Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7- ми
състав
на
четвърти юни година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Кристина Първанова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8174 по
описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с пр. основание чл.124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 168 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и евентуален иск е с правно
основание чл.170 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен
от „Х.Т.С“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Туристически Холдинг „Р.Х.“,
ЕИК *****, чрез Е.И., срещу d=m=i=u=, с адрес: гр. София, ул. „*******,
представлявано от Е.К., отрицателен
установителен
иск да бъде за признато, че по
отношение и в полза на АПСК не е
възникнало и не съществува ипотечно право
по Молба на Агенцията за следприватизационен контрол за вписване на законна
ипотека, вписана в том I, № 242, дв.вх. №
13968/01.10.2008г. в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, град
Бургас, по молба с изх. на АПСК № 11-00-3429/25.09.2008г. и по Молба на
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за вписване на законна
ипотека, вписана в том I, № 24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по
вписванията към Агенция по вписванията, гр. Бургас по молба с изх. на АПСК №
92-00-23-117- /09.02.2011г., като прогласи
нищожността на законни ипотеки учредени и вписани по молба на Агенцията за
следприватизационен контрол за вписване на законна ипотека, вписана в том I, №
242, дв.вх. № 13968/01.10.2008г. в Служба по
вписванията към Агенция по вписванията, град Бургас по молба с изх. на АПСК №
11-00-3429/25.09.2008г. и молба на АПСК за вписване на законна ипотека, вписана
в том I, № 24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по вписванията към Агенция
по вписванията, гр. Бургас по молба с изх. на АПСК № 92-00-23-117- /09.02.2011
г., върху следните имоти собственост на ищеца „Х.Т.“ АД:
Поземлен имот с идентификатор: 67800.42.77, находящ се в гр. Созопол,
общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност ЛИКОВУНЯ,
площ: 1583 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: За къмпинг, мотел. Стар
идентификатор: 958, Съседи: 67800.42.59, 67800.10.563, 67800.54.145,
67800.53.142, 67800.42.58, 67800.42.80;
Поземлен имот с идентификатор: 81178.8.145, находящ се в гр. Черноморец,
общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-12/24.04.2007г. на
Изпълнителния директор на АК, Адрес на поземления имот: гр. Черноморец,
местност АКЛАДИ ЧЕИРИ, Площ: 63 192 кв.м., Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За къмпинг, мотел, Стар идентификатор: 442, Съседи: 67800.1.257,
67800.1.256, 67800.1.284, 81178.8.123, 81178.8.133, 81178.8.170, 81178.8.129;
Поземлен имот с идентификатор: 67800.54.4, находящ се в гр. Созопол,
общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, Адрес на поземления имот: местност КАВАЦИ,
Площ: 34 775 кв.м., Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на
трайно ползване: За къмпинг, мотел, Стар
идентификатор: 275, Съседи: 67800.54.113, 67800.54.45, 67800.54.63,
67800.54.142, 67800.54.47, 67800.54.145, 67800.54.48, 67800.54.46, 67800.54.107, 67800.54.66, 67800.54.56, 67800.54.74, 67800.54.50, 67800.54.3,
67800.54.51, 67800.54.55, 67800.54.54, 67800.54.8, 67800.54.52, 67800.54,9, 67800.54.53, 67800 54.33, 67800.54.32,
67800.54.143, 67800.54.92, 67800.54.112, 67800.54.31, 67800.54.30, 67800.54.33, 67800.54.29,
67800.54.96, 67800.54.133, 67800.54.191, 67800.54.34, 67800.54.44, 67800.54.41,
67800.54.204;
Сграда с идентификатор: 67800.54.4.1, находяща се в гр. Созопол,
общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-60/04.10.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Созопол, м. Каваци,
Площ: 1445 кв.м., Брой етажи: 1, Предназначение: Сграда за обществено хранене;
Поземлен имот с идентификатор: 67800.54.11, находящ се в гр. Созопол,
общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК, Адрес на поземления имот: местност МАПИ, Площ: 1085 кв.м.,
Трайно предназначение на територията: за къмпинг, мотел,
Номер на предходен план: 966, Съседи: 67800.54.143,67800.54.23, 67800.54.9, 67800.54.214;
Поземлен имот с идентификатор: 67800.54.191, находящ се в гр. Созопол,
общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменен със: Заповед
КД-14-02-1211/09.09.2008г. на началник на СГКК - Бургас. Адрес на поземления
имот: гр. Созопол, м. Каваци, местност Каваци, Площ: 2475 кв.м.. Трайно
предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: За
къмпинг, мотел, Номер на предходен план: 276, Съседи:
67800.54.34, 67800.54.145. 67800.54.4, 67800.54.29,
67800.54.111, 67800.54.14;
Поземлен имот с идентификатор: 67800.54.5, находящ се в гр. Созопол,
общ. Созопол, обл. Бургас, по кадастралната Карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 60/04.10.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, Площ: 462 кв.м., Трайно предназначение на
територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: за водостопанско,
хидромелиоративно съоръжение, Номер на предходен план: 361, Съседи: 67800.54.134, 67800.54.135, 67800.54.126, 67800.54.71, 67800.54.75, 67800.54.155, 67800.54.6,
67800.54.121, 67800.54.70, 67800.54.124, 67800.54.145.
В случай, че така предявения иск не бъде уважен е предявен евентуален иск да прогласи недействителност на вписването на Молба
на агенцията за следприватизационен контрол за вписване на законна ипотека,
вписана в том I, № 242, дв.вх. “№ 13968/01.10.2008г.
в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, град Бургас по молба с изх.
на АПСК № 11-00-3429/25.09.2008г. и по Молба на Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол за вписване на законна ипотека, вписана в том I, №
24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по вписванията към Агенция по
вписванията, гр. Бургас по молба с изх. на АПСК № 92-00-23-117- /09.02.2011г. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е собственик на цитираните по-горе
недвижими имоти. Посочва, че по отношение на тези имоти ответната страна е
вписала две законни ипотеки, които твърди, че са недействителни. Посочва се, че
законните ипотеки са нищожни поради липса на законово основание за тяхното
налагане, противоречие с материалния закон на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Твърди още, че ипотеките
са недействителни, тъй като съществува неизвестност за личността на длъжника,
личността на кредитора и обезпеченото вземане, счита вписването на ипотеките за
порочно.
Твърди се, че въз основа на Решение на Народното
събрание на Република България от 19.12.1995 г. за приемане на програма за
приватизация с инвестиционни бонове, „Х.-тур-с“ ЕАД е включено в списъка на
търговските дружества за приватизация чрез инвестиционни бонове. За
приватизация чрез този механизъм са предложени 50 % от акциите на дружеството.
В изпълнение на решението на НС е проведена първата тръжна сесия, на която
инвеститори придобиват акции от „Х.-тур-с“ ЕАД. Твърди се, че през 2000 г. е
иницииран втори етап на приватизация на дружеството „Х. Тур-С“. С договор от 05.07.2000г.
министърът на икономиката в качеството му на орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и
решение на Народното събрание за структурни промени в Министерския съвет на
Република България в качеството на продавач прехвърлил на „П.Т.' ООД в
качеството на купувач собствеността върху 61 512 броя акции, представляващи 40%
от капитала на „Х.Т.С” АД по реда на чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм/. Посочва, че поради неизпълнение на договорно
установени задължения за плащане на вноските от продажната цена на акциите
срещу „П.Т." ООД са предприети действия по принудителното им събиране.
Дружеството - купувач по приватизационния договор твърди, че продавачът в
лицето на Държавата не е изпълнило свои съществени задължения по
приватизационния договор, и поради това е преустановило плащанията на
продажната цена и дори е връчило изявление за едностранно разваляне на
приватизационния договор. Въпреки това по образуваните срещу
дружеството-длъжник „П.Т." ООД съдебни производства са издадени шест
изпълнителни листа. Посочва, че по повод изпълнителните листове срещу
приватизиращото дружество „П.Т.“ ООД, на 01.10.2008 г. AПCK подава молба до
Агенцията по вписванията за вписване на законна ипотека върху имотите на „Х.-тур-с“
АД. Поискано е налагане на обезпечение върху имуществото на дружеството
жалбоподател за установените вземания на АПСК срещу „П.Т.“ ООД в общ размер на
580 874. 60 щатски долара. Заявява, че имотите, спрямо които са наложени обезпеченията, не са собственост на дружеството-длъжник по
Договора от 05.07.2000г. „П.Т.” ООД. Твърди, че всички имоти принадлежат на
ищеца - „Х.Т.С” АД, като това обстоятелство е посочено изрично в молбите за
вписване на законни ипотеки. Вписването на тези законни ипотеки е извършено без
съгласието на длъжника “П.Т.” ООД и без съгласие на дружеството собственик на
имотите “Х.Т.” АД. Посочва още, че ипотеките са учредени в полза на ответника,
а не в полза на кредитора по материалното правоотношение - Държавата чрез
Министъра на икономиката, която е продавач на 61 512 броя поименни акции с
право на глас от дружеството "Х.Т.С” АД и кредитор по вземането за цената
на акциите. Във връзка с издаден изпълнителен лист на 09.02.2011 г. АПСК е
подала молба до Агенцията по вписванията за вписване върху имуществото на „Х.-тур-с“
АД на законна ипотека за вземания на АПСК срещу „П.Т.“ ООД, в размер на 168
9923, 28 щатски долара, на основание § 8, ал. 1 ПР към ЗИД на ЗПСК (2008 г.).
Основавайки се на признатите си от съд вземания срещу „П.Т.“ ООД, през 2011 г.
АПСК инициира изпълнително производство срещу това дружество. Образувано е изп.д. № 20117080400309 на частен съдебен изпълнител Т.К..
Принудителното изпълнение спрямо имотите, притежавани
от дружеството ищец, е предприето на две основания - сключен Договор от
05.07.2000г. за продажба на 40% от акциите на „Х.т.“ АД (на основание на който
се претендира плащане на цената) и наложените върху имотите законни ипотеки.
Оспорва и двата юридически факта, като твърди, че „Х.Т.” АД не дължи изпълнение
на описаните в изпълнителните листа суми, не е длъжник по сключения договор за
приватизационна продажба, както и че на са налице основания дружеството да
отговаря със своето имущество за изпълнението на чужди задължения.
Посочва, че ипотечно право не е възникнало в полза на
ответника АПСК, тъй като същият не е титуляр на парично вземане по договора за
продажба на акции от 05.07.2000г. Посочва, че действия по принудително
изпълнение на недължими от „Х.Т.С” АД задължения, извършени от АПСК,
противоречат както на българското законодателство, така и на международни
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, които са част от вътрешното право на страната. Твърди се,
че изпълнителният директор на АПСК е подал молби за вписване на законна ипотека
с изх. № 11-00-3429/25.09.2008г. и с изх. на АПСК № 92-00-23-117-
/'09.02.2011г., без да е налице решение на Изпълнителния съвет на АПСК. Сочи,
че процесиите ипотеки са недействителни именно, защото са вписани значително
време след изтичане на предвидения в пар. 8, ал. 2 от
Преходните разпоредби на ЗИД на ЗПСК, обн. ДВ. бр.
72/01.09.2006г., в сила от 05.09.2006г. 6-месечен срок от влизане в сила на
закона.
Ищцовото дружество поддържа, че процесните
ипотеки са вписани за обезпечаване вземането на Държавата за плащането на
цената по Договора от 05.07.2000г. за продажба на 61 512 броя акции,
представляващи 40% от капитала на „Х.-Тур-С“ АД. Приватизационният договор бил
развален поради виновното неизпълнение на продавача по договора на поетите от
по т. 3.2. от него задължения. Конкретната причина се изразява в това, че
основната част от сградите, чрез които „Х.-Тур-С“ АД е осъществявал стопанската
си дейност към датата на сключване на договора и след това, представляват
незаконен строеж, подлежат на премахване и в този смисъл са предприети
конкретни действия от компетентните органи.
Ответникът d=m=i=u=
в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете като неоснователни. Навежда твърдения за нередовност на исковата
молба, поради невнасяне на държавна такса. Счита, че законните ипотеки са
действителни, същите са вписани на основание правни норми, които са били
действащо право към момента на вписването им, а вписването им е извършено при
спазване на нормативните изисквания. Посочва, че както по отношение
подписването на законна ипотека, вписана в Служба по вписванията Бургас в том
I, № 242, дв.вх.рег. № 139680/01.10.2008 г. по молба
изх. На АСК № 11-00- 3429/25.09.2008 г., така и по отношение законна ипотека,
вписана в Служба по вписванията Бургас в том I, № 24, дв.вх.рег.
№ 964/14.02.2011 г. по молба изх. на АПСК № 92-00-23-117/09.02.2011 г.,
Изпълнителният съвет на АСК, съответно Изпълнителният съвет на АПСК е взел
протоколно решение, на база на което, изпълнителният директор е овластен да подпише молбите за вписване на законни ипотеки.
Направено е възражение за недопускане на представените с исковата молба
документи от приложения № 1 до № 52 /вкл./, като неотносими
към настоящия спор, както и документите изброени в приложение № 61. Наведено е
искане да не бъде открито производство по оспорването на посочените в исковата
молба документи. Оспорено е искането за допускане изслушването на
съдебно-икономическа експертиза. Представя писмени документи с искане да бъдат
приети. Претендира разноски.
Със становище вх. 8850 от 22.01.2018 г.
дружеството ищец заявява, че поддържа изцяло исковата молба и направените в нея
доказателствени искания. Поддържа твърдението, че е
нарушена процедурата по вписване на законните ипотеки. Поддържа становище, че процесните ипотеки са недействителни, защото са вписани
значително време след изтичане на предвидения в пар.
8, ал. 2 от Преходните разпоредби на ЗИД на ЗПСК, обн.
ДВ. бр. 72/01.09.2006г., в сила от 05.09.2006г. 6-месечен срок от влизане в
сила на закона. Поддържа всички твърдения в исковата молба, че молбите за
вписване на законни ипотеки не отговарят на изискванията, предвидени в чл. 168,
ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД, поради което учредяването на
ипотеките е недействително на основание чл. 170 от ЗЗД, тъй като съществува
неизвестност и неяснота за личността на кредитора, на собственика на имотите и
на длъжника, както и за тъждеството на имотите и на обезпеченото вземане и за
размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
В съдебно заседание, ищцовото
дружество, чрез адв.К. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответника АПСК, чрез юрк.Славова оспорва предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, като се установява от прието
Решение № 109-А от 06.08.1991г. на Комитета по туризъм и документите по фир.д. №2697/ 1990г. на ОС Бургас, че държавна фирма „Х.турс” –Созопол е преобразувана в еднолично акционерно
дружество с наименование „Х.-Тур-С“ ЕАД, с д капитал собственост на държавата./л.21-л.30/
Установява се, че по Решение на Народното събрание на Р България от 19.12.1995
г. за приемане на програма за приватизация с инвестиционни бонове, „Х.-тур-с“
ЕАД е включено в списъка на търговските дружества за приватизация.
Страните не
спорят, че на 05.07.2000 г. между Република България, чрез Министъра на
икономиката и „П.Т." ООД е сключен
договор за продажба на 61 512 броя поименни акции от капитала на „Х.Т.С” АД
–Созопол, всяка една с номинална стойност 1000 лв., представляващи 40% от
капитала на „Х.Т.С” АД, с покупна цена 700 000 щатски долара, платими на 9
равни годишни вноски. /л.628 - л.629 от делото/
Представено
е временно удостоверение № 1 за 61 512 броя поименни акции от капитала на „Х.Т.С”
АД, собственост Република България,
прехвърлени на 20.07.2000г., със заложно джиро на гърба на ценната книга от
Министъра на икономиката на „П.Т." ООД
гр.Бургас./л.644 от делото/
Видно от представеното
заверено копие от молба изх. № 11-003429 /25.09.2008г. до Служба по вписвания
при Районен съд - гр.Бургас, с която Агенцията за следприватизационен контрол е
поискала вписване на законна ипотека на основание чл. 166, чл. 168 от ЗЗД и пар. 23 от ЗИД на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол- ДВ бр.65/22.07.2008г., във вр.
§ 8 от ПР на ЗИД на същия закон, обнародван в ДВ, бр.72/01.09.2006 г. върху
шест недвижими имоти на „Х.Т.С” АД, за вземания на АСК срещу „П.Т." ООД от неизпълнение на задълженията по
договора за приватизационна продажба, за които е издаден изпълнителен лист от
19.09.2005г. по гр.д.№361/2004г. на ОС Бургас./л.212 - л.213 от делото/ По тази
молба е постановено вписване на законна ипотека на 01.10.2008г., в том I, № 242, дв. вх. №
13968/01.10.2008г.
в СВ при Агенция по вписвания гр.Бургас.
Видно от представеното заверено
копие от молба изх. № 92-00-23-117/ 09.02.2011г. до Служба по вписвания при
Районен съд - гр.Бургас, с която Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол е поискала вписване на законна ипотека на основание чл. 166, чл. 168 от ЗЗД и във вр. § 8 от ПР на ЗИД на Закона за
приватизация и следприватизационен контрол в ДВ, бр.72/01.09.2006 г. върху седем
недвижими имоти на „Х.Т.С” АД, за вземания на АПСК срещу „П.Т." ООД от неизпълнение на задълженията по
договора за приватизационна продажба./л.625 - л.627 от делото/ По тази молба е постановено вписване на
законна ипотека на 14.02.2011г., в том I,
№ 24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в СВ при Агенция по вписвания
гр.Бургас.
Именно недействителността на
вписването на посочените по-горе законни ипотеки се атакува с главния иск,
предявен по делото.
Не е спорно
по делото, че процесните ипотеки са учредени поради
задължения на „П.Т." ООД, които не
са предмет на настоящия спор.
Не се спори
между страните, че имотите върху които е вписана ипотека са собственост на
ищеца „Х. –ТУР-С” АД, като това е видно и от приетите констативни нотариални
актове, АДС, скици издадени от СГКК. /л.182
– л.212 от делото/ Предвид
обстоятелството, че ответникът е вписал ипотека върху недвижими имоти, за които
в молбата за вписването й от 25.09.2008г . и от 09.02.2011г. твърди, че са собственост на приватизираното
„Х. ТУР С“ АД, съответно ищецът извежда правния си интерес от провеждане на
иска именно с притежаваното право на собственост върху ипотекираните имоти, то
в случая не се налага съдът да изследва породено ли е в патримониума
на ищеца право на собственост с обект недвижимите имоти, индивидуализирани в
молбата за вписване на ипотеката, доколкото този факт в настоящото производство
не е спорен.
От приетото неоспорено заключение на допуснатата
съдебно-икономическата експертиза установява, че към 05.03.2001г., в структурата на
капитала на „Х.-Тур-С" АД, установен на 463 780 лв., участват 4 юридически
лица и др. както следва:
- ХАД „АКБ Корпорация" - 64 656 бр. акции;
- „Булгар чех инвест
холдинг" АД - 7 434 бр. акции;
- „П.Т." ООД - 61 512 бр. акции;
- „Р.Т.” ООД - 310 000 бр. акции
- Министерство на икономиката - 15 378 бр. акции;
- 121 броя физически лица,
притежаващи 4 791 бр. акции;
Остатък от акции за разпределение по чл. 3 -9 бр. акции.
Вещото лице констатира при проверката си, че в предоставена от
„Централен депозитар" АД книга на акционерите на
„Х.- Тур-С“ АД към 14.02.2011 г., извлечение от регистрационната система на депозитара, е посочено, че общият размер на акционерното
участие е 773 780 лв., и общият брой акции възлиза на 773 780 бр. акции,
разпределени между 146 акционери, от които:
- 5бр. акционери
юридически лица и 141 бр. акционери,
индивидуални участници - физически лица, което сочи на извода, че освен „П.Т."
ООД, права на акционери в „Х.-Тур-С" АД, имат и други местни и чужди
физически лица.
Приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, съдът възприема, като обективно и
компетентно дадено.
По делото е приета нотариална
покана рег.№1516 /28.03.2012г. на нотариус Ив.Пенова рег.№620 от НК, с която „П.Т." ООД
уведомило министъра на икономиката, че разваля едностранно договора от 05.07.2000г. за продажба на 61 512 броя поименни акции от
капитала на „Х.Т.С” АД, поради неизпълнение на задължението на продавача по
т.3.2. от договора и издадени през 2010 година 19 заповеди от кмета на Община
Созопол сгради, като незаконни строежи, в землището на гр.Созопол, което водело
до невъзможност „Х.Т.С” АД да
осъществява законната си стопанска дейност.
Останалите
събрани в производството доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като
спорът между страните е изцяло правен.
Относно
установителния иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 168, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В решение №
6416.04.2015 г. по гр. д. № 6300/2014 г. на ВКС, I ГО, е разяснено, че ипотеката е вид реално
обезпечение, което дава право на кредитора да се удовлетвори предпочитително от стойността на ипотекирания имот
независимо от това чия собственост е той към момента на осребряването му – чл.
173, ал.1 ЗЗД. Това право съществува от учредяване и вписване на ипотеката
независимо дали са предприети действия на принудително изпълнение. Неговото съдържание е потенциалната
възможност за предприемане действия за принудително изпълнение спрямо обекта на
ипотеката независимо от последващи (след вписването
й) прехвърляния, но не се изчерпва само с това. Вписаната ипотека осигурява непротивопоставимост на ипотекарния
кредитор на последващите разпореждания с ипотекирания
имот. Затова при ипотеката, вписването е част от фактическия състав на
учредяването, т. е. то има коститутивно действие –
чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Реда на вписване осигурява права, както относно противопоставимостта, така и при реда на удовлетворяване –
чл. 169 и чл. 136 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 166, ал.1 ЗЗД предвижда, че
вписването на ипотеката може да се извърши въз основа на договор или на закона.
В случая ипотеката не е учредена по взаимната воля на страните, а въз основа
разпоредбата на § 8, ал. 1, от ПР към ЗИД на ЗПСК (обн.
ДВ бр. 72/2006 г.), която норма обаче ищецът твърди, че поради противоречие с
право на ЕС и Конституцията на Република България не поражда правни последици и
не съставлява годно основание в полза на d=m=i=u= да възникне право за вписване
на законна ипотека, а от друга страна дори такова право да е възникнало, то е
било срочно, като процесната ипотека била вписана
след изтичане на установения за това 6-месечен преклузивен
срок.
Следователно
основателността на предявения отрицателен установителен
иск за несъществуване на ипотечно право в полза на d=m=i=u=, се обуславя от
отговора на въпроса приложима ли е правната норма, която урежда правото на
ответника да впише законна ипотека върху имоти на приватизирано дружество („Х.Т.С“
АД), която да обезпечава изпълнението на задълженията на дружеството, придобило
акции от капитала му по приватизационния договор /„П.Т." ООД / .
Отговор на
този въпрос е даден с уеднаквена практика на ВКС, която настоящият състав изцяло съобразява, независимо, че настоящата правна уредба не й
придава задължителен характер и която практика следва да бъде възпроизведена
като мотиви на настоящото решение.
В решение №
37/30.06.2017 г. по търг. дело № 2637/2014 г. на ВКС, І-во
ТО, е даден отговор на въпроса: „Налице ли е противоречие с чл. 63, пар. 1 ДФЕС на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.) и ако е налице,
това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право, при който отговор е изцяло съобразено
решение № 147/27.01.2016 г. по т. д. № 3013/ 2013 г. на II ТО на ВКС.
ВКС е
приел, че с оглед установената с чл. 63, пар. 1 ДФЕС
забрана за ограничение на свободното движение на капитали между
държавите–членки, постоянната практика на Съда на
Европейския съюз по въпросите на чл. 63, пар.
1 ДФЕС, и в съответствие с принципа за примат на правото на ЕС над националните
правни разпоредби, разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК не може да бъде
прилагана от националния съд от момента на приемането на Република България за
член на Европейския съюз – 01.01.2007 г. до законодателната й отмяна със ЗИД на
ЗПСК, обн. ДВ бр. 34/12.05.2015 г.. Съгласно чл. 63, пар. 1 ДФЕС (предишен чл. 56, пар.
1 ДЕИО), всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки
и между държавите-членки и трети страни, се забраняват. Според постоянната
практика на СЕС – по дело С-282/04, С-283/04, С-112/05, чл. 63, пар. 1 ДФЕС забранява по общ начин ограниченията върху
движението на капитали между държави-членки. Понятието „движение на капитали”
по смисъла на чл. 56, пар. 1 ДЕИО (чл. 63, пар. 1 ДФЕС), съгласно т. 18 на решение по дело С-112/05 и
т. 46 на решение по дело С-543/08, и признатия указателния характер на
номенклатурата на движенията на капитали, която се съдържа в приложение І към
Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г. за прилагане на чл. 67 ДЕИО,
са: (1) така наречените преки инвестиции, а именно всички видове инвестиции на
физически или юридически лица, които служат за установяване или поддържане на
трайни и преки връзки между лицето, което предоставя капитала, и предприятието,
на което този капитал се предоставя за извършване на стопанска дейност; за
участието в нови или съществуващи предприятия целта да се установят или
поддържат трайни икономически връзки предполага, че по силата на разпоредбите
на националните законодателства относно акционерните дружества или на други
разпоредби, притежаваните от акционера акции му позволяват да участва ефективно
в управлението на дружеството или в контрола върху него; (2) т. нар. портфейлни инвестиции, а именно инвестициите чрез
придобиване на ценни книжа от капиталовия пазар единствено като финансова
инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на
предприятието.
В решенията
по дела С-483/99, С-367/98, С-98/01, С-174/04, СЕС е уточнил, че що се отнася
до инвестициите, за „ограничения” по смисъла на чл. 56, пар.
1 ДЕИО следва да се считат националните мерки, които могат да възпрепятстват
или ограничат придобиването на акции или дялове от въпросните предприятия или
да възпрат и разубедят инвеститорите от други държави-членки да инвестират в
техния капитал. Позовавайки се на практиката на СЕС по дело С-112/05, съединени
дела С-463/04 и С-464/04, дело С-212/09 С-171/08, по тълкуването или
нарушението на чл. 63, пар. 1 ДФЕС, ВКС приема, че
СЕС последователно е признавал за ограничение на свободното движение на
капитали всяка мярка, въвеждана в националните законодателства на
държавите-членки, която може да разубеди и да възпре чуждестранните лица да
инвестират в съответната държава-членка, като създава за държавата особени
права или привилегии във връзка с участието й в приватизационния процес и в
управлението на акционерни дружества за сметка на правата и интересите на
частноправните субекти, осъществяващи стопанска дейност на територията й.
Аргументирано
е, че съдържащата се в § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.) правна уредба,
предвиждаща право за държавата да впише ипотека върху имущество на
приватизирано дружество за обезпечаване на неизпълнени в срок задължения на
купувача по заварен към 01.09.2006 г. договор за приватизационна продажба,
създава предпоставки за ограничаване на правата и интересите на акционерите,
които са закупили или след вписване на ипотеката ще закупят акции от капитала
на приватизираното дружество. Вписването на законна ипотека върху имуществото
на приватизираното дружество препятства косвено свободното упражняване на
правата на акционерите да решават как да се управлява недвижимото имущество,
обект на ипотеката, и какви разпоредителни действия да се извършват по
отношение на него. Наред с това ипотеката поставя акционерите пред опасността
да бъдат лишени от осъществяване на инвестиционните си намерения в случай, че
държавата-кредитор пристъпи към упражняване на ипотечното си право и насочи
изпълнение върху имуществото на приватизираното дружество за удовлетворяване на
вземанията си към неизправния купувач по договора за приватизационна продажба.
Провеждането на принудително изпълнение върху имуществото, предназначено да
служи за осъществяване на търговската дейност на дружеството, прави невъзможно
реализирането на положителни икономически резултати от тази дейност, а оттук -
и постигането на целта, която инвеститорът - акционер е преследвал със
закупуването на акциите. Като се има предвид, че в закона не се съдържа
изискване към момента на вписване на ипотеката неизправният купувач, за чиито
задължения е учредена ипотеката, да е все още акционер в приватизираното
дружество, с признаване на специалното ипотечно право по § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК
държавата се поставя в привилегированото положение да може да удовлетвори
успешно частноправните си вземания към купувача („П.Т." ООД), който е
чуждо за дружеството лице, за сметка на участващите в дружеството акционери, в
т. ч. и инвеститори от други държави - членки, които са закупили акции в
дружеството, доверявайки се на гарантираната от чл. 19, ал. 3 от Конституцията
на Република България закрила на инвестициите. По този начин е придаден
приоритет на чисто икономическите интереси на държавата спрямо конституционно защитените
инвестиционни интереси на акционерите.
Предвиденото
от закона приложение на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК към заварени приватизационни
договори създава несигурност и непредвидимост за инвестициите на чуждестранните
лица, които са придобили акции от капитала на приватизирани дружества в
Република България преди приемане на посочената разпоредба след съобразяване на
имущественото състояние на конкретното дружество към момента на извършване на
инвестицията и на действащата по това време национална законодателна уредба. В
същата няма разпоредба, аналогична на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, която да поставя
държавата в привилегировано положение спрямо останалите частноправни субекти
като й признава право да учреди законна ипотека върху имуществото на
приватизирани по реда на ЗППДОП търговски дружества, за да обезпечи и при
необходимост да удовлетвори вземанията си към неизправните купувачи по
приватизационни договори чрез принудително изпълнение върху това имущество.
Приватизираните дружества не са носители на задълженията, поети от купувачите с
приватизационните договори, и по аргумент от чл. 133 ЗЗД имуществото им не
обезпечава изпълнението на тези чужди задължения.
Съгласно чл. 65, пар. 1, б. „б” in
fine ДФЕС (предишен чл. 58 ДЕИО), разпоредбите на чл.
63 не накърняват правото на държавите-членки да вземат мерки, които са
оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност. В решенията
по дело С-112/05 /т.72/, С-282/04 и С-283/04, С-483/99, С-463/00, С-503-99,
С-174/04, С-271/09, СЕС се е произнесъл, че свободното движение на капитали
може да бъде ограничено от национални мерки, обосновани с упоменатите в чл. 58
ДЕИО съображения или с императивни съображения от общ интерес, доколкото не
съществува общностна мярка за хармонизиране, която да
предвижда необходимите мерки за осигуряване защитата на тези интереси. Когато
липсва такова общностно хармонизиране, по правило
държавите-членки трябва да определят степента на закрила, която възнамеряват да
осигурят на тези законни интереси, както и начина, по който трябва да бъде
постигната посочената степен. Те обаче могат да направят това само в очертаните
от Договора граници и по-специално при спазване на принципа за
пропорционалност, който изисква приетите мерки да са в състояние да гарантират
осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за нейното
постигане.
В решение
по дело 30/77, СЕС е постановил, че съображенията по чл. 65, пар. 1, б.“б” ДФЕС не могат да обслужват чисто икономически
интереси. Тезата, че уреденият в § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК механизъм за учредяване
на законна ипотека в полза на държавата е създаден в обществен интерес с цел да
гарантира ефективното събиране на вземанията от приватизация в процеса за
следприватизационен контрол, не сочи на конкретни причини, които да оправдават
въведената по законодателен път привилегия в полза на държавата спрямо
останалите частноправни субекти, извършващи стопанска дейност на територията й,
и да позволяват да се направи извод, че законовият механизъм на § 8 ПР на ЗИД
на ЗПСК е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната при
създаването му цел, без да надхвърля необходимото за нейното постигане, а и без
да обслужва чисто икономическите интереси на държавата. Съобразена е и отмяната
на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК със ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ
бр. 34/12.05.2015 г., предприета в рамките на образувана срещу Република
България процедура за нарушение на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС, в която Европейската
комисия е изготвила мотивирано становище, че разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на
ЗПСК не съответства на заложените в чл. 63 и чл. 49 ДФЕС принципи за свободно
движение на капитали и свобода на установяване и нарушава интересите на
инвеститорите от Европейски съюз. Заключено е, че отмяната е индиция, че предвиденият в отменената разпоредба
ограничителен механизъм надхвърля необходимото за постигане на преследваната
със законодателното му въвеждане цел, което не позволява същият да се разглежда
като допустим от чл. 65, пар. 1, б. “б” ДФЕС в
смисъла, изведен в постоянната практика на СЕС.
С оглед
тези съображения, в уеднаквената си практика ВКС е обосновал еднозначен извод,
че е налице противоречие на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК (отм.) с чл. 63, пар. 1 ДФЕС, което води до неприложимост на националната
норма на§ 8 ПР на ЗИД на ЗПСК /отм. ДВ чр.34 от 2015г./, като противоречаща на общностното право. Вписваните законни ипотеки по § 8 ПР на
ЗИД на ЗПСК (отм.) са недействителни, с оглед липса на предвидено в закона
основание за учредяването им. Това при всички случаи обуславя извод за
основателност на предявения иск за признаване на законната ипотека за
недействителна, поради липса на законово основание за вписването й и за
несъществуване на ипотечното право.
Доводите на
ответника d=m=i=u=, че даденият в решение № 147/27.01.2016 г. по т. д. № 3013/
2013 г. на II ТО на ВКС отговор на въпроса за приложимостта на § 8 (отм.) ПР на
ЗИД на ЗПСК, е неприложим в процесния случай, тъй
като страна в спора, по който решението е постановено било чуждестранно
юридическо лице, са неоснователни. Уеднаквената практика на ВКС, включително
цитираното в цялост решение № 37/30.06.2017 г. по търг. дело № 2637/2014 г. на
ВКС, І-во ТО, изследва противоречието на българска
правна норма - § 8 (отм.) ПР на ЗИД на ЗПСК с правото на ЕС, което има примат
над вътрешното право при регулиране на правоотношенията, независимо от
седалището на страните по конкретния спор. Достатъчно е националната норма да е
създала необоснована привилегия в полза на държавата и като резултат да
ограничава свободното движение на капитали, за да се приеме, че тази правна
норма не поражда правни последици за всички свои адресати. Република България е
член на Европейския съюз от 01.01.2007 г. и от този момент посочените
разпоредби на общностното право са приложими, без да
е необходимо ищецът да доказва някакво специално основание за това. Ипотеката е
вписана на 06.03.2007 г. в приложение на неприложимата правна норма на § 8
(отм.) ПР на ЗИД на ЗПСК и затова е недействителна. При този извод няма
необходимост от изследване на останалите доводи на ищеца за порочност на
ипотеката, включително упражнено ли е в рамките на 6-месечния срок правото за
нейното вписване.
Предвид
изложеното предвявения главен отрицателен установителен иск да
бъде за признато, че по отношение и в полза на АПСК не е възникнало и не съществува ипотечно право по молба с изх. на АПСК № 11-00-3429/25.09.2008г. и по
молба с изх. на АПСК № 92-00-23-117-/09.02.2011г., се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По евентуалния иск:
Предвид
основателността на предпочитания иск, предявения евентуален иск по чл.170 ЗЗД във вр. чл.537, ал.2 ГПК за прогласяване на недействителност на вписването на Молба на
агенцията за следприватизационен контрол за вписване на законна ипотека,
вписана в том I, № 242, дв.вх. “№ 13968/01.10.2008г.
в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, град Бургас по молба с изх.
на АПСК № 11-00-3429/25.09.2008г. и по Молба на Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол за вписване на законна ипотека, вписана в том I, №
24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по вписванията към Агенция по
вписванията, гр. Бургас по молба с изх. на АПСК № 92-00-23-117- /09.02.2011г., не следва да бъде разглеждан.
По разноските:
При този
изход на спора, в полза на ищеца следва
да се присъдят и сторените за провеждането му разноски в размер на
22 510,57 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. С представения списък по чл. 80 ГПК ищецът
претендира осъждането на ответника да заплати
19 711,02лв. държавна такса, 1999,55лв. такса вписване на ИМ в
Агенция по вписванията и 800лв. депозит за СИЕ, за които разноски по делото са
представени доказателства./списък на
чл.634 от делото/
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Х.Т.С“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Туристически Холдинг „Р.Х.“, ЕИК *****, чрез Евгения Банева,
чрез адв.Ж.К., срещу d=m=i=u=,
с адрес: гр. София, ул. „******, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 168, ал. 1 и чл.
26, ал. 1 ЗЗД, че в полза на d=m=i=u=, не
съществува ипотечно право за вписване
на законна ипотека върху недвижими имоти собственост на ищеца „Х.Т.С“ АД,
обезпечаващо задължения на „П.Т.“ ООД, по Молба на агенцията за
следприватизационен контрол за вписване на законна ипотека, вписана в том I, № 242, дв.
вх. № 13968/01.10.2008г. в Служба по вписванията към Агенция по
вписванията, град Бургас по молба е изх. на АПСК № 11-00-3429/25.09.2008г.,
както и по Молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за
вписване на законна ипотека, вписана в
том I, № 24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по вписванията към Агенция
по вписванията,
гр. Бургас по молба с изх. на АПСК № 92-00-23-117-/09.02.2011г. и
ПРОГЛАСЯВА
нищожността
на законна ипотека по § 8
(отм.) от ПР на ЗИД на ЗПСК, учредена и
вписана по молба на Агенция за следприватизационен контрол - София в том I, № 242, дв.вх. № 13968/01.10.2008г. в Служба по вписванията към Агенция
по вписванията, град Бургас, и по молба с изх. на АПСК № 11-00-
3429/25.09.2008г. и молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол за вписване на законна ипотека, вписана
в том I, № 24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, гр. Бургас по молба с изх. на АПСК № 92-00-23-117-/09.02.2011г.
ПОСТАНОВЯВА
ЗАЛИЧАВАНЕ вписването на ипотеките
вписани в том I, № 242, дв.вх. № 13968/01.10.2008г. в
Служба по вписванията към Агенция по вписванията, град Бургас, и по молба с изх.
на АПСК № 11-00- 3429/25.09.2008г. и
молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за вписване на
законна ипотека, вписана в том I, № 24, Дв. вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, гр. Бургас по молба с изх. на АПСК № 92-00-23-117-/09.02.2011г.,
след влизане на настоящото решение в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Х.Т.С“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Туристически Холдинг „Р.Х.“, ЕИК *****,
ИСК за прогласяване недействителност на
вписването на Молба на агенцията за следприватизационен контрол за вписване на
законна ипотека, вписана в том I, № 242, дв.вх. №
13968/01.10.2008г. в Служба по вписванията към Агенция по вписванията, град
Бургас по молба с изх. на АПСК № 11-00-3429/25.09.2008г. и по Молба на
Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за вписване на законна
ипотека, вписана в том I, № 24, Дв. Вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по
вписванията към Агенция по вписванията, гр. Бургас по молба с изх. на АПСК №
92-00-23-117-/09.02.2011г.
ОСЪЖДА d=m=i=u=, с адрес: гр. София, ул. „******, да заплати на „Х.Т.С“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за производството пред СГС в размер на 22 510,57 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: