Р Е Ш
Е Н И
Е № 169
гр. Стара Загора,
11.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Христова
и с участието на прокурора Георги
Николов
като разгледа докладваното от
съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 122
по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от началник група в сектор ПП при ОД МВР Стара Загора против
Решение № 129/04.04.2023 г., постановено по АНД № 314/2023 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №
22-1228-003434/23.10.2023 г. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че не са налице условията на чл. 36,
ал 2 ЗАНН за издаване на наказателното постановление въз основа на
постановление за прекратяване на наказателно производство. Касаторът счита, че постановлението
на прокурора от 20.07.2022г е акт, годен да произведе правно действие по
отношение на ответника Д.Д., както и че вмененото нарушение е доказано от
обективна и субективна страна. По
подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното
постановление като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Д.Ю.Д. *** чрез
процесуалния си представител адвокат Д. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,
че в постановлението на РП Стара Загора 3299/2022 г. за прекратяване на
наказателно производство, водено за престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 2 НК, не се посочва съгласно изменението на закона
от 2017 г. лице, срещу което се води това производство, а и то не е било
връчено. Счита, че разпоредбата чл. на 36, ал. 2 ЗАНН не е приложима в случая и
правото му на защита на е накърнено, което се явява съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление. Моли решението
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
се явява основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е Наказателно постановление №
22-1228-003434/ 23.10.2022 год., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на Д.Ю.Д. са наложени
административни наказания „глоба“ в
размер на 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 26.02.2022г., около 14:55ч., в гр. Стара Загора на ул.
„Калояновско шосе“ № 12 в посока изток Д.Д.
управлява собствения си мотоциклет, червен на цвят, без поставена
регистрационна табела, закупен от него без документи като МПС не е регистрирано
по Наредба I-45/ 200г на МВР.
По случая е образувана досъдебно производство № 1228 ЗМ-68/
2022г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МРВ Стара Загора,
докладвано на РП – Стара Загора. На 14.10.2022г. в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Стара Загора е постъпило Постановление № 3299 от 20.07.2022г. за
прекратяване на наказателното производство с мнение за налагане на
административно наказание.
Районният съд е отменил НП по съображения, че Постановление № 3299 от 20.07.2022г. на
прокурора не би могло да изиграе процесуалната роля на АУАН, тъй като в него е
обсъждана единствено липсата на престъпление от общ характер и не е прието, че Д.
е извършил административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е
санкциониран с обжалваното НП. На
следващо място е приел, че Д. не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че
регистрацията на управлявания от него мотоциклет е била прекратена към
посочената в НП дата, то нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП не може да му бъде
вменено във вина под никаква форма.
Решението на Районен съд Стара Загора е валидно и допустимо,
но постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно
приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на Д.Ю.Д. е
ангажирана на основание разпоредбата чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съгласно чл.175,
ал.3 се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Не се споделя изводът на районния съд, че НП не е
следвало да бъде издавано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, защото в
Постановление за прекратяване на наказателното производство № 3299 от
20.07.2022г по описа на Районна прокуратура Стара Загора за същото деяние е
изключена съставомерността на деянието като престъпление и не е обсъждано дали
представлява административно нарушение. Напротив, в постановлението, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1228 зм-68/
2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, което
е образувано и водено срещу Д.Д. за престъпление по чл. 345, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, е прието, че обществената опасност на деянието е явно незначителна
по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК и че поради своята по-ниска степен на
обществена опасност извършеното от Д. деяние представлява административно
нарушение по чл.140 от ЗДвП, поради което следва да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, като му бъде
наложено предвиденото в тази норма административно наказание. Следователно в
конкретния случай постановлението на прокурора може да обоснове издаване на НП,
тъй като е налице е субективна и
обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно
производство и последвалото административно-наказателно обвинение.
Фактически, правно и доказателствено необоснован е и направеният
от съда извод, че не е доказана субективната страна при извършване на вмененото
на санкционираното лице нарушение. Непознаването на закона не извинява никого,
поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност. Д.Д. е бил длъжен да знае, че след
закупуване на мотоциклета има задължение да го регистрира. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, „регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Когато това задължение за регистрация не бъде
изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното
пътно превозно средство, което става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата
на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията,
предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., при служебно прекратяване на
регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията не дължи
уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно
неизпълненото задължение. А в конкретния случай процедурата по пререгистрация
на мотоциклета не е била завършена поради бездействието на Д. да представи
превозното средство за проверка на канал и идентификаиция, видно от отразеното
в прокурорското постановление. Действително по делото не е доказано, че
санкционираното лице е знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно
прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, но това изключва
единствено и само доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието.
По изложените по горе съображения /че лицето е било длъжно да знае както за
законово вмененото му задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, така и за законово
регламентираните последици при неизпълнението на това задължение по чл.143,
ал.15 от ЗДвП/, съдът приема за доказано, че деянието е извършено при форма на
вината „непредпазливост”. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед,
че за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ и др. В този смисъл дори и санкционираният водач да не е съзнавал
и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не е
налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Затова дори и
санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се
променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна, т.е. за
виновно извършено от Д.Ю. Динев нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо.
При всичко изложено дотук решаващ за преценката за
материална законосъобразност на НП е изводът за стабилитета на Постановление за
прекратяване на наказателното производство № 3299 от 20.07.2022г по описа на
Районна прокуратура Стара Загора. Въпросът за влизането му в сила не е обсъждан
от съда, макар в първоначалната жалба да е изтъкнато, че то не е било връчено
на Д.. В касационната жалба наказващият орган твърди, че Д. е получил препис от прокурорския акт, но нито в
административната преписка, нито в хода на съдебното производство са налични
доказателства за този релевантен факт по съобщаване на прокурорския акт на
адресата. Действително, постановлението с процесуалната функция на АУАН е било
изпратено на административнонаказващия орган за осъществяване на правомощията
му за налагане на административно наказание, но това не изключва необходимостта от проверка дали е влязло в
сила, тъй като образуването и провеждането на наказателно производство
/включително и административнонаказателно/ срещу същото лице и за същото деяние,
за което е налице неприключило с влязъл в сила акт наказателно производство, би
нарушило принципа "nе bis in idem", отнасящ се както до повторното
осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за
същото деяние. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК,
субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, районният съд е бил длъжен да даде указания на наказващия орган в тази
насока или сам да събере необходимите доказателства. Като не го е направил, е
допуснал съществено процесуално нарушение с оглед непопълване на делото с
относими към спора доказателства, а това съставлява пречка касационната
инстанция да провери правилното приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, който
следва да провери дали и кога Постановление за прекратяване на наказателното
производство № 3299 от 20.07.2022г по описа на Районна прокуратура Стара Загора
е влязло в сила и в зависимост от резултата да извърши преценка за
законосъобразност на Наказателно постановление № 22-1228-003434/ 23.10.2022
год., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара
Загора.
При този изход на спора по разноските следва да се
произнесе също първоинстанционният съд.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
129/04.04.2023 г., постановено по АНД № 314/2023 г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.