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *******
удря с предната си част задната част на л.а.“Рено Каджар“.
Вследствие
на ударните и инерционни сили, л.а.“Рено Каджар“ е
отместен напред. Двата автомобила се установяват в близост до мястото на удара.
Към момента на извършване на огледа от компетентните лица автомобилите са
изместени. От удара настъпват деформации по двата автомобила, като е пострадал
пътуващият в л.а.“Фолксваген Транспортер“ Ф.И.Х..
Непосредствените
причини, довели до настъпването на процесното ПТП са от субективен характер и
могат да бъдат формулирани по следния начин: причина за настъпване на
процесното произшествие е несъобразяването на поведението и действията на
водача на л.а.“Фолксваген Транспортер“ с посоката,
скоростта на движение и разположението на другите участници в движението в
конкретната пътна обстановка. Водачът на л.а.“Фолксваген Транспортер“
е бил длъжен да съобрази поведението и действията си с останалите участници в
движението в конкретните пътни условия.
От заключението
на вещите лица се установява, че л.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *******, с посочена рама, е
произведен през 2006г. със седалки за 8 плюс 1 места. Автомобил от такава марка
и модел, произведен през 2006г., е фабрично оборудван с триточкови предпазни
колани на предните седалки. Съгласно Директива на ЕИО 81/576 от 20.07.1981г. на
Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на
обезопасителните колани и на системи за задържане на МПС, за задните
седалки/задните места/ на автомобила е необходимо да има задължително надбедрени колани или триточкови, съоръжени или не с
прибиращи устройства. Лек автомобил “Фолксваген Транспортер“
с рег.№ ******* е фабрично произведен с триточкови предпазни колани, както на
предните, така и на задните колани.
Според
вещите лица, като се имат предвид механизма на ПТП/челен удар на микробус
„Фолксваген Транспортер“/, местоположението на
пострадалия/в средата на задната седалка в микробуса/ и получените от него по
вид, тежест и локализация телесни увреждания, определено може да се счита, че
към момента на ПТП той е бил без поставен обезопасителен колан. Доказателства
за това са вида и характера на получените увреждания: „Фрактура на подезичната
кост. Разкъсване на шийните хрущяли в областта на
гръкляна. Подкожен емфизем под долната челюст и основата на шията. Афония и впоследствие дисфония.
Контузия на гърдите и корема. Контузия на белите дробове и пневмомедиастинум.
Контузия на дясната раменна става.“ Тъй като пътуващият е бил необезопасен с
предпазен колан и под въздействието на възникналите инерционни сили след
нанесен челен удар на МПС, тялото на Ф.Х. внезапно се е прегънало и политнало в
предна посока, като долната челюст и шията са получили удар в твърдата
облегалка на стоящата пред него седалка. При такъв механизъм на ПТП с последвал
челен удар на МПС, уврежданията най-често се намират в раменно-шийния
ъгъл и в предната горна част на шията, като този механизъм може да причини
както фрактури на шийни прешлени, така и увреждане на
хрущялите на трахеята, а с това да се получат и уврежданията на гласовия
апарат/ларингса/, затруднения при хранене,
затруднения на дишане и пълна или временна загуба на говор.
Този вид
травматични увреждания в областта на шията като тези, установени при ищеца, са
тежки по вид и се нуждаят от продължителен възстановителен процес.
В случая,
ищецът е пътувал на средата на най-задната седалка в микробус “Фолксваген Транспортер“ с рег.№ *******, управляван от Д.Д.Г., който е претърпял ПТП с челен удар в стоящ пред него
друг автомобил. От удара в облегалката на предната седалка ищецът е получил и
травми в областта на гръдния кош и белите дробове.
Както в
материалите по делото, така и от описанието на локалния статус на пострадалия
при приемането му в болницата, няма обективни данни за останали следи или кръвонасядания в областта на гърдите и корема от тъканните
ленти на обезопасителен колан, които обичайно се установяват при пътуващи с
правилно поставени предпазни колани.
Към момента
на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
Описаните
по-горе травматични увреждания на ищеца Ф.И.Х. са били локализирани в областта
на долната част на лицето, шийната област, гръдния
кош и дясната раменна става. По механизма, подробно описан в т.1 на медицинския
експерт липсата на предпазен колан е довела до травматични увреди в областта на
долната челюст и шията. При правилно поставен обезопасителен колан, тези
увреждания не е възможно да бъдат получени, тъй като при правилно поставен
колан и при осъществен челен удар, главата и шията не могат да достигнат
облегалката на предните седалки. Тези увреждания в областта на долната челюст и
шията се дължат именно на удар в облегалката на предната седалка.
Според
вещите лица, ако ищецът бе пътувал с правилно поставен обезопасителен колан,
той нямаше да получи горните увреждания, но пак щеше да получи уврежданията в
областта на гърдите и корема, описани по-горе. Тези увреждания в областта на
гърдите и корема обаче нямаше да се дължат на удар в облегалката на предната
седалка, а от удара на гръдния кош и корема в лентата на предпазния колан, т.н.
„колянна травма“, защото при челен удар тежестта на
тялото се повишава на около 160кг/кв.см. и като се има предвид ширинаната на коланната лента –
4см, то обективно може да се счита, че при поставен предпазен колан ищецът щеше
да получи контузия на гърдите и корема с възможност за фрактури на ребра или
травма на някой коремен орган.
Пътуващият в микробуса ищец е бил необезопасен с предпазен колан и под
въздействието на възникналите инерционни сили след нанесен челен удар на МПС в
намиращо се пред него друго МПС, тялото му внезапно се е прегънало и е
политнало в предна посока, а долната челюст и шията са получили интензивен удар
в твърд, ръбест предмет – твърдата облегалка на стоящата пред него седалка,
ищецът е получил увреждания: „Контузия на гърдите и корема. Контузия на ларингса. Фрактура на подезичната кост. Разкъсване на шийните хрущяли в областта на гръкляна. Подкожен емфизем
под долната челюст и основата на шията с последвала афония
и остатъчна дисфония. Контузия на белите дробове и пневмомедиастинум. Контузия на дясната раменна става“.
Този вид травматични увреждания в областта на шията като тези, установени
при ищеца, са тежки по вид и се нуждаят от продължителен възстановителен процес
по причини, описани по-горе.
В процесния случай ищецът е пътувал на средата на най-задната седалка в
микробус „Фолксваген Транспортер“ рег.№ *******,
управляван от Д.Д.Г., който е претърпял ПТП с челен
удар с стоящ пред него друг автомобил. Всички травматични увреждания ищецът е
получил вследствие на получен интензивен удар на долната част на лицето, шията,
гърдите и дясното рамо в облегалката на стоящата пред него предна седалка. Това
се дължи на развилите се мощни инерционни сили в предна посока , а това е било
възможно поради липсата на обезопасителен колан, който има основна роля да
задържи тялото на пътника към седалката.
Видно от заключението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза е, че същата е изготвена въз основа на Констативен
протокол № К-478/2019г. по описа на ТП – О “ПП“ СДВР, Епикриза
от ИЗ № 19119/2019г. на Клиника по хирургия на УМБАЛ“Св. Анна“, амбулаторни
листове от 19.09.2019г., 07.10.2019г., 09.10.2019г., 02.03.2020г., 16.03.2020г.
и 27.04.2020г., Експертни решения на ТЕЛК № 0749/033 от 18.02.2020г., №
1468/070 от 14.04.2020г., № 2087/105 от 16.06.2020г., амбулаторен лист №
619/17.08.2020г., материалите по делото, представената медицинска документация
и по данни от последния преглед на 16.03.2021г., като се установява, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 19.08.2019г. ищецът Ф.И.Х. *** е получил
следните травматични увреждания: „Контузия на гърдите и корема. Контузия на ларингса. Фрактура на подезичната кост. Разкъсване на шийните хрущяли в областта на гръкляна. Подкожен емфизем под долната челюст и основата на шията. Афония и в последствие дисфония.
Контузия на белите дробове и пневмомедиастинум.
Контузия на дясната раменна става“.
Описаните травматични увреждания са тежки по
вид, но пък значително рядко се срещат при пострадали след претърпяно ПТП, тъй
като те се получават при особен
вид травми. Най-често травма в областта на шията се получава от горната лента
на предпазния колан при деца или пътници с много нисък ръст и то само когато е
бил нанесен страничен удар от друг автомобил или твърда среда в зоната, където
е седял пътникът. Тогава горната лента на предпазния колан нанася силен удар в
горната част на шията и гърдите. В този случай тясната 4см. лента играе ролята
на ръбест предмет, нараняващ трахеята и шийните
прешлени, които анатомично стоят зад нея.
Най-често
срещания механизъм в практиката обаче е, когато пътуващият е бил необезопасен с
предпазен колан и под въздействието на възникналите инерционни сили след
нанесен челен удар на МПС, тялото му внезапно полита в предна посока, а шията
получава удар в твърдата облегалка на стоящата пред пътника седалка. При такъв
механизъм на ПТП с последвал челен удар на МПС, уврежданията най-често са
локализирани в раменно-шийния ъгъл и в предната горна
част на шията, като този механизъм може да причини както фрактури на шийни прешлени, така и увреждане на хрущялите на трахеята,
а с това да се получат и увреждания на гласовия апарат (ларингса),
затруднения при хранене, затруднения на дишане и пълна или временна загуба на
говор. Този вид травматични увреждания в областта
на шията, като тези, установени при ищеца Ф.И.Х., са тежки по вид и се нуждаят
от продължителен възстановителен процес.
В случая ищецът е пътувал в средата на най-задната
седалка в микробус „Фолксваген Транспортер“ рег.№ *******,
управляван от Д.Д.Г., който е претърпял ПТП с челен
удар в стоящ пред него друг автомобил.
Травматичните увреждания на пострадалия Ф.Х. са с
доказан произход. Те са получени и имат пряка причинна връзка с претърпяното от
него ПТП на 19.08.2019г. Доказателства за това са както механизма, по който са
получени те, така и от приложените по делото: Констативен протокол № К-478 /2019г. по описа на СДВР и представената
по делото медицинска документация на името на пострадалия. Експертите
поясняват, че в човешкото тяло хрущялните структури имат голямо
значение. Тироидният хрущял изпълнява основната
задача: предпазва жизненоважни органи,
артерии и нервни плексуси от механични повреди,
травми и изместване Костните структури и другите хрущяли в гърлото са
отговорни за задържането на тироидния хрущял на едно
постоянно място, като анатомичната структура на гърлото при хората има връзката
между щитовидния и крикоидния хрущял. По този начин
последният се явява опора за първия. През целия живот хрущялната тъкан
претърпява промени, втвърдява се и се разраства с костна тъкан.
По своя вид и тежест травматичните увреждания на ищеца
имат следната медико-биологична характеристика:
Получените увреждания: Фрактурата на подезичната кост,
разкъсването на хрущялите в областта на гръкляна и подкожният емфизем, образувал се под долната челюст и основата на шията
са довели на ищеца - „трайно нарушение
на дишането, гълтането и говора с временна опасност за живота“.
Всички останали контузии и мекотъканни
увреждания са довели на пострадалия - „продължителни
болки и страдания“.
Спещна
медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „ Св.Анна“
София. Постъпил в увредено общо състояние, но без данни за загуба на съзнание.
При прегледа пострадалият е бил контактен, адекватен, ориентиран, с умерено изразена дихателна
недостатъчност, с подкожен емфизем (свободен въздух
под кожата) в зоната на шията и долната челюст, палпаторна
болка в югуларната област. Дишане затруднено, но
двустранно. Сърдечен ритъм – 80 уд/мин, АН 135/80, корем на нивото на гръдния кош,
неболезнен при палпация, без болки в областта на
бъбреците, с активни движения на крайниците, но с болки в дясната раменна
става.
По спещност са били извършени
хематологични, рентгенологични,
ехографски, КТ- ски и ларингоскопски
изследвания и консултации от лекари от различна специалност: образна
диагностика, хирург, ортопед-травматолог, интернист, кардиолог и оторино-ларинголог. След интерпретиране на извършените
изследвания е бил очертан и моментния статус на пострадалия: без данни за
черепно-мозъчна травма и мозъчен кръвоизлив, аерирани околоносни
кухини, изразен подкожен емфизем (свободен въздух,
навлязъл под кожата) - под долната челюст, на шията, централно и аксиларно на гръдния кош, изразен пневмомедиастинум,
без данни за фрактури на ребра, костно-диафрагмални
синуси - свободни. Панкреас с хомогенна структура. Жлъчен мехур- уголемен - без
данни за конкременти. Сърдечна сянка - в границите на
нормата. Запазен дренаж на двата бъбрека. Разгънати бели дробове, без данни за плеврални изливи и огнищни промени. Корем на нивото на гръдния кош. Липсват
данни за свободен газ. Без данни за костни увреди в областта на дясната раменна
става. Освен описаните по-горе травматични увреждания, други
увреждания при ищеца не са били констатирани. Не са били
установени предходни или придружаващи заболявания.
Поради влощеното здравословно
състояние и нарушеното дишане. пострадалият е бил настанен в сектора за
интензивно лечение, след което е бил преведен за продължаване на лечението на
Клиниката по хирургия на болницата. Там е продължило лечението, което е
започнало още в интензивното отделение: инфузионна, антибиотична, антикоа1улентна,
витамини и обезболяваща терапия (Рингеров разтвор, Физиологичен серум, Квамател,
антикоагуланти, обезболяващи, витамини и др.).
След гладко протекъл болничен период, пострадалият е
бил изписан от болницата на 28.08.2019г. и лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим, инхалации, седативни
и обезболяващи средства.
Първоначалното лечение при пострадалият Ф.И.Х. е
протекло за срок, типичен за такъв вид травми - около 3 месеца, но възстановителният
период при него е бил продължителен, поради настъпилите трайни затруднения при
хранене, дишане и смущенията на говора (първоначална афония,
а в последствие - дисфония). В тази връзка по време
на амбулаторното лечение, пострадалият е провел общо 6 контролни медицински
прегледи на дати: 19.09.2019г.. на 07.10.2019г.. на 09.10.2019г.. на
02.03.2020г.. на 16.03.2020г.. на 27.04.2020г. Описано е моментното състояние на пострадалия
при ПТП на 19.08.2019г.: състояние на постравматична дисфония
(невъзможен говор), извършена ларингоскопия -
„установена овална форма на гласните връзки, разкъсване на десни гласни връзки,
болки в гърдите, задух, затруднено дишане, трайно променен глас“. При
прегледите са били установени болки в дясната раменна става и ограничени
движения. Назначена е била медикаментозна терапия (без да са посочени
наименованията на лекарствата) с пояснения - че те са идентични с тези от
лечението в стационар. Допълнително е било назначено и физиолечение.
Тъй като възстановителния период на пострадалия е бил продължителен, той е бил
освидетелстван от ТЕЛК на три пъти. Издадени са му Експертни рещения на ТЕЛК № 0749/033 от 18.02.2020г., № 1468 /070 от
14.04.2020г. и № 2087/105 от 16.06.2020г., по силата на които за претърпяната „Травми на интраабдоминални
органи“ - строителният работник - Ф.И.Х. е бил определен като „ временно
нетрудоспособен“ до 16.06.2020г.., т.е. лечебния и възстановителен период на ищепа е приключил за общ срок от десет месеца.
Получените травматични увреждания са довели на ищеца Ф.Х.
- болки и страдания по време на лечебния и възстановителен период, като
най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца, когато ишепът е
търпял интензивни болки в шията, гърдите, болки в дясната раменна става. През
този период той е имал значителни затруднения при хранене, гълтане на храната,
имал е затруднено дишане и първоначална пълна загуба на говор (афония - дисфония). По-късно
болките са останали само периодично явяващи се, което е налагало използването на
седативни и обезболяващи средства, а постепенно
състоянието се е подобрило, болките са намалили интензивността си, постепенно
гласът му се появил, но станал дрезгав, напевен и неразбираем за околните.
От деня на злополуката, към датата на изготвяне на
заключението, са изминали 1 година и 8 месеца, като ищецът много рядко търпи болки
в зоната на щията, но са възможни единични болки в
дясната раменна става, които болки по вид ше са
краткотрайни и бързо отзвучават след употреба на аналгетици.
Първоначално състоянието на пострадалия е било силно
увредено, поради получения задух, затрудненията при хранене, гълтане и говор. В
тази връзка ищецът през първите 3 месеца е трябвало да бъде подпомаган от
членове на семейството му. Бил е необходим специален хранителен режим - повече
течна и пасирана храна, каквато само е можел да приема. След този период
пострадалият е можел сам да се обслужва и чужда помощ не би трябвало да е
необходима.
При извършения медицински преглед на 16.03.2021г. при
ищеца е установено следното здравословно състояние: Контактен,
адекватен, помни случилото се. Към момента на прегледа е унесен, говори бавно, като думите са „напевни“ и много трудноизговорими, поради което не винаги може да се разбере
смисъла на думите му. Затова при прегледа неколкократно
вещите лица са повтаряли въпросите и
получавали по няколко отговора, за да могат да разберат смисъла на изреченията
му. Оплаква се от периодични болки в предната част на шията, гръкляна и дясната
раменна става. От предната част от югуларната ямка до под долната челюст кожата е зачервена и палпаторно болезнена. Движенията на Адамовата ябълка са
възможни, но болезнени. Движенията на шийните прешлени
са възможни във всички посоки. Установена е и лека деформация в областта на крикоидния и щитовиден хрущял.
От извършените допълнителни
фоно- и артроскопски изследвания е установено
прекъсване на десните гласни връзки, които вземат участие във фонетичното
изграждане на думите. За тази увреда може да бъде
направен опит за оперативно им възстановяване, но такава операция към момента
не се предвижда, тъй като ищецът не разполага със средства за нея.
Дясната раменна става има
близки до нормата движения, но поради контузията и частичната лезия на връзковия апарат,
движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е с трайно
намален обем от 15 градуса. Това ограничение обаче не спира възможността на
ищеца за трудова дейност. Към настоящият момент, ищецът подлежи на оперативно
възстановяване на разкъсаните гласни връзки, но не би трябвало да се очаква
пълен резултат от операцията, поради дългия период след претъпяното
ПТП. От представената по делото медицинска документация и
извършения медицински преглед, при ищеца не са установени някакви предходни или
придружаващи заболявания, които да са причина за настъпването на процесните увреждания, както и такива, които да са удължили
лечебния и възстановителния период на пострадалия. Причините
за поява на афония/пълна липса на фонация/
и дисфония/частично разстройство на гласа, медицинско
състояние, което се характеризира с увреждане и невъзможност за звукообразуване чрез гласовите органи, фонетично нарушение,
при което гласът става груб, дрезгав, гъгнещ и слаб/ могат да бъдат много и различни: остър ларингит , хроничен ларингит (при тютюнопушене,
гастроинтестинална рефлуксна болест), след травми
(механична, термична, химична и др) с увреда на гласните връзки, при хипотиреоидизъм,
хипогонадизъм, необластични
процеси, продължителна инхалация на кортикостероиди, парези
на гласни връзки, както и кисти в областта на гръкляна. Най-използвания
метод при увреждания в областта на трахеята и гласните връзки се явява - ларингоскопията. Тя се използва при изследване за наличието
на различни състояния или проблеми в гърлото, които включват: постоянна
кашлица, кашлица с кървене, дрезгав или липсващ глас,
болки в гърлото, затруднено преглъщане, при попадане на чуждо тяло в трахеята и
др. При травматични увреждания на меките тъкани в областта на шията и шийните прешлени, най-често се прибягва до друг вид
изследване - магнитно-ядрен резонанс (МЯР), които увреди други вид изледвания не могат да позитивират.
Възстановителният период при
пострадалия Ф.Х. е бил продължителен.
В тази връзка по време на амбулаторното лечение, пострадалият е провел общо 6
контролни
медицински прегледи на дати: 19.09.2019г., на 07.10.2019г., на 09.10.2019г., на 02.03.2020г., на 16.03.2020г., на
27.04.2020г. Описано е моментното състояние на пострадалия при ПТП на
19.08.2019г.: състояние на постравматична дисфония (невъзможен говор), извършена ларингоскопия
- „установена овална форма на гласните връзки, разкъсване на десни гласни
връзки, болки в гърдите, задух, затруднено дишане, трайно променен глас“. При
прегледите са били установени болки в дясната раменна става и ограничени
движения. Назначена е била медикаментозна терапия (без да са посочени
наименованията на лекарствата) с пояснения, че те са идентични с тези от
лечението в стационар. Допълнително е било назначено и физиолечение.
Тъй като възстановителният период на пострадалия е бил продължителен, той е бил
освидетелстван
от ТЕЛК на три пъти. Издадени са му Експертни решения на ТЕЛК № 0749/033 от 18.02.2020г., № 1468 /070 от 14.04.2020г. и № 2087/105 от 16.06.2020г., по силата на които за
претърпяната „Травма на интраабдоминални
органи“ строителният работник Ф.И.Х. е бил определен за „временно
нетрудоспособен“ до 16.06.2020г., т.е. лечебният и възстановителен период на ищеца е приключил
за общ срок от 10 месеца. По
време на амбулаторното лечение и към настоящия момент ищецът приема седативни средства/първоначално Ксанакс,
а сега Диазепам/, заради получения психичен стрес.
Ищецът приема и различни по вид обезболяващи средства: Аулин,
Парацетамол, Аналгин, Нурофен
и др., но често ги сменя, тъй като болката в областта на дясната раменна става
макар и периодично продължава.
Видно от заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза се
установява, че при ищеца има объркване, дезорганизираност, тревожност, болки и
страдания, проблеми със съня и други фактори на психиката, които са обективно
годни да бъдат предизвикани от процесното
пътно-транспортно произшествие, като към настоящия момент травмата от
преживяното не е преодоляна. По време на интервюто с експерта, разказвайки за
инцидента и преживяванията си, ищецът плаче и това, което непрекъснато ангажира
ума му е инцидента, който е променил изцяло живота му, споделя за нарушение в
съня и кошмари, свързани с инцидента, фокусиран е върху загубата на гласа си. У
ищеца се наблюдава липса на желание за ежедневни дейности. Според резултатите
от попълнените въпросници за оценяване на тревожността му, ищецът показва
висока степен на ситуативна тревожност, което се
свързва с периоди от момента на инцидента, като вещото лице е констатирало и
повишена личностна тревожност, вкл. от това, че не е способен да организира сам
времето на ежедневието си към момента. Констатирани са и умерени страхови състояния, които имат връзка както с личните
преживявания, вследствие на ПТП, така и отказа да кара автомобил и да извършва
познати дейности, които е вършил преди инцидента., променил е отношението към
близките си, спрял е да общува с приятели. Негативното отражение от случилото
се върху психиката е преживян след момента на злополуката силен стрес, както и
впоследствие повишената тревожност и промяна на ежедневния ритъм на живот и
безпокойства. Няма данни за прилагане на психологична консултативна помощ, като
вещото лице е категорично, че след подобна травма е необходима психологична
работа за справяне с травматични преживявания, с които пострадалият не може да
се справи сам. Постоянното връщане към инцидента и развитата тревожност го
връщат постоянно в негативния спектър на преживяванията, като по този начин
пострадалият остава в травмата. В конкретния случай стресовата реакция е
предизвикана от стресогенно събитие, каквото е претърпяната
пътна злополука. При актуалното експертно изследване при насочено запитване
обследваният споделя за умерени изразени оплаквания от тревожност и потиснато
настроение, неспособност да организира ежедневието си, обърканост, появили се
нарушения на съня, прекъснал и контактите с близки и приятели. При ищеца не е
преодоляно преживяното и психическата травма е налице, като е необходимо
включване в психологическа програма за справяне с травматични преживявания и
превенция на посттравматично стресово разстройство.
От
показанията на свид.С.Х. – майка на ищеца, се
установява, че за първи път видяла сина си след катастрофата на 19.08.2019г.
когато пристигнала от гр. Кърджали в гр. София. Преди това им се обадили от
спешното отделение на Окръжна болница и така разбрали, че синът им е пострадал.
Бил в реанимацията в тежко състояние и не й позволили да го види. Едва на
четвъртия ден им позволили да го видят. Лежал в леглото, целият обвит в
маркучи, от носа му излизали маркучи, отпред лицето било надуто и имал игли в
гърдите, защото се затруднявал да диша. В носа имал поставена тръба, за да
изкарват въздуха от белите му дробове. Разбрали, че има счупен хрущял, като им
обяснили, че въздушната тръба от само себе си щяла да заздравее. Шест дни дишал
само с апарат. След това го преместили в хирургията, отново бил на системи и
инжекции, като свидетелката била негов придружител до края на лечението му в
болницата. Не можел сам да се обслужва, бил с поставен катетър и памперси. Като
го преместили в хирургичното отделение не можел да говори, само с писане се
разбирали. Не можел да говори и от тръбата, от гърлото, което било счупено,
като и досега не може да говори като преди и да обясни добре това, което иска
да каже. Докато бил в болницата изпитвал силни болки, не можел да се обърне
настрани, като свидетелката бдяла да не се задуши. При катастрофата дясното му
рамо и гърдите му били притиснати, имал счупени предни ребра. Гръклянът му бил
счупен. В хирургичното отделение приемал само вода и пюрета. На десетия ден го
изписали от болницата. След изписването му от болницата не можел да приема
твърди храни, приемал само супи, течности, детски храни. В момента не може да
яде всичко, тъй като не може да преглъща и винаги трябва да има вода наблизо. Вкъщи
Ф. се лекувал цяла година, като шест месеца свидетелката спяла до него, защото
не можел спокойно да диша и се притеснявали, че може да се задуши. Около месец
след изписването си се опитвал да говори, но не се разбирало какво иска да
каже. Макар към момента да е по-добре, говори по-тихо и трудно се разбира какво
казва. Преди инцидента нямал проблеми с говора. За всичко му помагала
свидетелката - за мазането, когато имал болки, при храненето, вземането на лекарствата.
Не искал да се храни, знаел, че вече е сакат. Свидетелката го окуражавала, но
той не искал да се вижда с приятелите си, защото не можел да разговаря, не
искал да излиза навън. Бил стресиран от случилото се, искал като преди да
помага, но не можел. В момента пиел
успокоителни лекарства. Преди катастрофата работел като кофражист и помагал
финансово на родителите си. От две години е безработен, а семейството на
свидетелката било социално слабо. Преди инцидента бил много весел и мил, но
сега бил нервен и за най-малкото нещо се карал с майка си, било му неудобно, че
свидетелката го обслужвала, защото е мъж.
От
показанията на свид. Т. Х. – брат на ищеца, се установява, че за
катастрофата, от която пострадал Ф., научил в деня на инцидента – 19.08.2019г.
от негови приятели, които се обадили по телефона и съобщили, че е откаран в
„Св. Анна“. Прибрал се вкъщи и след като казал на родителите си тръгнали за
София. Пристигнали към 2 часа след полунощ, като от спешното им съобщили, че е
в интензивно отделение. Разбрали, че е в критично състояние. На четвъртия ден го
видели – бил с памперс на легло, ръцете и краката му били вързани, имал тръба в
устата, през която дишал. На шестия ден го преместили в хирургичното отделение
на болницата. В болницата били десет дни. Имал травми по шията, получени след
удара при катастрофата, вследствие на което започнал да се задушава и гласът му
изчезнал. Шест месеца, след изписването му от болницата спял само по гръб, не
можел да се обръща, защото имал силни болки, не можел да пие вода сам, налагало
се майка им да го храни в леглото, сутрин и вечер го мажела с крем в дясната
част на шията и гърдите, която се подувала, а след шестия месец започнал да се
храни заедно с тях на масата, но приемал по-мека храна. Макар след шестия месец
да бил по-добре, не можел да яде твърда храна. Срамувал се от хората, не можел
да излезе, тъй като се притеснявал, че ще му кажат, че не можел да говори както
преди инцидента. Преди инцидента двата с брат си излизали с приятели, но Ф.
вече се затворил в себе си, не искал да общува с никого, много се ядосвал,
бързо се изморявал при тежка физическа работа, казвал, че не може да диша, че
гърдите и ръката го боляли. Преди инцидента ищецът
работел в строителна фирма в гр. София като кофражист и работата му била тежка,
но към момента нямал физическа възможност да работи, макар само за една година
да имал болнични, че е нетрудоспособен. Вече бил подал документите си за пенсия
и за освидетелстване от ТЕЛК. Ф. нямал възможност да посещава психолог, поради
липсата на парични средства, а и свидетелят вече бил женен и заживял в друга
къща.
На 16.10.2019г. ищецът, чрез пълномощника си, предявил пред ЗАД
„ОЗК – З.“ АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като към молбата приложил КП за ПТП, Епикриза към ИЗ № 19119/2019г., удостоверение за
банковата си сметка и три амбулаторни листа, като по делото няма данни в тричесечния срок от подаване на молбата до застрахователя
за изплащане на обезщетение същият да се е произнесъл по заявената претенция.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380
от КЗ, т.е. да отправи писмено застрахователна претенция към
застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинени на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане /чл.477
ал.1 и чл.278
ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставено от това по
делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат
на ПТП /противоправно деяние, извършено виновно/вината се предполага/, от което
са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях
/, да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите, както и че преди да подаде исковата
молба ищецът се е обърнал към застрахователя с искане да му бъде изплатено
обезщетение.
Не
е спорно между страните по делото наличието на сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на л.а.“Фолксваген Транспортер”
с рег. № *******, договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", действаща към
датата на ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от
водача на лекия автомобил вреди при управлението му, както и че е налице
отправена писмена застрахователна претенция към ответното дружество за
заплащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП.
С
оглед липсата на влязла в сила присъда, имаща на основание чл.300
от ГПК задължителна доказателствена сила за деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя, в настоящото
производство в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския
процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното
поведение на водача на л.а.“Фолксваген
Транспортер” с рег. № *******, настъпилите вреди и
причинната връзка на същите с противоправното
поведение на водача на горепосочения автомобил..
Установи
се по несъмнен начин по делото, посредством неоспореното от страните
заключението на допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено
въз основа на КП за ПТП № К-478/19.08.2019г., протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие от същата дата и снетите в открито съдебно заседание показания на свид. Л. – Б., механизма на произшествието, а именно: на 19.08.2019г. около 18 часа л.а. „Рено
Каджар“ с рег. № *******с водач Е. Р.Л.– Б. се движи
в гр. София по ул.“Самара“ с посока на движение от бул.“Ал. Малинов“ към ул.“Ф.
Аврамов“. В района срещу бл.***, водачката на автомобила спира пред пешеходна
пътека, за да осигури безопасно преминаване на пътното платно на находящите се там пешеходци. В същото време л.а.“Фолксваген
Транспортер“ с рег.№ ******* с водач Д.Д.Г. *** същата посока на движение, на известно разстояние
след л.а.“Рено Каджар“, като скоростта му на движение
е приблизително 30 км/ч. Водачите управляват автомобилите в светлата част на
денонощието, асфалтовата настилка е суха. В района преди пешеходната пътека на
ул.“Самара“, находяща се срещу бл.***,
л.а.“Фолксваген Транспортер“ с рег.№ ******* удря с
предната си част задната част на л.а.“Рено Каджар“. Вследствие
на ударните и инерционни сили, л.а.“Рено Каджар“ е
отместен напред. Двата автомобила се установяват в близост до мястото на удара.
Към момента на извършване на огледа от компетентните лица автомобилите са
изместени. От удара настъпват деформации по двата автомобила, като е пострадал
пътуващият в средата на най-задната седалка в л.а.“Фолксваген Транспортер“ Ф.И.Х., който е бил без поставен обезопасителен колан.. Непосредствените причини, довели до
настъпването на процесното ПТП, съгласно същото
заключение, са от субективен характер, поради несъобразяването на поведението и
действията на водача на л.а.“Фолксваген Транспортер“
с посоката, скоростта на движение и разположението на другите участници в
движението в конкретната пътна обстановка. Водачът на л.а.“Фолксваген Транспортер“ е бил длъжен да съобрази поведението и
действията си с останалите участници в движението в конкретните пътни условия. С оглед описания
механизъм на произшествието и безспорно установените нарушение на правилата за
движение по пътищата от водача на автомобила, реализирал ПТП/чл.20 от ЗДвП/,
който е застрахован при ответника, съдът намира, че вината му е доказана по
несъмнен начин, като противоправното поведение на водача на автомобила и получените
увреждания на ищеца – пътник в автомобила, са в пряка причинно-следствена
връзка помежду си и са с доказан произход, поради което и са налице основания
за ангажиране на отговорността на ответното дружество за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди на ищеца.
В
резултат на процесното ПТП ищецът Ф.И.Х. - на 37 години към датата на
произшествието, е получил следните травматични увреждания, установени от вещите
лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз
основа на доказателствата по делото, в т.ч. приложената медицинска
документация: „Контузия
на гърдите и корема. Контузия на ларингса. Фрактура
на подезичната кост. Разкъсване на шийните хрущяли в
областта на гръкляна. Подкожен емфизем под долната
челюст и основата на шията. Афония и в последствие дисфония. Контузия на белите дробове и пневмомедиастинум.
Контузия на дясната раменна става“. Фрактурата
на подезичната кост, разкъсването на хрущялите в областта на гръкляна и
подкожният емфизем, образувал се под долната челюст и
основата на шията са довели на ищеца - „трайно
нарушение на дишането, гълтането и говора с временна опасност за живота“. Всички останали контузии и мекотъканни увреждания са довели на пострадалия - „продължителни болки и страдания“. Първоначално
състоянието на пострадалия е било силно увредено, поради получения задух,
затрудненията при хранене, гълтане и говор. През първите три месеца е трябвало
да бъде подпомаган от членове на семейството му., бил му необходим специален
хранителен режим - повече течна и пасирана храна, каквато само е можел да
приема, но видно от свидетелските показания се нуждаел от помощта на близките
си и още три месеца след това. Първоначалното
лечение при пострадалият Ф.И.Х. е протекло за срок, типичен за такъв вид травми
- около 3 месеца, но възстановителният период при него е бил продължителен,
поради настъпилите трайни затруднения при хранене, дишане и смущенията на
говора (първоначална афония, а впоследствие - дисфония), като лечебния и възстановителен период на ищепа, съгласно заключението на вещите лица по комплексната
съдебно-медицинска експертиза, е приключил за общ срок от 10 месеца. При
извършения медицински преглед на 16.03.2021г., във връзка с изготвяне на
заключението от експертите и здравословното състояние на ищеца към същия
момент, е установено, че е контактен, адекватен, помни
случилото се. Към момента на прегледа е унесен, говори бавно, като думите са „напевни“ и много трудноизговорими, поради което не винаги може да се разбере
смисъла на думите му. Оплаква се от периодични болки в предната част на шията,
гръкляна и дясната раменна става. От предната част от югуларната
ямка до под долната челюст кожата е зачервена и палпаторно болезнена. Движенията на Адамовата ябълка са
възможни, но болезнени. Движенията на шийните прешлени
са възможни във всички посоки. Установена е и лека деформация в областта на крикоидния и щитовиден хрущял. От извършените допълнителни
фоно- и артроскопски изследвания е установено
прекъсване на десните гласни връзки, които вземат участие във фонетичното
изграждане на думите, като според експертите за тази увреда
може да бъде направен опит за оперативно им възстановяване, макар такава
операция към момента не се предвижда, тъй като ищецът не разполага със средства
за нея. Към настоящият момент, ищецът подлежи на оперативно възстановяване на
разкъсаните гласни връзки, но не би трябвало да се очаква пълен резултат от
операцията, поради дългия период след претъпяното
ПТП. Дясната раменна става има близки до нормата движения, но поради контузията
и частичната лезия на връзковия
апарат, движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е с
трайно намален обем от 15 градуса, като според вещите лица това ограничение не
спира възможността на ищеца за трудова дейност. Освен описаните по-горе
травматични увреждания, в резултат на инцидента, ищецът е изживял силен стрес,
затворил се в себе си, а ежедневието му се променило в негативен аспект –
чувствал се потиснат, неспособен да организира ежедневието си, объркан, имал
нарушения в съня, прекъснал контактите си с приятелите си, като се притеснявал
да общува с други хора, предвид говорните нарушения, получени вследствие
травматичните увреждания от ПТП, установено от показанията на разпитаните по
делото свидетели и от заключението на допуснатата по делото
съдебно-психологична експертиза. Според експерта, при ищеца
не е преодоляно преживяното от това стресогенно събитие
и психическата травма е налице, като е необходимо включването му в
психологическа програма за справяне с травматични преживявания и превенция на
посттравматично стресово разстройство.
Не се доказа, от страна на ответника, твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат поради неизпълнение
на лекарските предписания и неизпълнение на назначеното на ищеца медикаментозно
лечение. Напротив, от заклйчението на комплексната
съдебно-медицинска експертиза се установи, че по време на амбулаторното
лечение, пострадалият е провел общо шест контролни медицински прегледи, както
следва: на 19.09.2019г.. на 07.10.2019г.. на 09.10.2019г.. на 02.03.2020г.. на
16.03.2020г.. на 27.04.2020г. Описано е моментното състояние на пострадалия при
ПТП на 19.08.2019г.: състояние на постравматична дисфония
(невъзможен говор), извършена ларингоскопия -
„установена овална форма на гласните връзки, разкъсване на десни гласни връзки,
болки в гърдите, задух, затруднено дишане, трайно променен глас“. При
прегледите са били установени болки в дясната раменна става и ограничени
движения. Назначена е била медикаментозна терапия (без да са посочени
наименованията на лекарствата) с пояснения - че те са идентични с тези от
лечението в стационар. Допълнително е било назначено и физиолечение.
Тъй като възстановителния период на пострадалия е бил продължителен, той е бил
освидетелстван от ТЕЛК на три пъти. Издадени са му Експертни рещения на ТЕЛК № 0749/033 от 18.02.2020г., № 1468 /070 от
14.04.2020г. и № 2087/105 от 16.06.2020г., по силата на които за претърпяната „Травми на интраабдоминални
органи“ ищецът е определен като „ временно нетрудоспособен“ до
16.06.2020г.
Основателно
обаче се явява възражението на ответника за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат, поради безспорно установеното по делото обстоятелство,
че ищецът е пътувал без предпазен колан, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, а поставянето
му би могло да предотврати настъпването на най-тежките увреждания - фрактурата
на подезичната кост, разкъсването на хрущялите в областта на гръкляна и
подкожният емфизем, образувал се под долната челюст и
основата на шията, довели до трайно
нарушение на дишането, гълтането и говора с временна опасност за живота на
ищеца.
Този извод се налага от заключението на вещите лица по допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, които
са категорични, че пътуващият е
бил необезопасен с предпазен колан, както и че липсата на предпазен колан е
довела до травматични увреди в областта на долната челюст и шията, дължащи се
на удар в облегалката на предната седалка. Експертите са дали заключение, че
при правилно поставен обезопасителен колан тези
увреждания не е възможно да бъдат получени, тъй като при правилно поставен
колан и при осъществен челен удар, главата и шията не могат да достигнат
облегалката на предните седалки. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.,
тъй като се доказа, че е налице пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, тъй като с поведението си –
непоставянето на обезопасителен колан, пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С оглед събраните по делото
доказателства, съдът счита, че съпричиняването на вредоносния резултат е в
размер на ½ / една втора/.
Съдът,
като взе предвид изложеното относно получените от ищеца травматични увреждания
- контузия
на гърдите и корема, контузия на ларингса, фрактура
на подезичната кост, разкъсване на шийните хрущяли в
областта на гръкляна, подкожен емфизем под долната
челюст и основата на шията, афония и впоследствие дисфония, контузия на белите дробове и пневмомедиастинум,
контузия на дясната раменна става, както и че поради контузията и частичната лезия на връзковия апарат в
дясната раменна става движението“абдукция“/отвеждане
встрани/ е с трайно намален обем от 15 градуса, че част от тези увреждания, а
именно: фрактурата на подезичната кост, разкъсването на
хрущялите в областта на гръкляна и подкожният емфизем,
образувал се под долната челюст и основата на шията, са довели до трайно нарушение на дишането, гълтането и
говора с временна опасност за живота на ищеца, непреживяната до
момента психическа травма, които са причинени в резултат на процесното
ПТП, продължителността на лечебния и възстановителен период, като съобрази
възрастта на ищеца – на 37 години към датата на произшествието, включително
необходимостта от включване в психологическа програма за справяне с
травматичните преживявания и превенция на посттравматичното стресово
разстройство и възможността да бъде направен опит за оперативно възстановяване
на прекъснатите десни гласови връзки, при съобразяване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца възлиза на сумата от 80 000лв.
С
оглед събраните по делото доказателства и приетото от съда съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 1/2, посочената по-горе сума, необходима за
обезщетяване на причинените вреди на ищеца, след отчитане на съпричиняването,
съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, следва да бъдат намалени на 40 000лв., в какъвто
размер следва да му бъде присъдена посочената сума за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП. За разликата над тази
сума до претендираната от ищеца сума предявения иск
се явява недоказан по размер, поради което и следва да бъде отхвърлен в
посочената част.
Като
законна последица от частичната основателност на главния иск за обезщетяване на
неимуществените вреди, доколкото е поискано в исковата молба, следва да бъде
присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на
чл.84
ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но
съгласно разпоредбата на чл. 497
от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и
изтичане на определения в кодекса срок по чл.496
ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде
платено застрахователно обезщетение.
Относно
претенцията за лихви за забава съгласно чл.497
от КЗ, дължимостта на същите е свързана с
уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими документи от
ищеца. В случая ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 16.10.2019г.
Застрахователят
не се
е произнесъл по заявената претенция от ищеца, поради което и лихвата върху
присъденото му обезщетение следва да бъде присъдена от датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по претенцията, като следва да бъде отхвърлен в
частта за лихвата, претендирана от датата на уведомяване на застрахователя до
изтичането на срока по чл.496 ал.1 от КЗ.
С
оглед изхода на спора и доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса и разноски, съдът намира, че на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 1600лв. Предвид
частичното уважаване на исковата претенция и като съобрази, че ищецът е бил
представляван по делото от адв. М. от САК, която е
осъществила безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
ведно от отразеното в приложените договори за правна защита и съдействие,
ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата в размер общо на 1930лв.
представляваща адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 и
ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Поради
частичната неоснователност на предявения иск, ищецът следва да заплати, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, половината от направените разноски на ответника, съгласно
списъка по чл.80 от ГПК в размер общо на 1936,50лв., като с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че по
делото са проведени повече от две съдебни заседания, съдът счита направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ф.И.Х.,
ЕГН **********,***, мах.“********, на
основание чл.432
ал.1 от КЗ, сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания, причинени му в резултат на пътнотранспортно произшествие от
19.08.2019.г, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020г. – изтичане на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 40 000лв. до 80 000лв. и в частта за лихвата, считано
от 16.10.2019г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, до изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
претенцията.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК-З.”
АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в
размер на 1600лв., представляваща държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК-З.”
АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. Р.И.М. от
САК, адрес: ***, сумата в размер на 1930лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна
адвокатска помощ и съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата на ищeца, на основание
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Ф.И.Х.,
ЕГН **********,***, мах.“******* да заплати на ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 1936,50лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за издаване на съдебно удостоверение, внесен депозит за
призоваване на свидетели, за въззнаграждения на
вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: