Определение по дело №112/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 183
Дата: 9 март 2018 г. (в сила от 9 март 2018 г.)
Съдия: Татяна Йорданова Александрова
Дело: 20181400500112
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд гражданско          отделение

в   закрито    заседание на 09.03.2018г.    в състав:

 

   Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова

     в.ч. гр.    дело N` 112     по описа за  2018   г.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.121 вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Аренатрейд 14"ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, представлявано от управителя С.Х.С. чрез адв.Ст.К.,*** против определение № 135/ 18.01.2018г. постановено по гр.д.№ 5015/2017г. по опис на ВрРС,с което състав на съда е оставил без уважение възражението за местна неподсъдност на спора по гр.д.№ 5015/2017г. по опис на ВрРС,направено от частния жалбоподател.В жалбата се поддържа,че едновременно с писмения отговор по чл.131 ГПК,дружеството-частен жалбоподател е възразило,че лицето Д.К.С., което е подписало договора за покупко-продажба на пшеница от името на дружеството,с подписването на който е дерогирана раз-поредбатата на закона,касаеща местната подсъдност при спорове между съконтрахентите, е действало без учредена представителна власт,нито е имало пълномощия за законно представителство,при което този договор е недействителен.Развиват се доводи,че оспор-ването е направено във връзка с липсата на представителна власт и правото на посоченото лице да подписка,респективно задължава дружеството,неговите действия не са били потвърдени,при което съгласно действащата съдебна практика,договорът е в състояние на висяща недействителност и не поражда целите последици,ерго не е налице валидна договореност за промяна на местната подсъдност по смисъла на чл.117,ал.2 ГПК.Иска се отмяна на определението и делото да се изпрати на компетентния за разглеждане на пре-дявения иск районен съд-този в гр.Пловдив.Иска се спиране на производството по делото на основание чл.277 ГПК до решаване на спора за компетентния да разгледа спора съд.

В срока за отговор по чл.276,ал.1 ГПК ответното на частната жалбадружество "Титан Агро България"ЕООД,седалище и адрес на управление в гр.София,не дава такъв и не изразява становище.

Окръжният съд,като съобрази оплакванията в частната,взе предвид доказателствата в производството,които обсъди поотделно и тяхната съвкупност,от фактическа и правна страна приема следното:Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжал-ваемите,при което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на "Титан Агро България" ЕООД гр.София против "Аренатрейд 14 "ЕООД гр.Пловдив,с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД за заплащане на цената на про-дадена стока и с правно основание чл. 92 ЗЗД за неустойка. Исковата претенция се основава на сключен между страните договор за покупко-продажба на пшеница от 03.10.2016г.,като частния жалбоподател е бил представляван от Х.С. - управител, действал чрез пълномощника си Д.К.С..Предмет на договора е продажбата на  24 880 тона пшеница реколта 2016г.,които продавачът в лицето на ищеца продава на купувача-ответник за сумата 7 464 лв. В  договора е налична клауза, според която страните по уговорили,че възникналите спорове относно тълкуването и изпълнението му се решават между страните в дух на добра воля, а когато това се окаже невъзможно, да отнесат спора си за решаване към родово компетентния съд в гр.Враца.

Отчитайки наличието на тази клауза,ищецът е отнесъл решаването на спора по повод неизпълнението  за плащане на следващата се за продажбата на 24880 т. пшеница сума от 7 464 лв. към родово компетентния съд- районен съд-Враца-с оглед цената на исковата претенция.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът по исковата претенция "Аренатрейд 14" ЕООД гр.Пловдив е дал такъв,като е направил и възражение за местна подсъдност на основание чл.105 ГПК и е поискал прекратяване на делото пред ВРС и изпращането му на родово компетентния съд по седалището на дружеството -РС-Пловдив.

За да остави без уважение искането за прекратяване на производството пред РС-Враца и изпращането му на РС-Пловдив,решаващият състав на районен съд-Враца е приел,че доводът за недействителност на подписаната между страните договор за покупко-продажба клауза по чл.117,ал.2 ГПК не може да бъде споделен.Приел,че всички изисквания на чл. 117, ал.2 ГПК,а именно: договорът да е в писмена форма, спорът да е имуществен с оглед предмета на делото да е оценимо право в пари във връзка с изпълнението на същия договор,уговорената подсъдност да е местна,както и да не е налице местна под-съдност по чл.109 ГПК,чието дерогиране не се допуска с писмена уговорка между страните, местнокомпетентния съд да е ясно е недвусмислено посочен,са налице в конкретния случай. Приел,че оспорването на действителността на договора в цялост, което оспорване включва и договорената клауза по чл.117,ал.2 ГПК се обосновава с оспорване автентичността на частен документ,формално подписан от оспорващата  страна,при което до провеждането на пълно обратно доказване,което може да стане само в хода на съдебното дирене,подписаният от от-ветника документ,следва да се приема за негово изявление, съответно представлява и доказателство за наличие на спе-циалната хипотеза на посочената разпоредба,при което ищецът е упражнил надлежно правото си на договорна подсъдност по чл.117,ал.2 ГПК,предявявайки исковата си претенция пред РС-Враца.

Окръжният съд,споделя направените правни изводи от районния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

В производството безспорно е установено наличието на договор за покупко-продажба от 03.10.2016г. на пшеница с договорено количество и продажна цена.Налице е договорена клауза за местна подсъдност при бъдещи спорове и тълкуване по изпълнението на договора по смисъла на чл.117,ал.2 ГПК,която отговаря на изискванията на закона.В случая  не е налице местна подсъдност по смисъла на чл.109 ГПК,която изключва писмена уговорка за промяна на тази подсъдност. Налице е спорно право,което по своя характер е имуществено, тъй като е оценимо в пари,уговорената подсъдност  е местна,а компетентния съд е изрично посочен,взависимост от цената на иска,като направената уговорка е писмена, инкорпорирана в договора за покупко-продажба,подписан между страните.В слу-чая,безспорно,документът въз основа,на който са възникнали правата и задълженията между страните е частно свидетелст-ващ,подписан и ищеца, и от представител на ответника.

При това положение,както правилно е приел и районния съд,до провеждане на пълно обратно доказване,което може да се извърши само в рамките на образувания пред районен съд-Враца гражданскоправен спор,той е годно доказателство за наличие на договор за подсъдност по смисъла на чл.117,ал.2 ГПК.

Разбира се няма пречка,страната да се позовава на недействителност на отделна клауза от договора,на който се основават правата и задълженията на съконкрахентите по него,на само ако се установи нейното противоречие със за-кона,което е основание за приемане на нищожност.В слу-чая,както се отбеляза по-горе, клаузата,за която се твърди, че е сключена без представителна власт,не противоречи на за-кона и дотолкова,доколкото съответната страна се домогва да докаже наличие на сделка без надлежно учредени пълномощия, това обстоятелство подлежи на доказване в хода на образу-ваното гражданско производство.

Няма основание за спиране на производството по делото,с оглед съвпадането на правните изводи направени от районния съд и на въззивната инстанция в настоящият й съдебен състав, като в случая е съобразена и относимата съдебна практика на ВКС.

Като се съобрази изложеното по-горе, обжалваното опре-деление, ще следва да се потвърди.

Съгласно т.9 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС,настоящото определение е окончателно.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 135/18.01.2018г. постановено по гр.д.№ 5015/2017г. по опис на РС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........