П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 24 - ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАН КОЕВ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Секретар |
МАРИАНА КОСАЧЕВА |
|
|
Прокурор |
ДЕЯН МАРИНОВ |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КОЕВ ЧНД № 5304 по описа за 2019 година.
На поименното
повикване в 11.00 часа, се явиха:
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ Й.З. се
явява лично.
СЪДЪТ разясни на засегнатото
лице правото му на адвокатска защита.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ: Не
желая да се възползвам от това свое право. Желая делото да се разгледа в днешното съдебно заседание и да не бъде отлагано, защото
естеството на работата ми е такова, че не знам кога ще мога да се явя в съда. Пътувам
постоянно.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
САМОЛИЧНОСТ НА
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ:
Й.И.З. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи,
неосъждан, живущ ***. ЕГН **********.
СЪДЪТ запозна засегнатото
лице със задължението му да се явява на изпратените му призовки и да уведомява
за всяка промяна на адреса на местоживеене, или за всяко евентуално намерение
да промени този адрес.
СЪДЪТ предупреди
засегнатото лице за последиците от неизпълнението на тези задължения.
СЪДЪТ уведоми засегнатото
лице за правото да упълномощи защитник, който да присъства при разпитът му.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ: Отново
заявявам, че не желая по време на разпита ми да присъства адвокат.
СЪДЪТ разясни на засегнатото
лице правото му да посочи всички факти и доказателства, които са в негова полза
и да даде коментар на всички факти и доказателства, които го уличават.
СЪДЪТ разясни на засегнатото
лице, че не е длъжен да дава показания и да отговоря на отделни въпроси, а ако
даде показания, не е длъжен да уличава себе си, или своите близки, или да се
признава за виновен.
СЪДЪТ запозна засегнатото
лице с правото му да говори на български език при провеждането на съдебно -
следствените действия и при разглеждане на самото дело, като в случай, че тези
действия не се провеждат или делото не се разглежда на български език, следва
да бъде осигурен превод на това, което той, или другите участници в
производството казват, а така също и писмен превод на всички документи и други
писмени доказателства, имащи съществено значение, в това число обвинителни
актове, призовки, съдебни решения, присъди, произнасяния по доказателствата и
по отводи, като по искане на засегнатото лице могат да бъдат превеждани и други
материали, като несъществените от тях могат по решение на съда да бъдат
резюмирани.
СЪДЪТ разясни на
засегнатото лице и правото му да възразява срещу качеството на предоставения му
превод.
ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ: Работих
в тази транспортна фирма „GT investicige d.o.o.“. Работих в периода при тях от 18.11.2015
г. до май 2016 г., като за три месеца имам фишове, с които са ми се разплатили.
Другите два не ми е платено нищо. Имам ЧМР-та от транспорта, който съм извършил
през тези два месеца без този, който се случи с камиона. Натоварих в Германия
авточасти за Торино. Спирах на два паркинга през целия път, като последния път
беше на 40 км. преди Торино, защото фирмата отваря в 06.00 часа, а аз там бях
около 03.00 часа, за да изчакам да стане часа, в който да стигна навреме.
Докато спах на паркинга усетих, че ми се отварят вратите на камиона, едната
дръжка малко заяждаше и се разклати ремаркето. След 10-15 минути почукаха на
дясната врата. Аз отворих и сънен се качи човек с пистолет и ми каза: „Прави,
каквото ти кажа. Това е в интерес на теб и за стоката. Ако правиш това, което
ти кажа, няма да имаш проблеми“. Пита ме колко телефона имам. Имах два телефона
и му ги дадох. Той извади батериите и картите и изхвърли всичко. Говореше на
развален сърбохърватски. Стигнахме във фирмата в 06.00 часа, както бях по
термин за разтоварване. Спряхме на 300 метра, след портала и ме накара да
извадя джипиеса на камиона. Изхвърли го през камиона и каза да карам. Един час
и половина сме се разхождали из Торино из няколко индустриални зони. Накрая ме
накара да спра до една изоставена сграда с висока ограда. Спрях там, изгасих
камиона. Каза ми „Взимай си ключа“ и ми сложиха нещо на главата. От там ме пое
втори човек и ме качиха в една кола. Нямам представа колко време съм се возил.
След като стигнахме ми каза – „Сега ще те закара моят шофьор на жп гарата, за
да уведомиш италианската полиция, че са ти откраднали камиона. Аз не владея
италиански. Отидох при карабинерите на гарата. Обясних им това, което знам на
италиански. Те изобщо не ми обърнаха внимание. Същите хора, които взеха
камиона, ми дадоха 100 евро, като са имали явно информация, че аз не разполагам
със собствени средства, за да се прибера. Казаха ми откъде мога да си взема
билет за автобуса за Словения, за фирмата, за да се прибера. Отидох на автогарата,
но автобуса не беше същия ден, а на следващия. Спах на катерушката там, за да
изчакам да дойде автобуса. Автобусът беше с румънска регистрация и като
тръгнах, на границата ме спряха италианските власти за паспортна проверка и ме
свалиха. Предадоха ме след това на словенската полиция. Разпитваха ме. Първоначално
казах, че съм оставил камиона, защото ме бяха заплашили, че ако се
разприказвам, че ще ме ликвидират. Казах първо, че съм оставил камиона някъде, незнайно
къде, но след като лежах два дни в затвора, бях срещу черквата и реших да си
призная, аз съм на години и не съм имал такива взаимоотношения с криминални
хора и това беше единственото в живота, което ми се е случило и реших да кажа
самата истина. Приставът на гр. Целье, той познава моят началник, който беше
лежал три месеца и половина, защото не е внасял осигуровките на работниците и е
стар негов познайник. Дадоха ми заповед и ме пуснаха и ми казаха, че ако има
дело, да дойда пак. Казах, че съм чист пред съвестта си. Шест месеца ме търсиха
от някаква застрахователна компания, за да си припомня къде се намира камиона.
Казах, че не познавам града и не се сещам къде съм го оставил. Това е. Имах
банкова сметка. ***, след като изтеглях пари от картата, на 15-тата минута
знаеха това, а картата е на мое лично име. Знаеха какви пари съм използвал. Бяха
баща и син собствениците на фирмата. Фирмата беше словенска. До Нова година
бяха заедно „Радиче Папир“, с директора на тази фабрика работиха съвместно.
Имаха още „Радиче Папир“ пет камиона и нашите три, осем камиона. Работихме
заедно. След Нова година директора на „Радиче Папир“ го изгониха и върнаха петте
камиона на банката, а ние останахме да работим. Заедно бяхме с моя приятел,
който се разболя от туберкулоза. Той два месеца беше в София в туберкулозната
болница, а аз се върнах в Словения с уговорката, че ще ми дадат парите, а на
него, че ще му оправят документите за здравната осигуровка.
Тези събития не помня за
кога се отнасят. Минаха четири години. Причината да ме спрат италианските
власти е, защото бях обявен за изчезнал от фирмата, заедно с камиона. Попитаха
ме защо не съм уведомил фирмата, а аз имах само телефона в телефоните. Не ги
помних наизуст. Имах пари, можех да ползвам монетен телефон, но не знам на кой
да се обадя. В документите, които имах като карти, нямаше телефон. Тази словенска
фирма за тези два месеца ми дължеше приблизително около 5 хиляди евро. Не ми са
изплатили нищо. Непрекъснато младият ми казваше как ще се развиваме, как ще
положи изпит за водач и с баща си ще купят още две „Волва“ и ние тримата с моят
приятел и с другия, с който работихме ще станем петима, как ще стане велика
фирма и ще изкарваме много пари. Аз отидох там, за да мога да получа нормална
пенсия, за да мога да живея на стари години. Осигуровката беше върху 850 евро.
Плащаха ни 13 цента на км., като 75 евро ни бяха обещали за уикенда. Живеехме в
камионите. Бях регистриран на адрес, който нямаше постройка. Словенците ме
запитаха „Как така имаш адресна регистрация, като не съществува сграда там“. Това
всичко са ми подсигурили началниците, при които съм почнал работа. Беше едно от
изискванята да почнем да работим там, че трябва да имаме квартира. Не съм
разбрал в последствие какво се случва с този камион и това ремарке. Като
получих документите, след като натоварих стоката видях след това, че номерът на
ремаркето не съответства с това, което е подадено по документи. Дърпал съм едно
ремарке месец и половина и последният курс да му сменят номера, значи нещо са
имали предвид. На спедицията е подаден друг номер на ремарке. Моите началници
дават номера на ремаркето и на камиона на спедицията, като отиват да товарят
камиона. Зададоха ми въпрос защо не съм имал словенски телефон. Аз имах
български телефон. От началото го ползвах него. Платиха ми две сметки и след
това спряха. Аз спрях да се обаждам. Имаше в камиона една система като
навигация и чрез нея си пишехме. Така получавах адреси и всичко.
След тази случка не съм
имал контакти със словенската фирма. Те комуникираха с моя приятел, за да ми
кажат какво става. Това се последните ЧМР-та, където не са ми заплатили. Записано
е номера на ремаркето, което не отговаря на този на камиона.
СЪДЪТ връчи на
засегнатото лице препис от искане за образуване на следствено производство
срещу него в превод на български език, заради извършване на престъпление „кражба“
в големи размери по чл. 205, ал. 2, вр. чл. 204, ал. 1 от НК, направено от Висш
държавен прокурор – Иван Жаберл, без посочените в искането приложения към него,
тъй като не са изпратени от издаващия орган.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Препис от протокола от
днешното съдебно заседание да бъде изпратен на органа, издал Европейската
заповед за разследване.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 12.00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: