Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2096
град Пловдив,
28.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХII
граждански състав, в публично съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 17906 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление София, район Красно село ул.
Шандор Петьофи № 10, депозирана против Н.И.Н., ЕГН **********,***, с предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. във връзка с чл. 240 от ЗЗД и с чл. 99 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество черпи права от два договора.
Твърди се, че между ответника и
трето на спора лице, „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус“, има по реда на чл.
6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние сключен на дата 08.10.2015г договор за кредит № ….. По силата на договора
ответника получил сума от 750 лв., която трябвало да бъде върната за период от
30 дни - с крайна падежна дата
07.11.2015 год., заедно с договорна лихва от 25,27 лв., и такса за експресно
разглеждане 154,74 лв. Постъпили частични плащания, датата на падеж изтекла и
за остатъка длъжникът изпаднал в забава .
На дата 01.02.2018г бил сключен между „4финанс“
ЕООД, от една страна , като цедент , и от друга „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, договор
за цесия , по силата на който вземането на
„4финанс“ ЕООД по договора за кредит ….. било прехвърлено на ищеца. Твърди
се , че за тази цесия длъжника бил уведомен по реда на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, и се иска от съда да постанови решение, с което
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 688.76 лв. - остатък от главницата , обезщетение за забава
в размер от 712.32 лв., начислено за периода от 08.11.2015 год. до 31.01.2018
год. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
- 09.11.2018г до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът
не се е ангажирал с отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В първото открито съдебно заседание оспорва иска, като твърди,
че не е уведомявана за изискуемостта на вземането, в частност – за извършването
на цесията.
Като взе предвид становищата на страните и
ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното :
По делото е представено копие на хартиен
носител на договора под номер ….08.10.2015г., според което , ответника получава
от кредитодателя „4финанс“ ЕООД заем в размер от 750 лева , който се задължава
да върне заедно със възнаграждение на кредитора в размер от 40.99 % ( на
годишна база ) , и такса за експресно разглеждане на искането за кредит в
размер от 154.74 лева. Възражение за липса на договор не е правено , няма
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК отговор, а представеното на хартия копие от
същия не е оспорено с оглед доказателствената си годност.
Договорът е
сключен от разстояние , със средства за електронна комуникация, при което се
подчинява на правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доколкото самата финансова
услуга е заем за потребление. Тоест, с оглед специалната разпоредба на чл. 18 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние , която въвежда като позитивно национално право на
територията на РБългария разпоредбите на ДИРЕКТИВА
2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември
2002 година относно
дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на
Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви
97/7/ЕО и 98/27/ЕО, ищцовото дружество като доставчик
има задължение да докаже изпълнението на преддоговорното си задължение
си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазило сроковете по чл.
12, ал. 1 или 2 от същия закон и че е получило съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Ответника
обаче не може да се позовава на неполучаването на тази предоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр (СЕП, чл. 2.2 от
общите условия към договора) като основание за нищожност на договора, тъй като
не е „оспорвал действителността на изявлението”, получавайки сумата по договора ( чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР
във връзка с чл. 293 ал. 3 от Търговския закон ). В това отношение съдът
кредитира неоспорената разписка на л.11 от делото за получаването на сумата от Н., и
доколкото договора за заем е
реален , то съдът приема , че такъв е сключен. Няма и твърдения ответникът като потребител да се е отказал от договора по реда на чл. 12 от
ЗПФУР, следователно няма основание да се издирва дали са спазени разпоредбите
на 18 ал. 1 т . 2 от ЗПФУР.
На следващо
място ,представено е и не е
оспорено копие от договор за прехвърляне на вземания № …., в което вземането на
кредитора по процесния договор за кредит фигурира .
Ищецът следователно е надлежен носител на материалното право, което е предмет
на търсеното от съда съдействие.
Според
условията на договора , заетата сума следва да се върне на кредитора най –
късно до 07.11.2015г; в тежест на ответника е да докаже това плащане, и това не
е направено . Следователно от дата 08.11.2015г същият е в забава да плати и
това е началната дата на обезщетението за забавата , начислено върху
неплатената главница за период извън този на редовно обслужвания кредит.
Следователно не се касае за печалбата на кредитора , тъй като същата е
договорена за периода на договора и с оглед томното
изпълнение от страна на длъжника .
Нищожна е обаче, поради противоречие със
закона ( чл. 10 ал.2 от Закона за задълженията и договорите) клаузата на чл. 13.1. буква от Общите условия към
договора за кредит, която предвижда обезщетението за забава след падежа на
задължението да се изчислява като сума на законната лихва в размер по Постановление
№ 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения (обн., ДВ, бр. 106 от
23. 12. 2014 г.) и договореното за
периода на ползване обезщетение – печалба на кредитора , тъй като сбора на
двете е по – голям. Следователно , и на коментираното основание по чл. 10 ал. 2
от ЗЗД, размера на обезщетението за забава следва да бъде намален до този на законната
лихва по Постановление № 426- до сума от 156.17 лева , изчислена служебно от
съда.
В резюме, искът
за реално изпълнение на главницата следва се уважи изцяло, а този за
обезщетение за забавата – до размера на законната лихва за претендирания период
, 156.17 лева , като за разликата до пълния
размер на искането от 712.32 лева , следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Разноските следва да се присъдят
пропорционално на изхода на спора.
Тези , направени от ищеца , са в размер на 250
лева, от които следва ответника да възстанови пропорционално сума от 150.76
лева ( 250/1401.08*844.93 лева , колкото е уважения от съда размер на исканията
).
Липсват данни
ответната страна да е направила разноски, фигурира по делото единствено пълномощно
на представител, но не и договор за правна помощ , а вещи лица не са
назначавани . Затова в полза на
ответника разноски няма да се присъдят.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда Н.И.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление София, район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10,
сумата от 688.76 лева – главница ,
представляваща реално изпълнение на
задължение за връщане на заем, обективиран в договор
№ ….08.10.2015г., с „4финанс“ ЕООД,
156.17 лева – обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 08.11.2015г. до 31.01.2018г., и законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба- 09.11.2018г до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска по чл. 86 от ЗЗД в
частта над размер от 156.17 лева до
пълния предявен размер от 712.32 лева , като неоснователен.
Осъжда Н.И.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление София, район Красно село ул. Шандор Петьофи № 10,
сумата от 150.76 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП