№ 1256
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330201481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-3389-000037 от
09.02.2021г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, 06 РУ Пловдив, с
което на В.А.К., ЕГН **********, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за административно нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата оспорва издаденото НП единствено в частта
по т.1 от постановлението, като възразява срещу така приетата от
административнонаказаващия орган фактическа обстановка. Прави искане за
отмяна на постановлението в тази му част като неправилно и
незаконосъобразо. В останалата му част постановлението не е обжалвано,
поради което не подлежи на разглеждане от съда по същество. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага допълнителни
1
доводи в подкрепа на направеното в нея искане.
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. Депозира писмено становище по жалбата, в което моли същата
да бъде оставена без уважение като неоснователна. При условията на
евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения такъв.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против В.А.К. за
това, че на 24.01.2021 г. около 18:20 часа в гр.Пловдив на ул.“Крайна“ № 2
като водач на лек автомобил „Мерцедес С 350 ЦДИ“ с рег.№ ****** използва
пътища отворени за обществено ползване за други цели, като извършва резки
маневри и преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез загуба на
сцепление на задните гуми и не носи КТ.
С което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №
55/24.01.2021 г. /бланков № 939142 от 24.01.2021г./, съставен от С.Р.С.,
заемащ длъжността „****“ при 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив, в който
фактическата обстановка е изложена по идентичен начин на тази в АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя С.И.Б.
като логични, последователни, без вътрешни противоречия, правдиви,
подкрепени от приетите по делото писмени доказателства. По отношение на
разпитания по искане на жалбоподателя свидетел - И.С.И., съдът ги
възприема само отчасти, като не възприема за правдиви тази част, от тях,
касаеща основния правно релевантен факт, а именно твърдяната от свидетеля
липса на резки маневри, свистене на гуми и рязко обръщане на процесния лек
2
автомобил, тъй като от съвкупния анализ на останалата доказателствена маса
се установява противното. По делото се установи, че св.И. е приятел на
жалбоподателя, което е индиция за неговата заинтересованост да пресъздаде
събитията по благоприятен за жалбоподателя начин, обслужващ неговата
защитна теза. Вярно е, че това не е основание неговите показания
автоматично да не се кредитират, а единствено създава задължение за съда да
ги подложи на по-внимателен анализ и след съпоставката им с останалия
доказателствен материал, да прецени дали и до каква степен да ги кредитира.
Тази съпоставка в конкретния случай обосновава извод за изолираност на
тези показания от целокупния доказателствен материал, поради което и
предвид установената заинтересованост на този свидетел от крайния изход на
делото, съдът намира, че същите в посочената им част не следва да се
кредитират.
Възприетата фактическа обстановка се установява по категоричен начин
и от приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото му административно
нарушение на разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП, която забранява на
водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. По несъмнен начин се установява
ясно изразено противоправно поведение и нарушаване на установената
забрана, като на процесната дата и място при управление на посочения в
АУАН и НП лек автомобил, жалбоподателят е подал рязко газ и чрез резки
маневри преднамерено е извел МПС извън контрол до загуба на сцепление на
задните гуми. Това е довело до завъртане на задната част на лекия автомобил,
който е направил пълен кръг от 360 градуса, като по този начин
жалбоподателят не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за
предвидената в закона цел – за превоз на хора и товари. Ноторно известно от
гледна точка на общожитейския опит и практика е, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата или други действия, се наблюдава именно ефект, при
3
който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС,
завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране,
„въртене на гуми“, „дрифт“, но без съмнение този ефект е видно кога се цели,
тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение
начина, по който е постигнат от водача на автомобила. Ето защо съдът счита,
че в случая не се касае за случайно деяние, а за умишлено използване на
конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно неговото
предназначение. В случая фактът на тези действия се установява от
категоричните и подробни показания на актосъставителя – св.С., който е пряк
източник на информация относно развилите се на процесната дата събития.
Според съда показанията му са дадени при липса на данни за
заинтересованост и субективизъм, каквито твърдения се навеждат от
жалбоподателя и които твърдения останаха недоказани в хода на настоящото
производство. От позицията си на очевидец актосъставителят е възприел
непосредствено действията на жалбоподателя и с категоричност
потвърждават начина на шофиране на управлявания от К. автомобил.
Деянието е съставомерно и предвид конкретното място, на което е
извършено, като не е спорно, че процесното място е път, отворен за
обществено ползване. Противното нито се твърди, нито се установява по
делото. На следващо място доказано от обективна страна е и авторството на
деянието от страна на жалбоподателя В.К.. От обективна страна
нарушението е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното
му деяние и без необходимост от настъпването на определен вредоносен
резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината - пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
съзнавал, че управлява МПС, че се придвижва по път, отворен за обществено
ползване и че чрез извършваните резки маневри и презавиване ще се стигне
до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка, с което ще
изведе автомобила извън контрол, но въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на намисленото деяние.
Предвид на горното за съда не се поражда съмнение, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на обективната истина, като
приема за безспорно и категорично доказано от обективна и субективна
4
страна извършено от жалбоподателя К. нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Логично при така установената противоправна деятелност за наказващия
орган е възникнало задължението за санкционирането по реда съответно на
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоба в законоустановения размер от
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които
са законодателно фиксирани и нито съдът, нито наказващият орган имат
правомощието да ги изменят.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, а
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет при преценката за
маловажност на случая. Съдът намира за необходимо да подчертае, че се
касае се поведение, което се характеризира с висока степен на обществена
опасност и застрашава не само живота и здравето на санкционираното лице,
но и тези на останалите участници в движението. За да формира извод за
липса на предпоставки на квалифициране на случая като маловажен,
настоящият съдебен състав взе предвид и приложената по административната
преписка справка нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е бил
санкциониран и за други нарушения на правилата за движение по пътищата.
Ето защо съдът намира, че така наложеното наказание на жалбоподателя, би
способствало да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства превъзпитателно и предупредително
и върху останалите граждани.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени
компетентността и предвидените в закона срокове, досежно тяхното
съставяне, респективно издаване.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 21-3389-000037 от 09.02.2021г. на
5
Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на В.А.К.,
ЕГН **********, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер
на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца
за административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева за административно нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-3389-000037 от
09.02.2021г. на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, 06 РУ Пловдив, с
което на В.А.К., ЕГН **********, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за административно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за административно нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6