№ 1537
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330201110 по описа за 2021 година
като разгледа АНД № 1110/2021 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0329-001433 от
23.12.2019г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност ********* на РУ – Раковски
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П. Я. П., ЕГН:**********, с адрес –
гр.Раковски, ул.„Добри Чинтулов“ № 41, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител – адв. П., моли съда да отмени
процесното НП като незаконосъобразно. Претендират се разноските по
делото.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
1
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 15.12.2019г., около 22:29 часа, в гр.Раковски, на ул.„Добри
Чинтулов“ № 41, свидетелят Кр. Ст. Т. – **. ********** в РУ Раковски при
ОД МВР – гр.Пловдив бил извикан за съдействие от колегите си –
свидетелите СТ. Д. К. и М. Ив. Ст., по повод проверка, извършвана на
жалбоподателя П. Я. П.. Последният, в присъствието на свидетелите Т., К. и
С., категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство – „Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер ARBA – 0053, като твърдял, че не е
управлявал МПС „Шкода Октавия“ с рег.№ „*********“.
С оглед на горното, на място свидетелят Т. съставил АУАН с бланков №
163106 от 15.12.2019г. срещу жалбоподателя П. за нарушение на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата, който последният не подписал.
При съставянето на горния АУАН, в 22:24 часа, свидетелят Т. съставил и
връчил на жалбоподателя П. талон за медицинско изследване № 0062139, в
който било указано, че П. следва да се яви до 22:45 часа от връчване на
същия талон във ФСМП – гр.Раковски, за да даде кръвна проба, от което си
право жалбоподателят не се възползвал.
Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетел бе разпитан
актосъставителят – свид. Кр. Ст. Т., който в своите показания потвърждава
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН. Неговите показанията
се подкрепят и от тези на свидетелите очевидци – СТ. Д. К. и М. Ив. Ст. –
полицаи в РУП Раковски. В допълнение те сочат, че на процесната дата и
място те лично са видели, че именно жалбоподателят П. е управлявал л.а.
„Шкода Октавия“ с рег.№ „*********, като никой друг не е бил на
шофьорското място към момента на спирането на автомобила от
полицейските органи. И тримата свидетели еднозначно сочат, че водачът е
лъхал на алкохол и е бил силно притеснен от проверката, като е отказал
категорично да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в
кръвта.
2
Съдът възприема показанията на тези свидетели, защото са подробни,
последователни, изчерпателни, логични и кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства, а именно талон за медицинско изследване №
0062139/15.12.2019г., от който се установява фактът на издаване на същия,
както и фактът, че нарушителят го е подписал, копие от Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, от която се установява
материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и
на актосъставителя, справка за нарушител/водач.
Показанията на свидетелите Т., К. и С. се подкрепят и от тези на Н. Й. Б., М.
Ч. П. и Я. Й. П. в частта, в която и тримата признават, че на процесната дата и
място жалбоподателят е бил употребил алкохол. Съдът кредитира
показанията на им в тази им част, тъй като те се подкрепят и от останалия
съвкупен доказателствен материал.
От друга страна настоящият състав не дава вяра на показанията на Б., П. и
П., в частта им, в която те твърдят, че на процесната дата и място не
жалбоподателят, а неговият приятел – св. Б. е управлявал л.а. „Шкода
Октавия“ с рег.№ „********* и я е оставил пред къщата на П.П. малко преди
проверката, а последният само е бил до автомобила, за да помогне на
приятелката си за багажа, тъй като те се явяват изолирани и не се подкрепят
от нито едно друго доказателство. Същите са и нелогични, тъй като св. Б.
сочи, че след като е паркирал автомобила е оставил ключовете на таблото и
си е тръгнал оставяйки колата отключена, вместо да ги даде на П., тъй като тя
можела да не знае как да е заключи, а и полицаите нямаше да извършват
проверка на П. точно с алкотест дрегер, ако той не е използвал автомобила си.
Освен това показанията на тези свидетели са и противоречиви, тъй като св. П.
твърди, че докато са пътували към магазина тя е видяла патрулен автомобил,
а св. Б., който твърди, че е управлявал процесното МПС и се предполага, че
трябва да е най-внимателен на пътя сочи, че изобщо не е видял патрулка, св.
Я. П. пък сочи, че св. П. и жалбоподателят са слезли да взимат багажите от
колата едва когато тя е била паркирана от св. Б., което е в пълно
противоречие с показанията на другите двама свидетели – Б. и П..
Същевременно показанията на тези свидетели са и заинтересувани, тъй като
М. Ч. П. е била приятелка на жалбоподателя към процесната дата, а и към
настоящият момент е негова позната, Н. Й. Б. пък е дългогодишен приятел на
П.П., а Я. Й. П. е негов баща, от което следва, че за всички тях съществува
3
интерес да излага аргументи подкрепящи защитната позиция на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и
субективна страна П. Я. П. е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Съгласно
последната разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали
да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на
водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в
противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две
форми на изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В
процесния случай се установява с категоричност, от показанията на
свидетелите К. и С., които са били и очевидци на ситуацията и
незаинтересовани от крайния изход на делото лица, както и от показанията на
св. Манчев и АУАН, чиято доказателствена сила не бе опровергана, че на
15.12.2019г., около 22:29 часа, в гр.Раковски, на ул.„Добри Чинтулов“ № 41,
П. Я. П. е управлявал МПС „Шкода Октавия“ с рег.№ „*********“ и е отказал
4
да се подложи на първично установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му посредством техническо средство, а впоследствие не се е явил и в
определеното му медицинско заведение за вземане на кръвна проба, въпреки
че видно от издадения талон за изследване с него му е бил предоставен
достатъчен срок за явяване в определеното медицинско заведение, което се е
намирал също в гр. Раковски. Следва да се посочи, че от страна на
санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да
опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните
гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението
му за наличието на това процесно административно нарушение, като за тази
цел не спомогна и разпита на ангажираните от жалбоподателя свидетели,
чийто показания бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.
Нещо повече и в издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят
е отразил, че не желае да бъде тестван, а този талон като официален
свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, има
обвързваща доказателствена сила относно факта на удостоверения с него
отказ за проверка от страна на водача. Поради всичко гореизложено и тъй
като не се събраха доказателства, които да оборват констатациите в АУАН,
съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани. Следователно тази деятелност на П.П. правилно е
квалифицирана като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на
водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества,
който отказ може да има различни форми, като в настоящия случай в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се
състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той
своевременно е бил запознат с фактите, срещу които е трябвало да се
защитава и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в
пълен обем правото си на защита (така Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по
к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 724 от
29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на
Административен съд – Пловдив).
На следващо място не са основателни възраженията, че на П. Я. П. са били
5
нарушени правата, тъй като от акта не ставало ясно, чий е подписът на
свидетелят удостоверяващ отказа на жалбоподателя да подпише АУАН, тъй
като не е спорно, че той е отказал да подпише акта, като този факт се
потвърждава от самото му съдържание, както и от свидетелските показания
на Т., К. и С.. Следователно лицето е наясно за какво е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност и не е било нарушено правото
му на защита. Макар действително да липсват име и точен адрес на
свидетелят при отказ, и това да е процесуално нарушение, то последното не е
съществено, тъй като все пак е налице негов подпис, като този пропуск не е
от естество да ограничи правото на защита на П. и нямат отношение към
наличието на основание за носене на административнонаказателна
отговорност на посоченото в НП правно основание.
По отношение на оплакванията за неяснота на описаната фактическа
обстановка, а именно къде е обективиран отказът според съда са
неоснователни. Самото нарушение е такова, че за съставомерността му се
изисква нарушителят да е установен да управлява МПС, след което да е
отказал да бъде проверен с техническо средство или чрез медицинско
изследване. В случая очевидна е била волята на административнонаказващия
орган, като от НП става ясно, че жалбоподателят е бил спрян около 22:29
часа в гр.Раковски, на ул.„Добри Чинтулов“ № 41 и е отказал пробата, като му
е бил издаден талона за изследване, но той е отказал и кръвната проба, а
същественото е че и двамата свидетели-очевидци К. и С. са видели лично как
П. е управлявал процесното МПС, като това дали те са го спрели или той сам
е спрял е ирелевантно за спора. Освен това както в акта, така и в
постановлението е посочен един и същ адрес, а именно гр. Раковски, ул.
„Добри Чинтулов“, а важното е между тези два акта да няма разминаване.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата за същото нарушение е предвидено
административно наказание с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца и глоба 2000 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
6
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказаха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на
жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние,
засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този
вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и
изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на
жалбоподателя, поради което степента на лична обществена опасност на
дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0329-001433 от
23.12.2019г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност ********* на РУ – Раковски
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на П. Я. П., ЕГН:**********, с адрес –
гр.Раковски, ул.„Добри Чинтулов“ № 41, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
7
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8