Решение по дело №1668/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263833
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20211100501668
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, ....06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                ДИМИТЪР КОВАЧЕВ.

като разгледа докладваното от съдия Йовчева ч. гр. дело № 1668 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „З.Л.И.“ АД срещу постановление за разноски на частен съдебен изпълнител С.П.по изпълнително дело № 20209210400634, обективирано в разпореждане от 13.10.2020г., с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждение. В жалбата са релевирани оплаквания и срещу определените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ додежно таксата по т. 26 от Тарифата. Частният жалбоподател твърди, че възложените в негова тежест от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и завишени, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв. Поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде включен при определяне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, като намали определените разноски.

Взискателят „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД е депозирал възражение, с което оспорва жалбата. Поддържа, че заплатеният адвокатски хонорар е в минимален размер и представлява сбора от минималните възнаграждения за образуване на делото и неговото водене по чл. 10, т. 1 и т. 2 от от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навежда доводи, че е проявил активно поведение в проучване на имущественото състояние на длъжника, както и посочване на конкретен изпълнителен способ. Моли съда да остави жалбата без уважение.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Стефан Петров, с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20209210400634 по описа на ЧСИ С.П.е образувано по молба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД от 27.07.2020г. за изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 10.07.2020 г., издаден по гр.д. № 66271/2018 г. на СРС, III ГО, 39 състав срещу „З.Л.И.“ АД. С молбата е направено искане за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена от него на 29.07.2020г., в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, както и дължими такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 863.48 лв.

В срока за доброволно изпълнение длъжникът не е изплатил дължимите от него суми.

С молба от 23.09.2020г. взискателят е направил искане за извършване на справка относно открити на името на длъжника банкови сметки. След поискана от съдебния изпълнител и предоставена от БНБ справка в тази насока, с молба от 24.09.2020г., взискателят е поискал налагането на запор на сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, като самият запор е наложен със съобщение изх. № 15251/29.09.2020 г. С молбата от 24.09.2020г. взискателят е поискал заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 400. 58 лв. с ДДС.

С постановление от 29.09.2020г. на ЧСИ С.П.това вземане е било присъединено към изпълнителното дело. Длъжникът е подал възражение вх. № 13687/05.10.2020г. срещу размера на приетия от съдебния изпълнител размер на адвокатския хонорар, което е било оставено без уважение с обжалваното разпореждане от 13.10.2020г.

По делото не се спори, а и от представените по делото фактура №№ 868/05.08.2020г. и 877/11.09.2020г. и банкови извлечения към тях се установява уговарянето и заплащането на приетия по изпълнителното дело адвокатски хонорар. По делото са представени също така издадени от съдебния изпълнител сметка № 32757/06.08.2020г. и фактура 28852/06.08.2020 г. за начислени по изпълнителното дело авансови такси по т. 1,5 и 9 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 66 лв. с ДДС.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.

По жалбата в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай, освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е извършвал допълнителни действия в насока реализиране на вземанията по изпълнителния лист. Поради това, че длъжникът в срока за доброволно изпълнение не е изпълнил задълженията си по делото, от страна на взискателя, чрез неговия адвокат, е подадена молба от 23.09.2020г. за установяване на открити на името на длъжника банкови сметки, а на 24.09.2020г., след получаване на тази информация, е направил искане за налагане на запор върху банкова в „Юробанк България“ АД, който изпълнителен способ е бил реализиран от съдебния изпълнител. В същото време, не се твърди, нито са налице доказателства за събиране на процесните суми към настоящия момент. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предвид предприетата активност от страна на взискателя, липсата на плащане на процесната сума от жалбоподателя - застраховател в срока за доброволно изпълнение и невъзможността да се определи продължителността на изпълнителното производство към момента на извършените последващи действия от взискателя, заплатената сума от 400,58 лв. с ДДС по т. 2 от Наредба № 1/2004 г. не е прекомерна.

По отношение на жалбата срещу размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се посочи, че в обжалваното разпореждане от 13.10.2020г., съдебният изпълнител не се е произнесъл по искането за намаляване на пропорционалната такса, а единствено относно размера на адвокатското възнаграждение, респ. липсва обжалван акт. Молбата за намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е депозирана с възражението от 01.10.2020г. от длъжника, с което е направено искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, но съдебният изпълнител се е произнесъл само по отношение на последното.

При така изложеното, жалбата в  посочената част няма предмет, като производството по делото следва да бъде прекратено в посочената част като преждевременно образувано и делото върнато на съдебния изпълнител за произнасяне по възражение вх. № 10855/01.10.2020г. в частта по искането за  намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, включително и чрез преценка дали искането е в срок. В тази връзка следва да бъде съобразено, че предмет на възражението може да бъде само включването на първоначално определеното адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. в материалния интерес при определяне на пропорционалната такса, тъй като само тази сума е включена в определената такса, съгласно призовката за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 29.07.2020г., при подадено на 01.10.2020г. възражение.

Така мотивиран,  Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „З.Л.И.“ АД в частта срещу постановление за разноски на частен съдебен изпълнител С.П.по изпълнително дело № 20209210400634, обективирано в разпореждане от 13.10.2020г., с което е отказано намаляване на определените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.1668/2021г. по описа на СГС, ІІ А състав, образувано по частна жалба на „З.Л.И.“ АД, в частта срещу определената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и ВРЪЩА делото на ЧСИ П.в посочената част за процедиране съгласно мотивите на настоящото определение.

            Решението не подлежи на обжалване.

             

                                                    

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                      

   

                                                                                             2.