Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливен, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Сливенският районен съд, Х-ти състав, в публичното
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при
секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 698 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която
в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Т.И.Д., ЕГН: ********** ***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: сумата от 703,25 лева главница от неизплатени месечни погасителни вноски по Договор за паричен заем № 35140 от 25.01.2018 г.; сумата от 102,04 лева - договорна лихва за периода 15.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; сумата от 706,01 лева – неустойка за периода от 15.03.2018 г. до 22.11.2018 г., лихва за забава в размер на 186,48 лв. за периода от 15.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда -30.10.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират и се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че между „Креди Йес” ООД, като заемодател и ответника като заемател бил сключен договор за паричен заем № 35140 от
25.01.2018 г. при спазване на Закона за потребителския кредит и ответникът бил
приел и Общите условия на договора. По силата на този договор заемодателят бил
предал на заемателя сумата от 800 лв., а последният
се бил задължил да му върне същата сума ведно с договорна лихва, която била в
размер на 142,51 лв. на 43 равни месечни погасителни вноски, в размер на 21,92
лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 01.02.2018 г., а
падежът на последната погасителна вноска бил 22.11.2018 г., тогава бил изтекъл
срокът на договора и задълженията били станали изискуеми на това основание .
Общият размер на дължимата сума бил 942,51 лв. Договорът бил имал силата на
разписка по отношение на предаване на сумата.
Заемателят се бил задължил в тридневен срок от
подписването на договора да представи обезпечение на заемодателя на
задълженията му по договора- издаване на запис на заповед, поръчителство, като
поръчителят следвало да отговаря на определени условия или банкова гаранция.
Заемодателят не бил представил такива обезпечения и му била начислена неустойка
в размер на 820,49 лв., като страните били постигнали споразумение неустойката
да бъде заплатена на 43 равни вноски, всяка в размер на 19,08 лв., включени в
размера на всяка погасителна вноска и дължими с настъпването на падежа й. На
длъжника била начислена съгласно договора и лихва за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.03.2018 г. до датата на подаване на
заявлението. Общият размер на лихвата за забава бил 186,48 лв. Сумата, която
била изплатена от длъжника по кредита към момента била 251,70 лв. На 07.03.2019
г. било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземане от 07.03.2019 г. сключен между „Креди Йес”
ООД и ищеца по силата на което му било прехвърлено процесното вземане.
Длъжникът бил уведомен да извършената цесия с уведомително писмо от цесионера, като същото
било получено от ответника чрез съпругата му на 03.04.2019 г. Моли
длъжникът да се счита за уведомен за извършената цесия с исковата молба. Ищецът
бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като длъжникът бил
възразил, което обуславя правния му интерес от предявяването на исковете.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: сумата от 703,25 лева главница от неизплатени месечни погасителни вноски по Договор за паричен заем № 35140 от 25.01.2018 г.; сумата от 102,04 лева - договорна лихва за периода 15.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; сумата от 706,01 лева – неустойка за периода от 15.03.2018 г. до 22.11.2018 г., лихва за забава в размер на 186,48 лв. за периода от 15.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда -30.10.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират и се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор не е постъпил от ответника.
В о.с.з. чрез депозирано писмено
становище ищцовото дружество, заявява, че поддържа исковете си и развива свои
съображения за тяхната основателност и доказаност.
В о.с.з процесуалният представител на
ответника адв. М. *** оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли съдът да прогласи договора за потребителски кредит за
нищожен, като излага съображения затова.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема
за установено следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл.
422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1,
чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Сключен
е бил договор за паричен заем № 35140/25.01.2018г.
между кредитора “Креди Йес“ ООД и длъжника Т.И.Д.. Според
договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 800 лева, който е
следвало да се върне на общо 43 седмични погасителни вноски. Всяка погасителна
вноска е в размер на 21,92 лева, като в нея са включени част от дължимите
главница и лихва. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в
размер на 3.340% на месец. Общият размер на всички плащания е 942,51 лева,
която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита.
ГПР е в размер на 49.072%. Според чл.6 от договора, той следва да бъде
обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: 1. запис на заповед,
издаден от заемателя и 2. Банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към
договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е
на едно или две физически лица, които отговарят комулативно
на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители
по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени
със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на
получавания от тях доход; в случай на увредено поръчителство като обезпечение
по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят
е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на договора за
поръчителство от предоставеното лице – поръчител. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 820,49 лева, с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение № 2 към договора.
На 07.03.2019 г. е подписано
Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземане от 07.03.2019
г. сключен между „Креди Йес” ООД и ищеца по силата на
което му било прехвърлено процесното вземане. Длъжникът бил уведомен да
извършената цесия с уведомително писмо от цесионера,
като същото било получено от ответника
чрез съпругата му на 03.04.2019 г. Ищецът бил подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като длъжникът бил възразил, което обуславя правния му
интерес от предявяването на исковете
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно
съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на
сключения договор. СлРС намира, че в случая има
нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че
договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В
случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ответника, но СлРС намира, че
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне
вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно
дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно
трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е
дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за
сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е
поръчител или заемател по друг договор. Освен това
следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то
издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на
договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери
такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно
дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно
тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СлРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки
пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане
по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на
лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за
длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по
чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Същото се касае и за другите два вида обезпечения уговорени в чл. 6,
ал. 2 залог върху движима вещ и първа по ред ипотека. Тя затова е уговорена и
като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
При
тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както
и предвид размера й от 820,49 лева /при главница от 800 лева/ СлРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на
кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка,
а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което
вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В
конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да
плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.
След
като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора
трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно месечният лихвен
процент няма да е 3.340%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако
в него участва и вземането от 820,49 лева, формално уговорено като неустойка.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен
това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 820,49
лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти
размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
По
изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
Горните
изводи не могат да се променят от възраженията на ищеца, че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй
като предварително е информирал клиента за всички условия
по кредита, както и че потребителят е имал
свободата да реши дали договорът
го устройва. Фактът, че ответникът е подписал договора не може да санира неговата недействителност, като противоречащ на ЗПК.
Обстоятелството, че кредиторът не
е банка, по договора няма обезпечения,
като повишеният риск оскъпява финансовия
ресурс не може
да обоснове уговаряне на неустойка, която фактически представлява допълнителна
печалба, а няма обезпечителна и обезщетителна
функция.
По
горните мотиви съдът следва да постанови решение, с което бъде прогласена
нищожността на договора за заем.
Искът
е частично основателен.
Както
беше прието, поради нарушение на чл.10, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК сключеният договор
за паричен заем е недействителен – чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по
кредита. Следователно
потребителят в случая не дължи на заемодателя суми за договорна лихва,
наказателна лихва и неустойка, поради нищожността на сключения договор.
Дължи
се само чистата главница по договора, останала непогасена. Видно от изготвената
по делото и кредитирана от съда съдебно-икономическа експертиза с оглед на
извършените плащания по договора от страна на ответника същият дължи сумата от
703, 25 лева, съставляваща главница по договора за заем, сумата от 102,04 лв.,
съставляваща договорна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 22.11.2018 г.,
сумата от 706,01 лв., съставляваща неустойка по договора по чл. 8 от същия. Размерът на законната лихва за забава върху
просрочената главница е 89,83 лв. за периода от 15.03.2018 г. до 30.10.2019 г.
Годишният лихвен процент уговорен в договора за заем от от 40,08 %
надхвърля с 10,08 % трикратният размер
на законната лихва от 30 %. Погасителните вноски според представения
погасителен план неразделна част от договора за заем включват- сумата в
колоната вноска в размер на 21,92 лв. включва главница и лихва, сумата в колона
неустойка при липса на обезпечение в размер на 19,08 лв., включва
пропорционалната част от дължимата неустойка по чл. 8 от договора, като сумата
в колона общ размер на погасителната вноска в размер на 41 лв., съставлява сбор
от колона вноска и колона неустойка при липса на обезпечение. Размерът на
погасителната вноска, която включва само главницата и договорната лихва е 21,92
лв.
Главницата
в размер на 703, 25 лева е с настъпил
падеж на 22.11.2018г., поради което е изискуема. Тази сума не се доказва да е
върната по кредита, ето защо се дължи и към момента. Искът в тази си част е
основателен и трябва да се постанови решение, с което се осъди длъжника да
заплати на кредитора 703, 25 лева чиста
главница по кредита, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
24.02.2020 г. до окончателното изплащане. В останалата си част за другите
вземания искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца
сумата от 152,40 лева за разноски по настоящото дело, които разноски са
определени съразмерно с уважената част от иска и при определено минимално
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25 от Наредба за заплащане на правната
помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
разноски в размер на 175,73 лв., съобразно с отхвърлената част на исковете.
На
основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва
да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 45,13 лева разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 5941/2019 г. на СлРС, които
също са определени съразмерно с уважената част от иска.
При
този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право
на разноски, но не следва да му бъдат присъждани, тъй като не претендира такива
за заповедното производство и не представя доказателства за сторени разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран, Сливенският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, че Т.И.Д.,
ЕГН: ********** ***, ДЪЛЖИ НА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д.-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата
от 703,25 лева, съставляваща
главница от неизплатени месечни погасителни вноски по Договор за паричен заем № 35140 от 25.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението-30.10.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 5941/2019 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 422
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д.-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Т.И.Д., ЕГН: **********
***, за установяване дължимост
на следните суми: сумата от 102,04 лева - договорна лихва за периода
15.03.2018 г. до 22.11.2018 г.; сумата от
706,01 лева – неустойка за
периода от 15.03.2018 г. до 22.11.2018 г., лихва за забава в размер на 186,48 лв. за периода от 15.03.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда -30.10.2019 г. за който е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5941/2019 г. на СлРС
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ПРОГЛАСЯВА недействителност на Договора за паричен заем № 35140 от 25.01.2018 г. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА Т.И.Д., ЕГН: ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д.-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, сумата от 152,40 лева
за разноски по настоящото дело, както и сумата от 45,13 лв., съставляваща сторени в заповедното
производство разноски съобразно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д.-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да заплати на Т.И.Д., ЕГН: ********** *** сумата от 175,73 лв., съставляваща сторени в настоящото производство разноски съобразно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: