Разпореждане по дело №33/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по протест на РП – Б. срещу постановеното по ч.н.д. № 366/2010 година по описа на РСБ определение.

Сочи се в протеста, че с атакуваното определение съдът незаконосъобразно е приел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 НК за определеното общо наказание по н.о.х.д. № 1467/2009 г., н.о.х.д. № 78/2010 г. и н.о.х.д. № 1217/2009 г. в размер на 2 г. лишаване от свобода. Излагат се доводи, че определеното общо наказание е за три деяния, извършени при условията на опасен рецидив, налице е висока степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан 22 пъти за престъпления против собствеността и народното здраве, с които осъждания не са постигнати целите по чл. 36 НК, като явно се налага осъденият да бъде изведен с оглед поправянето му за по-дълго време от социалното му обкръжение. Иска се атакуваното определение да бъде изменено, като се увеличи определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. по реда на чл. 24 НК с 3 месеца.

Пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства, като са изискани и приложени приключили по отношение на осъдения Л. Т. наказателни дела.

Представителят на ОП – Б. в хода на съдебните прения поддържа протеста, като иска атакуваното определение да бъде изменено съобразно искането в протеста. Изтъкват се съображения, които дават основание за завишаване на общото наказание.

Служебният защитник на осъдения пледира да не се увеличава общото наказание лишаване от свобода съгласно искането в протеста. Сочи наркозависимостта на осъдения за причина за извършване на престъпленията, като обществото е длъжно да вземе мерки за лечението му, а не да удължава престоя в затвора, където без адекватно лечение няма да се постигнат целите на наказанието.

Осъденият иска да бъде потвърдено определението на РС – Б., като му се даде шанс. Изтъква доброто си поведение в затвора, където работи и е награждаван, съжалението си за извършеното.

Въззивният съд, след като обсъди събраните доказателства, изложените доводи в протеста, становищата на страните в хода на съдебните прения пред него и след като провери изцяло правилността на определението съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По отношение на осъдения Л. Ю. Т. до настоящия момент са постановявани и влезли в сила 24 присъди и споразумения. С влязъл в сила съдебен акт /вж. материалите по ч.н.д. № 363/2005 г. на РС – Б., в.ч.н.д. № 362/2005 г. на ОС – Б., н.д. № 929/2005 г. на ВКС на Р Б./ за 19 от тези присъди и споразумения е бил решен въпроса какво общо наказание е следвало да изтърпи Т. при най-благоприятното за него съчетание на престъпленията, които се намират помежду си в отношение на съвкупност и рецидив. Общо най-тежките наложени наказания за обособените 2 групи от престъпления и наказанието по н.о.х.д. № 404/2001 г. са изтърпени към настоящия момент /вж. справката от затвора, приложена към делото на районния съд – на 23.02.2007 г. осъденият Т. е освободен по изтърпяване на наказанията/.

Въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд, че не се налага промяна в обособените реални съвкупности от престъпления, определените общи наказания за които са били вече изтърпени, поради което правилно не е решил въпроса за общото наказание за първите по време влезли в сила 19 съдебни актове по отношение на Л. Т..

След излизането си от затвора осъденият Т. е извършил нови престъпления, за които е наказан по приложените 5 наказателни дела от общ характер - №№ 709/2008 г., 1106/2008 г., 1467/2009 г., 78/2010 г. и 1217/2009 г. Въззивният съд споделя изводите на районния съд, че престъпленията, за които Т. е наказан с влезли в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 709/2008 г. и н.о.х.д. № 1106/2008 г. са извършени при условията на реална съвкупност, като общото наказание, което следва да се наложи на осъдения Т. за тази група, е глоба в размер на 600 лв., което е най-тежкото определено наказание. Липсата на протест срещу тази част на определението обезсмисля излагането на доводи дали са били налице предпоставки за увеличаване размера на глобата като общо наказание с 200 лв.

Законосъобразни са изводите на районния съд за наличие на предпоставките за определяне на общо наказание за групата от престъпления, за които Т. е наказан с влезли в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 1467/2009 г., н.о.х.д. № 78/2010 г. и н.о.х.д. № 1217/2009 г., всички по описа на РС – Б.. Престъпленията по тези дела са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, с влезли в сила съдебни актове са определени наказания за всяко от престъпленията в съвкупността, като най-тежкото наказание е лишаване от свобода за срок от 2 г., определено със споразумение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК по н.о.х.д. № 1217/2009 г. на РС – Б., поради което законосъобразно като вид и размер е наложено определеното най-тежко наказание. В група с престъплението по посоченото по-горе наказателно дело са престъпления, квалифицирани по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК /вж. н.о.х.д. № 1467/2009 г./ и по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК /вж. н.о.х.д. № 78/2010 г./. Въззивният съд намира за незаконосъобразен извода на РС – Б. в атакуваното от прокурора определение, че най-тежкото наказание от 2 г. лишаване от свобода за последната група престъпления не следва да се увеличава по реда на чл. 24 НК, тъй като Т. страда от дългогодишна наркотична зависимост, която е основен мотив за извършване на престъпления против собствеността. От доказателствата за съдебното минало на осъдения се установява, че въпреки неколкократното изтърпяване на ефективни наказания лишаване от свобода Т. не е преустановил извършване на престъпления, като престъпленията, включени в групата, за която се иска увеличаване на общото наказание от прокурора, са извършени съответно на 12.04.2009 г., 17.07.2009 г. и 22.07.2009 г. /от 28.07.2009 г. Т. е задържан/, като и трите престъпления са кражби, извършени при условията на опасен рецидив заради предходните осъждания на Т.. Съдебното минало на Т. с оглед многобройните извършени от него престъпни прояви дава основание за извод, че същият е личност с висока степен на обществена опасност, която проявява изключителна упоритост при извършване на престъпления. Имайки предвид данните относно личността и факта, че съвкупността, за която се налага 2 г. лишаване от свобода включва три отделни престъпления, за които са били определени наказания също лишаване от свобода, тези престъпления са извършени за кратък период от време, което сочи на упорито и непрекъснато извършване от осъдения на престъпни деяния, въззивният съд намира, че целите на наказанието за съвкупност от три тежки умишлени престъпления в конкретния случай не може да се постигне с налагането на най-тежкото такова, а същото по реда на чл. 24 НК следва да се увеличи с 3 месеца. Първоинстанционният съд е надценил здравословното състояние на осъдения при решаване на въпросите по чл. 25 вр. чл. 24 НК. Това здравословно състояние на Л. Т., доколкото е било налице при решаване на въпроса за наказанието, което му е определено за всяко едно от престъпленията, включени в съвкупността, е било отчетено от съдилищата при постановяване на съдебните актове. Криминалната активност на осъдения Т. дава основание за извод, че целите на наказанието за съвкупността от 3 престъпления не може да се постигне само с изтърпяване на общо най-тежкото наказание от 2 г. лишаване от свобода, а същото по реда на чл. 24 НК следва да се увеличи с 3 месеца. Не следва да се постановява максимално възможното увеличаване с 1 г. лишаване от свобода /не само защото поради липсата на съответен протест е недопустимо въззивната инстанция да стори това/, като с оглед зависимостта към наркотици на осъдения и съжалението за извършеното от него, може да се даде за пореден път шанс на Т. след по-кратък престой в затвора да се поправи и преустанови извършването на престъпления при излизането си на свобода.

Във връзка с приспадната част от изтърпяното наказание лишаване от свобода законосъобразно с оглед справките от Затвора – Б. Д., приложени към първоинстанционното дело и във въззивното производство, е приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК изтърпяното наказание лишаване от свобода, считано от 28.07.2009 г. по н.о.х.д. № 1217/2009 г. по описа на Благоевградски районен съд. Незаконосъобразно обаче при изпълнение на общото наказание районният съд е приспаднал полицейско задържане на осъдения Т. на 05.11.2007 г., 21.02.2008 г., 02.07.2008 г. и 24.07.2008 г. Тези задържания на осъдения по реда на ЗМВР са за период, предхождащ значително извършване на трите престъпления, включени в съвкупността, за която се налага общо наказание от 2 г. лишаване от свобода /три от задържанията са с оглед данни за престъпления с предмет наркотични вещества, а четвъртото е с оглед извършена кражба, но през 2008 г./. Няма основание съдът да счита, че задържането на осъдения на посочените по-горе дати е било свързано с някое от трите престъпления от съвкупността, нито пък има основание за приложение на чл. 59, ал. 3 НК. Поради горното следва да се отмени извършеното от районния съд зачитане на 4 дни при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

По изложените мотиви атакуваното определение следва да бъде изменено, като в частта, с която е определено общо най-тежко наказание от 2 г. лишаване от свобода наложеното наказание се увеличи с 3 м., като се отмени приспадането при изпълнение на наказанието на задържането на осъдения по реда на ЗМВР на 05.11.2007 г., 21.02.2008 г., 02.07.2008 г. и 24.07.2008 г. В останалата част атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1 във вр. с чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 2 и чл. 338 НПК БОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА определение № 2782 от 21.04.2010 година по ч.н.д. № 366/2010 година по описа на РСБ., с което са определени общи наказания на осъдения Л. Ю. Т. с посочена в определението самоличност, като на основание чл. 24 НК УВЕЛИЧАВА определеното за съвкупността от престъпления по н.о.х.д. № 1467/2009 г., н.о.х.д. № 78/2010 г. и н.о.х.д. № 1217/2009 г., всички по описа на Благоевградски РС, общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. /две години/ с 3 /три/ месеца, ОТМЕНЯВА приспадането при изпълнение на наказанието лишаване от свобода задържане на осъдения Л. Ю. Т. по ЗМВР на 05.11.2007 г., 21.02.2008 г., 02.07.2008 г. и 24.07.2008 г.

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА определението.

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните. Да се изпрати съобщение за същото на страните по делото, като на осъдения се изпрати и препис от решението чрез началника на Затвора – Б. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: