Решение по дело №2777/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1380
Дата: 18 декември 2022 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20221720102777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1380
гр. Перник, 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-

СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720102777 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на Л. В. А. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът поради
погасяване на правото на принудително изпълнение не дължи на ответника сумата от
20891,32 лева, представляваща главница и сумата от 1743,83 лева, представляваща
възнаградителна лихва, както и разноски в размер на 48, 00 лева, ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното й изплащане, които суми са част от вземане
в общ размер на 25 183, 15 лв., от които главница в размер на 23 391,32 лв., договорна
лихва в размер на 1743,83 лв. и разноски в размер на 48,00 лв., представляващи
непогасен остатък от парично задължение, за което на 30.10.2012 г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми
са претендирани по изп. № 393/2013 г. по описа на С.Б.. Претендират се и направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца и още три лица е било образувано
ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на Пернишкия РС като в хода на същото е издаден
изпълнителен лист – за дължимост на следните суми при условията на солидарност: 24
359,12 лева – главница, 1416,32 лева – договорна лихва, 146,49 лева – обезщетение за
забава, 516,44 лева – държавна такса и 849,86 лева – адвокатско възнаграждение. За
събиране на посочените суми срещу ищеца било образувано изп.д. № 393/2013 г. по
описа на С.Б.. Посочва се, че въз основа на договор за цесия с първоначалния взискател
ответникът подал молба за конституирането му като такъв по изпълнителното дело с
дата 10.01.2017 г. В тази молба ответникът посочил актуален размер на задълженията –
за сумата от общо 25 183,15 лева, формирана както следва: 23 391,32 лева – главница,
1743,83 лева – договорна лихва и 48,00 лева разноски. Ищецът инициирал гр.д. №
2770/2021 г. по описа на РС Перник, с постановеното решение по което било признато
за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2500 лева,
заявена като частичен иск от сумата в размер на 25 183, 15 лв., включваща главница по
договор за кредит в размер на 23 391, 32 лв., договорна лихва в размер на 1743, 83 лв. и
разноски в размер на 48 лева, представляващи непогасен остатък от парично
задължение, за което на 30.10.2012г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
7680/2012г. по описа на ПРС и образувано изп. дело № 393/2013 г. по описа на С.Б.,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземането.
Настоящата претенция касае недължимостта на вземанията за разликата от отречените
с посоченото решение до пълния претендиран размер.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват като недопустими.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че с предходно съдебно решение вече била
призната недължимост на главницата по изпълнителния лист. Поддържа се, че
дружеството не е предприемало действия по принудително изпълнение срещу ищеца.
Цитирана е съдебна практика, в съответствие с която ответникът счита, че за ищеца
липсва правен интерес от настоящото дело. В случай че искът бъде приет за допустим
същият се признава от ответника, като се твърди, че процесните суми действително
били погасени по давност. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от
ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна.
Предявени са искове по чл. 439, ал.1 ГПК.
Във връзка с преценка допустимостта на иска по делото са представени
уведомление от 30.08.22 г., издадено от С.Б. по изп. дело № 393/2013 г., с което се
уведомява съда, че по изп. дело не е представено решение № 306/08.11.21 г. по гр.д. №
2770/21 г. по описа на РС-Перник. Посочено е, че срещу Л. В. А. след 08.11.21 г. не са
предприемани изп. действия по делото. Съгласно удостоверение от 15.11.22 г. от
съдебния изпълнител по изп. производство преди 18.05.22 г. не са предприемани
действия за прекратяване на същото и не е изтеглен изп. лист, въз основа на който то е
образувано.
С влязло в сила решение № 306/08.11.21 г. по гр.д. № 2770/21 г. по описа на РС-
Перник е признато за установено в отношенията между страните, че Л. В. А. не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 2500 лева, заявена като частичен иск от сумата в
размер на 25 183, 15 лв., включваща главница по договор за кредит в размер на 23 391,
32 лв., договорна лихва в размер на 1743, 83 лв. и разноски в размер на 48 лева,
представляващи непогасен остатък от парично задължение, за което на 30.10.2012г. е
бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7680/2012г. по описа на ПРС и образувано
изп. дело № 393/2013 г. по описа на С.Б., поради погасяване по давност на вземането.
От представените съдебни удостоверения е видно, че ответното дружество-
взискател по изп. производство не е предприело никакви действия по запознаване на
съдебния изпълнител със съдържанието на постановеното решение и прекратяване на
производството, което обуславя правния интерес на ищцата да установи в отношенията
между страните, че е погасено правото на принудително изпълнение и по отношение
на незаявената в предходното съдебно производство част от вземането. Според
трайната съдебна практика ответникът по предявен установителен иск не може да
предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца,
тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
2
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При
уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те
се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
на вземането и правната му квалификация. / т. 2 ТР № 3/2016 г. на ОСГТ на ВКС/. В
този смисъл е съдебно установено, че е погасено правото на принудително изпълнение
върху целия размер на задължението, за което е издаден изп. лист по ч.гр.д. №
7680/2012 г. по описа на ПРС, съответно е погасено за заявената в настоящото
производство част от него и предявените искове се явяват основателни и като такива
следва да се уважат.
По разноските:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни, като
ответникът обосновава искането си с твърдението, че е признал иска и не е станал
повод за завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възложат разноските по
делото в тежест на ищеца, независимо от обстоятелството, че предявеният иск бъде
уважен, е необходимо при условията на кумулативност ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да е признал предявения иск. В разглеждания
случай, съдът намира, че не са налице и двете предпоставките на посочената
разпоредба по следните съображения:
С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил поради липса на
правен интерес допустимостта на предявения срещу него иск за несъществуване на
вземанията му като погасени по давност. Ответникът е поискал прекратяване на
производството като недопустимо, а при условията на евентуалност е заявил, че иска
постановяване на решение при признание на иска и осъждане на ищцата да му заплати
сторените разноски, тъй като с поведението си не е създал предпоставки за завеждане
на делото. Оспорването на допустимостта на иска изключва възможността да се
приеме, че е налице признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие
3
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото той е
основателен. Защитата срещу иска е процесуална (по неговата допустимост) или по
неговата основателност (по същество). Признанието съдържа винаги заявление на
ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, поради което оспорването на допустимостта на
иска поради липса на правен интерес е несъвместимо с признанието на иска. В случая
с искането за прекратяване на делото като недопустимо поради липса на правен
интерес на ищцата, ответникът е упражнил своята процесуална защита, а щом
защитата е упражнена, няма налице признание на иска и не е налице първата
предпоставка за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК. / Определение № 459 от 14.07.2020 г.
по в.ч.гр.д. № 357/2020г. на ОС-Перник/.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна
такса от 50,00 лева. На процесуалния й представител адв. Б. Б. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ при условията на чл. 38,
ал.1, т. 3 Закона за адвокатурата в размер, определен съобразно предвидения размер в
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ в редакцията към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 16.05.2022 г. - бр. 68 от 31.07.2020 г. –
1210,50 лв.. Посоченият в приложение списък по чл. 80 ГПК размер е изчислен на база
последните изменения в Наредбата, извършени с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., които не са
приложими в случая. В този смисъл възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК
се явява неоснователно, доколкото се присъжда минимален размер на възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено за заплати
в полза на съда държавна такса, представляваща разликата между внесената от ищцата
и общия дължим размер от 907, 32 лева, до който с определение от 20.05.22 г. ищцата е
освободена.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Л. В. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****************, че НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс тауър“, сумата 20891,32 лева,
представляваща главница и сумата от 1743,83 лева, представляваща възнаградителна
лихва, както и разноски в размер на 48, 00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й изплащане, които суми са част от вземане в общ
4
размер на 25 183, 15 лв., от които главница в размер на 23 391,32 лв., договорна лихва
в размер на 1743,83 лв. и разноски в размер на 48,00 лв., представляващи непогасен
остатък от парично задължение, за което на 30.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 7680/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по
изп. № 393/2013 г. по описа на С.Б. поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение на вземането.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс
тауър“ ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
**************** сумата в размер на 50,00 лева – заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс
тауър“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. Б. от САК с личен номер ********** на осн. чл. 38
ЗАдв сумата от 1210,50 лева – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6, сграда „Матрикс
тауър“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен съд в полза на бюджета на
съдебната власт на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 857,32 лева –държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.



Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5