ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4533
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330114630 по описа за 2021 година
Производството първоначално е образувано по искова молба на Б. А.В.., ЕГН
********** против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1264 лева – вземане,
вписано като дължимо в Централен кредитен регистър при БНБ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенцията. На първо място, възразява, че предявеният иск е недопустим, поради липса на
правен интерес за ищеца. В тази връзка твърди, че производството по настоящото дело е
образувано във връзка с издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело № ***.
С Определение № 2827/16.03.2022 г., съдът е насрочил разглеждането на за открито
съдебно заседание, насрочено за 16.05.2022 г. от 14:30 часа. Със същото определение е
изискано изпълнително дело № ****, с район на действие – ОС- В.Т..
От служебно изисканото изпълнителното дело № ****, с район на действие – ОС-
В.Т., се установява, че на 23.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18869/2009
г. по описа на СРС, с който е осъден длъжникът Б. А.В.., да заплати на кредитора
„Кредибул“ АД, по Договор за кредит № ****: сумата от 439.22 лева – главница, сумата от
162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до 09.11.2008 г.; сумата от 27.12
лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2009 г. до плащането; по Договор за кредит № ****: сумата от 243.19 лева – главница;
сумата от 40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; сумата от
10 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 125 лева – деловодни разноски.
След постъпване на изпълнителното дело № ****, с район на действие – ОС- В.Т. и с
оглед издадения на 23.07.2009 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа на
СРС, с Разпореждане № 7497/31.03.2022 г. са дадени указания до ищеца да мотивира правен
интерес от предявения установителен иск, с оглед заявените от него обстоятелства и
издадения изпълнителен лист.
С уточняваща молба с вх. № 29013/11.04.2022 г., депозирана от ищеца Б. А.В..,
заявява, че оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 439 ГПК.
1
С уточняваща молба с вх. № 31624/19.04.2022 г., депозирана от ищеца Б. А.В..,
формулира искане, да се признае за установено в отношенията между Б. А.В.. и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, че И. не дължи следните суми по изпълнителен лист от
23.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа СРС, както следва: 1. по Договор
за кредит № ****: 439.22 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.04.2009 г. до
окончателното й изплащане; 162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до
09.11.2008 г.; 27.12 лева – застрахователна премия; 2. по Договор за кредит № ****: 243.19
лева – главница, ведно със законната лихва от 02.04.2009 г. до окончателното й изплащане;
40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; 10 лева –
застрахователна премия, както и 125 лева – деловодни разноски.
Съдът, след преценка, счита така предявения иск за недопустим, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника
съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основание, да измени своето
искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само
размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и
обратно.
В конкретния случай, съдът намира, че ищецът едновременно изменя основанието на
иска и неговия петитум, което е недопустимо.
Действително, както е посочил ищецът изменението на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК не
е идентично с отстраняването на нередовностите по исковата молба, но настоящия случай
не е такъв, поради следното:
С първоначалната искова молба ищецът предявява отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1264 лева – вземане, вписано като дължимо в Централен кредитен
регистър при БНБ.
В тази връзка излага фактически твърдения: 1) че не е сключвал договор за кредит на
посочената в справката дата – 25.10.2012г. 2) че сключения на 09.11.2007 г. Договор за
кредит с „Кредибул“ АД, ЕИК ********* (със сегашно наименование „Пайнетикс“ АД), по
силата на който получил в паричен заем сумата от 452.80 лева за закупуване на музикална
система и вентилаторна печка, при уговорена възнаградителна лихва в размер на 176.48
лева, с падеж 09.12.2009 г., прехвърлен на ответника на 25.10.2012 г. с договор за цесия на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на който заплатил сума от 700 лева, поради което
погасил изцяло вземанията си по процесния договор от 09.11.2007 г. 3) вземането на
ответника е погасено с изтичане на петгодишна погасителна давност, считано от датата на
падежа на договора – 09.12.2009 г.
С последната уточняваща молба, се предявяват вече обективно кумулативно
съединени искове отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, обективирани в
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа на СРС, с който е осъден
длъжникът Б. А.В.., да заплати на кредитора „Кредибул“ АД, както следва: по Договор за
кредит № ****: сумата от 439.22 лева – главница, сумата от 162.94 лева – договорна
лихва за периода от 09.12.2007 г. до 09.11.2008 г.; сумата от 27.12 лева – застрахователна
премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до
плащането; по Договор за кредит № ****: сумата от 243.19 лева – главница; сумата от
40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; сумата от 10
лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 125 лева – деловодни разноски.
Освен това, с уточняваща молба се излагат фактически твърдения за недължимост на
процесните суми, поради перемпция на изп.дело, съответно давност на вземанията, за
2
период след издаване на изп. основание.
Предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически
факти и петитум. С промяната в някой от посочените елементи, се изменя и искът.
В конкретния случай се изменят, както основанието (правопораждащите юридически
факти), така и петитума, т.е. налице е едновременно изменение на основание и петитум,
поради което е налице предявяване на изцяло нов иск, което е недопустимо на този етап от
производството. Ищецът, с уточняващата си молба от 11.04.2022 г. е навел не само ново
правно основание за претенцията си, а е заявил и изцяло нови фактически твърдения, на
които основа иска си, а с уточняваща си молба от 19.04.2022 г. заявява и изцяло нов размер
на претенцията си. Така той въвежда в процеса нови правопораждащи факти и нов петитум
към съда, с което индивидуализира изцяло нов предмет на нов иск, който предявява в хода
на висящия вече процес, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 214 ГПК.
Ищецът трябва да е наясно с твърденията си още преди предявяване на претенцията
си, като ищецът не е лишен от възможността да предяви нова искова молба, в която да
изложи новите си фактически твърдения за недължимост на сумите, обективирани в
процесния изпълнителен лист, но е недопустимо в настоящия процес да изменя
едновременно основанието и петитума на предявения иск.
Предвид изложеното, предявеният иск - отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за недължимост на сумите, обективирани в
изпълнителния лист от 23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа на СРС, се явява
недопустим, поради което производството по делото - следва да бъде прекратено.
С Определение от закрито съдебно заседание от 16.03.2022 г., съдът е насрочил
разглеждането на делото на 16.05.2022 г., от 14:30 часа.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 52188/15.09.2021 г., ведно с уточняващи молби с вх.
№ 63205/26.10.2021 г., с вх. № 29013/11.04.2022 г. и с вх. №31624/19.04.2022 г., депозирани
от Б. А.В.., ЕГН ********** против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14630 по описа за 2021 г. на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК, Определение от закрито съдебно заседание от
16.03.2022 г., В ЧАСТТА , с която делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 16.05.2022 г., от 14:30 часа
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3