РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 996
гр. Пловдив, 17 юни
2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
ЯНКО АНГЕЛОВ
В ЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 384 от 2020 г. по описа на Административен съд –
гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Ц.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 2281
от 12.12.2019 г., постановено по а.н.д. 6511/2019 по описа на Пловдивски
районен съд, II наказателен
състав, с което е потвърдено НП № 19-0435-00084/05.04.2019 г., в частта, в
която на Ц.В.П. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвПе наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател Ц.В.П.,
който оспорва
решението на районния съд, в частта с която е потвърдено оспореното НП. Иска се отмяна на решението, както и да бъде изцяло
отменено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касацията – Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив,
не се представлява.В писмено становище оспорва жалбата. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Окръжна прокуратура
– Пловдив моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От фактическа страна е установено, че НП е издадено въз основа на съставен
на 26.03.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № серия
АА бланков номер 110294 против Ц.П. за това, че на 26.03.2019г. около 09,40
часа в гр.Пловдив, бул.Руски № 32 до № 94 като водач на л.а. „Пежо 307“ № ***,
собственост на К.С.П.ЕГН ********** извършва следните нарушения: 1. Спира и
паркира автомобила в зоната на знак В-27; 2. Не представя СУМПС и контролен
талон за проверка с което виновно е нарушил чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 и т.2
от ЗДвП.
Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който не го е подписал. Препис от акта не е бил връчен на жалбоподателя след неговото
съставяне. Отказът на жалбоподателя да подпише акта и разписката е удостоверено
с подписа на един свидетел, с посочени три имена. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени от страна на жалбоподателя на писмени
възражения или обяснения относно съставения АУАН, както и относно посоченото в
него нарушение.
На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на П. за извършени нарушения на Закона за
движение по пътищата, а именно на разпоредбата на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 17.09.2019г.
ПРС е приел в решението си, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП, която правна норма създава задължение за участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото
категорично се установява, че жалбоподателят, управлявайки моторното превозно
средство е паркирал в нарушение на пътен знак В - 27, забраняващ престоя и
паркирането в конкретния пътен участък. Посочено е, че при отразяване на
материалната норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, както в съставения АУАН, така и в НП е
посочено, че санкционираното лице не е съобразило поведението си с пътен знак В
- 27. ПРС е приел, че правилно е ангажирана административно наказателната
отговорност на П. за така установеното нарушение на основание чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 20 лева, поради
което и не подлежи на корекция от съда, ето защо наказателното постановление,
относно това нарушение, следва е потвърдено, като правилно и законосъобразно.
За да потвърди НП в тази му част ПРС е приел, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. По делото е представена и приета заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи удостоверяваща
материалната компетентност на АНО, с
правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по ЗДвП. В
проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
ограничават или нарушават до такава степен правото на жалбоподателя да разбере
в какво е обвинен и по този начин да е бил лишен адекватно да организира
защитата си.
Настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за правилни.
След преценка на събраните доказателства съдът е
приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред
съда доказателства, извършеното от Ц.П. нарушение е безспорно установено.
Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата
пред него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с
действията си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в НП, на посоченото място, извършено ли е от лицето, срещу което е
издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният
съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях не безспорно е установено, че твърдяното нарушение,
описано в наказателното постановление е извършено от П..
Нещо повече, по делото от страна на касатора не са представени никакви доказателства, които да
оборват твърденията в АУАН и НП за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Самият касатор не оспорва, че е спрял именно на
мястото, описано в АУАН и НП, за да посети ателие за ремонт на мобилен телефон.
В нормата на чл.6, ал.1 ЗДвП законът не поставя времеви ограничения за
забраната за престой и паркиране в зоната на знак В27, още по-малко на мястото,
където е установено нарушението - бул. Руски до № 94 в гр. Пловдив. В този
случай няма и предвидени изключения за коли с инвалидни стикери, тъй като, щом
законодателят не е предвидил такива, означава, че се касае за места с висока
концентрация на автомобили и опасност от ПТП, а предвидените мерки за
ограничаване престоя и паркирането са в обществен интерес.
При това положение съдът намира, че нарушението е
доказано от страна на ответника по касацията, а твърденията за отношенията
между проверяващи и нарушител, изразяващи се в обидни реплики, не са предмет на
настоящото производство.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2281 от 12.12.2020г., постановено по а.н.д. 6511/2019 по описа на
Пловдивски районен съд, II наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :