Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Ирен
Иванова, като разгледа
докладваното от младши съдия Углярова ВНЧД № 3780 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
разпореждане от 26.03.2019г. по НЧХД № 16160/2018г., Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 96-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.5, т.2 от НПК, вр. чл.81, ал.1 от НПК, е прекратил наказателното
производство, образувано по тъжба на П.Ц.Ц. срещу Р.Е.Р..
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал частния тъжител П.Ц.Ц., който в
срока по чл.319, ал.1 от НПК, е депозирал въззивна частна жалба. В същата се
твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Желае се отмяна на атакуваното разпореждане.
С
подадената въззивна частна жалба не е направено искане за събиране на
доказателства от въззивния съд.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че спецификата на производството не
предполага събиране на гласни, писмени или веществени доказателства.
В
съдебното заседание пред СГС процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба изцяло, отправените с нея доводи и направеното
искане. Пледира, че от страна на частния тъжител е направено всичко необходимо
за продължаване на делото, поради което и въз основа на представените
доказателства, разпореждането на първостепенния съд следва да бъде отменено.
Присъстващият
в съдебно заседание Р.Р. – лицето, срещу което е депозираната тъжбата, моли
делото да бъде прекратено.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт и изложените във въззивната частна жалба доводи, както и доводите, наведени
в съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната
частна жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, от процесуално легитимирано
лице, отговаря на изискванията по чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Първоинстанционното
производство е образувано по частна тъжба на П.Ц.Ц. срещу Р.Е.Р. и Р.К.А..
С
разпореждане от 08.10.2018г., съдията-докладчик е констатирал недостатъци на депозираната
тъжба, поради което не е дал ход на същата, като е дал конкретни указания на
тъжителя, а именно- в седемдневен срок от получаване на разпореждането
последният да посочи ЕГН на тъжителя; да уточни обвинението, като посочи къде са
извършени деянията; да индивидуализира думите и действията, които представляват
според тъжителя закана по чл.144, ал.1 от НК, с посочване срещу личността и/или
имота на тъжителя са били насочени; да индивидуализира думите и изразите, които
представляват според тъжителя престъпление по чл.146, ал.1 от НК, с посочване от
кого и къде са казани; да индивидуализира телесните увреждания, които
представляват според тъжителя престъпление по чл.130 от НК, с посочване начина
на получаването им, как са причинени и от кого; да внесе дължима държавна такса
и да представи документ за заплащането й. В разпореждането първостепенният съд
е указал и последиците, които следват за частния тъжител при неотстраняване на
недостатъците на тъжбата в срок, а именно - прекратяване на наказателното
производство.
Разпореждането
е било връчено лично на тъжителя Ц. на 02.12.2018г.
С
разпореждане от 07.01.2019г., постановено по НЧХД № 16160/2018 г. по описа на
СРС, НО, 96-ти състав, съдията - докладчик повторно не е дал ход на тъжбата,
като е преценил, че са налице основания по чл.250, ал.1, т.1 от НПК за частично
прекратяване на наказателното производство по делото в едната част и
обездвижване на тъжбата в останалата. По подробно изложени съображения, с
визираното разпореждане първоинстанционният съд е прекратил частично
наказателното производство по отношение
на вменените на Р.Е.Р. деяния, инкриминирани като престъпления по чл.286, ал.1
от НК, чл.290, ал.1 от НК, чл.290а от НК, по чл.137 и чл.138 от НК, както и по
отношение на вменените на Р.К.А. деяния, инкриминирани като престъпления по
чл.290, ал.1 от НК, чл.290а от НК, по чл.137 и чл.138 от НК. В останалата част
тъжбата е оставена без движение, като отново съдът е дал конкретни указания на
тъжителя, а именно- в десетдневен срок от получаване на разпореждането
последният да опише мястото на извършване на вменените на Р.Р. деяния с
посочване на адрес на осъществяването им, както и да посочи думите, които
според тъжителя представляват престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Разпореждането
е било връчено лично на тъжителя на 18.02.2019г.
В
резултат е постъпил отговор от страна на частния тъжител, депозиран в СРС на
07.03.2019г.
С
атакуваното разпореждане от 26.03.2019г., предмет на настоящото производство, съдията-докладчик
подробно е анализирал тъжбата, като е стигнал до извода, че същата не отговаря
на изискванията на процесуалния закон и по – конкретно на разпоредбата на
чл.81, ал.1 от НПК, поради което са и налице основания за прекратяване на
производството. На първо място, районният съд е счел, че въпреки предоставените
неколкократни възможности за отстраняване на непълнотата на частното обвинение,
бездействието на тъжителя в определения от съда срок, обуславя липса на редовна
тъжба по смисъла на закона /разпореждането на съда от 07.01.2019г. е връчено на
адресата лично на 18.02.2019г., с оглед на което даденият срок за отстраняване
на нередовностите в тъжбата е изтекъл на
28.02.2019г., в който срок уточнение не е постъпило/. Отделно от това, първостепенния
съд е приел, че подадената тъжба е нередовна и неотговаряща на изискванията на
чл.81 от НПК, тъй като същата страда от непълноти – липса на индивидуализация
на конкретното място на извършване на инкриминираните с нея деяния, както и
посочване на думите, които според тъжителя представляват престъпление по
чл.146, ал.1 от НК.
Съдът е
приел, че доколкото вече са били дадени указания на тъжителя за отстраняване на
тези пороци, и тъй като в рамките на дадения срок за отстраняването им такова
не е последвало, то производството по делото, образувано въз основа на
нередовната тъжба следва да бъде прекратено. В този смисъл именно е и
обжалваното пред въззивния съд разпореждане от 26.03.2019 г. на съдията-
докладчик по НЧХД № 16160/2018 г. по описа на СРС, НО, 96 състав.
Настоящата
съдебна инстанция споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното
основание по чл.250, ал.1, т.1, пр.2, вр. чл. 24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.1 от НПК, поради което атакуваното разпореждане на съдията- докладчик от Софийски районен съд за
прекратяване на наказателното производство по делото е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В тази връзка въззивният
съд възприема безкритично констатациите на първостепенния такъв, доколкото те
почиват на вярна и точна интерпретация на обстоятелствата по делото. Според
настоящата инстанция първоинстанционният съд обосновано е посочил защо
образуваното производство от частен характер следва да бъде прекратено –
тъжбата не отговаря на условията посочени в чл.81, ал.1 от НПК относно задължителното й съдържание, като
констатираните от съда недостатъци на тъжбата, не са отстранени в предоставения на тъжителя срок. Основната процесуална
функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин, годен да
определи предмета на доказване в
наказателното дело от частен характер, респективно да даде възможност и на
подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея. Безспорно е
обстоятелството, че частният тъжител не е длъжен в
тъжбата да направи точна юридическа квалификация на твърдяното престъпление, но
за да може тъжбата да изпълни процесуалната си функция, задължително в нейната обстоятелствена част следва да
се посочат всички обстоятелства на престъплението, което се преследва по реда
на частното обвинение. Едва след пълно изложение на фактическите обстоятелства,
съдът може да изпълни процесуалното си задължение да определи квалификацията на
деянието. С оглед на това, тъжителят следва ясно,
точно и конкретно да посочи фактите, въз основа на които твърди, че някой е
извършил конкретно престъпление. Без да са ясни и точно посочени всички релевантни
факти, в това число всички факти от фактическия състав на дадено престъпление,
няма как съдът да прецени дали във всеки конкретен случай така описаните факти,
респ. поведение на дадено лице, осъществяват или не престъпление.
В конкретния случай точно
в този смисъл са били и указанията на
първостепенния съд, който е поискал от тъжителя в 10 –
дневен срок от получаване на разпореждането да
уточни обвинението си, като посочи къде е извършено деянието и да
индивидуализира жалбата, с която е извършено твърдяното от него престъпление, като
посочи конкретните думи или изрази, които да осъществяват състав на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Въпреки това, в така указания срок,
отстраняване на нередовностите не е последвало. Действително, на 07.03.2019г. е депозирано
допълнение на тъжбата, същото обаче сторено след изтичане на 10-дневния срок,
указан от съда за уточняване на обстоятелствата в тъжбата.
Не се установява частният тъжител да е
уведомил надлежно съда за евентуално забавяне, с оглед удължаване срока за
отстраняване нередовностите в тъжбата. Същият не се е възползвал от изрично
предвидения в НПК за целта процесуален инструментариум. В случай, че тъжителят
установявайки, че обективно не е в състояние да изпълни указанията на съда по
привеждане на тъжбата в съответствие със законоустановените изисквания, е
могъл/следвало е да поиска удължаване на дадения от СРС срок, по реда на чл.185,
ал.1 от НПК. Алтернативно, могъл е да поиска и даване на нов срок, по реда на чл.
185, ал. 2 от НПК, изтъквайки доводи, действително сочещи на уважителни
причини. Непроцедирайки по очертания в НПК процесуален ред, частният тъжител, е
предопределил атакуваното произнасяне на първостепенния съд. Посочените
процесуални пропуски, респективно процесуалното бездействие в очертаната насока
от страна на частния тъжител, са довели до неотстраняване на визираните
нередовности на тъжбата в срока, определен от съда, поради което и
законосъобразно и правилно тъжбата е възприета от първия съд като процесуално
негодна за възбуждане на наказателно преследване срещу конкретно лице, при
липса на факти и обстоятелствата, очертаващи фактологичната рамка на предмета
на доказване.
Настоящата инстанция не споделя единствено
извода на СРС, че мястото на извършване на твърдяното престъпление е
неуточнено. Вярно е, че наличието на редовна тъжба е предпоставка за развитие
на производството и събиране на доказателства, респ. че реквизитите на тъжбата
не могат да бъдат извличани от доказателствата. Процесуалният закон обаче не
предвижда определена последователност на изложението в тъжбата, поради което
настоящата инстанция счита, че обективираните в нея словесни изразни средства,
подлежат на разумно тълкуване и съпоставяне. Поне що се касае до
инкриминираното деяние е ясно, че се твърди то да е станало в гр. София, в
двора на вход А, на ЕС „******“ № *. В процесуалния документ за тъжителя е
посочено, че това е адресът на временното ограждение в нает от него недвижим
имот; че това е адресът на лицето, срещу което е подадена тъжбата; че именно
там тъжителят отглежда домашни любимци; че именно там се е случила конфронтация
между тъжителя и Р., поради което настоящата инстанция не намира за обосновано
съмнението на СРС, къде е извършено твърдяното престъпление.
Останалите съображения и констатации на
СРС обаче са законосъобразни и достатъчни, за да обосноват правилността на
постановеното разпореждане. Въпреки изтеклото продължително време от
депозирането на тъжбата и неколкократно дадените възможности, частният тъжител
не е описал твърдените за извършени спрямо него престъпления.
Обоснован се явява изводът на съдията –
докладчик при първия съд, че така депозираната тъжба, независимо от депозираната
впоследствие уточняваща молба към нея, не отговаря на законовите изисквания на чл.80
и чл.81, ал.1 от НПК за точно описание на обстоятелствата на престъплението,
съответно и не е годна да послужи за повдигане на обвинение от частен характер.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира правните
изводи на СРС за наличието на прекратителното основание по чл.24, ал.5, т.2 от НПК за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна жалба срещу
разпореждането на съдията-докладчик при СРС, НО, 96- ти състав – за неоснователна.
Тъй като
при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението му, съдът счете, че
същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 26.03.2019г. по НЧХД № 16160/2018г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.