Р
Е Ш Е Н И Е
№260044 11.02.2022г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри гр. състав
На осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година
в публично заседание в следния състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
търговско дело №241 по описа за две хиляди и двадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по
чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.477 и следващите от КЗ.
Ищецът
Х.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.Р.М., моли съда да осъди ответника ДЗИ Общо
застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“№89Б, като застраховател за риска задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. с рег.№*** към дата ***г., да
му заплати по сметка **** при ***, на която е титуляр, обезщетение
от 200 000лв. за неимуществените вреди, претърпени от него по повод смъртта на
сина му Н.А.К., настъпила вследствие птп от ***г. на път *** при км. ***,
когато той бил блъснат като пешеходец от Х.Г.Х., като водач на описаното ппс,
застраховано при ответника, тъй като, макар да предявил на ***г. претенцията си
за плащане пред ответника, до датата на исковата молба- ***г., той не му бил
определил и изплатил обезщетение, независимо от изтичане на законоустановения
срок за това.
Претендира и присъждане на законна
лихва върху търсеното обезщетение от ***г.- дата на уведомяване на
застрахователя за претенцията си, както и на разноските в производството.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба с вх.№17447/26.06.20г. /виж л.28-л.30/, с
който е оспорил иска и за главната, и за акцесорната претенция като
неоснователен.
Не спори по твърдението на ищеца, че
той е застраховател за риска гражданска отговорност на водача на л.а. .№***към
дата ***г., както и че пред него на ***г. е постъпила застрахователна претенция
на ищеца, но е оспорил да не е отговорил на същата преди датата на исковата
молба, а сочи, че с писмо изх.№0-92-1559/04.02.20г. е разяснил на ищеца, че е
поставен в обективна невъзможност да му определи обезщетение, поради
непредставяне от него на необходимите за целта документи.
Оспорил е твърденията му, че водачът на
застрахования автомобил е извършил нарушения на правилата за движение,
загатнати в липсващия в исковата молба механизъм на птп, както и че смъртта на Н.К.е
настъпила в резултат на виновно поведение на Х.Х. и в резултат на пряк сблъсък
със застрахования при него лек автомобил, управляван от този водач.
Навел е от своя страна твърденията, че Х.Х.
се е движил със скорост, съобразена с атмосферните условия, в тъмната част на
денонощието и с неосветеността на конкретния пътен участък, с включени къси
светлини, но не е имал техническа възможност при птп да реагира на опасността,
тъй като пешеходецът се е движел по пътното платно, бил е с тъмни дрехи, без
светлоотразителни знаци по облеклото и след употреба на алкохол, което от една
страна се е отразило върху преценката му за избор на маршрут, а от друга- да
контролира собственото си движение, като е намалило способността му за
адекватна преценка на ситуацията, както и защото евентуално е изскочил на
платното внезапно пред автомобила.
На основание твърдените факти, свързани
с движението и поведението на пешеходеца, изложени в предходния абзац, е
повдигнал възражение за съпричиняване на птп от Н.К.при принос от 80%, тъй
като: движението по пътното платно, без наличие на непосредствена обективна
причина за това, е забранено от чл.108,ал.1 от ЗДвП; ако се приеме, че за
пешеходеца е било обективно невъзможно да се движи по тротоара и/или банкета,
то твърди, че той пак е бил в нарушение, защото при подобна ситуация следва да
се движи по платното за насрещно движение, възможно най-близо до външния край
на пътното платно, както изисква чл.108,ал.2 от ЗДвП, а движението му не се е
осъществявало по този начин; тъй като се е движел в нарушение на
чл.113,ал.1,т.1 и чл.114,ал.1,т.1 от ЗДвП; осъществявал е движението си след
употреба на алкохол, като е бил със замъглено съзнание, забавени реакции и
рефлекси и това му е попречило да съобрази поведението си с изискванията на
ЗДвП, като участник в движението.
Повдига и възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е
подал допълнителна искова молба вх.№20310/20.07.20г. /виж л.37-л.41/, с която е
взел становище за неоснователност на всички заявени от ответника с отговора
оспорвания, като по отношение на неоснователността на твърденията на ответника,
свързани с механизма на птп и наличието на виновно противоправно поведение на
водача Х.Х., се е позовал на съставен констативен протокол за птп №***/***г.,
който се ползва с материална доказателствена сила за констатираното в него
положение на участвалите в инцидента ппс, водач и пострадали лица, приложен към
исковата молба. Поискал е, предвид липсата на оспорване от ответника на
твърдението му за наличие на валидно застрахователно правотношение между сочения
от него деликвент и дружеството, този факт да се отдели като безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор на допълнителната искова молба с
вх.№260560/26.08.20г. /виж л.47-л.48/, с който е взел становище по същество
относно материалната доказателствена сила на констативния протокол за птп.
В последно съдебно заседание никоя от
страните не изпраща свой представител, но ответникът е подал молба вх.№260546/18.01.22г.,
с която пледира за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските, съобразно
приложените към молбата документи /виж молбата на л.296/.
В дадения от съда едноседмичен срок за
представяне на писмени бележки, изтекъл на 25.01.22г., както и до датата на
това решение, никоя от страните не представя такива.
Съдът, като взе предвид твърденията и
доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен, поради което следва да се отхвърли изцяло, воден
от следните съображения:
І.По допустимостта.
Предявеният
иск е допустим, тъй като обстоятелства, на които е основан, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина му, настъпила при птп, причинено
от застраховано при ответника за риска задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите лице, за които търси обезщетение, попадат в
хипотезата на пряк иск срещу застрахователя по чл.432,ал.1 от КЗ, и е спазено
изискването на чл.380,ал.1 във вр. с чл.498,ал.3,предл.второ от КЗ- преди да
предяви иска по съдебен ред, ищецът е отправил до ответника застрахователна
претенция за плащане на обезщетение като увредено от описаното птп лице,
плащането на каквото не е извършено в тримесечния срок, изтекъл към датата на
исковата молба /виж претенцията на л.13-л.15/.
ІІ.По основателността.
1.В първо съдебно заседание, проведено
на 03.11.20г., съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за
доклад, съобщен на страните с Определение №260055/28.08.20г., с което е посочил
на страните релевантните за иска и за възраженията им факти и е разпределил
тежестта за установяването им в процеса.
2.Установи се в производството от
фактическа страна, както следва:
2.1. Във връзка с факта на състояване
на птп и поведението на участниците в него.
На ***г., около ***ч., на равен, прав и
хоризонтален участък от пътя, на суха асфалтова настилка, на платното за
движение на път *** ***- ***, извън населено място, в посока от юг на север,
при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина от
автомобилни фарове /на къси светлини, поради интензивно насрещно движение/,
настъпило птп между л.а. Тойота Ярис с рег.№***, управляван от водача Х.Г.Х., и
пешеходеца Н.А.К., в момент, когато от движение напред покрай мантинелата, но
откъм пътното платно, а не зад нея, в същата посока, в която се движел и
автомобилът, пешеходецът навлязъл на платното за движение отдясно наляво пред
автомобила, в коридора на движение на автомобила.
Вследствие на удара, настъпил в
предната част на автомобила и в задната част на тялото на пешеходеца, в
областта на подбедриците, са били счупени костите на двете подбедрици и е било
предизвикано извиване на гръбначния стълб, и рязко отмятане на главата назад,
станало причина за понесена травма на шията. Последвал е удар на главата в
елементи на автомобила- предно обзорно стъкло в областта на дясната половина на
тилна, теменна и дясна слепоочна области, както и счупване на черпната основа в
дясна половина на черепната ямка. След сблъсъка с автомобила, тялото е било
отхвърлено напред с последващ удар в земната повърхност, при което са получени
травми в областта на лицето и предната повърхност на долните крайници. Вследствие
на понесените удари пешеходецът е починал, като причината за смъртта му е
висока шийна травма със счупване на зъба на втори шиен прешлен и разместване и
контузия на продълговатия мозък, в който са разположени жизнено важни центрове,
регулиращи сърдечната дейност и дишането, като притискането и травмирането на
тази част от мозъчния ствол неминуемо води до нарушаването им и до смърт.
Скоростта на мпс в момента на удара и
непосредствено преди това била около 60км/ч., като върху платното за движение в
мястото на произшествието няма намерени следи.
Към момента на произшествието,
пешеходецът бил облечен с тъмни дрехи.
Пешеходецът навлезнал на платното, когато
управляваният от Х. автомобил бил на разстояние между 26.64м.- 35.99м. от него,
с оглед което, при скоростта, с която се е движел автомобилът, управляван от Х.,
водачът е нямал техническа възможност да спре преди настъпване на удара, дори
да беше започнал да реагира на навлизането на пешеходеца на платното за
движение и да беше задействал екстрено спирачната система, тъй като дължината
на пълния му спирачен път /на опасната зона/ е 53.56м. Средната стойност на
дължината на видимост за пешеходец с тъмни дрехи, при осветление на къси
светлини, е около 49м., което означава, че техническите съобразената с тази
видимост и облекло на пешеходеца скорост за движение е 56км/ч, но дори тя да
беше спазена в случая, за водача ударът пак би бил непредотвратим, тъй че
основната причина за състояване на птп, от техническа гледна точка е, че
пешеходецът е навлязъл на платното за движение на място, по начин и в момент,
без да съобрази приближаващия се автомобил.
При тези данни, както и поради пряката
заинтересуваност от изхода на спора и констатирана от съда обърканост и
вътрешни противоречия в някои аспекти, без значима доказателствена стойност за
преценка на причините за състоялото се птп остават показанията на св.Х.,
допуснат на ответника, освен в основните насоки, в които кореспондират на
приетото по делото заключение.
/виж: констативен протокол за птп с
пострадали лица на л.8; показания на св.Х. в с.з. от 03.11.20г. на
л.85гръб-л.86гръб; заключение на комплексна СМАТЕ на л.224-л.291, приета в с.з.
от 18.01.22г./.
Данните от химическо изследване на
кръв, взета при извършената на починалия Н.К.аутопсия, сочат, ще същият е имал
концентрация на алкохол в кръвта от 3.10 и 3.11 промила, като вариации в
рамките до 0.1 са в границите на допустимата техническа грешка /виж
заключенията на химическата експертиза на л.157 и л.180, приети в с.з. от
22.06.21г. и отговори на в.л. В. в същото съдебно заседание/.
При концентрация на алкохол в кръвта от
3.11 промила, която отговаря на тежка степен на алкохолна интоксикация, е
възможно лицето да се движи на самоход, ако има висок толеранс или ако се
намира в резорбционната фаза на интоксикацията, след което е въпрос на време да
изпадне в безсъзнателно алкохолно състояние, но във всички случаи лицата,
консумирали алкохол в количество, достатъчно да ги доведе до тежка степен на
алкохолна интоксикация, имат сериозно, значимо отпадане на регулаторните си
функции в сензорна и двигателна активност, тъй че, дори да могат да се движат,
това придвижване е трудно контролируемо по правила, тъй че може да се каже,
щото е нарушена способността им да се ориентират при движение по пътното платни
и обикновено избират за целта по-широката му част или се „покриват“ някъде,
където им е възможно /виж заключението на токсикологичната експертиза на
л.159-л.161, приета в с.з. от 22.06.21г. и отговорите на в.л. И. в същото
съдебно заседание/.
2.2. Образуванато за птп от ***г. ДП
№134/19г., пр.пр. №8510/2019г. по описа на ОП-Пловдив е прекратено с
постановление от 05.05.21г., влязло в сила на 12.07.21г., като е прието, че
водачът на лекия автомобил, взел участие в същото, няма в случая вина за
състояването му /виж постановлението и определенията на съда, по повод
обжалването му, на л.202-л.217 от делото/.
2.3. С показанията на допуснатите на
ищеца свидетели М.Р. Ч.-родственик по сватовство с ищеца, дадени в с.з. от
12.01.21г. /л.132лице и гръб/ и св.А. А. Х., без родство, дадени в с.з. от
22.06.21г. /л.194гръб/, които бележат известно противоречие, се установи
съответно, че:
Ищецът и покойният му син Н.живеели
преди смъртта на последния в общо домакинство в с.***, в хармония, без кавги.
Смъртта на сина му шокирала ищеца, който се подкосил, седнал на пейката и не се
почувствал добре, станал по подтиснат и по-затворен. Тежало му като баща. Единственият син на Х. живеел в ***
повече от десет години, преди да почине, като преди да се премести там, бил в
добри отношения с баща си, разбирали се и заедно работели по двора, и след като
се преместил идвал при баща си в ***. Смъртта на сина му се отразила лошо на Х.-
променил се, станал по –изнервен и притеснен, сега вече не общувал. Споменавал,
че синът му е винаги пред очите му. Х. живеел с втората си жена, защото дъщеря
му живеела в ***, кат ос нея също бил в добри отношения.
2.4.С доклада по делото, при признание
от ответника, като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е
прието обстоятелството, че към датата на състоялото се на ***г. птп, при което
е загинал Н.К., лек автомобил с рег.№ ***, управляван от Х.Х., е бил
застрахован за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилстите при ответното застрахователно дружество.
3.При тези установени в производството
факти, съдът намери по съществото на спора, че предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен, при следните съображения:
Отговорността на застрахователя към
увреденото лице по чл.432,ал1 от КЗ е функционална - той покрива гражданската
отговорност на застрахованите
лица за вредите, причинени от тях на
трети лица, вследствие използване на мпс, включително неимуществените вреди
вследствие на смърт и лихвите по чл.429,ал.2,т.2, за
които вреди застрахованите отговарят съгласно българското законодателство /чл.477,ал.1
и чл.493,ал.1,т.1 и т.5 от КЗ/.
В конкретния случай, релевантните за
основателността на предявения иск факти, че ищецът е увредено лице по смисъла
на чл.478,ал.2 от КЗ- лице, което има право да получи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени заради смъртта на сина му, причинена от мпс при
неговото движение, че ответникът е застраховател за риска ЗЗГОА на мпс, при
използване на което е причинена смъртта на Н.К., както и че водачът на
автомобила, при използване на който е причинена смъртта на Н.К., има качеството
на застраховано по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, не са били спорни между
страните в производството и така обуславят надлежната активна и пасивна
материално правна легитимация на страните по предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ.
Спорът между страните, с оглед оспорване
от ответника на твърденията на ищеца, че при вина и при нарушение на правилата
за движение, Х.Х. е причинил птп от ***г., при което е загинал Н.К., е бил
съсредоточен върху доказване в производството на релевантните за
основателността на иска факти, щото са възникнали предпоставките, съгласно
които може да се ангажира отговорността на застрахованото
при ответника лице към ищеца, съгласно българското законодателство.
Тези предпоставки са стояли в
доказателствена тежест на ищеца в производството, който следваше да установи в
тяхната кумулативна даденост фактите от сложния състав, при осъществяване на
които възниква деликтната отговорност по чл.45,ал.1 от ЗЗД- осъществено от
застрахования деяние /действие или бездействие, неговата противоправност, реално
претърпяване на вреди, пряка причинна връзка между противоправното деяние на
застрахования и претърпените от увреденото лице вреди, като оборването на
установената от 45,ал.2 от ЗЗД презумпция е стояло в тежест на ответника,
доколкото ще го ползва.
Ищецът установи в случая, че при деяние
на застрахованото лице- при използване на управлявано от него мпс, по време на
движение на същото, е бил убит сина му, както и че в пряка причинна връзка с
това е претърпял неимуществените вреди, установени със събраните гласни
доказателства.
Въпреки горното, искът му остана
недоказан, защото не се установи деянието на застрахования, довело до смъртта
на сина му, от която търпи неимуществени вреди, да е противоправно.
Напротив, в производството се
установиха твърденията на ответника за липса на противоправно поведение на
застрахованото при него лице, както и за липса на негова вина за състояване на
птп, доколкото се установи, че:
Водачът е управлявал към момента на
удара и непосредствено преди него мпс със скорост от около 60км/ч и че птп се е
състояло извън града, при което скоростта му на движение е била съобразена с
изискването на чл.21,ал.1 от ЗДвП, като не е превишавала 90км/ч, при липса на
данни по делото за сигнализирана с пътен знак стойност на скоростта, която не
трябва да се превишава в този участък, различна от установената за движение
извън града за мпс от категория В.
Макар водачът да е управлявал мпс със
скорост, по-висока от 56км/ч, която е била технически съобразената при
конкретната пътна обстановка-движение през нощта на изкуствено осветление от
фарове на къси светлини, не може да се счете, че с избора и е нарушил задължението,
вменено на водачите от чл.20,ал.2 от ЗДвП, при избора на скоростта си на
движение да съобразят конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, доколкото се установи, че дори да
беше карал с тази скорост, птп пак щеше да настъпи, тъй като не несъобразената
от водача с видимостта скорост не му е дала възможност да спре, за да предотврати
удара с пешеходеца, а причина за това е станала неочакваната предприета от
пешеходеца в непосредствена близост пред приближаващия автомобил промяна в
посоката на движение, чрез навлизане в коридора на движение на автомобила,
която е била за водача непредвидима и на която той е нямал техническа
възможност да реагира тъй, че да предотврати сблъсъка, което изключва вината му
за състояване на птп.
С оглед горното, искът се явява
неоснователен, тъй като не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахованото лице към ищеца по българското право, а оттам- и за ангажиране
на функционалната отговорност на застрахователя, покрил риска на застрахования
за същата отговорност към датата на събитието.
При горния извод, безпредметно остава обсъждането
на наведеното от ответника възражение за съпричиняване на птп от пострадалия
син на ищеца, защото то би имало смисъл и е защитно средство, служещо за
намаляване на търсената отговорност, а в случая не се установиха предпоставките
за възникването и, но все пак, за да не остане това възражение необсъдено,
съдът намира, че с установените факти се доказа не само, че покойният е
съпричинил птп, а че то е настъпило изцяло по негова вина- предприел е движение
по платното за движение по време, на място и по начин, когато не е било
безопасно, без да се съобрази с приближаващия се автомобил, управляван от
застрахованото лице.
При неоснователност на иска без
коментар ще се остави от съда възражението на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди, защото то касае размера на иска,
а същият се обсъжда когато искът е признат за основателен.
С отхвърляне на основния иск като
неоснователен, без уважение следва да се остави и акцесорното искане на ищеца
за присъждане на законна лихва от датата на постъпване на застрахователната му
претенция пред ответника- ***г., макар този факт също да е признат от
ответника.
В
частта за разноските.
И
двете страни претендират присъждане на разноски в производството, като с
отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на
ответника.
Ответникът е установил в производството
направата на разноски от общо 7411лв., от които: 400лв.- за депозит на вещи
лица от СМАТЕ /л.57/; 20лв.- депозит за свидетел /л.58/; 5лв.- държавна такса
за издадено съдебно удостоверение /л.59/; 150лв.- депозит за вещото лице по
допуснатата му химическа експертиза /л.94/; 6636лв.- заплатен адвокатски
хонорар с включен ДДС /л.297-л.299/; 200лв.- увеличение на депозите за в.л. от
СМАТЕ /л.305/.
При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
Отхвърля
иска на Х.М.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, адв.Р.М., за
осъждане на ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“№89Б, като застраховател за риска задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. с рег.№*** към
дата ***г., да му заплати по сметка **** при ***, на която е титуляр,
обезщетение от 200 000лв. за неимуществените вреди, претърпени от него по повод
смъртта на сина му Н.А.К., настъпила вследствие птп от ***г. на път *** при км.
***, когато бил блъснат като пешеходец от Х.Г.Х., като водач на описаното ппс,
застраховано при ответника, ведно със законната лихва от ***г., на която дата
подал застрахователн апретенция пред ответника.
Осъжда
Х.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв.Р.М. да заплати на ДЗИ Общо
застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“№89Б, сумата от 7411- седем хиляди четиристотин и единадесет лева-
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: