Решение по дело №12046/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2604
Дата: 22 май 2023 г. (в сила от 22 май 2023 г.)
Съдия: Галина Ташева
Дело: 20221100512046
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2604
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100512046 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С решение №7634 от 06.07.2022 г. по гр.д.66117/21 г., СРС-55 състав
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Н. П.
П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „****, извършено със Заповед № 21 от
20.09.2021г. на работодателя „** ч.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал.1, т.З, вр. чл. 225, ал.1 КТ, „** ч.“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, да заплати на Н. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул. „****, сумата 3900.00 лева - обезщетение за оставане без
работа поради незаконното й уволнение, извършено със Заповед № 21 от 20.09.2021г. на
работодателя, дължимо за периода 20.09.2021г. - 20.03.2022г., ведно със законната лихва от
19.11.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „** ч.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „****, да заплати на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул. „****, сумата 650.00 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „** ч.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати по
сметка на СРС сумата 206 лв.за държавна такса.
Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
въззивна жалба от ответника.
1

Жалбоподателят счита решението за неправилно,в противоречие с материалния и
процесуалния закон,както и необосновано.Твърди,че съдът неправилно приел,че
осъщественото поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина,различно от
вписаното в заповедта за уволнение.В процесния случай работодателят въвел по несъмнен
начин като част от фактическите основания за уволнението възможността да бъде накърнено
доброто име на медията и уронването на престижа на издателството. В заповедта за
уволнение се съдържа описание на конкретното фактическо поведение на
работника/служителя, времето на извършване на деянието, както и причините, поради които
работодателят счита, че то е неправомерно. В заповедта било посочено, че работодателят
счита, че с поведението си работникът, освен че е опровергал гласуваното му доверие, е
създал реална опасност от увреждане на доброто име на медията и уронването на престижа
на издателството. Наведени били конкретни фактически твърдения в процесната заповед,
към същата били приложени и доказателства за широкото отразяване на инцидента в
конкурентни издания и възможността същият да бъде използван с политически и търговски
цели. Наведени били твърдения, че с поведението си работникът е злепоставил
работодателя и пред пазарни конкуренти , както и пред органи на реда (служители на МВР)
и други трети лица (охранители на сградата). В процесната заповед било въведено
основанието за уволнение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от КТ, а именно уронване на
доброто име на предприятието, като за всички негови обективни и субективни признаци
били наведени надлежни фактически твърдения, събрани са доказателства, събраните
доказателства са обсъдени. Неправилно и необосновано първоинстанционния съд не
съобразил всички тези обстоятелства.За факта, че като част от основанието за уволнение
работодателят разглежда опасността да бъде засегнато доброто му име ставал очевиден от
събраните в хода на преписката доказателства, които били конкретно посочени в заповедта
и коментирани от уволнения служител - част от многобройните медийни публикации за
инцидента. Неправилни били съображенията на съда по уважения иск с правно основание
чл.225 ал.1 КТ.Като отклонил доказателственото искане за събиране на доказателства за
наличието на привидно гражданско правоотношение с ищцата препятствал възможността да
бъдат приспаднати платените по това отношение суми от присъденото обезщетение.
Моли решението да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Не претендира разноски
по делото.
Въззиваемият не е представил отговор на жалбата,но в съдебно заседание я
оспорва.Не претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
На основание чл.272 ГПК СГС препраща към фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и те стават част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се посочи следното:
2
Вписаното в заповедта за уволнение на ищцата основание е злоупотреба с
доверието на работодателя по смисъла на чл.190, т.4 КТ, което е дисциплинарното
нарушение ,изписано и словом,следователно е пр.1 на т.4 чл.190 КТ. От обстоятелствената
част на тази заповед не може да се изведе, че фактическото основание на уволнението е
различно от вписаното с думи и като правна квалификация основание в диспозитива на акта.
В заповедта се посочват установените от работодателя факти от 06.07.2021г. и извода
му, че със съпричастността си към този инцидент Н. П. е злоупотребила с доверието на
работодателя, тъй като поведението й е станало публично достояние и с него е било
свързано името на медията.
Не е спорно, че Н. П. е пребивавала в сградата на ЦКС непосредствено преди, както и
по време на инцидента, но не по служба. Наложеното наказание дисциплинарно уволнение е
за съпричастност към побой над полицай. „Злоупотребата с доверието на работодателя“, е
налице, когато служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а също когато и без да има
такава облага служителят е извършил действия, възползвайки се от служебното си
положение, с които действия компрометира оказаното му доверие или чрез които е
злепоставил работодателя пред трети лица - Решение № 56/12.03.2014г. по гр.дело №
4607/2013 г. на ВКС, IV ГО; Налице е злепоставяне на отношенията на доверие между
служител и работодател и това злепоставяне е последица от такова поведение, с което
служителят нарушава задължението си да бъде лоялен към работодателя. Работникът или
служителят действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е
оказал във връзка със сключване на трудовия договор - Решение № 60285 от 19.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1871/2021 г. Това доверие обаче винаги е свързано с възложената работа, с
трудовата функция на служителя. Именно неизпълнението на задълженията, произтичащи
от длъжността, които работодателят е поверил на служителя и във връзка с изпълнението на
които му се е доверил, покрива състава на нарушението злоупотреба с доверието на
работодателя. Ищцата не е пребивавала в редакция на друга медия в сградата на ЦКС в
качеството си на журналист . Не може да се приеме, че поведението й сочи на злоупотреба с
доверието на работодателя, тъй като при инцидента ищцата не се е възползвала от
служебното си положение, нито е посочила журналист от кое издателство е. Именно този
признак - възползване от служебното положение, е ключово за съставомерността на
дисциплинарното нарушение, на което основание е издадена уволнителната заповед.
Правилно първоинстанционният съд е приел,че не може да надхвърли рамките на
оспорената заповед и да приеме, че осъщественото поведение съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, различно от вписаното в заповедта за прекратяване на трудовия
договор. От обстоятелствената част на уволнителната заповед също не може да се изведе, че
фактическото основание на уволнението е различно от вписаното с думи и като правна
квалификация основание в диспозитива на акта.Извършеното от Н. П. не съставлява
поведение на злоупотреба с доверието на работодателя. При действията си ищцата не се е
възползвала от служебното си положение, поради което оспорената заповед е отменена от
първоинстанционния съд. Правилно е уважен акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение . Ако ответникът оспорва
3
твърдението на ищеца, че не е полагал труд по последващ трудов договор, то ответникът е
носел тежестта да докаже съществуването на друго трудово правоотношение след
прекратеното с оспорената заповед, което може да установи чрез достъп до публичните
регистри на НОИ,каквото твърдение липсва.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради
което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7634 от 06.07.2022 г. по гр.д.66117/21 г., СРС-55
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4