№ 204
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501764 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 262023 от 26.03.2021г., постановено по гр.д. № 7745/
2018г., на Софийски градски съд, І-12 състав е осъдил „ЧЕЗ Разпределение
България“АД да плати на С. И. Ш. сумата 40 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от 15.10.2014г. до цялостното й
изплащане, като искът до пълно предявения размер е от- хвърлен; както и
разноски в размер на 1 684лв. на основание чл.78,ал.1 ГПК. С решението
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 175 лв. – съдебни разноски и на основание чл. 78,ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. На основание чл. 38 ЗА
ответното дружество е осъдено да заплати на адв. С. 1 730 лв. – адвокатски
хонорар. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът е осъден да заплати в
полза на СГС д.т. в размер на 1 600 лв.
Решението е обжалвано от двете страни - от ищеца в отхвърлителната
част до пълно предявения размер от 50 000 лв., а от ответника – в уважената
част, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалби-
те.
Всяка страна в с.з. оспорва жалбата на насрещната страна.
Преценявайки основателността на така депозираните жалби съобразно
1
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Жалбите са допустими – подадени са в срок и срещу подлежащ на въз-
зивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД – претендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
неизпълнение задължението на ответното дружество, изразяващо се в изо-
ставяне на опасен и вече ненужен кабел под напрежение в зоната на жилищ-
на сграда.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установено, че на 15.
10.2014г. вследствие на злополучен инцидент ищецът е претърпял физичес-
ко увреждане, причинило му неимуществени вреди. За механизъм на съби-
тието е прието, че на посочената дата ищецът е посетил строителен обект,
собственост на синовете му, в гр.***, който е бил на етап разрушаване. При
огледа на строителната площадка констатирал наличие на прикрепена за
фасадата на сградата метална тръба с преминаваща през същата кабели, които
били отрязани, прекъснати над нивото след края на тръбата; стърча- щи,
излизащи извън тръбата, необезопасени. С цел подпомагане на разру-
шителните дейности ищецът решил да премахне тръбата / с кабели в нея/ от
стената на сградата, като я откъртил с дървен прът. В момента на падането на
тръбата към земята и при допир с ищеца, стърчащите жици са произвели късо
съединение /волтова дъга/, възпламенили са тялото на пострадалия и са му
причинили обгаряния. Прието е, че не се спори, а и от доказателствата по
делото се установявало, че процесна вещ – метална тръба с електрически
кабел в нея, била собственост на ответника и че дружеството е било законо-
во натоварено със задължението да поддържа електрическата мрежа в това
число и процесния кабел, в състояние, годно за безопасна употреба. От кон-
статациите в експертните заключения е прието за установено, че процесни- ят
кабел се явявал остатък от стара електрическа мрежа, прокарана до про-
цесната сграда с цел захранването й с ток; тази мрежа впоследствие, но пре-
ди настъпване на инцидента, е била „изоставена“ от електроразпределител-
ното дружество, собственик на кабела, и е била преобразувана в нова, като
при тази техническа реорганизация на токовото трасе кабелът е бил отрязан,
прекъснат /връзката му с инсталацията на сградата е била прекратена/, но
въпреки това жицата, която вече е била ненужна, като несвързана с консума-
тор, е била оставена, на практика – забравена на място, необезопасена, не-
надлежно изолирана – стърчаща навън, над нивото на предпазната тръба и
под напрежение.
От правна страна първостепенният съд е приел, че това действие /без-
действие/ на ответника – изоставяне на опасен и вече ненужен кабел под
напрежение в зоната на жилищна сграда, се явява извършено в противоречие
с посоченото по-горе задължение на дружеството, прието за противоправно.
2
Същото е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на инцидента и
с вредите от последния. Деянието се явява и виновно извършено по сми- съла
на чл.45 ЗЗД с оглед неопровергаване на презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Обобщено е, че са налице предпоставките за ангажиране имуществе- ната
отговорност на ответното дружество в хипотезата на чл.49 ЗЗД. От дру- га
страна е прието за основателно възражението на ответника за съпричиня-
ване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД. От събрания по
делото доказателствен материал /такива били и обясненията на ищеца,
включително и тези, изрично заявени в наказателното производство/ е прие-
то за установено, че ищецът е видял стърчащите от тръбата необезопасени
кабели, преди да започне демонтажът им, и е знаел, че по тези жици преди е
текъл ток, т.е. знаел е какво е било предназначението на процесните провод-
ници. Житейската логика налага пострадалият, макар да е бил с убежде-
нието, че новата електрическа мрежа, предназначена да захранва сградата с
ток, е била предварително изключена, а старата – отдавна прекъсната, да
предприеме /предварително/ фактически действия по проверка /лично или със
съдействието на трето лице, в това число и ответника – като собственик на
проводника, съотв. на оголените жици, и такива по евентуалното им обе-
зопасяване. Липсата на такова поведение е окачествано като принос за на-
стъпването на инцидента и вредите от него. Посоченото обстоятелство е
обусловило редуциране на зявеното обезщетение /от 50 000 лв./ до приетия
размер от 40 000 лв., присъдено ведно със законната лихва от момента на
инцидента.
Оплакванията в жалбата на ответното дружество са за неправилност и
необоснованост на извода за наличие на предпоставки за ангажиране отго-
ворността на дружеството, като причина за настъпването на инцидента са
изцяло противпоравните действия на собствениците на имота, синовете на
ищеца, предприели разрушаване на сградата и инсталацията, чрез противо-
правните действия на ищеца, без уведомяване на собственика на проводни-
ка. Оплакванията във въззивната жалба на ищеца са за недопустимо произ-
насяне по вързражение за съпричиняване, каквото не било заявено, а при
условията на евентуалност – за неговата неоснователност.
В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване
елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно: Причинени
неимуществени вреди от лице при или по повод изпълнение на работата му,
възложена от отговорния по чл.49 от ЗЗД. Следователно, за да възникне от-
говорност на възложителя за съответните твърдяни вреди, причинени при или
по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се
осъществили следните материални предпоставки /юридически факти/: -
деяние /действие или бездействие/; - противоправност /несъответствие меж-
ду правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; - вреди /не-
благоприятно засягане неимуществената в случая сфера/; - причинно-след-
ствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; - вина
на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.2 ЗЗД оборима
3
презумпция се предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или
по повод изпълнение на възложената работа. Отговорността е гаран- ционно-
обезпечителна, т.е. не произтича от вината на възложилия работата, поради
което въпросът за презумптивната виновност, съответно за опровер- гаването
й, са ирелевантни за изхода на спора.
Страните не спорят, че ищецът е получил описаното в исковата молба
травматично увеждане вследствие предприето от него разрушаване с дървен
кол на прикрепена за фасадата на сградата метална тръба с преминаваща през
същата кабели, които са били отрязани, прекъснати над нивото след края на
тръбата; стърчащи, излизащи извън тръбата и необезопасени, тъй ка- то са
били под напрежение, като при падането на тръбата към земята и при допир с
ищеца, стърчащите жици са произвели късо съединение /волтова дъ- га/,
възпламенили са тялото на постарадалия и са му причинили обгаряния. Това
са и установените от експретите по делото констатации, онагледени със
снимков материал, установяващ състоянието на проводника преди раз-
рушаването му. Няма спор и по въпроса, че компрометираният проводник е
част от електропроводната мрежа и е собственост на ответното дружество.
По делото се установи, включително и от дадените във въззивното
производство от процесуалния представител на ищеца разяснения, че ответ-
ното дружество не е било уведомявано от собствениците на сградата, сино-
вете на ищеца, за дата на предприето разрушаване на същата. Твърдяното в
исковата молба „знание на ответника“се отнасяло за това, че за процесното
УПИ имало разрешение за строеж, съгласувано с ЧЕЗ за присъединяване на
новата сграда, за което бил подписан предварителен договор, представен по
делото.
От експертното заключение, прието във въззивното производство, и от
разясненията на вещото лице в с.з., приема за установено, че въпросният
кабел пред фасадата на впоследствие разрушената сграда, е от старото й зах-
ранване, прекъснато от разпределителното предприятие. Таблата, които се
виждат и по снимките, са били изключени от електроразпределителното
предприятие, като въпросният кабел е останал необезопасен, тъй като е бил
под напрежение. В случая ЧЕЗ прекъсва кабела от разпределителната кутия,
без обаче да го премахне физически.
От приетото заключение на съдебно медицинската експертиза се уста-
новява, че в следствие на инцидента ищецът е получил следните увреди: Из-
гаряне 15% ІІ В- ІІІ степен в областта на ръцете, корема и левия долен край-
ник. Извършени са спешни реанимационни мероприятия, оперативно и кон-
сервативно лечение на увредените от изгарянето площи. Оперативното лече-
ние се е състояло в премахване на некротичните тъкани от донорни повър-
хности са вземани разцепен кожен автотрансплантант, с който са покривани
реципиентните области. Консервативното лечение се е състояло в антисеп-
тично почистване на повърхностите и налагане на превръзки за вторична
епитализация на увредените зони. Консервативното лечение е подходящо
4
само за зони с повърхностно изгаряне, което е установено в областта на дяс-
ната ръка от І и ІІ А степен, а дълбоко изгаряне ІІ В и ІІІ степен се лекува с
оперативно лечение, налично в областта на корема, левия горен и долен край
ник. Възстановителният период е продължил в рамките на 10 месеца – 1 го-
дина, през които е бил хоспитализиран шест пъти и е претърпял четири опе-
ративни намеси, през които е търпял болки и страдания. Такива е търпял и
след приключване на медицинските интервенции с по-нисък интензитет в
рамките на 6 месеца до 1 година поради наличните цикатрисиални промени
на кожата след оперативните намеси. Въз основа на извършения клиничен
преглед вещите лица са констатирали трайни белези по поразените области;
контрактура на флексорното сухожилие на пети пръст на лява ръка, което
препятства екстензията на пръста; хипо и хипер - пигментация на донорните
повърхности.
Заключението е прието, неоспорено от страните, поради което и пред-
вид компетентността на вещите лица, следва да бъде кредитирано.
По оплакването на ответното дружество за неправилност и необосно-
ваност на извода за проявено противоправно поведение от негова страна, из-
разяващо се в изоставяне на опасен и вече ненужен кабел под напрежение в
зоната на жилищна сграда, каквото е и твърдението в исковата молба, прие-
то за доказано от първоинстанционния съд, намира следното: Така направе-
ният от състава на СГС извод се основава на експертните заключения, като в
жалбата на дружеството не са наведени конкретни оплаквания за сочената
необоснованост. Същата преимуществено се основава на твърдяното проти-
воправно поведение от страна на собствениците на имота и на ищеца, а като
основание за некредитиране на експертните заключения – непосочване на
законови норми, нарушени от дружеството. Въззивният състав също намира
за установен по реда на пълното и главно доказване на факта, че станалият
причина за инцидента кабел е бил необезопасен, тъй като е стърчал над ме-
талната /защитната/ тръба, отрязан, прекъснат над нивото след края на тръ-
бата, стърчащ, излизащ извън тръбата, като е бил под напрежение към съ-
щия момент. Необезопасеният участък е бил открит и независимо от височи-
ната на тръбата неминуемо е представлявал източник на повишена опасност.
Независимо от причината за компрометиране на тръбата и необезопасяване
на кабела, в тежест на елекроразпределителното дружество е контролът и
поддръжката на неговата изправност. Разпоредбата на чл.69 от Закона за
енергетиката вменява в тежест на енергийните предприятия да извършват
дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти в съответст-
вие с изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обез-
печават сигурността на снабдяването, включително защита на обектите,
представляващи критична инфрактура в енергетиката, непрекъснатостта и
качеството на електрическата и топлинна енергия и природния газ, ефектив-
ното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, жи-
вота, здравето и собствеността на гражданите. Сред изрично изборените за-
дължения на енергийния оператор е това за поддръжка на елекроразпре-
5
делителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в
съответствие с техническите изисквания – чл. 89, т.4 от ЗЕ, като конкретните
такива са уредени в множество подзаканови актове, между които Нареба № 9
за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи от 2004г.,
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уред- би на
електричиески и топлофикационни централи и по електиречски мрежи от
2004г. и др. Допуснатото от страна на ответното дружество бездействие е
противовправно, включително и в нарушение на общия принцип „да не се
вреди другиму“, при това по повод поддръжка на съоръжения, източник на
повишена опасност, поради което споделя извода, че са налице предпостав-
ките за антажиране на имуществената му отговорност.
По размера на претендираното обезщетение, като съобрази вида и ес-
теството на причинените увреждания – изгаряния, повечето от които тежки -
дълбоко изгаряне ІІ В и ІІІ степен; вида на проведеното лечение – опера-
тивно, налагащо и многократно хоспитализиране; продъжителността на ле-
чебния и възстановителен период – около една година; продължителността на
интензивните болки и страдания, като се знае, че при изгаряне същите са
много мъчителни; последиците от уврежданията – белези, променена пиг-
ментация, нарушена екстензия на един пръст; механизма на причиняване на
травмите , намира, че претендираната сума от 50 000 лв. е справедливото по
смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за процесния период на 2014г.
По приетата от състава на СГС основателност на възражението за
съпричиняване, което очевидно е в размер на 20% с оглед уважения размер от
40 000 лв., намира следното: Неоснователно е възражението на ищеца във
въззивната жалба за недопустимо произнасяне по възражение, което не било
надлежно заявено от ответната страна. В отговора на исковата молба ответ-
никът е развил защитната си теза, основавайки се изцяло на твърдения за
противоправното поведение на ищеца, като е конкретизирал и фактическите
му проявления, допринесли за инцидента и увреждането. Въпрос на правна
квалификация е дали твърдяното поведение от страна на ищеца е допри-
несло изцяло или е съпричинило резултата. Въззивният съд споделя извода в
обжалваното решение за противоправност в поведението от страна и на по-
страдалия ищец, който виждайки, че от тръбата има стърчащи, оголени
кабели, е предприел изтръгването й, без предварителна проверка дали по съ-
щите има напрежение. Твърденията в исковата молба са за действия от
строителната фирма по извършване на ремонтни дености по стената, докато
ищецът се е намирал на тротоара, като не се твърди, че е знаел, че в кабела
няма напрежение. При липса на твърдения, съответно на данни за надлежно
установяване на обстоятелството, че към момента на инцидента кабелът е бил
под напрежение, съдът приема за проява на небрежност от ищеца, предприел
действия по събаряне на тръбата, като не е проявил обичайната и елементарна
грижа за собственото си здраве и живот, а именно – да се увери, че
намиращият се в същата проводник не е източник на напрежение. Отделен е
въпросът, доколко е имал и право да разрушава чужда собст- веност, без
6
уведомяване на собственика на инсталацията, включително и с оглед
завишените нормативни изисквания за поддържка, включително и
изключване на напрежението, задължителни за работещите към електрораз-
пределителните дружества, съдържащи се в горепосочените поднормативни
актове, от което следва изводът, че се касае за предварителна подготовка и
обученост за извършването на това действие. При преценка приноса на всяка
от страните, настоящият състава намира, че този на пострадалия ищец е в
размер на 30 %, с които следва да се редуцира определеното обезщетение от
50 000 лв. на 35 000лв. За да не уважи възражението на ответното дру- жество
за определяне на по-голям принос от страна на пострадалия, съдът съобрази
нормативно по-завишените изисквания за собственика и стопанис- ващ
електрическата мрежа, който следва да я поддържа и обезопаси в сте- пен,
която да не е опасна включително и за хора, които не могат да отго- варят за
собстените си действия и постъпки, деца, невменяеми, такива под
въздействие на алкохол и др. опиати и т.н.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, първоин-
станционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е
уважен за разликата над 35 000 лв. до уважения размер от 40 000 лв., като се
постанови ново, с което се отхвърли за посочената разлика, ведно с присъде-
ната законна лихва.
При този изход на спора, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над сума-
та от 1 470лв.; д.т. в полза на СГС над сумата от 1 400 лв., и на процесуалния
представител на ищеца адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА над сумата от
1 705.20лв., с вкл. ДДС. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на от-
ветното дружество допълнително разноски за първоинстанционното произ-
водство в размер на 40 лева.
Относно разноските пред настоящата инстанция: Ответното дружест- во
следва да бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА в размер на сумата от 1 705.20лв., с вкл. ДДС. Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски, представляващи заплатена д.т.
в полза на САС в размер на 100 лв.; 200 лв. юрисконсулско възна- граждение
и 90 лв., разноски за експертиза от присъдените от съда 300 лв. на вещото
лице, за които е издаден РКО.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262023 от 26.03.2021г., постановено по гр.д. №
7745/2018г., на Софийски градски съд, І-12 състав, в частта, с която е осъдил
„ЧЕЗ Разпределение България“АД да плати на С. И. Ш. разликата над 35 000
лв. до 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вре- ди, на основание чл.
49, вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
7
15.10.2014г. до цялостното й изплащане; както и в частта, с която „ЧЕЗ
Разпределение България“АД е осъден да плати на С. И. Ш. разноски над
сумата от 1 470лв.; д.т. в полза на СГС над сумата от 1 400 лв., и на
процесуалния представител на ищеца адв. С. адв. възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА над сумата от 1 705.20лв., с вкл. ДДС, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Ш. против „ЧЕЗ Разпределение
България“АД иск с правно осонвание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за разликата над
35 000 лв. до 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вре- ди, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 15.10.2014г. до окон чателното й
изплащане
ОСЪЖДА С. И. Ш. да заплати на „ЧЕЗ Разпре- деление България“АД
за първоинстанционното производство допълнително разноски в размер на 40
лв., и за въззивното производство - 100 лв., запла- тена в полза на САС
държавна такса; 200 лв. юрисконсулско възнаграж- дение и 90 лв., разноски
за експертиза.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“АД да заплати на адвокат С.
С. – САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 705.20лв., с вкл. ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8