№ 1307
гр. П., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104396
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето, вр.
чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Б., срещу „***” АД, ЕИК
***, със седалище/адрес на управление: ***“, ***, с правно основание чл.55,
ал.1, предл. трето, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден
да заплати (да върне) на ищеца сумата от 1317.67 лева, представляваща
получена от ответника сума без основание и платена от ищеца на отпаднало
основание по изп.д. № *** по описа на ЧСИ – С.Б., за която впоследствие има
влязло в сила на 26.07.2023 г. решение № 696 от 30.06.2023 г. по гр.д. .№ ***
г. на ПРС, че сумата не се дължи поради погасяването и по давност, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
14.09.2023 г. до окончателно й изплащане. Моли да му се присъдят сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „***“ АД не са подали отговор на
исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Б.,
1
която поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която
оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по
делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният главен иск е допустим и следва да
бъде разгледан. Съгласно константната съдебна практика правната
квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от
твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира,
че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като процесната
сума се претендира на отпаднало основание, тъй като към момента на
плащането и е имало валидно правно основание. В този смисъл е и Решение
№ 112/11.02.2010 г., постановено по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС.
По основателността:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ,
парична сума или друго имуществено благо от едно лице на правно
основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане на
основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването
на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за
основанието, към момента на получаването на престацията от ответника,
както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на
полученото.
В процесния случай видно от приложеното към исковата молба
решение № 696 от 30.06.2023 г., по гр.д. № *** г., съдът е признал за
установено по отношение на „***“ АД по предявен от ищеца, в качеството си
2
на наследник на М.С.А. - длъжник по изп. дело № *** по описа на ЧСИ С.Б.,
иск по чл.439 от ГПК, че не му дължи сумата от 463.29 лева, представляваща
½ част от главницата за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2000
г. до 30.09.2001 г., включително, сумата от 601.88 лева, представляваща ½
част от законна лихва за забава на месечни плащания за периода 30.06.2000 г.
до 08.09.2010 г., ведно с ½ част от законната лихва върху главницата от
926.57 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 10.11.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 66.96 лева.
представляваща ½ част от направените разноски по ч.гр.дело № *** г. на
ПРС. поради изтекъл 5 годишен давностен срок и погасено право за
принудително изпълнение. Няма спор, че решението е влязло в законна сила
на 26.07.2023 г., а и това обстоятелство се установява от направеното
отбелязване върху същото.
Видно от удостоверение от 05.09.2023 г. на ЧСИ – С.Б., ищецът е
платил процесната сума възлизаща на 1317.67 лева по изп.д. № *** г. на ЧСИ
С.Б., която е преведена от ЧСИ по сметка на взискателя - ответник. По
отношение размера на иска няма спор между страните. В съдебно заседание
ответника е заявил бланкетно становище за отхвърляне на предявения иск,
като неоснователен и недоказан. Поради това и съдът приема, че между
страните не е налице спор по отношение размера на иска.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че са
налице и трите елемента на отговорността по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради
което и следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1317.67
лева, платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д. № *** г. на ЧСИ –
С.Б..
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присадена и
законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 14.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски от ищеца, за което е представил списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения списък ищецът претендира разноски в размер на
430.00 лева – адвокатско възнаграждение, 52.71 лева – такса за образуване на
дело. Претендираните от ищеца разноски са доказани от съдържащите се в
3
дулото документи, поради което и следва да бъдат възложени върху
ответната страна.
При този изход на делото на ответника не се дължат разноски.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
1317.67 лева, представляваща получена от ответника сума без основание и
платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д. № *** по описа на ЧСИ –
С.Б., за която впоследствие има влязло в сила на 26.07.2023 г. решение № 696
от 30.06.2023 г. по гр.д. .№ *** г. на ПРС, че сумата не се дължи поради
погасяването и по давност, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 14.09.2023 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ц. М. С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на
482.71 лева, представляваща разноски по производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4