Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../02.04.2021г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 7580 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от
22.04.2020г., постановено по гр.д. №28144/2019г. по описа на СРС, 31 състав, е
признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „Р.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 612,49 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. за топлоснабден имот, представляващ ап.9,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, бул. „***********, аб.№***, ведно със
законна лихва от 11.02.2019г. до изплащане на вземането, за която сума е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8244/2019г. по описа
на СРС, 31 състав, като е отхвърлен иска за мораторна лихва в размер на 67,15
лева за периода от 01.10.2017г. до 04.02.2019г., иска за сумата от 44,40 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2016г. до 30.04.2018г., иска за мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение в размер на 5,14 лева за периода от 30.09.2017г. до
04.02.2019г. С решението е осъдено „Р.“ ЕООД да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 63 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, и сумата от
524,98 лева, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството „Р.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К.Ч.,
срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените искове са
уважени, както и в частта за разноските. В жалбата са направени оплаквания, че
неправилно първоинстанционният съд е постановил, че длъжникът се е обогатил
неоснователно и дължи да върне онова, с което се е обогатил до размер на обедняването.
Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че страните са били в
договорни правоотношения, както и, че от страна на „Т.С.“ ЕАД има изпълнение на
претендираните доставки на топлинна енергия. Оспорва, че през процесния период
ищецът е доставял за адреса топлоенергия, отговаряща на БДС за топлопреносната
мрежа. Липсвала доставена топлинна енергия точно определена по количество и
качество. Не били представени надлежни доказателства за качеството и
количеството на търговската услуга, как е осигурявана, какъв е минимумът по
отношение на температурата в имота. Били нарушени разпоредбите на Директива
2006/32/ЕО на европейския парламент и на съвета. На дружеството не била
изпратена и покана за доброволно изпълнение. Неправилно било прието от
първоинстанционния съд, че дружеството е ползвател на топлинна енергия за
стопански нужди, тъй като представените доказателства не удостоверявали
ползването на топлинна енергия. Нямало и открита партида на ответното дружество
за имота. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8244/2019г.
на СРС, 31 състав.
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е за
ищеца.
В настоящия
случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е
обогатил, тъй като е потребил енергия в процесния имот и за процесния период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
Съгласно
разпоредбите на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ и §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя –
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В
настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване
от ответника. Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба
на топлинна енергия, не е спорно и обстоятелството, че ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот. Поради това следва да се приеме, че ответникът
е ползвал и доставеното в имота количество топлинна енергия, с което същият се
е обогатил, чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за
заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е
обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия, т.е.
налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Размерът на спестените от жалбоподателя
разноски следва да се определи въз основа на реално потребената съобразно
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в имота и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация по аргумент от чл. 156
ЗЕ, които се установяват от приетото от първоинстанционния съд заключение
на съдебно-техническата експертиза, а наведените във въззивната жалба
възражения за недоказаност на извършена доставка на топлинна енергия се явяват
неоснователни.
Неоснователни
са и изложените във въззивната жалба доводи, че ищецът не е ангажирал
доказателства за качеството и количеството на търговската услуга, както и какъв
е минимумът по отношение на температурата в имота. Според Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, операторът на топлопреносната мрежа
осигурява режима на работа на топлоснабдителната мрежа, като определя
температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални
разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на
потребителите и следи за спазването им. Така са определени качествените
параметри на доставената услуга. Тези параметри са определени ясно, респективно
посочен е механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени
критерии. Следва да се има предвид, че ищецът, като продавач на топлинна
енергия, има задължение да достави необходимото количество топлинна енергия до
абонатната станция до съответната сграда - етажна собственост. Ищцовото
дружество обаче няма задължения във връзка с изправността и състоянието на
отоплителната инсталация в сградата, съответно неизправностите и
неефективността на същата.
Не е налице и твърдяното от въззивника
нарушение на общностното право /ЕО/. Европейските директиви
са актове, които обвързват по отношение на дължимия резултат, но оставят
националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в действащото
право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в
срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в
националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на
нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните
норми, които противоречат на разпоредбите на директивата.
Настоящият случай обаче не е такъв. Не е налице нарушение на чл.
13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО)
- транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната
ефективност - §
3 от ДР на ЗЕЕ, според който в сметките следва да се включва само реално
потребена енергия, като вътрешното законодателство е съобразено с чл. 13 -
включително по отношение на топлинната енергия от сградна инсталация, която
също е реално консумирана от потребителите.
Стойността
на доставената в имота топлинна енергия се установява от кредитираното
заключение на СТЕ, а именно 621,93 лева. Ето защо, искът за стойността на
потребената от ответника в имота топлинна енергия е основателен и доказан в
пълния му предявен размер от 612,49 лева и правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК в обжалваната част, с която са уважени предявените искове. В
отхвърлителната част решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в
сила.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, която обаче не е подала
отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 22.04.2020г., постановено по гр.д. №28144/2019г. по описа на СРС, 31 състав,
в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.