№ 14293
грС., 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110169826 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от ищеца Л.. СЛ. В. отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на
ответника „ТоплофикациС.” ЕАД сумата от 310 лева, представляваща част от общо
вземане в размер на 2480,10 лв., представляваща начислена и претендирана главница за
топлинна енергия в периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. за партида с абонатен №
122960, открита за топлоснабден имот апартамент № 48, находящ се с в грС., ж.к. М. –
2, бл., вх, поради липса на облигационни отношения между страните, липса на
доставка и като погасена по давност.
Ищецът твърди в подадената искова молба, че ответното дружество уведомило
ищеца, че претендира от него заплащането на суми за топлинна енергия, доставена на
процесния адрес, фигуриращи по партидата на ищеца в общ размер за исковия период
от 2480,10 лв. Поддържа се недължимост на сумата от 310 лв., представляващо част от
общо начислената да е възникнало, поради липса на облигационни отношения с
ответника. Оспорва се ищецът да е собственик или ползвател на имота, както и някога
да е имал облигационни отношения с ответника във връзка с процесния имот и
абонатен номер. На следващо място оспорва ответникът да е извършвал доставки на
топлинна енергия и да е предоставял услуги през исковия период на посочения адрес, в
претендирания размер и отговарящ на БДС за топлопреносната мрежа. Оспорва се
ищецът на посочения адрес да е ползвал доставена от ответната страна топлинна
енергия, респективно ищецът да е потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ. При условията
на евентуалност навежда, че оспорва процесната сума като недължима като погасена
па давност. Ето защо ищецът навежда да има правен интерес от предявяването на иск
за признаване недължимостта на исковата сума и моли съда да уважи изцяло
предявения иск. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„ТоплофикациС.” ЕАД изразява становище за недопустимост на иска, поради
наличието на образувани по-рано между същите страни производства пред СРС със
същия предмет. По същество оспорва иска като неоснователен. Твърди с ищеца да се
намира в облигационни отношения като потребител на ТЕ по повод доставка на
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот и като такъв не е погасил
задълженията си за доставената в имота ТЕ за исковия период в определения в
действалите към този момент ОУ на дружеството. Сочи топлоснабденият имот да се
1
намира в сграда, в която се извършва услугата дялово разпределение от „Техем
Сървисиз“ ЕООД. Оспорва процесното вземане да е погасено по давност, като навежда
твърдения изискуемостта за същото да е настъпили съгласно ОУ на ищеца – в 45
дневен срок от издаване на общата фактура. Счита и че с депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61799/2021г. по описа на СРС, 27 състав давността е
прекъсната. Претендира сторените в производството разноски.
Съдът следи за допустимостта на иска до края на съдебното производство.
Изискана е служебно от съда справка за страните, хода и етапа на развитие на
производствата образувани по гр.д. № 1247/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, заверен
препис от заповед за изпълнение, съобщение, ведно с разписка за връчване на
заповедта на длъжника по ч.гр.д. № 61779/2021г. по описа на СРС, 27 състав,
възражение по чл. 414 ГПК, и искова молба, по която е образувано гр.д. № 1247/2022г.
по описа на СРС, 27 състав.
От представената справка и приложени към нея документи се установява, че
ч.гр.д. № 61779/2021г. по описа на СРС, 27 състав, касае вземането, което е предмет на
разглеждане и в настоящото производство - 310 лева, представляваща част от общо
вземане в размер на 2480,10 лв., представляваща начислена и претендирана главница за
топлинна енергия в периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. за партида с абонатен №
122960, открита за топлоснабден имот апартамент № 48, находящ се с в грС., ж.к. М. –
2, бл., вх. За него е издадена заповед за изпълнение срещу ищцата по чл. 410 от ГПК на
09.11.2021 г., срещу която в законоустановения срок от последната е подадено
възражение по реда на чл. 410 ГПК на 07.12.2021 г. и съдът е дал указания за
предявяване на установителен иск за установяване на вземането по реда на чл. 422
ГПК, какъвто иск е депозиран в законоустановения срок (на 12.01.2022 г.).
Когато са налице визираните в чл. 410 или чл. 417 ГПК предпоставки, кредиторът
може да избере как да потърси съдебна защита на правото си: дали по общия исков ред
или по реда на заповедното производство. Извънсъдебното оспорване на задължението
по действащата нормативна уредба е правно- ирелевантно. Законът не поставя
изискване вземането да е безспорно, поради това позоваването на съображения за
наличие на правен спор, като основание за изключване на възможността да се иска
издаване на заповед за изпълнение, не може да е аргумент за недопустимост
кредиторът да избере този ред на защита. Такава процесуална пречка може да бъде
обоснована само когато отрицателният установителен иск е предявен преди да бъде
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случай, че заявлението е
подадено, длъжникът може да подаде възражение по чл. 414 ГПК и това гарантира
защитата на интереса му, защото в този случай заповедта за изпълнение не влиза в сила
(чл. 416 пр. 1 ГПК). Кредиторът е длъжен да прибегне към искова защита на правото
си, иначе законът постановява обезсилване на заповедта за изпълнение (чл. 415, ал. 2
ГПК). Ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането, правата на
длъжника са защитени, защото заповедта се обезсилва. Ако кредиторът предяви иска в
законния срок, длъжникът може да изчерпи всички възражения, на които основава
липсата на задължение, в производството по положителния установителен иск. В този
случай производството по отрицателния установителен иск става безпредметно, тъй
като предметът на двете дела е един и същ: спорното материално право, за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение, съответно за което е предявен иск за
несъществуването му.
Доколкото съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК при две висящи дела с един и същи
предмет на спора, между едни и същи страни по-късно заведеното се прекратява и с
2
оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че установителният иск по този ред се
счита подаден от датата на заявлението по за издаване на заповед за изпълнение – в
настоящия случай 28.10.2021 г., която дата предхожда тази на предявяването на
отрицателния установителен иск – 06.12.2021 г., районният съд намира, че
производството по втория иск е недопустимо и следва да го прекрати на посоченото
основание. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 274 от
12.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 131/2012 г., II т. о., ТК и Определение № 23 от
17.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 867/2011 г., I т. о., ТК. В противен случай би се
стигнало до злоупотреба с право.
В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по
съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно
заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира
недопустимостта на предявения иск. Ако предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК са
установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие
на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата
инстанция - чл. 126, ал. 2 ГПК.
С предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск ищецът
"Топлофикация София" ЕАД и ответник в настоящото производство е поискал да се
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане към ответника Л..
СЛ. В., ЕГН **********– ищец в настоящото производство за период инкорпориран в
исковата молба на последния, по която е образувано настоящото дело.
Посочените обстоятелства налагат категоричен извод за пълно тъждество между
предмета, страните и вида на търсената с установителните искове по двете дела
съдебна защита. Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно
процесуално положение по всяко от делата и че по-рано заведеният иск е положителен,
а предявеният в настоящото производство иск е отрицателен, с исковете се цели
идентичен резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали "ТоплофикациС. "
ЕАД има валидно възникнало вземане към Л.. СЛ. В., ЕГН ********** за сумата от 310
лева, представляваща част от общо вземане в размер на 2480,10 лв., представляваща
начислена и претендирана главница за топлинна енергия в периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г. за партида с абонатен № 122960, открита за топлоснабден имот
апартамент № 48, находящ се с в грС., ж.к. М. – 2, бл., вх.
Висящността на производството по положителния установителен иск към датата
на подаване на исковата молба по настоящото производство 27.05.2021 г. съставлява
абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване и за провеждане на
производството по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за посочения период. В този смисъл Решение № 7368 от 26.11.2018 г. на СГС по в.
гр. д. № 1027/2018 г., и Решение № 46/08.04.20213 г. по т. д. № 96/2012 година, ВКС.
Предвид изложеното настоящото висящо производство по отрицателния
установителен иск, като по-късно образувано, се явява недопустимо и следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 126 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 69826/2021 по описа на СРС, I ГО,
36 състав като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок считано от връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4