МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 4986/19г ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против подсъдимия Б.Т.К. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343 ал.3 пр.4 и 5 б.Б
вр. ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1
пр.3 от НК затова ,че на 29.01.2019г. в
гр.Нови Искър,на ул.Чавдар войвода,след кръстовището с ул.Лозянски
път,при управление на МПС-л.а. марка БМВ,модел 316 с ДК № *******,без
необходимата за това правоспособност,в нарушение на правилата за
движение,визирани в чл.чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на В.Р.В.,като след деянието е
избягал от местопроизшествието.
В съдебно заседание,подсъдимият К. признава изцяло
фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,поради което съдебното
следствие протече по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК.
В хода на
съдебните прении,представителят на СГП поддържа
повдигнатото обвинение като счита ,че същото е доказано по безспорен начин ,с
оглед на събраните доказателства по делото.Намира ,че подсъдимият следва да
бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение като му бъде наложено
наказание в размер на две години лишаване от свобода след редукцията
,изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за срок от
четири години.
Повереника на частния обвинител подкрепя изложеното от
представителя на СГП,включително и в частта за наказанието,което следва да бъде
наложено на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия счита ,че инкриминираното деяние
е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства по делото,с оглед самопризнанието
на подсъдимия.Моли за приложение на
чл.66 от НК.
Подсъдимия К. не се възползва от правото си на последна
дума.
Съдът
,след като обсъди събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Б.Т.К., ЕГН ********** ***,българин,българин, с
българско гражданство, неженен,с основно образование,работи, неосъждан.Не
притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен водач.
На 29.01.2019г., в
гр.Нови Искър,около 07:40ч подсъдимия К. управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „БМВ”, модел „316 и” с рег.№ С4812НМ по пътното платно на
ул.”Чавдар Войвода”, с посока на движение от ул.” Александър Стамболийски” към
ул.”Вяра”, на около 40м., след кръстовището с ул.”Лозянски
път.По същото време,на мястото се намирал и пострадалия В.Р.В..В
автомобила,управляван от подсъдимия пътувал и св.Ц. М..При навлизането в левия
завой по посока на движение на автомобила
и в момента на преминаване и изпълнение на маневра ляв, завой подсъдимия
започнал да ускорява и вследствие на което
надвишил критичната за преминаване през завоя скорост.Това довело до
отклоняване вдясно, като автомобилът управляван от подсъдимия напуснал платното за движение и се качил върху тротоарната площ.С предната си
дясна част челно - странично, в зоната на десния фар, автомобилът ,управляван
от подсъдимия ударил намиращия се върху тротоарната площ пострадал В., отзад,
тъй като пешеходецът се движил в същата
посока като автомобила.В резултат на удара В.
паднал върху предния капак на автомобила и ударил главата си в предното
стъкло. Ударът бил в теменно-тилната област на главата, като вследствие на този
вторичен удар тялото на пострадалия било отхвърлено напред и се ударило в
намиращия се в близост до мястото на удара метален стълб.От настъпилото ПТП
пострадалият получил открита черепно-мозъчна и лицева травма,закрита гръдна
травма,несъвместими с живота.Подсъдимият К. уплашен от случилото се избягал от
местопроизшествието.По-късно същия ден,пътуващият в автомобила на подсъдимия -св.М.
съобщил на полицията за пътния инцидент и участието на подсъдимия в него.
От заключението на
изготвените по делото СМЕ и ФХЕ се установява ,че непосредствено преди смъртта
си пострадалия В. не е бил под влияние на алкохол и други летливи редуциращи
вещества.Според заключението на КМАТЕ получените от него травми са в резултат
от въздействието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия,като
по своята морфология,локализация и тежест,отговорят да са получени при ПТП.Причината
за смъртта на В. е тежката и несъвместима с живота открита черепно мозъчна
травма-с груби разкъсвания на меката черепна покривка,деформация на главата,многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и
основа,на лицевите кости,с разрушаване и загуба на значителна част от мозъчното
вещество,с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на наличните части от
мозъчното вещество и мозъчна контузия в левия челен дял.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До
гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна
след прецизен анализ на събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства :констативен
протокол/л.23-25/,протокол за оглед на местопроизшествие/л.28/, скица и
фотоалбум /л.28,29-31 /, 1/,заключение на КМАТЕ,заключение на СМЕ на труп,заключение
на АТЕ,заключение на ХФЕ,,свидетелство за съдимост,.писмо от ОПП-СДВР,АУАН,картон,удостоверение
за наследници,показанията на свидетелите:С.,М.,,Д.,,Т.,И.,,К.и самопризнанието
на подсъдимия,.
Фактическите
положения за авторството на деянието,поведението и действията на
подсъдимият и механизма на осъществяване
на ПТП са направени въз основа на заключенията на СМЕ,АТЕ,КМАТЕ и от показанията на свидетелите-очевидци на
пътния инцидент.Всички изброени доказателствени
източници кореспондират с признанието на подсъдимия относно фактите,намерили
място в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Съдът даде вяра на техническите изводи в
заключението на КМАТЕ ,според което причина за настъпването на ПТП са
субективните действия на подсъдимия със системите на управление на
автомобила,който се е движел с надкритична скорост в
района на ляв завой,което е довело до напускането от платното за движение в
дясно и качването му върху тротоарната площ,където е ударил пострадалия
пешеходец.Настъпилите деформации по автомобила и находките по време на
извършения оглед,кореспондират с механизма на настъпилото ПТП.От заключението
на АТЕ се установява техническата изправност на автомобила,управляван от
подсъдимия преди настъпването на ПТП.
Изводите си
относно скоростта на движение на автомобила,мястото на удара,травматичните
увреждания на пострадалия и причините за настъпването на ПТП ,съдът основа на
заключенията на комплексната КМАТЕ,СМЕ на труп,протокола за оглед на
местопроизшествие,скица,фотоалбум и констативен протокол.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка,съдът прие,че подсъдимия Б.К. е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.3 пр.4 и 5 б.Б вр.
ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК,както от
обективна,така и от субективна страна.
Разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните
превозни средства ,които управляват.В конкретният случай,подсъдимият е
управлявал МПС без необходимата за това правоспособност,извършил е маневра ляв
завой с надкритична скорост,което е довело до загуба
на управлението на автомобила и настъпването на ПТП с пострадалия
пешеходец.Липсата на правосопсобност на подсъдимия го
е лишила от правилна преценка относно избор на скорост при маневриране,което е резултирало в загуба на контрол върху автомобила и накрая в
настъпване на ПТП.Нарушенията на правилата за движение по пътищата са в
непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат.Макар и да не е предвиждал общественоопасните
последици подсъдимият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Затова няма
основание за изключване на вината му при условията на чл.15 от НК.
Подсъдимият К. е пренебрегнал основно изискване към лицата,управляващи
ПТП-наличието на правосопособност,вследствие на което
е причинил виновно смъртта на пешеходеца,нарушавайки и правилата за движение по
пътищата.
Несъмнено е налице и второто квалифициращо деянието обстоятелство-бягство
от местопроизшествието,тъй като подсъдимия в нарушение на правилата за движение е
напуснал мястото на произшествието,без да уведоми пътна полиция,бърза помощ и
да изчака пристигането им на местопроизшествието..
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието ,съдът взе предвид следното:
Съдебното производство
протече по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, което съгласно чл.373 ал.2 от НПК гарантира на подсъдимия снизходително
третиране и намаляване на определеното наказание с една трета.
С оглед индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимият,съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства,факта,че се касае за две квалифициращи деянието
обстоятелства-управление на МПС ,без необходимата за това правоспособност и
бягство от местопроизшествието,както и това ,че шофирането без правоспособност
не е изолиран случай в биографията на подсъдимия,който е наказван за това по
административен ред и преди процесното деяние. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени чистото съдебно минало и
младата възраст на подсъдимия.С оглед на гореизложеното съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от три години,които редуцира на две
години лишаване от свобода.
Съдът прие,че по
отношение на подсъдимия са налице материално правните предпоставки на чл.66 от НК.Съдът след като прецени степента на обществена опасност на деянието,в
съвкупност с тази на подсъдимия,достигна до извода ,че условното осъждане би
осъществило ,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на
обвинението и наказателният процес,на осъждането и налагането на определено
наказание е от естеството да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани
достатъчно интензивно репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При
това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент,че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че
подсъдимия в изпитателният срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което
безспорно указва върху него положително мотивационно въздействие.
В тази връзка ,съдът
отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното наказание-лишаване
от свобода за срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила.При
определяне на размера на изпитателният срок,съдът изходи от обстоятелството,че
НК изрично подчертава в случая на условното осъждане,преобладаващото значение
на задачата за поправяне на подсъдимия и с оглед констатираните отегчаващи
отговорността обстоятелства прие,че максималния отлагателен срок ще окаже
интензивно поправително въздействие върху подсъдимия и останалите членове на
обществото.
С оглед факта ,че
подсъдимият не притежава правоспособност за управление на МПС,наказанието по
чл.343Г от НК не бе наложено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото,подсъдимият К. беше осъден да заплати направените
разноски в размер на 1658.88 лв-/представляващи възнаграждения
за вещи лица /по сметката на СГС, ,както
и по пет лева ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист на
основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените
съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: