Р
Е Ш Е Н И Е
№
141
гр.
Враца, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023
г. /двадесет и пети април две хиляди
двадесет и трета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №151 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР
- Враца, против РЕШЕНИЕ №37/26.01.2023 г., постановено по АНД № 1071 по описа
на Районен съд – Враца за 2022 г. С оспореното
решение е изменен ЕФНГ серия К, № 6430525, издаден от ОДМВР – Враца, в
частта, с която наложената на Г.А.Д. *** на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП
глоба в размер на 1 200.00 лева, е намалена на основание чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП в размер на 600.00 лева.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила, включително и поради необоснованост.
Поддържа се тезата, че е налице повторност на нарушението, тъй като първият ЕФ
е бил връчен на лицето на 24.02.2022 г., но въззивният съд неправилно е приел в
мотивите си, че не е ясно кога същия е влязъл в сила и позовавайки се на несъществуващи
процесуални нарушения е преквалифицирал нарушението и е изменил ЕФ. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване на ЕФНГ.
Ответникът – Г.А.Д., в представен
писмен отговор по касационната жалба, поддържа становище за неоснователност на
същата, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила.
Участващият по делото прокурор от ОП-Враца
дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а изводите
на РС за липса на условията за повторност по смисъла на закона, намира за
правилни и съобразени със закона, като отправя искане оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
С обжалваното Решение №37/26.01.2023г.,
постановено по АНД №1071/2022г., Районен съд – Враца изменя ЕФНГ серия К, № 6430525,
издаден от ОДМВР – Враца за нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП,
извършено на 10.04.2022 г. и установено с АТСС, с който на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, на Г.А.Д. е била наложена „глоба” в
размер на 1 200 лева, като съдът преквалифицира деянието от такова по чл.182, ал.4 от ЗДвП, в такова по чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП и намалява размера
на наложената глоба от 1 200.00 лв. на 600.00 лв.
За да постанови решението си,
районният съд е приел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП, както и че
правилно в обжалвания фиш е преценено, че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника в настоящото производство в качеството
му на собственик на МПС. На следващо място въззивната инстанция е приела, че
макар деянието да е посочено като извършено повторно в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К №3196822, липсва посочване кога, точно същият е влязъл в
сила, предвид което съдът не може да извърши преценка дали наказанието е
наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав, както се
сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение, извършено за първи
път, каквото е словесното описание на нарушението.
Наред с горното, съдът е изложил
съображения, че съгласно Тълкувателно решение №8/2021г. по т.д. №1/2020 г. на
ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Посочил е, че с оглед тълкувателното решение, няма пречка дори и
при неправилното описание на санкционната норма съдът да приеме, че
квалифициращият признак „повторност“ не е бил осъществен и да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по
основния състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявено
обвинението и наложи наказанието по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 600
лева. Съдът е приел, че по този начин не се нарушават правата на жалбоподателя,
който се е защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на
материалния закон, а наведените с касационната жалба доводи за противното са
неоснователни.
Изложената от районния съд фактическа
обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните
правила съдът е събрал необходимите и относими доказателства, които са били
нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните
доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно
преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е
формулирал крайния си правен извод за изменение на обжалвания пред него
електронен фиш.
В настоящия случай АНО е приел, че
извършеното от лицето нарушение е повторно и съответно санкцията е наложена на
основание чл.182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно легалната дефиниция за повторност,
дадена в разпоредбата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач. От изложеното е видно, че в случая
е следвало да бъде доказано, че коментираното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен
фиш (по арг. от чл.189, ал.11 от ЗДвП), с който на лицето е била наложена глоба
отново за нарушение по чл.21 от ЗДвП. В обжалвания пред РС електронен фиш
действително е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3196822, който е описан в
представената пред районния съд справка за нарушител/водач, като е отразено, че
с този електронен фиш на лицето е наложено административно
наказание глоба от 50 лева на основание чл.182, ал.1, т.2, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е
отбелязано „Влязъл в сила“. От посочената справка обаче не става ясно на коя
дата описания ЕФ е влязъл в сила, нито по делото са представени други
доказателства, от които да се направи извод в тази насока, съответно не може да
се извърши преценка дали в случая, с оглед датата на извършване на процесното
нарушение, е налице повторност. Предвид изложеното, при липса на доказателства
относно датата на влизане в сила на предходно издадения на ответника електронен
фиш, обосновано районният съд, позовавайки се на закона, е приел, че не може да
се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето за повторно
извършено нарушение по квалифицирания състав.
Районният съд разполага с
правомощието, когато установи, че административния орган е допуснал нарушение
на материалния закон при квалификация на деянието, да подведе изложените факти
под правилната правна квалификация, ако тя е за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение и да измени наказателното постановление, като
посочи правилната правна квалификация, а не да го отменя като
незаконосъобразно. Последното правомощие не ограничава и не накърнява правото
на защита на наказаното лице, предвид обстоятелството, че същото е било
запознато с фактите, въз основа на които е вменена вината му и е имал
възможност да се брани срещу тях.
При тези съображения изложените от
районния съд мотиви за изменение на електронния фиш се споделят в пълнота от настоящия
касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2
от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил
закона, като е изменил електронния фиш в посочения в обжалваното решение
смисъл. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и
реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
От страните по делото не са
претендирани разноски, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този
въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №37/26.01.2023
г., постановено по АНД № 1071 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.