Р
Е Ш Е Н И Е №181
гр.
Габрово, 08.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
тридесети ноември ................. през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДИЯН
АТАНАСОВ
при секретаря …...МАРИЕЛА КАРАДЖОВА...... и в присъствието
на прокурора ........НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА…...... като разгледа докладваното от съдия
КОСЕВ КНАХД №176 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на В.М.М. *** срещу Решение №99 от 07.09.2022 год., по НАХД
№22 по описа за 2022г. на СРС, с което е потвърдено НП №**********/22.12.2021г.
на Директор на РДГ В. Търново, с което за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на В.М.М.
*** е наложена глоба в размер на 300 лева, на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
В жалбата се
твърди, че обжалваното Решение на първоинстанционния съд е необосновано. Според
жалбоподателя изводите на първоинстанционния съд се основавали само на
предположения и субективните възприятия на заинтересованите горски служители. В
случая не ставало въпрос за сеч, а единствено за скъсяване на останалите пънове
през миналата година, тъй като същите пречели на трактора за изтегляне на
дървесината. По тези съображения според жалбоподателя наказващия орган не бил
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН при което да прецени че не са
налице достатъчно дoказателства, сочещи извършване на
нарушение. Налице било и допуснато процесуално нарушение изразяващо се в
невръчване на протоколите от проверката на проверяваното лице, като по този
начин било ограничено правото му на защита.
Претендира се
отмяна на Решението на СРС както и на обжалваното Наказателното постановление и
присъждане на сторените разноски от жалбоподателя за двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание касаторът М. редовно призована не се явява, а се представлява от упълномощен пр.
представител- адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да
отмени обжалваното Решение на Севлиевски районен съд. Доразвиват се доводи за
отмяна на обжалваното съдебно решение и НП.
Ответната страна,
редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален
представител. Представен по делото е Отговор на касационната жалба, като счита
Решението на СРС за правилно и законосъобразно, поради което да бъде оставено в
сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че жалбоподателят е извършил
нарушението, посочено в НП на Директор на РДГ В. Търново. Жалбата е
неоснователна поради което оспореното Решение на СРС следва да бъде оставено в
сила.
Пред настоящата
съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.
Административен
съд Габрово, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при
спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства СРС е установил фактическа
обстановка, която съвпада с описаната в обжалваното НП.
На В.М. е
съставено наказателно постановление и наложена санкция с него за това, че при
извършена проверка на 29.07.2021г. и на 04.08.2021г. в землище на с. **********, общ. Севлиево, отдел 86, подотдел „п“, имот №******** е установено, че в периода от 14.03.2021г. до
04.08.2021г. не следи за спазване на правилата за сеч в имот № *******, попадащ в отдел 86, подотдел „п“, землище *********- частна горска територия, за който има позволително
за сеч №0605233 от 11.03.2021г., в което изрично е записано, че „се издава само
за налична дървесина в сечището“, като в имота има отсечени 14 брой дървета от
дървесен вид бял бор, при издадено позволително за сеч, в което изрично е
записано че е „само за извоз на вече отсечена дървесина“. Така установеното
според АНО представлява осъществен състав на нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба
№1/30.01.2012г.
За направената
констатация бил съставен АУАН серия В №006924 от 24.08.2021г., а въз основа на
последния било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба №1/2012г. лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на
всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани
в позволителното за сеч.
Не се спори факта, че В.М.М. е
лесовъд на частна практика, като в това си качество същата е субект на
административнонаказателна отговорност съобразно чл. 108, ал. 2 от ЗГ.
По отношение на процесния имот е издадено
Позволително за сеч №0605233/11.03.2021г., което „се издава само за извоз на
налична дървесина в сечището“.
Същевременно в съставените
Констативен протокол, АУАН и впоследствие в процесното НП е посочено като
нарушение наличието на 14броя отсечени дървета от дървесен вид бял бор. Няма
данни дали посочените като отсечени дървета са маркирани, т.е. дали отсичането
им е разрешено, тъй като по отношение на същия имот има предходно издадено
Позволително за сеч №0560320/08.06.2020г. и издаден във връзка с него Протокол
за освидетелстване на сечище №0540535/30.06.2020г. По отношение на имота е
издадено и Позволително за сеч №0583948/30.10.2020г. и във връзка с него
Протокол за освидетелстване на сечище №0581641/10.01.2021г.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в предходни периоди в процесния имот се е
осъществявала сеч, за което са представени необходимите изискуеми по ЗГ и
Наредба №1/2012г. Позволителни за сеч. Сечта е изцяло осъществена, като това е
отразено в представени Протоколи за освидетелстване на сечището.
За да приеме, че е налице
осъществен състав на нарушение административно наказващия орган се е доверил
изцяло на констатациите на проверяващите, според които в имота са налице
отсечени 14 броя дървета, за които се твърди че са отрязани след последно
разрешената сеч. Дърветата, посочени като отсечени не са открити налични. Повод
за тези констатации са единствено наличните в обекта пънове, които според
проверяващите останали след са прясно отрязаните дървета. По време на
проверката не е присъствала В.М., която е била отговорна да следи дали се
спазва издаденото Позволително за сеч №0605233/11.03.2021г. Констатациите за
това кога са отрязани цитираните 14броя дървета са единствено въз основа на
субективните възприятия на проверяващите, които твърдят, че са отрязани
наскоро.
От събраните по делото доказателства не се установява и
доказва вмененото във вина административно нарушение от санкционираната В.М..
Тя, като лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е имала задължението да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да
се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани
за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
За посочените дървета не се доказва
да са изсечени в размер над позволеното с оглед представените като
доказателства Позволителни за сеч. Не се твърди, че същите са немаркирани, а
същите не са и открити при проверката. Няма данни, а и не са представени
доказателства М. да не е спазила разрешеното с процесното Позволително за сеч
№0605233/11.03.2022г., тъй като съобразно предвиденото в него същото е издадено
само за извоз на налична дървесина в сечището. В този смисъл нарушение би било
ако с процесното Позволително за сеч се извозва дървесина, която не е налична в
сечището. Дори и да се твърди извършване на някакво нарушение по Наредба
№1/2012г. или на разпоредби от Закон за горите, свързано с изсичането на
посочените 14броя дървета, то подобно противоправно деяние би осъществило друг
административно наказателен състав, различен от посочения въз основа на който е
санкционираната В.М.. Данни и представени доказателства за подобно нарушение не
се представят, а и дори да са налични те биха били предмет на друга
административно наказателно производство.
Няма данни жалбоподателката като
лице, на което е издадено позволително за сеч, да не е изпълнила задълженията
си при извоза на вече добита дървесина в сечището. Задължението да следи да не
се извършва сеч, без да е налице издадено позволително за такава представлява
друго основание за търсене на административно наказателната й отговорност, но
по делото липсват категорични данни за подобно извършителство.