Решение по дело №283/2019 на Апелативен съд - Бургас

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 16/09.03.2020 год.                                                                 гр.Бургас                                         

                            В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                 наказателно отделение                                                                                        

На десети февруари                                                             2020 година

в публично заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

 ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ

                        КАЛИНА ПЕНЕВА

Секретар: ПЕТЯ ЕФТИМОВА

Прокурор: ЕМИЛ ХРИСТОВ

Като разгледа докладваното от съдия Вълкова

ВНОХ дело № 283 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото се разглежда за втори път от въззивната инстанция, след като с решение № 238 от 18.12.2019 год., постановено по к. н.д. № 965/2019г., Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение е отменил въззивно решение № 104 от 20.08.2019г. по ВНОХД № 94/2019г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е била потвърдена присъда № 7 от 11.03.2019г., постановена по НОХД № 52/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С посочената първоинстанционна присъда Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия К. Г. Г. за виновен в това, че на 28.07.2018г. в гр. С., по бул. „. Ш.”, в района на винпром „Д”, при управление на лек автомобил „А” с рег. № С* нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се движил с превишена скорост от 117 км./ч. при максимално разрешена от 70 км./ч., обозначена с пътен знак В26, както и в чл.6, т.1 от ЗДвП, като не съобразил поведението си с пътната маркировка и при наличие на двойна непрекъсната линия навлязъл в насрещната лента за движение и предприел изпреварване въпреки забраната за пресичане на двойната непрекъсната линия, установена с надлежна пътна маркировка по чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Т. А. - на  години от с. К., обл. С., както и телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на И. Д. Д. на  години от гр. С., изразяваща се в съчетана травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и средна телесна повреда на Д. И. . Д. от гр. С. на  години, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ” режим.

Със същата присъда решаващият съд на осн. чл.343г от НК е лишил подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от четири години, като е приспаднал времето, през което същият е лишен от правоуправление на МПС по административен ред, считано от 18.01.2019г. до влизане в сила на присъдата.

В тежест на подсъдимия К. са възложени направените по делото разноски – същият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1397,10 лева – представляващи разноски в досъдебното производство.

На последно място, с атакуваната присъда първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства, като е постановил лекият автомобил „Ш” с рег. № С* да се върне на собственика - търговско дружество „И” ЕООД с управител И. от гр. С., а лекият автомобил „А” с рег. № С* да се върне на собственика Н. Г. А. от гр. С..

Недоволен от така постановената присъда защитникът на подсъдимия Г. адвокат В. от АК - София я обжалва в срок по съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква, че по делото не са налице каквито и да било отегчаващи вината обстоятелства, а напротив налице са множество смекчаващи такива, като самопризнанието на вината от страна на подсъдимия още в самото начало на наказателното производство, изразеното съжаление за случилото се, оказаната от него помощ на пострадалите, чистото му съдебно минало, младата му възраст, процесуалното му поведение, както и добрите характеристични данни. Твърди се, че неправилно Сливенският окръжен съд не е отчел явния превес на смекчаващите вината обстоятелства и въпреки наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК е наложил ефективно изтърпяване на присъдата. Защитникът счита, че целите на чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и ако изпълнението на наложеното наказание бъде отложено. Сочи, че по делото са налице данни, че починалият В. А. е бил без поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, което също следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Моли за намаляване на срока на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода на две години, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд се явява частният обвинител Т. Т. А. – баща на пострадалия А. Не се явява частният обвинител Р. Ж. У. – майка на пострадалия А. , редовно призована. Не се явява упълномощеният повереник на частните обвинители А. и У. адв. Н. от АК- Ш. , също редовно призован. За тях се явяват преупълномощени от повереника адв. Д. повереници - адвокат Ж. от АК- К. и младши адвокат Г. от САК.

Частният обвинител И. Д. и упълномощеният му повереник - адвокат М. от АК-Сливен се явяват лично.

Подсъдимият К. Г. Г. се явява в съдебно заседание заедно със защитника си адвокат В. от САК.

Представителят на А. п. – Бургас изразява становище, че въззивната жалба е частично основателна само по отношение размера на наложеното наказание лишаване от свобода, но не и относно искането за приложение на чл.66 от НК или намаляване на наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява МПС. Счита, че с оглед събраните от настоящата инстанция нови доказателства, установяващи съпричиняване на ПТП от пострадалите И. Д. и В. А. (първият поради управление на МПС с превишена скорост, а вторият поради това, че не е изпълнил задължението си да ползва обезопасителен колан, съобразно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП) наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено от три на две години след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. С оглед тежестта на престъплението и данните за подсъдимия като водач на МПС, прокурорът намира разпоредбата на чл.66 от НК за неприложима, а наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години за законосъобразно.

Поверениците на частните обвинители Т. А. и Р. У. молят за потвърждаване на присъдата изцяло, тъй като след изслушването на вещите лица в съдебното заседание фактическата обстановка остава без съществено изменение и не е установено пострадалият А. да е допринесъл за настъпването на фаталните последици. Твърдят, че дори пострадалият да е бил с поставен обезопасителен колан, отново биха настъпили две от смъртоносните травми, включително и най-тежката – разкъсване на аортата. Молят присъдата като правилна и в частта, с която подсъдимият е осъден ефективно да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода, да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител И. Д. – адвокат Й. също намира първоинстанционната присъда за правилна и моли за нейното потвърждаване, като се присъединява към доводите на поверениците на частните обвинители Т. А. и Р. У. и към мотивите на първоинстанционния съд по отношение размера, вида и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Защитникът адвокат Н. поддържа подадената от него въззивна жалба и моли за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на две години след редукцията по чл.58а , ал.1 от НК с прилагане на чл.66 от НК при изпитателен срок от три години. Счита, че в съдебното заседание от разясненията на вещите лица безспорно е установено съпричиняването, както от страна на пострадалия А. , поради непоставяне на обезопасителен колан, така и от пострадалия И. Д. , поради управление на лекия автомобил „Ш“ с превишена скорост. Сочи, че поправителният процес при подсъдимия вече е започнал предвид дълбокото му съжаление за случилото се и изпитваната от него вина за ПТП, при което е убил приятеля си. Моли съда да акцентира върху индивидуалната превенция, за да приложи условно осъждане.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Г. изказа съболезнованията си към роднините на починалия В. А. и отново моли за условно осъждане.

Въззивната жалба е подадена от страна, която съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право на жалба (защитникът адвокат Н. ), в установения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени във въззивната жалба и изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото и допълнително събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени материали в тяхната съвкупност и поотделно, и след като провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира въззивната жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

В изпълнение на задължението по чл.314 от НПК настоящият въззивен състав следва отново служебно да прецени законосъобразно ли е проведена процедурата по чл.371, т.2 от НПК независимо от липсата на такива оплаквания от която и да е от страните по делото, включително от жалбоподателя - защитник. Коректният прочит на материалите от досъдебното производство налага извод, че към момента на постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК първата инстанция с основание е приела, че направеното от подсъдимия Г. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се е подкрепяло от събраните доказателства, както и от заключенията на СМЕ и АТЕ в ДП. Това се отнася, както до механизма на ПТП, така и до причините за настъпването му, въпреки посоченото още в обвинителния акт, че пострадалият И. Д. е управлявал л.а. „Ш“ със скорост 109 км/ч преди ПТП и около 105 км/ч към момента на удара, което обосновано жалбоподателят определя в съдебните прения пред настоящата инстанция като нарушение на правилото за движение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. След като са били наясно и с тази част от съдържанието на обвинителния акт, както и с обстоятелството, че липсата на закопчан обезопасителен колан на пострадалия А. е била известна на вещите лица предвид отразяването й изрично в съставения протокол за оглед в ДП (л.7 от ДП), въз основа на който са изготвили експертните заключения и не са установили причинна връзка между това нарушение на пострадалия А. и лишаването му от живот, подсъдимият и жалбоподателят – защитник адв. Н. са поискали разглеждането на делото да продължи по реда на чл.371, т.2 от НПК, претендирайки насрочване на делото „веднага“ след разпоредителното заседание за разглеждане по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие, без разпит на свидетели и вещи лица. Двукратно са заявили, че нямат други доказателствени искания. Защитникът и подсъдимият ясно и категорично са потвърдили, че последният „признава всички факти и обстоятелства“ (спр. л.40 от НОХД №52/2019г. по описа на ОС-Сливен). На практика това признание обхваща обективираната в обвинителния акт теза на държавното обвинение, че изключителен принос за настъпилите съставомерни вреди има подсъдимият Г. , но не и пострадалите И. Д. и В. А. независимо от допуснатите от тях нарушения на правилата за движение по пътищата. Това е така, защото при предаване подсъдимия на съд, от фактическа страна обвинението е сочило, че общественоопасните последици се дължат единствено на виновното поведение на подсъдимия, но не и на съчетания ефект от допуснатите от самите увредени лица нарушения на правилата за движение и конкретно посочената на стр. 9 в обвинителния акт превишена скорост на движение на л.а. „Ш“, който управлявал пострадалият И. Д. , нито пък на изрично констатираната в огледния протокол и СМЕ липса на закопчан обезопасителен колан от пострадалия А. Ако така упоменатата в обстоятелствената част на обвинителния акт скорост на движение на „Ш“, избрана от пострадалия И. Д. , според защитника, е налагала различни или допълнителни фактически изводи от направените в обвинителния акт, че „водачът на „Ш“ е нямал техническата възможност да предотврати пътно транспортно произшествие към момента на навлизането на автомобила „А“ в неговата пътна лента“(вж последен абзац на стр. 9 от обвинителния акт) и е считал, че така посочената величина на скоростта на движение на управляваното МПС от пострадалия Д. обуславя съпричиняване на вредоносния резултат, а не изключителен принос на подсъдимия, той не би следвало да настоява за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК, защото така сам се е поставил в невъзможност съгласно чл. 372, ал.4 от НПК да иска събиране на други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в това число и относно причините за настъпване на ПТП съгласно тезата на прокурора, че „основната техническа причина, довела до възникването на пътнотранспортно произшествие, е навлизането на лекия автомобил „А“ (управляван от подсъдимия – бел. БАС) в насрещната за водача пътна лента за движение без да пропусне движещия се в обратна посока лек автомобил „Ш“ (спр. л.10 гръб от НОХД №52/2019г. по описа на ОС-Сливен).

Да се приеме обратното означава при евентуална осъдителна присъда подсъдимият веднъж да получи задължителната привилегия за редуциране на определеното наказание лишаване от свобода с една трета и едва след това да претендира поредна привилегия от въззивния съд за намаляване на вече намаленото по реда на чл.58а, ал.1 от НК наказание на основание съпричиняване на резултата, което излиза от рамките на признанието по чл.371, т.2 от НПК, че причина за процесното ПТП е само неговото поведение на пътя. Отделно такъв процесуален подход на защитата може да доведе до злоупотреба с процесуални права в контекста на reformatio in pejus при липсата на съответен протест или жалба от частните обвинители гарантираща, че приложената от първоинстанционния съд редукция по чл.58а, ал.1 от НК не може да бъде отменена от въззивния съд и не държи сметка, че направените възражения за съпричиняване едва пред въззивната инстанция, които предпоставят допълнително разследване, заобикалят законодателната идея съкратено съдебно следствие да се провежда като „отклонение от стандартния модел на наказателния съдебен процес“. В това специално производство подсъдимият получава гарантирано по-леко наказание в случай на ангажиране на наказателна отговорност, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти (спр. мотивите към ТР№1/2009г., ОСНК на ВКС). В същото ТР е посочено, че законът не регламентира „съчетаване на общ и специален ред за разглеждане на делото“, а предприетата от защитата едва пред въззивната инстанция линия на защита чрез позоваване на „съпричиняване“ от пострадалия А. , неминуемо води до такова съчетаване, защото налага допълнително разследване за установяване дали обективно установените нарушения на правилата за движението по пътищата от пострадалите И. Д. и В. А. ( за първия по чл.21, ал.2 от ЗДвП и за втория по чл.137а, ал.1 от ЗДвП) са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Това е несъвместимо с фактологията по обвинителния акт, в който е посочено и впоследствие изрично признато от подсъдимия, че причината за ПТП е неговото поведение на пътя. В подкрепа на горното в Решение №229/22.01.2020г. по н.д. №850/2019г. ВКС, ІІІ н.о. изрично е изключил възможността подсъдимият в аналогичен случай „да претендира съпричиняване на резултата от пострадалия, тъй като това не е съвместимо с фактологията на обвинителния акт и внася съществени изменения в нейните очертания“.

В отменителното решение ВКС също не констатира първоинстанционният съд да се е отклонил от правилата по Глава Двадесет и седма от НПК при проведеното съкратено съдебно следствие, нито е отрекъл допустимостта на това особено съдебно производство в конкретния случай. Делото е върнато на въззивния съд с указания да се обсъдят „релевантните за определянето на вида и размера на наказанието обстоятелства, които без съмнение попадат в предмета на доказване по чл.102, т.3 от НПК“, за да се постигне отмерване на справедливо наказание „съобразно изискванията на чл.35, ал.3 и чл.54, ал.1 и ал.2 от НК“, но „в параметрите на признатите факти“. Следователно касационната инстанция е указала настоящият въззивен състав да обсъди поведението на всички участници в пътния инцидент – подсъдимия, пострадалия пътник и водача на л.а. „Ш“ само в посока правилна индивидуализация на наказанието, но не и извън фактологията в обвинителния акт ( спр. стр.4 и 5 от Решение №238/18.12.2019г. по н.д. №965/2019г. на ВКС, Първо н.о). Тези конкретни указания в отменителното решение на ВКС и заложените в ТР№1/2009г. стандарти за допустимата доказателствена дейност на решаващите съдилища в производство по чл.371, т.2 от НПК, мотивираха въззивният съд да отхвърли искането на защитата за назначаване на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, тъй като в съдебно заседание пред настоящата инстанция вещите лица д-р Ч. доц. д-р инж.зунов заявиха, че при исканите от защитата допълнителни изчисления във връзка със защитната теза за съпричиняване биха се получили „по-различни резултати по основните въпроси“, включително относно механизма на ПТП и конкретните увреждания, което е несъвместимо с процесуалното изискване съдът да реши делото съобразно фактологията в обвинителния акт .

След като производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, за която са настоявали защитникът и подсъдимият Г. , който е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и това признание е подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, както и от заключенията на АТЕ и СМЕ, обосновано и в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 от НПК в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия Г. на подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство. Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат, че не е разследвал налице ли е съпричиняване от страна на пострадалите при конкретната процесуална позиция на защитата съобразно направеното признание и подкрепеността му от събраните в ДП доказателствени материали. Още повече, че към момента на извършване на преценката налице ли са условията за разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, както и при решаване на делото от първата инстанция, такова възражение изобщо не е било повдигнато от защитата, нито по реда на чл.152, ал.3 от НПК някое от вещите лица е посочило данни за съпричиняване в заключенията си.

Поради това и като съобрази дадените задължителни указания в Тълкувателно решение №1/2009г. по н.д. №1/2008г., ОСНК на ВКС, т.8, че при така направената положителна преценка за надлежно проведено от първата инстанция съдебно следствие по чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, настоящата инстанция възприе изцяло фактическата обстановка, посочена в мотивите на атакуваната присъда, която е следната:

Подсъдимият К. Г. Г. е на 25 години, живущ в с. К., общ. С.. Той е български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан. Видно от справката за нарушител/водач, издадена от МВР, сектор „ПП“, Г. е правоспособен водач на МПС от 13.05.2014г., категория „В” и до настъпване на процесното ПТП е бил санкциониран три пъти по административен ред с фишове за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата – един път за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП („Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“) и два пъти за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП ( „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“). С влязло в сила на 04.06.2018г. решение № 251/17.05.2018г. по АНД № 286/2018г. на Районен съд - Сливен Г. е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК (държане на високорисково наркотично вещество – марихуана, като случаят е маловажен).

На 28.07.2018г., сутринта, подсъдимия Г. , заедно с приятеля си пострадалия В. Т. ов А. на . години, пили кафе в заведението на свидетелката Н. в с. К., общ. С. и оттам около 09:00 часа двамата потеглили с лек автомобил „А." с рег. № С* за гр. С.. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Г. , а до него на дясна предна седалка седял пострадалият В. А. Времето било ясно, слънчево, с отлична видимост, пътят бил сух.

Около 09:15 часа подсъдимият Г. управлявал лекия автомобил „А“ по бул.„. ш.“, след пътен възел „Р“ в посока гр. С. със скорост от 117 км/ч. при разрешена за движение скорост от 70 км/ч, обозначена с пътен знак „В26“. Движейки се с превишена скорост, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, подсъдимият Г. застигнал движещия се пред него, в дясната лента на платното за движение в посока гр. С., лек автомобил „Ф“ с peг. № С* управляван от свидетеля С. . Пред лекия автомобил „Ф“ се движел свидетеля И. с лек автомобил „П“, а вляво от него, за да завие наляво към бензиностанция „Шел“ след като подал необходимия светлинен сигнал, се престроил лекотоварен автомобил. По този начин цялото платно в посока за гр. С. пред автомобила на подсъдимия Г. било заето. Вместо да намали скоростта при тази пътна ситуация и да продължи да се движи в неговата лента за движение в посока гр. С., подсъдимият Г. без да се съобрази с пътната маркировка – двойна непрекъсната линия между платната за движение в двете посоки, предприел недопустима маневра - в нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП (вероятно поради техническа грешка в мотивите на обжалваната присъда е посочен чл.63, ал.2,т.2 от ЗДвП), като завил волана на управлявания от него автомобил наляво, с цел да заобиколи отляво престроилия се за завой наляво лекотоварен автомобил и да изпревари останалите два леки автомобила. По този начин подсъдимият Г. с автомобила си пресякъл пътната маркировка и навлязъл в лявата лента на насрещното платно за движение (в посока към Сливенски минерални бани), където по същото време се движел таксиметров автомобил „Шевролет А. с peг. № С* управляван от свидетеля И. , до когото на предна дясна седалка седял тринадесетгодишният му син – свидетелят Д. .

Управляваният от подсъдимия Г. автомобил „А“ навлязъл неочаквано в лентата за движение на управлявания от свидетеля Д. лек автомобил „Ш“ и се движел срещу него със скорост от 117 км/час. Навлизането станало в опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ш“, който се движел със скорост от 109 км/час, което значително превишавало максимално разрешената скорост за съответния пътен участък от 70 км/час, като разстоянието между двата автомобила в момента на възприемане на опасността от свидетеля Д. било около 163 метра. Свидетелят Д. не е имал техническата възможност да спре. В резултат на безразсъдното поведение на пътя на подсъдимия Г. , който при изключително висока скорост е предприел недопустима маневра, създавайки опасност за другите участници в движението, навлизайки в насрещното пътно платно, без да има каквато и да е видимост, е настъпил удар.дарът настъпил в лявото платно по посока на движение на автомобила, управляван от подсъдимия Г. .дарът бил челен, като автомобилът управляван от подсъдимия Г. ударил челно с дясната част предната челна част на лекия автомобил „Ш“, управляван от свидетеля Д. . От удара автомобилът, управляван от подсъдимия Г. се е изправил на предната си част, след което се е превъртял през таван и паднал в тревната площ северно от пътното платно с предната част, насочена към пътя.

Очевидци на пътнотранспортното произшествие станали свидетелите М. , които веднага спрели и отишли на място, за да видят какво е състоянието на участниците в катастрофата. Свидетелят Ж. позвънил на спешен телефон 112, а свидетелят М. се заел да окаже помощ на пострадалите.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, на място загинал приятелят на подсъдимия Г. пострадалия В. Т. . А. Водачът на лекия автомобил „Ш“ - свидетелят И. , на . години, и спътника му - свидетелят Д. , на . години, получили телесни увреждания, имащи характер на средни телесни повреди и били откарани с линейка на ЦСМП – Сливен в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р И. С. “ АД – Сливен.

На местопроизшествието пристигнали и служители от ОД на МВР -Сливен, между които свидетелят Г. . Преди да бъдат отведени в болнично заведение, свидетелят Г. изпробвал водачите на двата автомобила, участници в пътнотранспортното произшествие, с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с фабричен № ARDM0204, при което били отчетени нулеви проби. Поради липса на външни признаци, поведение и реакции за употребени наркотични вещества, на подсъдимия Г. на свидетеля И. не била извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества, а по-късно не им били взети и кръвни проби.

В резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие подсъдимият Г. също получил травматични увреждания - съчетана травма със засягане на глава, гърди, корем и долни крайници, довела до клинични прояви на травматичен шок. Подсъдимият Г. бил заведен за преглед в ЦСМП - Сливен, след което се наложило приемането му за лечение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. С. “ АД - Сливен. В интензивното отделение на болницата, той бил прегледан от свидетеля д-р Х. , който при попълване на медицинска документация го попитал дали е употребил наркотични вещества или алкохол. Подсъдимият Г. отговорил отрицателно и тъй като лекарят не констатирал видими признаци на употреба на наркотични вещества и алкохол, на подсъдимия Г. не е била взета кръвна проба за допълнително изследване.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на ДП, при проведеното от СлОС съкратено съдебно следствие, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание пред първоинстанционния съд (л.42 от НОХД № 52/2019г. на СлОС), протокол за разпит на обвиняем на досъдебното производство (л.88 от ДП), показанията на свидетелите Г. (л.89 от ДП), И. Д. (л.90-92 от ДП), Д. Д. (л.93-95 от ДП), С. М. (л.96 от ДП), И. Ж. (л.97 от ДП), Т. А. (л.100 от ДП), Н. Ц. (л.101-103 от ДП), Т. С. (л.104 от ДП), Х. В. (л.107 от ДП), Г. М. (л.105 от ДП) и С. Д. (л.106 от ДП); протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие и фотоалбум (л.5-21 от ДП), справка за нарушител/водач (л.68-70 от ДП), справки от КАТ (л.80-81 от ДП), акт за смърт (л.72 от ДП), удостоверения за наследници (л.74 от ДП), приемо-предавателни протоколи (л.78,79 от ДП), разписки (л.53, 54, 83, 84 от ДП), справка за съдимост (л.294 от ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.297 от ДП), характеристична справка (л.295 от ДП), медицински документи за пострадалия И. Д. (л.127-187 от ДП), медицински документи за пострадалия Д. Д. (л.200-228 от ДП), медицински документи за подсъдимия К. (л.241-272 от ДП), заключение за извършена автотехническа експертиза (276-292 от ДП), заключение на съдебномедицинска експертиза на труп № 180/18г. (л.109-112 от ДП), заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 168/18г. за И. Д. (л.116-126 от ДП), заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 169/18г. за Д. Д. (л.191-199 от ДП), заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 170/18г. за подсъдимия К. (л.232-240 от ДП).

Във връзка с указанията в отменителното решение на ВКС да се прецени дали с поведението си пострадалият И. Д. като водач на лекия автомобил „Ш“ и пострадалият А. като пътник в управлявания от подсъдимия автомобил са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата - първият движейки се със скорост 109 км/час преди произшествието, а вторият без предпазен колан и дали тези нарушения са в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, въззивният съд извърши допълнително съдебно следствие, като събра нови писмени материали и изслуша непосредствено вещите лица изготвили СМЕ на трупа на пострадалия А. и АТЕ.

По възражението на защитата за съпричиняване на вредите от пострадалия А. Безспорно между страните и видно от протокола за оглед пострадалият А. е бил без закопчан предпазен колан (л.7 от ДП). Това обстоятелство е било възприето непосредствено и от медицинския експерт по време на огледа. При изслушване в съдебно заседание пред настоящата инстанция вещото лице д-р Т. е категорично, че смъртта е настъпила за „минута две максимум“, спасяването на живота му „не е било възможно“ и предвид локализацията на деформацията на автомобила и конкретните травматични увреждания, част от смъртоносните травми, в това число раната отпред в дясната скула, гръдната травма с множество счупени ребра, сплескването на гръдния кош и разкъсването на аортата биха настъпили и при закопчан предпазен колан (л.42-43 от ВНОХД №283/2019г. на БАС). Вещото лице доц. д-р инж У. счита, че след допълнителен динамичен анализ и изчисления за травмиращата сила на удара би могло да се отговори конкретно за въздействието на колана. Въпреки това въззивният съд не назначи допълнителна експертиза, както настоява защитата, защото вещото лице д-р Ч. , което е с дългогодишен практически опит в областта на съдебната медицина, категорично поддържа пред въззивния съд, че основното и най-тежко смъртоносно увреждане – разкъсването на аортата би настъпило и при правилно закопчан предпазен колан, защото „фиксирането на тялото с предпазния колан няма никаква стойност, никакво значение за получаването на тези смъртоносни травми“ в конкретния случай (л.42-43 от ВНОХД №283/2019г. на БАС). Това дава основание въззивният съд да приеме, че така установеното обективно нарушение на правилото за движение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП от страна на пострадалия А. не е в причинна връзка със съставомерните вреди и конкретно със смъртта на последния, както се твърди във въззивната жалба.

По възражението на защитата за съпричиняване на вредите от пострадалия И. Д. Видно от представената от прокурора скица, приложена към писмо изх. № 1100-144(1)/31.01.2020г., подписано от Р. И. ов – зам. кмет на Община С.. 31-38 от НОХД № 283/2019г. на БАС), пътният участък, в който е станало произшествието, е урегулиран със знак „В26“, с което скоростта на движение и в двете посоки е ограничена до 70 км/час. Към момента на разглеждане на делото от първоинстанционния съд данни за разрешената скорост е имало само за посоката на движение на подсъдимия, но не и на пострадалия И. Д. Следователно за първи път въззивният съд установи категорично факта, че пострадалият И. Д. също е извършил нарушение на правилата за движение предвид, че същият е управлявал МПС с превишена скорост (109 км/ч вместо до 70 км/ч). Според разясненията на вещото лице доц. д-р Х. пред въззивния съд това значително превишаване на скоростта от негова страна е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, тъй като ако управляваният от него „Ш“ беше се движил с разрешената скорост от 70 км/ч, не би настъпил контакт между двата автомобила, съответно причинените от удара между двете МПС съставомерни последици е възможно да не настъпят (л.43 гръб от ВНОХД №283/2019г. на БАС). Това ново обстоятелство въззивният съд установи на основание чл.316 от НПК и в изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение, но само като факт от предмета на доказване по смисъла на чл.102, т.3 от НПК относно наказанието на подсъдимия, като при решаване на въпросите за авторството и вината на подсъдимия остава обвързан от фактическите изводи на Сливенския окръжен съд за механизма на ПТП (т.8 от ТР№1/2009г.). В този смисъл е и цитираната в отменителното решение на ВКС практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 300/24.06.2010г. по н.д. № 258/2010г. на I н.о. на ВКС, съгласно което: „Допустимата защита на подсъдимия, остава ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт, поради което той не може да релевира обстоятелства, оспорващи тези фактически положения, нито пък да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. По аналогичен начин стоят нещата и с възможностите на другите страни по делото, както и за решаващия съд. В тези предели обаче, „...могат да се установяват и противопоставят... обстоятелства, свързани с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност...”, като при определянето на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване в рамките на чл.55 НК се преценяват всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, очертаващи тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, като всичко това е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания (т.7 и т.8 от ТР 1/2009г. ОСНК на ВКС).

Първоинстанционният съд коректно е възпроизвел в мотивите на обжалваната присъда изводите на вещото лице доц. д-р инж. Х. относно механизма на ПТП съгласно изготвената от него автотехническа експертиза (л.276-292 от ДП). Видно от това заключение мястото на удара между двата автомобила е в дясната лента на платното спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Ш“ от 5,3м до 6,4м вдясно от двойната разделителна линия на лентите за движение. Скоростта на движение на лекия автомобил „Шевролет" преди пътнотранспортното произшествие е около 109 км/ч, а към момента на удара е около 105 км/ч, с опасна зона за спиране около 108м. Скоростта на движение на автомобила „А." преди пътнотранспортното произшествие е около 117 км/ч, а към момента на удара около 90 км/ч, при което опасната му зона за спиране е около 106 м. След като е навлязъл в насрещното платно за движение в лентата, по която се е движил лекият автомобил „Ш“, подсъдимият е възприел опасността и е предприел отклоняване на управлявания от него автомобил наляво спрямо неговата посока на движение. Същевременно водачът на лекия автомобил „Ш“ е предприел отклоняване на управлявания от него автомобил надясно спрямо неговата посока на движение. В момента на възприемане на опасността лекият автомобил „Ш“ е бил на 54,7 метра от мястото на сблъсъка, а лекият автомобил „А“ на 81,7 метра, от което следва, че към момента на възникване на опасността разстоянието между двата автомобила е било 163 метра, при сбор на опасните им зони на спиране 214 метра. От изложеното вещото лице прави категоричен извод, който потвърди и при изслушването пред въззивния съд, че водачът на лекия автомобил „Ш“ при движението си с посочената скорост не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като лекият автомобил „А“ е навлязъл в опасната му зона на спиране. Докато подсъдимият като водач на лекия автомобил „А“ е имал техническата възможност да избегне удара, ако беше запазил движението си в собствената лента, при което двата автомобила биха се разминали без контакт. Вещото лице е разгледало и хипотезата при движение на лекия автомобил „Ш“ с максималната разрешена скорост за съответния пътен участък от 70 км/час. При тази скорост опасната му зона на спиране би била 55,2 метра, което е съпоставимо с разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил „Ш“ от мястото на удара, към момента на възприемане на опасността от водача. При изложените обстоятелства заключението на вещото лице е, че при предприемане на същите действия от страна на водача на лекия автомобил „А“ – завой наляво, ударът между двата автомобила би бил предотвратим. При тази хипотеза автомобилът „А“ би продължил движението си при определената скорост към момента на удара от 90 км/час към левия за него банкет и би се получил друг механизъм на ПТП – без участието на лекия автомобил „Ш“. В момента на удара автомобилът „Ш“ е бил косо, разположен в собственото направление на движение, а лекият автомобил „А“ е бил разположен косо на платното, заемащ част от ширина на лентата за движение на „Ш“. При удара автомобилът „А“ е контактувал с челната си дясна част съответно в предната челна част на автомобила „Ш“. Основната техническа причина, довела до възникването на пътнотранспортно произшествие, е навлизането на лекия автомобил „А“ в насрещната за водача пътна лента за движение без да пропусне движещия се в обратна посока лек автомобил „Ш“. Технически правилно е водачът на „А“ да контролира непрекъснато автомобила и да се движи само в дясната пътна лента без да пресича забранителната (непрекъсната) маркировка за навлизане в насрещното платно. С действията си водачът на „А“ е допуснал навлизане в опасната зона за спиране на автомобила „Ш“.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп(л.109-112 от ДП) смъртта на пострадалия В. Т. А. е настъпила вследствие на автомобилна травма - травма вътре в лек автомобил като пътник при неговото блъскане по време на движение с голяма скорост с друг лек автомобил, при което автомобилът, в който се возел пострадалият напуснал пътното платно и се преобърнал в ляво извън пътното платно, получавайки тежки счупвания и деформации, а пострадалият е получил тежка несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Травмата на главата се изразява в наличието на масивна разкъсно-контузна рана в тилните области на главата с дефицит на тъкани, масивна разкъсно-контузна рана в областта на дясното слепоочие с дефицит на тъкани и със счупване на подлежащите лицеви кости и пропуквания в областта на външната пластинка на челната и слепоочната кости, контузия на носа с кръвонасядания и охлузвания предимно в областта на дясната половина на носа; масивни кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките черепни покривки в областта на мозъчния и лицевия череп, охлузвания и разкъсно-контузни наранявания с обилно зацапване с кръв на лицето и главата, контузионни огнища на коровия слой на дясната голямомозъчна хемисфера по изпъкналата й повърхност, точковидни кръвоизливи на мозъка, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. При огледа на трупа по време на огледа на местопроизшествието, на тавана на обърналият се по таван лек автомобил е установено наличие на голяма локва кръв, като количеството на излялата се кръв е около 2 литра.

Гръдната травма се изразява в многофрагментните счупвания на всичките десни ребра по страничните, задностраничните и предностраничните им части, счупвания на шест ребра в областта на лявата половина на гръдния кош с деформация на дясната половина на гръдния кош, който е хлътнал към лявата половина на гръдния кош, хлътване на острите краища на ребрата в гръдната кухина и разкъсвания на белите дробове предимно на десния бял дроб, разкъсване на стената на гръдната аорта, с наличие на около 1,5 литра кръв в гръдната кухина, с имбибиране с кръв на стената на аортата около мястото на разкъсването й и околните рехави тъкани.

Коремната травма се изразява в разкъсването на слезката, в разкъсването на дясната половина на черния дроб с наличие на около 1 литър кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина.

При външния оглед и аутопсията на трупа са установени и повърхностни травми на меките тъкани в областта на горните и долните крайници, в областта на гърдите, корема и гърба. Кожата, лигавиците и вътрешните органи са намерени бледи вследствие острата следкръвоизливна анемия.

Причината за настъпването на смъртта на пострадалия е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема. Настъпването на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.

Локализацията на уврежданията сочи, че най-силни са били ударите в областта на дясната половина на главата и гръдния кош.становените увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се части на лекия автомобил, вследствие хлътването и деформациите в дясна част на автомобила отпред и отстрани.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза № 168/18г. на пострадалия И. Д. Д.(л.116-126 от ДП) е видно, че същият е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:

-   съчетана травма със засягане на глава, гърди, крайници, протекла в началото с картината на травматичен шок, поради което пострадалият е бил приет по спешност за лечение и наблюдение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. Селимински" АД - Сливен;

-   контузия на гръдния кош с наличие на охлузвания и кръвонасядания предимно в лявата половина на предната му повърхност с клинични и рентгенологични данни за счупване на гръдната кост без видима дислокация на костните фрагменти;

-    контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и рентгенологични данни за счупване на напречния израстък в дясно на шести шиен прешлен;

-    контузия на десния крак с наличие на разкъсно-контузна рана с размери 4/7 см по предната повърхност на колянната става с клинични и рентгенологични данни за счупване на капачето на ставата, наложило приемането на пострадалия Д. в ОТО при МБАЛ „Д-р И. Селимински" АД - Сливен за оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника.

Описаните в медицинските документи по досъдебното производство увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време на описаното пътнотранспортно произшествие. В механогенезата на уврежданията при този вид автомобилни травми, участие вземат множество различни по своята посока и величана травмиращи сили. Под тяхно действие телата на пътуващите в автомобилния салон или отделни техни части се предвижват в пространството, при което влизат в съприкосновения с различни части от вътрешното оборудване на автомобилния салон или деформирани негови части, удрят се и се травмират. По този механизъм са се получили уврежданията на пострадалия И. Д. Тяхната локализация и характеристики свидетелстват за това, че посоката на основната травмираща сила, която ги е причинила е била отпред назад, леко отстрани отдясно.

Контузията в областта на гръдния кош се дължи най-вероятно на възпиращото действие на предпазния колан.

Контузията по предната повърхност на колянната става на десния крак се дължи на удар на коляното при свит в него крак най-вероятно в арматурното табло на автомобила.

Увреждането в областта на шийния сегмент на гръбначния стълб се дължи най-вероятно на форсирано движение в тази област с амплитуда, по-голяма от обичайната в момента на удара по механизма на т.нар. "камшичен" удар.

Съчетаната травма, протекла в началото с клинично изявена картина на травматичен шок е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия И. Д. В случая тази опасност не се е реализирала и поради своевременната, адекватна и високоспециализирана медицинска помощ, която е била оказана на пострадалия.

Контузията по предната повърхност на гръдния кош с клинични и рентгенологични данни за счупване на гръдната кост, без видима дислокация на костните фрагменти, кръвонасядането и повърхностното охлузване на кожата е довела до затруднения в движенията на снагата за срок от около 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия И. Д.

Контузията в шийния сегмент на гръбначния стълб, изразяваща се в счупване на десния напречен израстък на шести шиен прешлен е довела до затруднения в движенията на врата за срок от 25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия И. Д.

Контузията на дясната колянна става, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по предната й повърхност с клинични и рентгенологични данни за счупване на капачето ще доведе до затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на десния крак за срок не по-малък от 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. С цел точно алиниране и обездвижване на костните фрагменти и по-бързо и пълноценно възстановяване функциите на ставата, на пострадалия е приложено оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника. Това означава, че след приключване на оздравителните процеси и по преценка на лекуващия го ортопед-травматолог на пострадалия И. Д. му предстои повторна операция за изваждане на металния остеосинтезиращ материал.

Причиненото „разстройство на здравето, временно опасно за живота" и „трайното затрудняване движенията на десния долен крайник" представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК.

От заключението на назначена съдебномедицинска експертиза № 169/18 г. на пострадалия Д. И. Д. (л.191-199 от ДП) е видно, че същият е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания:

- съчетана травма със засягане на гърди, корем и крайници, довела до клинично проявени симптоми на травматичен шок, поради което пострадалият е бил приет по спешност за лечение и наблюдение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. Селимински" АД - Сливен;

- контузия на гръдния кош с наличие на охлузвания и кръвонасядания по предната му повърхност, предимно в ляво и силна палпаторна болезненост;

- контузия в областта на корема с наличие на дифузна болезненост и охлузвания на кожата предимно в долната половина на коремната стена, наложили извършването на диагностична оперативна интервенция за изключване на кървене в коремната кухина;

- контузия на левия крак с наличие на разкъсно-контузна рана по предно-вътрешната повърхност на колянната става с дължина 1-2 см, която обхваща кожа и подкожие без рентнгенологични данни за счупване на подлежащи костни структури;

- контузия на десния крак с наличие на кръвонасядане в областта на колянната става;

- контузия в областта на таза с болезненост в неговата лява половина. Описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време на пътнотранспортното произшествие. При този вид автомобилни травми през различните фази на произшествието върху телата на пътуващите в автомобилния салон действат различни по своята величина и посока травмиращи сили. Под тяхното действие телата на пътуващите или отделни техни части се придвижват в пространството, влизат в контакт с различни части от вътрешното оборудване на автомобилния салон или деформирани негови елементи, удрят се и се травмират. По този механизъм са се получили и всички, описани в медицинските документи по досъдебното производство увреждания на пострадалия Д. Д.

Уврежданията по предните повърхности на гръдния кош и коремната област се дължат най-вероятно на ударът им с предните си повърхности върху намиращото се пред пострадалия арматурно табло на лекия автомобил.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалият Д. Д. е получил съчетана травма със засягане на гръден кош, коремна област и кухина и крайници, довела до клинична изява на травматичен шок. По този начин е бил осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия Д. Д. , което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

Разкъсно-контузната рана по предно-вътрешната повърхност на колянната става на левия крак по своя характер представлява нарушаване целостта на меките тъкани в засегнатата област и в съвкупност с останалите увреждания (кръвонасядания, натъртвания, охлузвания на кожата) е осъществила смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Д. Д. вреждания от такъв характер отзвучават за срок от около 7-10 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

Видно от заключението на СМЕ (л.232-240 от ДП) в резултат на ПТП подсъдимият Г. също е получил съчетана травма със засягане на глава, гърди, корем и долни крайници, довела до клинични прояви на травматичен шок, което наложило приемането му за болнично лечение. По медико-биологични признаци част от уврежданията на подсъдимия се характеризират като разстройство на здравето, временно опасно за живота, а други като временно разстройство, неопасно за живота, но оздравителният процес е приключил напълно за срок около 20-25 дни.

По гореизложените съображения въззивният съд се съгласява с правните изводи на Сливенския окръжен съд, че наказателната отговорност на подсъдимия К. следва да бъде ангажирана за извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с чл.343, ал.3, б. „б“, предл.1 във вр. с чл.343, ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради допуснати нарушения на чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП, както правилно е посочено в обвинителния акт и в обжалваната присъда.

Правилен е изводът на първостепенния съд, че подсъдимият Г. е допуснал визираното в обжалваната присъда нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да съобрази поведението си с пътната маркировка, която между двете платна за движение е двойна непрекъсната линия, въвеждаща изрична забрана за пресичане на тази линия и в двете посоки на движение. Това поведение на подсъдимия Г. е допринесло основно за настъпването на пътнотранспортното произшествие, тъй като той изненадващо за останалите участници в движението умишлено е нарушил правилото на чл.6, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП и движейки се със значително превишена скорост от 117 км/час, при липса на добра видимост поради намиращия се пред него в лява пътна лента по посока на движението му лекотоварен автомобил, е предприел изпреварването му с навлизане в платното за насрещно движение, съзнавайки, че тази маневра е забранена за този пътен участък поради разделянето на двете платна за движение с двойна непрекъсната линия. Подсъдимият е имал възможност да предприеме мерки за безопасност, като не извършва движение на ляво и навлизане в платното за насрещно движение, а продължи да се движи в пътното платно за движение в неговата посока, при което двата автомобила „А“ и „Ш“ биха се разминали без съприкосновение и ПТП не би настъпило, каквито мерки той не е предприел. Именно с виновното си поведение, изразяващо се в съзнателно пресичане на двойната непрекъсната линия между двете платна за движение и навлизане в платното за насрещно движение с лекия автомобил „А“, подсъдимият Г. сам се е поставил в положение да не може да предотврати вредните последици при възникналата опасност за движението му – движещия се по платното за движение в посока от гр. С. към Сливенски минерални бани автомобил „Ш“. Поради това и съобразно данните от огледния протокол и заключенията на четирите съдебномедицински експертизи и на автотехническата експертиза правилно първостепенният съд е приел, че допуснатото от подсъдимия К. нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият К. е допуснал визираното в обжалваната присъда нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил „А“ да не превишава максималната скорост за движение на МПС за съответния пътен участък, указана със знак „В26“, която е 70 км/час. Подсъдимият Г. е имал обективна възможност да намали скоростта на движение на управлявания от него автомобил до разрешената, въпреки това той управлявал лекия автомобил „А“ със скорост от около 117 км/час. Настоящият съд намира, че подсъдимият е нарушил това правило за движение по пътищата също умишлено, тъй като разликата между максимално допустимата скорост и тази, с която се е движил автомобилът, управляван от подсъдимия е много голяма – почти 50 км/час. Освен това подсъдимият често е пътувал по този път, поради което го е познавал добре. От значение за извода за умисъл при избора на скоростта от страна на подсъдимия е и обстоятелството, че той въобще не се е опитал да намали скоростта си на движение преди да предприеме забранената маневра по навлизане в платното за насрещно движение. Ако подсъдимият беше предприел своевременно намаляване на скоростта и се беше движил с максималната скорост, разрешена за съответния пътен участък от 70 км/час, към момента на възникване на опасността за движението на управлявания от него лек автомобил „А“, изразяваща са в движещия се в платното за насрещно движение лек автомобил „Ш“, той би имал възможност да предотврати настъпването на удара.правлявайки лекия автомобил „А“ със скорост 117 км/час – значително превишаваща указания със знак „В26“ максимум, подсъдимият К. сам се е поставил в положение да не може да спре своевременно при възникналата опасност на пътя, да избегне удара с лекия автомобил „Ш“ и да предотврати вредните последици.

На базата на гореизложените съображения, изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на деянието на подсъдимия Г. след проведеното допълнително съдебно следствие настоящата инстанция намира за правилни. Сливенският окръжен съд е направил законосъобразен правен извод, че с гореописаното деяние подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.4 във вр. с чл.343, ал.3, б.”б”, предл.1 във вр. с чл.343, ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 28.07.2018г. в гр. С., по бул. „. шосе“, в района на винзавод „Д“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „А“ с per. № С* нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.2 от ЗДвП, като се движил с превишена скорост от 117 км/ч при разрешена за движение скорост от 70 км/ч, обозначена с пътен знак „В26“ и по чл.6, т.1 от ЗДвП, като не съобразил своето поведение с пътната маркировка и при наличие на двойна непрекъсната линия навлязъл в насрещната лента за движение и предприел изпреварване, въпреки забраната за пресичане на двойната непрекъсната линия, установена с надлъжната пътна маркировка съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Т. ов А. , на 29 години от с. К., общ. С. и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на И. Д. Д., на 45 години от гр. С., изразяваща се в съчетана травма, довела до „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“ и средна телесна повреда на Д. И. ов Д. , на 13 години, от гр. С., изразяваща се в „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

В обжалваната присъда правилно е посочено, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост. Неправилно обаче първостепенният съд е определил вида на непредпазливостта като престъпна небрежност. Настоящият съд счита, че данните по делото категорично обуславят по-тежкия вид на непредпазливата вина, а именно престъпна самонадеяност, тъй като конкретната пътна обстановка, особеностите на допуснатите от подсъдимия груби нарушения на правилата за движението по пътищата и умисъла, при който са били извършени, категорично сочат, че деецът е предвиждал възможното настъпване на съставомерни общественоопасни последици, но е бил уверен, че ще ги избегне. От интелектуална гледна точка, при самонадеяност деецът надценява определени фактори или свои възможности, или подценява значението на други обстоятелства, вследствие на което у него се формира погрешна представа за действителното състояние на нещата. В конкретния случай подсъдимият е управлявал лекия автомобил „А“ със скорост от 117 км/час, което значително превишава максималната разрешена скорост от 70 км/час - с почти 50 км/час. Едновременно с това е предприел забранено изпреварване с навлизане в платното за насрещно движение в натоварено време от деня (около 9 сутринта) без въобще да намали скоростта, като при съчетанието на двете тежки нарушения на правилата за движението по пътищата са настъпили съставомерните последици. При конкретните фактически обстоятелства деецът е подценил определени фактори (високата скорост), възможностите си като водач, ограничената видимост към движещите се по платното за насрещно движение автомобили (дължаща се на престроилия се за завой наляво лекотоварен автомобил) и интензивността на движението, при което у него се е формирала грешна престава за действителното състояние на нещата и субективна увереност, че общественоопасните последици няма да настъпят. Съобразно трайната съдебна практика и с оглед указанията в ТР № 2/2016 г. на ОСНК, извършителите на престъпления при съзнаваната непредпазливост подлежат на по-тежко наказание, тъй като самонадеяното поведение е обществено по-укоримо с оглед елемента на демонстрация и несъобразяване или пренебрегване на възможните тежки последици, основаващо се на неправилна преценка на собствените възможности, както е и в конкретния случай. Въпреки, че данните по делото обуславят извод за по-тежка форма на вината от посочената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционния съд, подсъдимият не се е защитавал по обвинение за самонадеяност на пътя, поради което и като съобрази забраната за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus), настоящият съд не отчита тази форма на вината като отегчаващо вината обстоятелство, съответно обуславящо по-тежко наказание на това основание, но излага съображенията си за конкретната форма на непредпазлива вина за правна прецизност без да прави изводи от това в ущърб на дееца.

Основното възражение от страна на подсъдимия и неговия защитник е за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което се иска неговото намаляване, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде отмерено на две години лишаване от свобода с прилагане института на условното осъждане.

Апелативният съд подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в тази му част и намира въззивната жалба за частично основателна.

При обсъждане на въпроса за наказанието, което подсъдимият Г. следва да изтърпи за осъществената престъпна деятелност, реализираща състава по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост на това престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, както и задължителното редуциране с една трета на определеното наказание съгласно чл.58а, ал.1 от НК превид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК. Съблюдавайки приложимите за казуса разпоредби и след оценка на обстоятелствата, от значение за индивидуализацията на наказанието, първостепенният съд е определил на подсъдимия Г. наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което е между средния и минималния предвиден в закона размер, но по-близък до минималния – четири години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК с една трета е наложил за срок от две години и осем месеца.

При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Г. , първоинстанционният съд е направил правилна преценка на обществената опасност на деянието, която е висока с оглед обществените отношения, които засяга, динамиката и честотата на престъпленията от този вид и изключително сериозните последици от тях, свързани с живота и здравето на хората. В случая обосновано Сливенският окръжен съд е намерил обществената опасност на деянието за допълнително завишена с оглед тежкия престъпен резултат – смъртта на млад мъж и средна телесна повреда на две лица, едното от които е дете. В пълнота съдът е обсъдил и данните, съдържими в приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Г. в справката за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР - Сливен за предходните му административни наказания за нарушения на ЗДвП, които свидетелстват за завишена обществена опасност на дееца.

Правилно са отчетени от първоинстанционния съд като смекчаващи вината на подсъдимия Г. обстоятелства – добрите му характеристични данни, младата възраст, изразените критичност и разкаяние за извършеното.

Подсъдимият е изразил съжалението си за извършеното и за смъртта на приятеля си пострадалия В. А. още в линейката на път за болницата, веднага след ПТП. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите И. (л.92 ДП) и Д. Д. (л.95 от ДП), които пътували заедно с подсъдимия в линейката и са възприели думите му, че е по-добре той да умре, отколкото приятеля му.

Като смекчаващо обстоятелство следва да бъде взето предвид и здравословното състояние на подсъдимия, който в резултат от ПТП е получил съчетана травма, протекла в началото с картината на травматичен шок, което наложило приемането му в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. С. “ АД – Сливен за лечение. Вещото лице д-р Й. в съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 170/2018г. е определило тези увреждания на дееца като разстройство на здравето, временно опасно за живота (л.232-240 от ДП). Подсъдимият е получил и множество по-леки травми, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Такива са контузия на гръдния кош със счупване на десето ребро по две фрактурни линии и ограничено контузионно огнище на подлежащия бял дроб, както и разкъсно-контузни рани в лявата половина на теменната област на главата и предните повърхности на двете коленни стави. Така констатираните травматични увреждания на дееца следва да се отчетат като смекчаващи вината, но без да се надценяват, тъй като видно от експертното заключение оздравителният процес при него е бил сравнително кратък (най-много 20-25 дни).

Като допълнителни смекчаващи вината обстоятелства въззивният съд отчете причината за пътуването, което е било инициирано от пострадалия В. А. с молба подсъдимият да го транспортира до гр. С. на интервю за работа, както и обстоятелството, че подсъдимият е молел пострадалия А. да сложи колан, но той е отказал. Липсата на причинна връзка между това нарушение на пострадалия А. и вредоносния резултат не изключва обстоятелството, че подсъдимият настоявал пострадалият да ползва колана, което следва да се отчете като смекчаващо такова, защото сочи стремеж на дееца да осигури безопасно пътуване на приятеля си при потегляне на автомобила независимо от предприетото впоследствие безразсъдно шофиране.

Правилно и съобразно задължителните указания в ТР№1/2009г.,т.н.д. №1/2008г. ОСНК, ВКС, решаващият съд не е смекчил допълнително отговорността на подсъдимия поради направеното от него самопризнание, както настоява защитникът. Направеното самопризнание е съобразено от законодателя като условие за редуциране на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 от НК и е предпоставка за налагане на по-леко наказание, поради което не следва да се отчита повторно, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК“. Съгласно т.7 от посоченото Тълкувателно решение признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай престъплението и причините за извършването му са били установени на база обективните данни от огледния протокол, свидетелските показания на очевидци и експертните заключения, а не поради изключителното съдействие на подсъдимия. На досъдебното производство подсъдимият се е въздържал от даването на обяснения, а самопризнанието му в първоначалния разпит в качеството на свидетел, проведен на 09.08.2018г.(л.98 от ДП) е лишено от доказателствена стойност. Освен това самопризнанието в показанията като свидетел подсъдимият е направил няколко дни след ПТП, когато повечето доказателствени материали по делото вече са били събрани и въз основа на тях е могло да се направи категорично заключение за неговата вина. Поради това въззивният съд счита, че не е налице основание за допълнително премиране на подсъдимия чрез намаляване на наложеното с обжалваната присъда наказание на основание направеното пред съда самопризнание.

Неоснователно е възражението на защитата, че непоставянето на предпазен колан от пострадалия В. Т. А. , който е седял на предна дясна седалка в лекия автомобил „А“, управляван от подсъдимия Г. , е допринесло за настъпването на тежките телесни увреждания, причинили неговата смърт и съответно при поставен колан нараняванията на този пострадал не биха били толкова тежки и със същите фатални последствия. Този довод на защитата обоснован със съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия А. е несъстоятелен. Обстоятелството, че пострадалият А. е бил без предпазен колан не е спорно по делото. Това се установява, както от огледния протокол, така и от съдебномедицинската експертиза на труп, изготвена от д-р Т. със специалност съдебна медицина и обща и клинична патология, който е присъствал на огледа на местопроизшествието и е имал възможност лично да възприеме разположението на тялото на пострадалия в автомобила и деформациите по МПС. На л.102 гръб от ДП вещото лице е направило следните констатации: „Автомобилът е получил тежки деформации, предимно отпред в дясно, където пътувал пострадалият“, „Тялото на пострадалия се намери в задната дясна част на автомобила, в легнало положение по корем на тавана на обърналия се по таван лек автомобил. Горната половина на тялото на пострадалия е в задната част на автомобила, а предната половина от кръста надолу е в предната част на автомобила. Пострадалият е бил без закопчан предпазен колан“. Изложените обстоятелства се потвърждават от вещото лице и при разпита му в съдебно заседание пред въззивната инстанция, където на стр.3-4 от протокола д-р Ч. потвърждава, че е присъствал лично при огледа на местопроизшествието и е възприел обстоятелството, че пострадалият е бил без предпазен колан. Безспорно е, че неизползването на обезопасителен колан от пострадалия А. е нарушение на правилото за движение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме, че с това нарушение пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, следва да е установено по несъмнен начин, че между така допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат е налице причинноследствена връзка. Съгласно доктрината и съдебната практика такава е налице, когато нарушението по необходимост и закономерно поражда последиците, при това по начин, че престъпният резултат не би настъпил, ако деянието, в което се е изразило това нарушение, не е осъществено, а при осъществяването му в съчетание с определени условия, винаги настъпват. За да се приеме, че нарушението на чл.137а от ЗДвП е „съпричиняване“, е необходимо да се установи, че ако беше поставил предпазния колан, пострадалият би оцелял (Решение №100/23.05.2019г. по н.д. №323/2019г., ІІ н.о. ВКС). Отговорът на този фактически въпрос е даден от вещото лице д-р Т. той не подкрепя доводите на защитника на подсъдимия Г. , тъй като в съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице д-р Т. излага категорично експертно становище, че употребата на колан от пострадалия В. А. не би изключила някои от смъртоносните наранявания на жертвата. Вещото лице подробно обосновава заключението си, като разясни пред въззивния съд, че уврежданията на пострадалия А. са получени вследствие притискане на тялото към седалката от деформираните части на лекия автомобил „А“ отпред вдясно, а не при политане на тялото напред или в друга посока. Д-р Ч. категорично заяви пред настоящата инстанция, че ако пострадалият А. е бил с поставен предпазен колан, това би предотвратило единствено нараняването му в тилната част на главата, а всички други травми в лицевата част на главата, в гръдната и в коремната кухина биха били със същия интензитет, като подчертава, че всяка от тях сама по себе си е била смъртоносна за пострадалия, но най-тежка е била гръдната травма с множество счупени ребра, сплескване на гръдния кош и разкъсване на гръдната аорта, които не се влияят от поставянето на колан в конкретния случай. Този механизъм на настъпване на вредите на пострадалия вътре в автомобила нито се потвърждава, нито се отхвърля от вещото лице, изготвило автотехническата експертиза – доц.д-р инж. Х. , който посочва, че за установяването на това обстоятелство е необходимо да бъде направен сложен динамичен анализ с изготвяне на компютърна симулация, поради което не може да даде категорично становище в съдебно заседание (стр.7 от протокола). Вещото лице сочи, че то не е присъствало при огледа на местопроизшествието и данни за деформациите по автомобила има единствено от приложения към огледния протокол фотоалбум, от който е видно, че деформациите по лекия автомобил „А“ са най-тежки в предна дясна част, но не може да се прецени доколко арматурата на автомобила е навлязла навътре в купето, като прави предположение, че това са не по-малко от 40-50 см. Настоящата инстанция счита, че липсата на категоричност в становището на вещото лице доц.д-р инж. Х. не поставя под съмнение експертното заключение на вещото лице д-р Т. относно механизма на нанасяне на травмите по тялото на пострадалия А. вътре в автомобила и фаталните последици за живота на му. Това е така, защото д-р Т. е присъствал при извършването на огледа на местопроизшествието, видял е процесния автомобил и е имал възможност лично да възприеме обстоятелствата и въз основа на непосредствените си впечатления да изгради становището си, докато доц. д-р инж. Х. е възприел щетите по автомобила единствено от снимковия материал, който той самият оценява като недостатъчно качествен (стр. 9-10 от протокола). Както вече се изтъкна, вещото лице д-р Т. е доказан специалист в своята област, с дългогодишен стаж и професионален опит именно в областта на съдебната медицина, поради което настоящият съд няма основание да се съмнява в даденото от него категорично заключение в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Още повече, че отговорът на поставения от защитата въпрос за съпричиняване от пострадалия А. предпоставя от фактическа страна специални знания в областта на медицината с каквито вещото лице доц. д-р инж.зунов за разлика от вещото лице д-р Ч. не разполага. Заключението на вещото лице д-р Ч. , че дори с поставен обезопасителен колан, смъртоносни травми за пострадалия А. отново биха настъпили, изключва съпричиняване в контекста на неизползването на колан от страна на пострадалия, поради отречена от вещото лице причинна връзка с настъпилите от ПТП вреди. Изложеното напълно изключва съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия В. А. на посоченото от защитата на подсъдимия основание – непоставяне на обезопасителен колан, поради което на това основание не може да се намали наложеното наказание, както иска подсъдимият във въззивната жалба и защитникът му в съдебните прения пред въззивния съд.

Съпричиняване като основание за намаляване отговорността на дееца, ерго за изменение на присъдата на Сливенския окръжен съд следва да се отчете поради поведението на пострадалия И. Д. По делото е безспорно установено от изготвената и приета автотехническа експертиза, че лекият автомобил „Ш“, управляван от пострадалия И. Д. , се е движил със скорост около 109 км/час, която съм момента на удара е била около 105 км/час. Въз основа на допълнителните доказателствени материали, събрани от въззивния съд - скица, приложена към писмо изх. № 1100-144(1)/31.01.2020г., подписано от Р. И. – зам. кмет на Община С.. 31-38 от НОХД № 283/2019г. на БАС), се установява, че към 28.07.2018г. по бул. „. шосе“ в платното за движение по посока от гр. С. към кв. Речица ограничението на скоростта е до 70км/час, обозначено с пътен знак „В26“, поставен след отклонението за с. С.. От изложеното следва, че пострадалият И. Д. е управлявал лекия автомобил „Ш“ със скорост превишаваща разрешената с близо 40 км/час. Поставя се въпросът, доколко това значително превишаване на допустимата скорост е допринесло за настъпване на ПТП със съответните вредни последици. Частичен отговор на поставения въпрос се съдържа в т.4.5 от заключението на автотехническата експертиза (л.289-290 от ДП), където вещото лице доц.д-р инж. Х. е изследвал хипотетична аналогична ситуация, но при движение на лекия автомобил „Ш“ с максималната разрешена скорост от 70 км/час и при предприети същите действия от водача на лекия автомобил „А“ след навлизане в платното за насрещно движение, в който момент за него е възникнала опасността от движещия се срещу него автомобил „Ш“, като е завил наляво, за да избегне сблъсъка. В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице подчертава, че при тази хипотеза посоченият изход е възможен само при отклонение на движението на лекия автомобил „А“ наляво, каквито са били действията на водача му – подсъдимия Г. при възникване на опасността. Ако подсъдимият продължи движението си направо, двата автомобила биха се движили един срещу друг и дори при скорост на лекия автомобил „Ш“ от 70 км/час, сблъсък би настъпил, тъй като лекият автомобил „А“ също би навлязъл в опасната зона на спиране на автомобила „Ш“. В експертното заключение е направено изчисление, че при скорост на лекия автомобил „Ш“ от 70 км/час, опасната му зона на спиране е 55,2 метра, което е съпоставимо с разстоянието, на което се е намирал този автомобил към момента на възприемане на опасността от водача му, което е било около 55 метра. Въз основа на изложеното е направен извод, че при движение на лекия автомобил „Ш“ със скорост от 70 км/час и при предприемане на същите действия от водача на лекия автомобил „А“, ударът между двата автомобила би бил предотвратим, като автомобилът „А“ би продължил движението си при определената скорост към момента на удара от около 90 км/час към левия за него банкет и би се получил друг механизъм на ПТП. В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице потвърждава становището си, че при движение на лекия автомобил „Ш“ със скорост от 70 км/час и при фактически предприетото от подсъдимия отклонение на движението на лекия автомобил „А“ наляво, удар между двата автомобила не би настъпил, тъй като те биха се разминали. Различният механизъм на ПТП се състои в това, че лекият автомобил „А“ след като се размине с лекия автомобил „Ш“ би излязъл от пътното платно през левия за него банкет и със значително висока скорост от 90 км/час би могъл да катастрофира, като се удари в предмети, разположени извън платното за движение. Вещото лице е категорично, че този механизъм на ПТП е непредвидим, тъй като хипотетичните възможности са твърде много и зависят не само от действията на водача на лекия автомобил „А“, а и от други фактори, които никой не може да предвиди. Според вещото лице независимо с каква скорост се движил управляваният от пострадалия Д. автомобил „Ш“ (в границите от 70 до 107 км/ч), управляваният от подсъдимия лек автомобил „А“ също би навлязъл в опасната зона на управлявания от пострадалия Д. автомобил „Ш“ (л.43 от ВНОХД 0283/2019г. на БАС). Във всички случаи „П“, тъй като той ще напусне платното за движение и ще излезе извън пътя, но няма да има контакт между управляваното МПС от подсъдимия и „Ш“ на пострадалия Д. Ето защо не може да се направи категоричен извод, че при движение на лекия автомобил „Ш“ с разрешена скорост от 70 км/час и предприети съответни действия от водача на лекия автомобил „А“ по завиване наляво, какви биха били последиците за живота и здравето на пътуващия на дясна седалка в автомобила „А“ пострадал В. А. при ПТП с друг механизъм, но може с категоричност да се заключи, че ако пострадалият Д. управляваше МПС с разрешена скорост от 70 км/ч и подсъдимият беше предприел същите фактически действия за избягване на удара (завой наляво), двата автомобила са щели да се разминат безконтактно и вреди за пострадалите И. Д. и Д. Д. не биха настъпили. Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че като е управлявал лекия автомобил „Ш“ със скорост от 109 км/час, вместо с максималната разрешена за съответния пътен участък скорост от 70 км/час, пострадалият И. Д. е допуснал нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в значителна степен е съпричинило вредоносния резултат, защото така допуснатото от него нарушение на правилата за скоростта за движение по пътищата обективно е изключило възможността двете МПС да се разминат безконтактно.

Като отегчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени санкционирането на подсъдимия на основание чл.78а от НК за престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК и наложените му административни наказания за нарушения по ЗДвП.

Правилно първостепенният съд е отчел наложената административна санкция на подсъдимия на основание чл.78а от НК като отегчаващо вината обстоятелство. Видно от справката за съдимост (л.294 от ДП) с решение № 251/17.05.2018г., постановено по АНД № 286/2018г. по описа на Районен съд - Сливен, К. Г. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. Въпреки, че освобождаването от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК няма за последица третиране на лицето като осъждано, извършеното от подсъдимия деяние запазва престъпния си характер (т.4 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/85г., Пленум на ВС) . Това деяние също осъществява състав на общоопасно престъпление - държане на високорисково наркотично вещество и следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като инкриминираното деяние по настоящото дело е извършено едва месец след влизане в сила на решението на СлРС – 04.06.2018г.

Първостепенният съд правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство броя и тежестта на предходните наказвания на подсъдимия по административен ред за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата. Видно от справката за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР – Сливен (л.70 от ДП) подсъдимият К. за сравнително краткия (четиригодишен) период като правоспособен водач е допуснал три нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран с влезли в сила фишове. Настоящата инстанция се присъединява към направения от първостепенния съд анализ относно характера и тежестта на нарушенията: две от тях са свързани с техническата изправност на МПС и не водят до завишаване на обществената опасност на дееца. Първото от нарушенията обаче, макар да е санкционирано с минимално предвиденото административно наказание, е по чл.6, т.1 от ЗДвП (несъобразяване със сигнали на длъжностни лица, със светлинни сигнали, с пътните знаци или с пътната маркировка), каквото е и едно от инкриминираните нарушения по процесното обвинение, довели до настъпването на тежки общественоопасни последици – смъртта на едно лице и средни телесни повреди на две лица. В тази връзка правилно Сливенският окръжен съд е преценил, че предвид повторяемостта на допуснатите нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, подсъдимият не се е поправил и това завишава обществената му опасност.

Като допълнително отегчаващо вината обстоятелство въззивният съд отчете голямата разлика от 47 км/ч в скоростта, с която се е движил автомобила на подсъдимия (117 км/ч) и максималната скорост, предвидена по закон за съответния пътен участък от 70 км/ч. Разликата е толкова голяма, че отчитането й не може да се счита в нарушение на чл.56 от НК.

Решаващият съд при определяне наказанието на подсъдимия не е отчел обстоятелството, че за довършеност на престъплението по чл.343, ал.4 от НК е достатъчно да е починало едно лице и на друго да е причинена телесна повреда. В случая вредоносният резултат е по-тежък. Починал е един млад мъж и са причинени телесни повреди на други две лица, като на едното от тях са нанесени две различни травми, всяка от които самостоятелно покрива признаците на средна телесна повреда, а другото увредено лице е малолетно. Следователно престъпният резултат от ПТП е по-тежък от минимално изискуемия от законодателя за квалифициране на деянието по този текст, което завишава степента на обществена опасност на деянието и не попада в забраната по чл.56 от НК за отчитането му при определяне на наказанието.

Независимо от възприетите в горния смисъл нови смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства с оглед отчетеното съгласно указанията в отменителното решение на ВКС за първи път от настоящата инстанция съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия И. Д. , настоящият съдебен състав намира, че определеното от решаващия съд наказание четири години лишаване от свобода следва да бъде намалено към минималноустановения в закона срок от три години, като след редукция по чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимият следва да се наложи наказание две години лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени обжалваната присъда.

Правилно първоинстанционният съд не е определил наказанието по привилегирования ред в чл.55, ал.1,т.1 от НК, тъй като нито отчетените от него смекчаващи вината обстоятелства, нито допълнително отчетените такива от настоящия състав, включително съпричиняването от пострадалия И. Д. не могат заедно или поотделно да обосноват изключителност или многобройност по смисъла на посочената разпоредба. Освен това отчетените от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция отегчаващи вината обстоятелства обуславят липсата на другата кумулативна предпоставка по чл.55 от НК, а именно най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Само след преценка, че най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, изключителността или многобройността на смекчаващите вината обстоятелства позволява приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 от НК, съответно определяне на наказанието под най-ниския предел от три години лишаване от свобода. В случая такава положителна преценка не може да се направи за подсъдимия Г. предвид отчетените от първоинстанционния съд отегчаващи вината обстоятелства, както и допълнително отчетените такива от настоящата инстанция.

Настоящата инстанция намира първоинстанционната присъда за правилна в частта, с която е отказано приложението на чл.66 от НК.

Въззивният съд споделя това виждане, тъй като счита, че за поправянето на подсъдимия и за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, наложеното наказание макар и минимално следва да бъде изтърпяно ефективно. Въззивният съд направи тази преценка в контекста на поставения от съдебната практика акцент върху индивидуалната превенция (Решение №178/01.06.2015г. по н.д. №252/2015г. на ВКС, І н.о.). По мнение на настоящия съдебен състав подсъдимият не може да се поправи, ако спрямо него не бъде приложено по-интензивно наказателно въздействие изключващо института на условното осъждане Това е така, защото двете инкриминирани нарушения на правилата за движението по пътищата са изключително груби предвид установената в административнонаказателните разпоредби на ЗДвП наказуемост за тях. Освен това подсъдимият ги е извършил умишлено застрашавайки живота и здравето не само на пострадалите, но и на редица други участници в движението към момента на инцидента. Движението на друг автомобил в платното за насрещно движение е било логично и предвидимо за дееца предвид часа и мястото на ПТП. Още повече, че видимостта му е била ограничена от престроилия се пред него за завой наляво лекотоварен автомобил. Въпреки това подсъдимият не е предприел действия по намаляване на скоростта си от 117 км/час и при движение с тази сериозно превишена скорост е нарушил абсолютната забрана, обозначена с двойна непрекъсната линия, за преминаване в платното за насрещно движение. Изброените обстоятелства свидетелстват за високата степен на обществена опасност на деянието, както и значително завишават личната обществена опасност на подсъдимия, който освен това е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение три пъти за краткия период на признатата му правоспособност водач на МПС от 4 години и както се изтъкна едно от предходните нарушения е било по чл.6, т.1 от ЗДвП, каквото нарушение е допуснал и в конкретния случай. Тези данни за допуснати от дееца в миналото други нарушения на правилата за движение по пътищата, съпоставени с допуснатите в процесния случай тежки нарушения на правилата за движението по пътищата, особено това по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е изключително грубо предвид, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с почти 50 км/час, мотивираха въззивният съд да приеме, че поведението му като водач на МПС е във висока степен морално укоримо и не търпи условно осъждане, както се иска във въззивната жалба. Преценката на въззивния съд съвпада с тази на първата инстанция, прокурора, частните обвинители и техните повереници, че подсъдимият не би могъл да се поправи и превъзпита с отлагане изпълнението на наказанието дори за максимален изпитателен срок по чл.66 от НК. Това налага в конкретния случай да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като по този начин, наред с поправянето му, ефективно ще бъде въздействано възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, най-вече върху водачи на МПС, които управляват МПС със значително превишена скорост и нарушават забранителните маркировки за навлизане от едно платно за движение в друго (насрещното). Въззивният съд намира, че съчетанието между така намаленото наказание към минимума и отказаното приложение на условното осъждане ще осигури необходимия баланс, който може да обезпечи поправителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и ще гарантира всички цели на наказанието посочени в чл.36 от НК. Отчетените от въззивния съд нарушения на правилата за движението от пострадалите А. и Д. не дават основание за различни изводи относно отказа на първоинстанционния съд да приложи чл.66 от НК. Допуснатото от А. нарушение не е в причинна връзка с настъпилото ПТП и по никакъв начин не може да се отрази на съдържанието на отговорността на дееца. Докато съпричиняването от страна на пострадалия И. Д. беше отчетено като смекчаващо вината обстоятелство при обосноваване изменението на присъдата чрез намаляване на наказанието лишаване от свобода до минималноустановения в закона срок. Доколкото обаче „основната причина“, при това реализирана първа по време, за настъпване на процесното ПТП е именно неправомерното и дръзко поведение на подсъдимия Г. като водач на МПС и допуснатите умишлено от него нарушения на правилата за движението по пътищата, то това конкретно съпричиняване от пострадалия Д. също не може да оправдае исканото от защитата условно осъждане. Освен това законът изисква преценката по чл.66 от НК (извън формалните предпоставки в посочената разпоредба) да се прави „преди всичко за поправянето на осъдения“, а към този правноустановен критерий съпричиняването от страна на пострадалия е ирелевантно.

Ето защо, Апелативният съд намира за неоснователно искането във въззивната жалба на подсъдимия Г. , поддържано и в съдебните прения пред настоящата инстанция, изтърпяването на наложеното на основание чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Вярно е, че с оглед определения размер на наказанието лишаване от свобода, формално не са налице законови пречки за приложението на института на условното осъждане, визиран в чл.66 от НК, а и подсъдимият не е личност с обременено съдебно минало, обикновено налагащо изолирането на дееца от обществото. Същият обаче е с добри само личностни характеристични данни, но не и като водач на МПС предвид, че в конкретния случай е допуснал две от най-тежките нарушения на правилата за движение, а именно управление на МПС с превишена скорост и забранено изпреварване с навлизане в насрещното платно за движение при налична забранителна маркировка за това. Освен това, ноторен (ненуждаещ се от доказване) е фактът, че допуснатото нарушение – превишена скорост и неправилно навлизане в насрещното платно за движение са причините за най-голям брой тежки автопроизшествия със загинали хора в страната. Поради това и с оглед постигане целите на чл.36 от НК и най-вече за превъзпитанието на подсъдимия, настоящата инстанция намира, че по отношение на подсъдимия К. правилно Сливенският окръжен съд е отказал прилагането на чл.66 от НК.словното осъждане в случая е неоправдано, поради което искането на защитата в тази насока не следва бъде уважено. Правилно първоинстанционният съд на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил подсъдимият да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода ефективно - при първоначален общ режим.

Наред с наказанието лишаване от свобода решаващият съд е определил и кумулативно предвиденото наказание по чл.343г, вр. чл.37, т.7 вр. чл.49, ал.2 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Отчитайки всички обстоятелства, обсъдени по-горе, отнасящи се до конкретната тежест на престъплението и обществената опасност на деянието и дееца, както и допълнително отчетеното от настоящата инстанция съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия И. Д. , настоящият съд намира, че справедливо и законосъобразно е това наказание също да бъде намалено на три години. Така отмереният срок на наказанието въззивният съд намира, че в достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като водач на МПС, както и ще го мотивира занапред да управлява МПС с особено внимание.

С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия Г. направените по делото разноски, като той следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1397.10 лева.

По гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК бъде намалено от три години на две години и наложеното наказание по чл.343г от НК да бъде намалено от четири години на три години. В останалата й част присъдата като обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 7 от 11.03.2019г., постановена по НОХД № 52/2019г. на Сливенския окръжен съд, като:

НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия К. Г. Г. наказание от три години лишаване от свобода на ДВЕ ГОДИНИ.

НАМАЛЯ наложеното на подсъдимия К. Г. Г. наказание по чл.343г от НК от четири години лишаване от право да управлява МПС на ТРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от получаване писменото съобщение от страните, че е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

2.