№ 770
гр. София, 13.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на
21.03.2022 г. по НОХД № 2129/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО,104-ти
състав, е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимите Г. и М. за
прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните парва на
подсъдимите /обвиняемите/, пострадалите и на неговите наследници и за изменение на
взетите по отношение на АЛ. СТ. Г. и Н. Г. М. мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т.3 и т. 6 от
НПК е подадена частна жалба от защитника на подсъдимия Г. – адв.Й., с която се иска
отмяната на атакуваното протоколно определение, в което е насрочено делото за
разглеждане и връщането на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения и изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо
подсъдимия, в по-лека,. В жалбата се развиват съображения за неяснота на
обвиненията, като се твърди, че не е ясно как хетеросексуален младеж изпитва полово
удовлетворяване от лице от същия пол, използването хипотетично на бутилка, по какъв
начин е подтикнала към самоубийство пострадалия и причината, поради която лицето
заложило инкриминирания телефон е свидетел по делото. Във връзка с отказа на съда
да измени мярката за неотклонение на подсъдимия Г. е посочено, че на 09.02.2022г. е
поискана промяна й, като молбата не е администрирана в срок и вместо това е
извършено предявяване на разследването на подсъдимия, без същото да се предяви и
на майката му, с оглед качеството й на защитник по делото, както и на пострадалите.
Защитата счита, че е допуснато нарушение от страна на прокуратурата и при
произнасянето по направените от него доказателствени искания, след внасяне на
обвинителния акт.
Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т.3 и т. 6 от
НПК е подадена частна жалба от защитника на подсъдимия М. – адв. Д., с която се
1
иска отмяната на атакуваното протоколно определение, в което не насрочено делото за
разглеждане и връщането на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения и изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ , взета спрямо подсъдимия, в по-лека. В жалбата се твърдят допуснати в хода
на досъдебното производство на съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване на правото на защита, изразяващи се в липсата на доказателства и
конкретно посочване на осъществените деяния. По отношение на обвинението по
чл.157 от НК, се твърди, че прокурорът е преценил, че случая е особено тежък, като от
събраните доказателства не се установява М. да е осъществявал психически тормоз,
както и да е нанасял удари на пострадалия. Посочва се, че обвинението е и
несъставомерно, тъй като не са конкретизирани в обвинението действията, чрез които
М. е осъществил деянието, като при осъществяване на деянието по чл.157 от НК е
необходим физически контакт с тялото на пострадалия, като всякакви други действия
със сексуален характер са несъставомерни. По отношение на обвинението по чл.127 от
НК отново липсва описание на конкретни действия. С жалбата се иска и отмяна на
определението, с което е оставено без уважението искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия М. по-лека. В тази връзка са изложени доводи,, че в
производство по реда на чл.65 от НПК, СРС на 10.02.2022г се е произнесъл с
определение, с което е изменил мярката „Задържане под стража“ на подсъдимия М. в
„Подписка“, като след частен протест СГС е отменил определението на СРС, поради
извършените груби нарушения на СРП, а именно внесения на 16.02.0222г. в СРС
обвинителен акт, преди предявяване на делото на подсъдимия Г. и неговия защитник.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в частните жалби съображения и
изложените в атакуваното определение мотиви, приема следното:
Частните жалби са подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежни
страна и против подлежащ на атакуване по реда на глава 22 от НПК съдебен акт, което
обуславя процесуалната им допустимост.
Разгледана по същество, жалбите са неоснователна по следните съображения:
Наведените доводи от защитниците на двамата подсъдими за отмяна на
определението, с което е насрочено делото за разглеждане, поради наличие на
основание за прекратяване на съдебното производство, с оглед допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуални права на подсъдимите, изразяващи се по-конкретно в неяснота на
повдигнатите обвинени спрямо подзащитните им, този въззивен състав намира за
неоснователни.
Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза.
Предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия/те / подсъдимите/ в него. В тази връзка в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на подсъдимите в осъществяването му -
описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на
неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и
др.
Изложените в жалбите съображения са за липсата на доказателства, от които да
се направи извод за изпитване на полово удовлетворение от хетеросексуални младежи,
упражняване на психически и физически тормоз, доказателства за връзка между
2
действията на подсъдимите и подтикването към самоубийство на пострадалия, както и
възражения относно процесуално качество на свидетел на лице, заложило
инкриминирания в обвинението по чл.198, ал.1 от НК спрямо Г. мобилен телефон.
За да постанови определение, с което на насрочи делото за разглеждане първия
съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство, а
изложените от защитата доводи касаят въпроси по същество. Настоящата състав
споделя направената констатация на контролиранатапървата инстанция, като намира,
че категорично и ясно, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е
формирал позицията си относно действията посредством които обвиняемите лица се
твърди, че са осъществили инкриминираните деяния. Изложените факти и
обстоятелства установяват начина и механизма на осъществяване на престъплението,
за което спрямо обвиняемите се претендира ангажиране на наказателна отговорност,
като не е налице неяснота по отношение твърденията на прокурора относно
фактическото отразяване на елементи от състава на престъпленията относно времето,
място, начина, включително и относно субективната страна, при която са
осъществени деянията. Налице е обвинителен акт, съдържанието на който съответства
на изискванията на чл.246 от НПК с оглед посочването на фактите пряко относими
приложимия престъпен състав.В заключителната част на обвинителния акт е посочена
правната квалификация на деянията – словесно и цифрово, съгласно чл. 246, ал. 3
НПК. В този смисъл е налице необходимото и изискуемо от закона единство между
обстоятелствена и заключителната част на акта т.е. съответствие между фактическата
и правна страна на деянието. Развитите от защитата в жалбите доводи по отношение на
яснота на обвиненията, касаят решението по същество на делото и именно тогава съдът
дължи отговор на поставени въпроси.
За да постанови определението си, с което е отказал изменение на мерките за
неотклонение на подсъдимите Г. и М. от „задържане под стража“ в по-леки,
първостепенният съд е приел, че към момента на провеждане на разпоредителното
заседание са налице основания същите да бъдат потвърдени, предвид че
доказателствата от досъдебното производство не са разколебано обосновано
предположение досежно авторството на инкриминираните прояви, както и с оглед
данните за съдебното му минало на лицата, които са осъждани. СРС е преценил и че
продължава да е налице опасност Г. и М. да извършат друго престъпление.
Въззивният съд се съгласява с констатациите на районния съд, изложени в
атакуваното определение.
Настоящият състав намира за верен извода на първостепенния за наличие на
обосновано подозрение за съпричастност на подсъдимите с престъпленията, за които са
обвинени. Данни за това се съдържат в показанията на свидетелите, експертните
заключение и протоколи за оглед на местопроизшествие. В този смисъл са и
произнасянията на съда при неколкократните проверки на законността на мярката за
неотклонение и констатациите за обосновано подозрение относно авторството, поради
което то съществува и към настоящия момент.
Отчитайки данните за личността на Г. и М., правилно СРС е приел, че не е
отпаднала и реалната опасност подсъдимите да извършат престъпление – основният
мотив, с който е взета мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Подсъдимите
са с обременено съдебно минало и е твърди, че е извършили престъпленията, за които
са обвинени в изпитателния срок на предходно осъждане. Налични са данни за
3
употреба на алкохол и наркотични вещества, при което извършването на
противоправни действия и прояви е улеснено. В подкрепа на този извод са и
изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на М. и
съдебнопсихиатрична експертиза на Г.. Освен това престъпленията, за което са
повдигнати обвинения на подсъдимите, са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Същевременно релевираните от защитата на подсъдимите Г. и М.
обстоятелства, свързани с допуснати нарушение на процесуалните правила, а именно
забавяне на администрирането на молбата, подадена по чл.65 от НПК от подсъдимия
Г., непредявяване на досъдебното производство на неговата майка, защитник по делото
и на пострадалите, както и произнасяне по доказателствените искания на защитата от
прокурора, след внасяне на обвинителния акт в съда, въззивният състав намира за
неоснователни. Следва да се посочи, че след внасяне на делото в съда, същото във
всеки един момент е достъпно за страните, които имат възможност да се запознаят с
него, поради което пропуска да бъдат предявяването на материалите по досъдебното
производство, не представлява съществено процесуално нарушение. Произнасянето на
прокурора по направени доказателствени искания на защитата, след внасяне на
обвинителния акт съда, също не може да обоснове, изменение на мярка за
неотклонение, както и връщане на делото на прокуратурата, тъй като съдебната фаза е
основната в наказателното производство, в която страните могат да упражнят
пълноценно своите права, в този смисъл да направят своите искания по
доказателствата, да представят такива. Твърдението в жалбите на защитата на за груби
процесуални нарушения , извършени от прокуратурата, не се споделят от съда по
изложените по-горе съображения, като същите не са от естество да изключат
вероятността лицата, чиято наказателна отговорност е ангажирана, да извърши ново
престъпление
Настоящият състав намира, че в настоящия случай мярката за неотклонение не е
незаконосъобразна, доколкото делото е в съдебна фаза, в която срокът на задържане не
е лимитиран.Не са настъпили никакви нови обстоятелства, от които да се приеме, че
реалната опасност от извършване на престъпление е отпаднала, или е с намален
интензитет. С оглед на това степента на оказаната принуда е пропорционална на
преследваните цели и срокът на задържане изцяло в обхвата на разумния такъв, а
изложеното от защитата за несъответствието му с утвърдените от ЕКЗПЧ стандарти не
може да бъде споделено.
По изложените съображения, въпреки че районният съд не е бил подробен в
аргументацията си, е стигнал до правилното решение, че мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ в най-пълна степен би постигнала целите по чл. 57 от НПК, в
частност да се попречи на подсъдимите да вършат нови престъпления, като
предпоставките за изменение в по-лека такава, не са налице. В заключение
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, с което е оставено
без уважение искането на защитата на подсъдимия Трифон Велчовски за изменение на
мярката му за неотклонение „задържане под стража“, е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата -оставена без уважение, като
неоснователна.
В хода на досъдебното производство не са допуснати нарушения, препятстващи
възможността на подсъдимите и защитата да възприемат характера на предявените
обвинение и съответно да реализират адекватно своите права. Приемайки, че не са
налице на основания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати
4
съществени нарушения и основание за изменение на взетите мерки за неотклонение на
подсъдимите лица, въззивният състав счита, че атакуваното определение на СРС, в
обжалваните части следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРП за
разглеждането му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК Софийски градски
съд, НО, 12-ти въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в разпоредително
заседание на 21.03.2022 г. по НОХД № 2129/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 104-ми състав, в частта, с което е отказано прекратяване на съдебното
производство и са потвърдени взетите по отношение на подсъдимите АЛ. СТ. Г. и Н.
Г. М. мерки за неотклонение „задържане под стража“.
Връща делото на СРС за продължаване на съдебното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5