РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Враца,
12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 18.07.2019 г. / осемнадесети
юли две хиляди и осемнадесета година/ в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова и с участието на прокурор Н. Лалов, като разгледа
докладваното от съдия Коцева адм. дело №
383 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. АПК, във вр. чл.284, ал.1 ЗИНЗС
и вр. чл.1 ЗОДОВ. .
Образувано е на основание постъпила
искова молба от В.Д.К. ***, с която е предявил иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лева против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София. В исковата молба се твърди, че вредите
са настъпили вследствие на действия и бездействия на затворническата
администрация, в периода на престоя му в Затвора *** и в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора
** от **.**.**** г. до **.**.**** г. вследствие на лошите санитарно-битови
условия там, относно неосигуряване на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп
до течаща вода и санитарен възел, като след 20:00 часа лишените от свобода били
заключвани и удовлетворявали физиологичните си нужди в пластмасови кофи. Твърди
се, че в резултат на описаните действия и бездействия за времето от **.**.**** г. до **.**.****г. е претърпял неудобства,
страдания и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво
присъщо на изтърпяване на наказанието и с това е налице нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧ. Изложени са твърдения, че в резултат на описаните неблагоприятни условия
ищецът се разболял от ** и **, както и от ** и **, за което е освидетелстван на
ТЕЛК, с призната **. Иска се присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева
за времето на престоя в Затвора ** и ЗООТ „К.ф.“, в което е търпял неудобствата
надвишаващи неизбежното ниво на страдания и 20 000 лева обезщетение за
придобитите и описани заболявания по време на изтърпяване на наказанието при
тези лоши условия, считано от 01.01.2017 г.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от * Н.П., който поддържа исковата молба по изтъкнатите в нея
съображения. Излагат се съображения в подкрепа на направеното искане за
присъждане на обезщетение. Претендират се разноски по делото.
Ответникът ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр.СОФИЯ, чрез процесуалния си представител * Н.Б. в представен по делото писмен отговор и в
съдебно заседание оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Твърди
се, че не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия и
бездействия, при което не е осъществено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, поради което
искът следва да се отхвърли. Изложени са подробни мотиви в подкрепа на
твърденията. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава
мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, тъй като не са налице
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица
от системата на ГД „ИН“.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Анализирайки събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представено писмено становище с
рег. № 333/2015г. от 11.06.2019 г. от Началника на Затвора – *** се установява,
че ищецът е постъпил в Затвора – *** на **.**.**** г. и с определение по ЧНД №
568/2018 г. по описа на ОС – Враца е освободен предсрочно на **.**.2018 г. с
остатък от наказанието * години, * месеца и * дни. От приложения чертеж и
списъци на спалните помещения става ясно, че ищецът К. е бил настанен в спално
помещение № **, което е с обща квадратура от 30,83 кв. м. и позволява
настаняването на до 7 лишени от свобода, но въпреки това в него не са
настанявани повече от 4-5 души. На 11.04.2017г. е представен на разпределителна
комисия и преместен от корпуса на Затвора – *** в ЗООТ „К.ф.“, където е настанен
в спално помещение № * с реална жилищна площ от 25 кв. м, заедно с още четирима
лишени от свобода при спазване на изискването за осигуряване на 4 кв. м жилищна
площ за всеки л/св. В представена Справка за л/св. В.К. относно условията, при
които са настанени лишените от свобода в ЗООТ „К.ф.“, изготвена от * К.М., е
отразено, че спалните помещения през нощта се заключват и лишените от свобода
нямат достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, а в светлата част от
денонощието имат свободен достъп до такива. Поддържането на хигиената в спалното
помещение е отговорност на л/св. настанени в него, като за целта им се раздават
ежемесечно перилни и почистващи препарати. Посочва се, че през зимните месеци
отоплението в помещенията е на твърдо гориво /дърва и въглища/, като се
подсигуряват достатъчни количества за поддържане на нормална температура. На
спалните помещения периодично се извършват освежителни ремонти, същите
разполагат с прозорци, които осигуряват необходимата дневна светлина и
възможност за проветряване, както и че против хлебарки и гризачи периодично се
обезпаразитява от лицензирана фирма. Относно медицинското обслужване в
справката се посочва, че на територията на затворническото общежитие има
лекарски кабинет и веднъж седмично медицинско лице посещава л/св. от ЗО, на
осъдените се подсигуряват необходимите лекарства и медикаменти при наличие на
медицински показатели и установено заболяване, както и че при необходимост
л/св. се конвоират до МЦ в Затвора или се търси съдействие от ЦСМД към
МБАЛ-Враца. Конвоират се до затвора, където е осигурен достъп до зъболекар 2
пъти седмично. При възникнала необходимост и при изявено желание от страна на
осъдените същите се конвоират до зъболекар по техен избор до града. Посочено е,
че на 28.04.2017 г. К. е назначен на
работа на външен работен обект „З.с.“ където битовите условия за живот
отговарят на минималните европейски стандарти.
Така представената справка, ведно с
представени 7 бр. списъци по спални помещения не са оспорени от ищеца, при
което съдът приема, че отразените в тях факти отговарят на действителното
положение.
Представена е и медицинска справка за
ищеца от престоя му в Затвора - ***, в която е отбелязано, че от предварителния
преглед при постъпването му е установено **. В хронологичен ред са посочени
консултациите с * във връзка с **, * по повод **, назначената диета и терапия с
медикаменти. Същата не е оспорена от ищеца, поради което съдът кредитира
отразените в нея факти.
От показанията на разпитания в хода на
процеса свидетел П.К., изтърпявал наказание ** заедно с ищеца в ЗООТ се
установява, че санитарно-битовите условията в затворническото общежитие са
много лоши. В спалните помещения, които се заключват през нощта, няма санитарни
възли и течаща вода, за физиологичните нужди се ползва една кофа от всички в
килията. В корпуса на Затвора свидетелят К. е бил в съседна на ищеца килия, но
там условията били съвсем различни, имало течаща вода, тоалетна и баня в
килията. Заявява, че преди К. да постъпи в ЗООТ „К.ф.“ не е имал никакви
оплаквания, а проблемите му започнали след като бил преместен там. Оплаквал се,
че нощем му съхнат устата и винаги държал до леглото си шише с вода. Ходил на
изследване и му били предписани лекарства.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните
съдът намира от правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от
лице, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора ***.
Съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря
по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е.
той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона.
В ал.1 на тази норма е посочено, че
лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни
хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ, отопление, проветряване, както
и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил,
че в случаите на нарушение на чл. 3 ал.1 от закона настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, поради което е
необходимо само да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от
предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от
административен орган в това му качество.
При тази законова регламентация и въз
основа на фактическите установявания по делото съдът намира, че претенцията на
ищеца за придобит ** с **, както и * и **, в размер на 20 000 лева е
недоказана и неоснователна. Видно от приложената медицинска справка по делото,
необорена от ищеца, същият е имал ** още при постъпването си в Затвора – ***,
установено от предварителния медицински преглед. Консултиран е с * три месеца
след постъпването, още на 01.04.2016 г., заради установени ** през м. март 2016
г., когато е съобщил за фамилна обремененост – баба, дядо и вуйчо и му е
назначена терапия. В последствие няколкократно е консултиран с * и *, от което
се установява, че ищецът е имал здравословни проблеми при постъпването си и при
престоя му в корпуса на Затвора, където от представената справка и
свидетелските показания се установи, че условията са добри или поне неудобствата
и трудностите, които е претърпял не надвишават неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането и не излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
От друга страна администрацията на Затвора – *** не е бездействала, а е
направила необходимото и е осигурила консултация на ищеца с медицински
специалисти за провеждане на адекватно медикаментозно лечение на откритите
заболявания. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които по
своята същност, последователност и
относимост спрямо претенцията на ищеца не могат поотделно и в съвкупност да
обосноват извод за претъпените по твърденията на ищеца неимуществени вреди в
тази част на иска.
Съдът намира, че претенцията на ищеца в
размер на 10 000 лв. за лошите битови условия, причинили неудобства и
негативни емоционални преживявания, надхвърлящи обичайните, свързани с
изпълнението на наказанието е доказана, единствено по отношение на престоя му в
ЗООТ “К.ф.” към Затвора ***.
В
настоящия случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които
да оборят посочената по-горе законова презумпция за настъпилите за ищеца неимуществени
вреди. Нещо повече, изнесената информация в Справката, изготвена от ИСДВР, относно
условията в ЗООТ „К.ф.“, потвърждава заявените от ищеца твърдения и
кореспондира със свидетелските показания за липсата на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, неосигурени адекватни условия за осъществяване
на хигиенните потребности на ищеца, липсвало е и пълноценно проветряване
предвид факта, че нощем лишените от свобода облекчавали физиологичните си нужди
в кофи в спалните помещения. Правата на ищеца са нарушени не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е
необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът,
надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат
извън прага на строгост по чл.3 от Конвенцията. Неоснователното неизпълнение на
задължението на администрацията на Затвора ***, част от структурата на който е и ЗООТ „К.ф.”, да осигури
адекватни битови условия за лишените от свобода по време на изтърпяване на
наказанието им, представлява бездействие
на административните органи и последица от него са породените неприятни
асоциации у ищеца, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание
при изтърпяване на наказанието **. Изтъкнатите аргументи налагат извода, че искът
с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се явява доказан на част от посочените
в исковата молба основания. За
да приеме за доказани посочените по-горе факти, съдът се основава не само
на показанията на разпитания свидетел,
които кредитира, тъй като са в съответствие с писмените доказателства, но и на
установеното в публикувания Доклад
на Националния превантивен механизъм
към Омбудсмана на РБ за проверките в Общежитие от открит тип „К.ф.“ към Затвора
*** за 2017 г. В Доклада се подчертава, че „това общежитие от открит тип
е с най-лоши условия в Република България, въпреки изразените добри намерения
от 2009 г. насам за подобряването им. Те може да бъдат оценени само като
нечовешки и унизителни, независимо че общежитието е от открит тип, същото не
подлежи на реконструкция, поради което се поддържа неизпълнената
препоръка от 2012 г. за преместване или закриването му“.
Не се доказаха другите основания на
предявения иск, а именно нечовешките и унизителни условия при престоя на К. ***
от 23.12.2015 г. до 11.04.2017 г. и в обект „З.с.“, където е преместен от
28.04.2017 г. до предсрочното му освобождаване на **.**.2018 г. От
представената Справка и от свидетелските показания се установява, че в корпуса
на Затвора има течаща вода, тоалетна и баня в килията и през цялото време на
престоя си там, ищецът е разполагал с изискуемата в закона 4 кв. м жилищна
площ, а битовите условия за живот в обект „З.с.“ отговарят на минималните
европейски стандарти. Тези констатации не са оспорени от ищеца, при което съдът
приема, че отразените в тях факти отговарят на действителното положение.
Предвид изложеното съдът счита, че
предявеният иск е основателен само за периода, през който ищецът е пребивавал в
ЗООТ „К.ф.“, но с оглед кратката продължителност, в която са търпени
негативните последици – само 17 дни, от 11.04.2017 г. до 28.04.2017 г.
/съгласно посоченото в Справката/ претендираното обезщетение в размер 10 000 лв. следва да бъде значително
редуцирано. Дължимото обезщетение във връзка с
доказаните неимуществени вреди, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените
обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, съответстващ на
периода, в който ищецът е търпял негативни последици – 17 дни, предвид
обстоятелството, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и
психическото му състояние, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението
следва да се присъди в размер на 100 лв., в какъвто искът се явява доказан. В
останалата част до претендираната сума от 10 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. В тази
част на иска за останалия период от
време в хода на процеса не се доказа по никакъв начин от събраните
писмени доказателства вкл. и от
показанията на разпитания по делото свидетел ищецът да е претърпял конкретни
страдания от неимуществен характер, които да подлежат на оценка и възмездяване
по реда на ЗИНЗС и ЗОДОВ за останалия период от време претендиран с исковата
молба.
С оглед изхода на делото съдът намира
за основателно своевременно направеното искане от пълномощника на ищеца за
присъждане на разноски. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че е договорено и изплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 1130 лева, но съобразено с уважената част от иска съгласно
чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, ищецът следва да бъде възмезден за направените от него
разноски, включващи освен адвокатското възнаграждение и държавна такса от 10 /десет/
лв. със сумата от 60 /шестдесет/ лева. Искането за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника, следва да
се отхвърли, тъй като при частично уважаване на иска ищецът не дължи разноски.
Водим от гореизложеното и основание
чл.203 и сл. АПК вр. чл.284 ЗИНЗС вр. чл.1 ЗОДОВ, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна Дирекция
”Изпълнение на наказанията” гр.София ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.К. ***, сумата от 100
/сто/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в периода на престоя му в ЗООТ „К.ф.“ към Затвора *** от 11.04.2017г. до 28.04.2017
г., настъпили вследствие лошите санитарно-битови условия.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата
част до пълния размер от 10 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ
иска в размер на
20 000 лева за ** .
ОСЪЖДА ГДИН-София да заплати на В.Д.К. *** разноски
по делото в общ размер на 60.00 /шестдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.СЪДИЯ: