Решение по дело №15472/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр. София, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

и секретар В.Ружина, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15472 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „О.Ф.Б.“ ЕАД против Ц.Е.П. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 18.11.2010 г. „Б.ДСК" ЕАД и ответницата сключили договор за текущо потребление за сумата от 35 000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца и падежна дата на вноските - 15- то число на месеца. Страните се договорили, че кредитът ще се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. На 15.08.2011 г. ответницата преустановила плащанията по кредита. Поради допуснатото неизпълнение на договора, на основание т.19.2, параграф VII от ОУ, на 19.10.2011 г. кредитът станал предсрочно изискуем. На ответницата не било изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На 10.12.2012 г. между „Б.ДСК“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за покупко-продажба на вземания, сред които било и вземането към ответницата. До нея било изпратено уведомително писмо от цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД за извършената цесия, което получила нейната майка със задължение да й го предаде. Самата искова молба също представлявала уведомление за цесията. С подаването на исковата молба ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, искът следвало да бъде уважен за непогасените вноски с настъпил падеж до датата на приключване на съдебното дирене по делото. Поради изложените доводи, ищецът моли съда да осъди ответницата да заплати сумата от 33 897.48 лв./главница/, 2747.70 лв. /санкционираща лихва за периода 15.07.2011 г. - 09.08.2012 г./, 5817.27 лв./договорнна лихва за периода 15.06.2011г. - 09.08.2012 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

Ответницата оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: искът бил недопустим, тъй като „О.Ф.Б.“ ЕАД не било страна по договора за кредит, а се позовавал на договор за цесия от 10.12.2012 г., но този договор не бил породил действие спрямо нея, тъй като не било изпратено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от цедента „Б.ДСК“ ЕАД; ищецът не бил оправомощен да изпраща уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД; представеното пълномощно без дата за упълномощаване на „О.Ф.Б.“ ЕАД да извършва действия по чл.99, ал.3 от ЗЗД било нищожно, поради невъзможен предмет – упълномощителят можел да прехвърли само свои права, не и задължения, а съобщаването на цесията на длъжника било задължение, а не право на цедента. В тази насока ответницата се позовава на съдебна практика - решение №123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г., ТК, второ т.о на ВКС. Твърди, че към уведомлението не били приложени доказателства за извършената цесия и за делегирането на представителна власт от цедента на цесионера. Поддържа становището, че уведомлението не било подписано от законния представител на „ОТП Факторинг“ЕАД, а от управител, като липсвали данни кое е лицето, което го е подписало. Оспорва съдържанието на договора за продажба на вземания от 10.12.2012 г. – твърди, че в него имало зачерквания и заличавания, не било посочено името на ответницата, а приложението към договора за цесия не й било представено. Оспорва твърденията, че за цесионера е възникнало право да обяви договора за предрочно изискуем. Твърди, че той не встъпвал в същото правоотношение на мястотото на стария кредитор. Поддържа становището, че за да е налице субективна новация било необходимо съгласието на длъжника. Твърди, че „О.Ф.Б.“ ЕАД не било регистрирано като финансова инсттуция по Закона за кредитните инститции, поради което качеството му на нов кредитор не било достатъчно, за да упражни правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем по чл.60 от ЗКИ, което право било предоставено само и единствено на финансова институция по смисъла на ЗКИ. Счита, че след като ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост, съдът не може да изследва дали задълженията съществуват в друг размер в хипотезата на ненастъпила предсрочна изискуемост. Оспорва размера на всички вземания. Оспорва периода, за който се дължи санкционираща лихва. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна следното:

По допустимостта на предявените искове:

С влязло в сила решение № 5404/21.07.2015 г. по гр.д. № 16969/2014 г. на СГС, ГО, 8 състав, е отхвърлен предявен от „О.Ф.Б.“ ЕАД – частен правоприемник на заявителя „Б.ДСК“ ЕАД срещу Ц.Е.П. иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане към ответницата за сумата от 33 897.48 лв., представляваща незаплатени вноски за предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит от 18.11.2010 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 5817,28 лв. - незаплатена договорна лихва върху главницата, изчислена за периода от 15.06.2011 г. до 09.08.2012 г. ; за сумата от 2 747.70 лв., представляваща санкционираща лихва върху просрочена главница, изчислена за периода 15.07.2011 г. – 09.08.2012 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.09.2012г. по чгр.д. № 38071/2012г. на СРС, ГО, 36 състав.

За същата главница, договорна и санкционираща лихва са предявени осъдителни искове по настоящото дело, но те са основани на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на друга дата – датата на подаване на исковата молба.

При това положение предявените искове по настоящото дело са допустими. По отношение на тях не се е формирала сила на пресъдено нещо, тъй като предходните искове по чл.422, ал.1 от ГПК са отхвърлени, поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Решението по гр.д. № 16969/2014 г. на СГС, ГО, 8 състав, е било постановено преди да бъде прието ТР № 8/2.ІV.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ВКС при наличие на противоречива съдебна практика. В настоящото производство се сочи различен факт за пораждане на правото на ищеца – настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, обявена с подаване на исковата молба. Двете искови молби /тази по гр.д. № 16969/2014 г. на СГС, ГО, 8 състав/ и по настоящото дело са между едни и същи страни, касаят един и същ договор за банков кредит, но се основават на различни правопораждащи факти. Що се отнася до вноските с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания по предходното дело по установителния иск, въпросът за тяхната дължимост не е бил въведен в предмета на спора и по него съдът не е формирал изводи. Ето защо не съществува процесуална пречка по чл.299, ал.1 от ГПК за предявяване на исковете по настоящото дело и същите са допустими. В тази насока е и практиката на ВКС/ определение №334/26.06.2019г. по дело № 2998/2018 на ВКС, ТК, I т.о/. По основателността на предявените искове: Предявените искове са с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД. За да бъдат уважени тези искове трябва да бъдат установени следните предпоставки: 1/валидно сключен договор за банков кредит; 2/предоставяне на кредита; 3/ наличие на договор за цесия, чрез който вземанията на кредитора по договора за кредит да са прехвърлени на ищеца; 4/уведомяване на ответницата за цесията; 5/настъпила изискуемост на вземанията; 6/да е установен размерът на задълженията. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Видно от договор за кредит текущо потребление от 18.11.2010 г. страни по него са „Б.ДСК“ ЕАД и Ц.Е.П.. Банката в качеството на кредитор е предоставила на ответницата в качеството на кредитополучател сумата от 35 000 лв. за срок от 120 месеца. Правата и задълженията на страните са описани в съдържанието на Общите условия на договора, които предвиждат превръщането на кредитното задължение в предсрочно изискуемо в хипотезата на чл.19.2 - при допусната забава в плащанията на главница/ и или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Съгласно чл. 8 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, която към датата на сключване на договора е 10.45 % годишно или 0.03 % на ден. Неразделна част от съдържанието на договора е погасителен план, от чието съдържание се установява, че плащанията на вноските се извършва на всяко 15 число от месеца в периода 18.11.2010 г. /първа вноска/ до 18.11.2020 г./ последна вноска/. Видно от договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г. „Б.ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД вземанията си, произтичащи от предоставени потребителски кредити, които са просрочени, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, които са изрично посочени в Приемо-предавателен протокол – приложение към договора. От приложението се установява, че сред прехвърлените вземания е и вземането по договора за кредит от 18.11.2010 г. с Ц.Е.П../л.32/. Представено е писмо без дата от „Б.ДСК“ ЕАД до „О.Ф.Б.“ ЕАД, с което е потвърдено прехвърляне на вземания по Приложение № 2 към договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г./л.34/.

Видно от пълномощно без дата цедентът „Б.ДСК“ ЕАД е упълномощил цесионера „О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми от името на банката по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, чийто вземания са прехвърлени с договора за покупко-продажа на вземания /цесия/ от 10.12.2012 г./л.33/. С писмо от 18.12.2012 г., към което е приложена обратна разписка/л.35 и л.36/ ищецът е уведомил ответницата за извършената цесия и е отправил покана за доброволно изпълнение на задълженията в 14 дн. срок. Уведомлението е връчено на ответницата, чрез нейната майка, на 12.01.2013 г./л.36/. От заключението на счетоводната експертиза по делото, което съдът приема, се установява, че на 18.11.2010 г. заемната сума по договора за кредит за текущо потребление е постъпила по разплащателна сметка с титуляр Ц.П. и е усвоена от нея. В изпълнение на договора за кредит ответницата е заплатила през периода 18.11.2010г. -12.08.2011г. общо 3 416. 08 лв., с които е погасена главница от 1162.52 лв. за периода 15.12.2010г.-15.06.2011г., договорна лихва в размер на 2249.65 лв. за периода 15.12.2010г.-15.06.2011г. и 3.91 лв. – лихва върху просрочена главница до 15.06.2011г. Последното плащане, извършено от ответницата по договора за кредит, е на 12.08.2011 г. Неизплатени са останали главници с падежи, настъпили в периода 15.07.2011 г. - 15.05.2020 г., в размер на 30 915.99 лв. и договорна лихва с падежи от 15.07.2011 г. до 15.05.2020 г. в размер на 19 512.04 лв. Ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 12.12.2016 г./датата на подаване на исковата молба/, неизплатената главница е 33 897.47 лв. От заключението се установява, че в сумата от 33 897.47 лв. вещото лице е включило и заемна такса от 60 лв., начислена на 19.10.2011г., която е капитализирана към неплатената главница. Според заключението, при настъпила предсрочна изискуемост на 12.12.2016 г./датата на подаване на исковата молба/ дължимата договорна лихва за периода 15.06.2011 г. - 09.08.2012 г. е 3 933.30 лв., а дължимата санкционираща лихва по т.19.1 от ОУ за периода 15.07.2011 г. - 09.08.2012 г. е 274.61 лв. Спорен въпрос по делото е дали договорът за цесия е породил действие спрямо ответницата. Ц.П. поддържа становището, че договорът за цесия не е породил действие спрямо нея, тъй като не била уведомена по чл.99, ал.3 от ЗЗД от цедента за извършената цесия. Вместо това до нея било изпратено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цесионера, подписано от неизвестно лице, без към него да са приложени доказателства за цесията. Дори и уведомлението да било изпратено от цесионера, той нямал право да изпраща уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, тъй като упълномощаването му да изпрати такова уведмолението било нищожно, поради невъзможен предмет. Възражението е неоснователно. На първо място следва да се посочи, че евентуално възражение от страна на ответницата, че не е била надлежно уведомена за извършената цесия преди датата на подаване на исковата молба би имало значение, ако П. бе изпълнила задълженията си към стария кредитор или на овластено от него лице до уведомяването. В конкретния случай не се твърди ответницата да е заплатила задълженията си към стария кредитор и от заключението на счетоводната експертиза се установява, че последното извършено от нея плащане е на 12.08.2011 г., а договорът за покупко-продажба на вземания е от 10.12.2012 г.

На следващо място, събраните по делото доказателства установяват, че ответницата е била уведомена за извършената цесия преди датата на подаване на исковата молба – още на 12.01.2013 г. и самата тя е признала този факт в друго съдебно производство по чгрд. № 38071/2012 г. на СРС, ГО, 36 състав.

С писмо от 18.12.2012 г., към което е приложена обратна разписка/л.35 и л.36/ ищецът е уведомил ответницата за извършената цесия и е отправил покана за доброволно изпълнение на задълженията в 14 дн. срок. Уведомлението е връчено на ответницата, чрез нейната майка, на 12.01.2013 г./л.36/.

Спорен въпрос по делото е какво е съдържанието на договора за цесия от 10.12.2012 г. и дали в него е посочено името на ответницата. Видно от приложението към договора за цесия сред прехвърлените вземания е и вземането срещу ответницата по договора за кредит. Самата ответницата в производството по чгр.д. № 38071/2012 г. на СРС, ГО, 36 състав, е признала този факт при подаване на възражение по чл.414 от ГПК и молба по чл.420, ал.2 от ГПК, като е заявила, че с договора за цесия са били прехвърлени нейни задължения по договора за кредит от 18.11.2010 г. Неоснователно е възражението на ответницата, че цесионерът не е имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост. Задължението на длъжника за изпълнение на договора е предпоставено от настъпване на изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на дълга по банков кредит, следва да се счита, че със сключването на договора за цесия върху цесионера преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е практиката на ВКС./решение от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, ТК, първо отделение/ Относно датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, „постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател“. По делото не са ангажирани доказателства кредитът да е бил обявен от банката или от цесионера за предсрочно изискуем преди датата на подаване на исковата молба, което се признава и от ищеца в подадената искова молба. Настъпили са предпоставките по чл.19.2 от ОУ кредиторът да поиска обявяване на кредита за предсрочно изискуем - не са заплатени главници и лихви по договора над 90 дни./заключение на счетоводната експертиза/, поради което за ищеца е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Едва с подаването на исковата молба кредиторът е упражнил това свое право, т.е предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 12.12.2016 г.

Спорен въпрос е какъв е размерът на вземанията по договора за кредит. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че при предсрочна изискуемост на 12.12.2016 г./датата на подаване на исковата молба/, размерът на главницата, в която е включена и заемна такса от от 60 лв., е 33 897.47 лв., незаплатената договорна лихва за периода 15.06.2011 г. - 09.08.2012 г. е 3 933.30 лв., а санакциониращата лихва по т.19.1 от ОУ за периода 15.07.2011 г. -09.08.2012 г. е 274.61 лв. Относно размера на главницата: Съдът приема, че размерът на главницата е 33 837.47 лв., тъй като заемната такса от 60 лв. не е част от претенцията на ищеца. Кредиторът е предявил иск за заплащане на главницата по договора, не и за заплащане на такси. Така предявеният иск за главница следва да бъде уважен до размера от 33 837.47 лв./33 897.47 лв. – 60 лв./, а в останалата част до пълния предявен размер от 33 897.48 лв., следва да бъде отхвърлен като неснователен. Относно претенцията за договорна лихва: Претендира се договорна лихва за периода 15.06.2011 г. - 09.08.2012 г., преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Вещото лице е определило размера на договорната лихва по първоначалния погасителен план, без да отчита едностранни изменения на лихвения процент./таблица № 3 към счетоводна експертиза, становище на вещото лице в съдебно заседание/. С оглед заключението на счетоводната експертиза претенцията за договорна лихва следва да бъде уважена до размера от 3 933.30 лв. за периода 15.06.2011 г. - 09.08.2012 г., а в останалата част, до пълния предявен размер от 5 817.27 лв., следва да бъде отхвърлена. По възраженията за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и договорната лихва: Възраженията са неоснователни, поради следните съображения:

Вземанията за главница и договорна лихва се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Договорът за кредит е сключен с краен срок на погасяване на вноските – 18.11.2020 г. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 12.12.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, а с подаване на исковата молба се прекъсва давността и докато трае процесът, давност не тече, поради което вземанията за главница и договорна лихва не са погасени по давност./чл. 115, б.“ж“ и чл.116, б.“б“ от ЗЗД/. В случая не е приложима нормата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като вноските за главница и договорна лихва по договора за кредит не са периодични плащания. Кредитът е единно и неделимо задължение, което се изплаща на отделни вноски и по отношение на него е приложима общата петгодишна давност. В тази насока практиката на ВКС е последователна и непротиворечива/решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о., ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК и др./. Относно претенцията за санкционираща лихва: Ищецът претендира санкционираща лихва за периода 15.07.2011 г. – 09.08.2012 г. Съгласно чл.19.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Последното плащане по договора за кредит е на 12.08.2011 г. и с него е погасена вноска с падеж 15.06.2011 г., поради което ответницата дължи санкционараща лихва за периода 16.07.2011 г. – 09.08.2012 г. С оглед заключението на счетоводната експертиза, съдът приема, че искът е доказан до размера на 274.61 лв., а в останалата част, до пълния предявен размер от 2 747.70 лв. и за периода 15.07.2011 г. – 16.07.2011 г. е неоснователен.

По възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за санкционираща лихва: Възражението за изтекла погасителна давност е основателно.

Санкциониращата лихва за периода 16.07.2011 г. – 09.08.2012 г. се погасява с изтичане на тригодишна давност/чл. 111, б. "в" от ЗЗД/, а исковата молба е подадена на 12.12.2016 г., поради което вземанията за санкционираща лихва за процесния период в размер на 274.61 лв. са изцяло погасени по давност.

Предявеният иск за санкционираща лихва следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските: Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2089.01 лв., съобразно уважената част от предявените искове. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 220.98 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

При определяне размера на разноските за ответницата съдът не уважи възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Общата цена на предявените искове е 42 462.45 лв., при което минималният размера на адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1 803.87 лв., а ответницата е направила разноски за адвокат в размер на 2 000 лв., т.е заплатеното от нея възнаграждение надхвърля минимума по наредбата с 196.13 лв. и не може да бъде определено като прекомерно. Делото не е сложно от правна страна, но е усложнено от фактическа страна от многобройните възражения на ответницата, а и от процесуалното поведение на ищеца, който многократно уточнява исковата молба в хода на процеса.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ц.Е.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, да заплати на „О.Ф.Б.“ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД, сумата от 33 837.47 лв. /главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2010 г. и договор от 10.12.2012 г. за покупко-продажба на вземания/цесия/, 3 933.30 лв./договорна лихва за периода 15.06.2011г. - 09.08.2012 г., дължима по договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2010 г. и договор от 10.12.2012 г. за покупко-продажба на вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016 г. до окончателното изплащане, като иска за главница в останалата част до пълния предявен размер от 33 897.48 лв., иска за договорна лихва в останалата част до пълния предявена размер от 5 817.27 лв. и иска за санкционираща лихва в размер на 2747.70 лв. за периода 15.07.2011 г. - 09.08.2012 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Ц.Е.П. да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2089.01 лв., съобразно уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА на „О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати на Ц.Е.П., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 220.98 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	265873
Дата:	24 септември 2021 г.
Съдия:	Десислава Георгиева Янева-Димитрова

Дело:	20161100115472
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	13 декември 2016 г.

Решение по дело №15472/2016 на Софийски градски съд

Съдържание на акта