Мотиви по н. о. х. д. № 365
по описа на Софийски окръжен съд за 2016
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 25.04.2016 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 3806/2015 г. по описа на СОП, досъдебно
производство № 382/2015 г. по описа на РУ на МВР Б., срещу лицето:
Н.Д.
М., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин,
женен, осъждан, с основно образование, безработен, постоянен адрес:***,
пребивава и на адрес: гр. Б., ул. ”П. Е.” № 13
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
На 11.08.2015 г. около 23.00 часа в град Б., обл.С., в къща находяща се
на ул."П. Е." № 13 умишлено е умъртвил другиго – Д. И.П. с ЕГН **********
***, и деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитият, като смъртта
е настъпила в 13.50 часа на 18.08.2015 г.
Престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.
2, вр. чл. 115 от НК
В съдебно заседание на 16.06.2016 г.
пострадалите лица Н.Д.Ц., А.Н.П. и И.Д.П. – наследници на починалия Д. И.П.,
всички представлявани от упълномощен повереник – адвокат И. от САК, са
конституирани като частни обвинители.
Без уважение е оставено искането на същите
лица за приемане за разглеждане в наказателното производство на предявени от тях
граждански искове срещу подсъдимия и за конституирането им в качеството на
граждански ищци.
Преди даване ход на съдебното следствие е
постигнато съгласие между страните: подсъдимия Н.М., защитникът му – адвокат К.К.,
и частните обвинители, представлявани от повереникът им – адвокат С.И. ***, за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК,
отнасящо се прочитане на показанията на свидетелите Н. Д.Ц., А.Н.П., И.Д.П., Т. Т. В., А. К. В.в, М.
Г. В.-Г., Т. И. С., Ц. Б. Ц., Д. Х. Т., Д. Х.в Д. и М. Д. М., разпитани в хода
на досъдебното производство, както и относно заключенията по назначените в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, назначена с
постановление от 19.08.2015 г., двойна съдебно-медицинска експертиза назначена
с постановление от 18.02.2016 г., съдебно-медицинска експертиза на живо лице,
съдебно-биологична експертиза, назначена с постановление от 07.10.2015 г., и
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК,
назначена с постановление от 06.01.2016 г.
След
разясняване на подсъдимото лице че доказателствата, установени в хода на
досъдебното производство, чрез разпити на посочените свидетели, както и установените
от заключенията на вещите лица по съответните експертизи ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата и изричното му съгласие в тази насока, съдът след
като се запозна протоколите за осъществяване на съответните процесуалните
действия – разпити на свидетели, и заключенията по цитираните експертизи,
установи, че тези действия по разследването са извършени при условията и по реда
предвиден в НПК, поради което с
протоколно определение от 16.06.2016 г., на основание чл. 372, ал. 3 от НПК, е одобрено съгласието на
подсъдимия Н.М., защитникът му адвокат К. и частните обвинители Н. Д.Ц., А.Н.П., И.Д.П. да не се разпитват
посочените лица като свидетели, както и да не бъдат изслушвани вещите лица по посочените експертизи.
Поради това на основание чл. 283 от НПК са
прочетени протоколи за разпити на свидетели, осъществени в хода на досъдебното
производство, както следва:
На Т. Т. В.от 13.08.2015 г., том 2, л. 13;
На А. К. В. от 13.08.2015 г., том 2, л. 14;
На Н.
Д.Ц. от 21.08.2015 г., том 2,
л. 15-16;
На А.Н.П. от 21.08.2015 г., том 2, л. 17-18;
На И.Д.П. от 21.08.2015 г., том 2, л. 19-20;
На М. Г. В.-Г. от 24.09.2015 г., том 2, л. 21-22;
На Т. И. С. от 24.09.2015 г., том 2, л. 23-24;
На Ц. Б. Ц. от 24.09.2015 г., том 2, л. 25-26;
На Д. Х. Т.а от 24.09.2015 г., том 2, л. 27-29;
На Д. Х. Д. от 30.11.2015 г., том 2, л. 30;
На М. Д. М. от 30.11.2015 г., том 2, л. 31;
На идентично основание са прочетени
заключения по извършени в хода на досъдебното производство експертизи, като
следва;
Заключение по назначена с постановление от
19.08.2015 г. съдебномедицинска експертиза № 593/2015 г., том 2 на л. 37-39;
Заключение по назначена с постановление от
18.02.2016 г. съдебномедицинска експертиза по писмени данни, том 2 на л. 43-48;
Заключение по назначена с постановление от
20.08.2015 г. съдебномедицинска експертиза № 242/2015 г., том 2 на л. 50;
Заключение по назначена с постановление от
07.10.2015 г. съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства № 8/2015 г., том 2 на л. 72-78;
Заключение по назначена с постановление от
08.03.2016 г. експертиза по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-87, том 2 на л.
86-89.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП се поддържа
обвинението, като се иска признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода за
срок от 17 години. Счита, че фактическата обстановка от о.а. кореспондира с
доказателствата, събрани по делото с изключение на обстоятелствата, касаещи
предмета, с който са нанесени част от ударите по тялото на починалото лице.
Позовава се на приобщените по реда на чл. 371 свидетелски показания на лицата Н.Ц.,
А.П., И.П., М. В., Т. С.а, Ц. Ц., Д.а Т., Д. Д. и М. М., които се подкрепят и
от показанията на св. Я.М., приобщени по съответния ред след установяване, че
лицето е починало. Иска да не бъдат кредитирани показанията на това лице в
частта, в която описва оплакване на пострадалото лице, че подсъдимият го е
ударил с дървото по ръката. Позовава се на разказ на починалото лице пред
служителите на РУ на МВР Б. – свидетелите Т. В..в и А. В., за нанасяне на удари
от страна на подсъдимия до загуба на съзнание, както и идентифициране на
подсъдимия като нанесъл ударите и пред служителите на ФСМП Б. – свидетелите М. В. и Т. С..
Позовава се и
на обясненията на подс. М., в частта, в която същият посочва, че е нанесъл един
удар на пострадалия, като отричането да е нанасял други удари определя като
защитна версия.
Счита, че
следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на цитираните свидетели –
служителите на МВР и на ФСМП Б., както и показанията на свидетелите Я. М. и К.С.,
като последният описва конфликт между подс. М. и пострадалия Д. П. на
11.08.2015 г.
Обвинението
се позовава и на причинната връзка между нанесените удари и настъпилата на
18.08.2015 г. смърт на Д. П., дължаща се на дихателна и сърдечна
недостатъчност, вследствие на травмата в областта на главата, като за леталният
изход е допринесла и гръдната травма и развилата се пневмония.
От страна на частните обвинители,
представлявани от адвокат И. се иска признаване на подс. М. за виновен по
повдигнатото обвинение, като се изразява становище, че деянието е осъществено
само от подсъдимия, без участие на други лица. Счита, че налагането на
наказание в размер на 17 години лишаване от свобода ще бъде справедливо и иска
постановяване на съдебен акт в този смисъл..
Назначения служебен защитник – адвокат К.К.
от САК, изразява становище различно от представителите на обвинението, като
счита, че не са събрани доказателства, установяващи по безспорен и несъмнен
начин съпричастност на подсъдимия М. към извършеното деяние.
Оспорва
изводите на обвинението, че разказаното от пострадалото лице приживе пред
медицинските работници и служителите на МВР установява авторството на деянието,
след като в този разказ не се съдържат подробности за начинът, по който
пострадалото лице е било бито от подсъдимия.
По отношение
на показанията на свидетелите Я.М. и К.С., описващи разказаното им от
пострадалия, акцентира на единственото изречение в показанията на св. М.,
описващ разказ на пострадалия за нанесен удар в ръката от страна на подс. М.,
докато за показанията на св. С. отбелязва различията им в различните моменти, в
които първоначално не е бил идентифициран подсъдимият като лицето, нанесло
ударите по пострадалия. Позовава се и на пълна идентичност в показанията на
тези двама свидетели, които според защитата свидетелства за механичното им
пренасяне в различните протоколи за разпит.
Отчитайки
спецификата на обясненията на подс. М. пледира за потвърждаването им от
заключението по извършената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза за причинени на пострадалия травми.
Обръща
внимание и на начинът на причиняване на определени травматични увреждания на
пострадалото лице, както и заключението на вещото лице за невъзможност да бъдат
причинени с обувките, с които е бил обут подсъдимият, а така също и липсата на
биологични следи от пострадалото лице по дрехи и обувки на подсъдимия, каквито
е обяснимо да са налице предвид силното кръвотечение от част от нараняванията в
областта на главата на пострадалия.
Без да се
позовава на определени доказателства навежда съмнение за психичните особености
на св. Х.П., за информираността на това лице за нараняванията, както и за
описанието му от вещите лица като склонен към отмъстителност и злопаметност,
произтичащи от органичните промени в личността му вследствие на психичното му
заболяване.
Счита за недоказано по безспорен начин
нанасяне на несъвместимите с живота травми на Д. П. от страна на подс. М.,
поради което иска оправдаването на последния по това обвинение.
Алтернативно
иска квалифициране на деянието като престъпление по чл. 124 от НК, като счита,
че липсва субективната страна на деянието, описано в о.а.. В тази насока се
позовава на постоянното алкохолно опиянение, в което са се намирали както
подсъдимия, така и останалите лица, живеещи в къщата, като счита, че е налице
умисъл за нанасяне на телесна повреда, но не и за причиняване на смъртта на Д. П..
В хода на съдебните прения подсъдимия повтаря
обясненията си, че се е качил при Д. П. и го е ударил еднократно с дърво, което
е различно от приобщеното към делото /веществено доказателство/. Твърди, че е
излязъл от стаята и не се е връщал. Счита
се за невинен.
При упражняване на правото си на последна
дума заявява, че иска да си вземе пенсия и да гледа внучето си. Заявява, че не
е убиец и престъпник. Посочва, че е казал всичко, а именно, че му е извадено
дървото от ръката /от пострадалия/ след което е слязъл от етажа.
След преценка на доказателствата,
установени в хода на съдебното следствие, както и на приобщените на основание
чл. 373, ал. 1 от НПК, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Н.Д.М.
е роден на *** ***, като не пребивава на регистрираният си постоянен адрес ***,
а през лятото на 2015 г.,
както и към момента на настъпване на смъртта на Д. П. е пребивавал постоянно на
адрес в гр. Б., ул. ”П. Е.” № 13, представляващ двуетажна къща с избено
помещение, собственост на свидетеля Я.М.М..
Подсъдимият М.
е осъждан към момента на настъпване на смъртта на Д. П.. За осъждането през 1972 г., за престъпление по
чл. 346 от НК, е настъпила реабилитация по право, каквато не може де настъпи повторно
за осъждането му за престъпление по чл. 195 от НК в сила от 28.01.2009 г.,
когато му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.
1 от НК.
За подсъдимия
са налице негативни характеристични данни, подадени от служител на РУ на МВР Б.,
съдържащи преди всичко изброяване на регистрации за извършени престъпления
еднократно през 2004 г.
и двукратно през 2008 г.,
както и заключение, че Н.М. води скитнически начин на живот и е алкохолно
зависим.
Лятото на 2015 г., подсъдимият М. е
живял на горепосочения адрес заедно със собственикът на къщата - свидетеля Я.М.М.,
като в жилището са пребивавали постоянно също така и свидетеля К.С., както и
пострадалото лице – Д. И.П..
Ежедневно
къщата е посещавал и свидетеля Х.П., без да пребивава постоянно.
Всички живущи в къщата са се занимавали предимно
със събиране на отпадъци и предаването им в съответните места за изкупуване,
като със средствата са се хранели и са ежедневно са употребявали значителни
количества алкохол, получен основно след смесване на чист спирт, и вода.
На 11.08.2015
г., в следобедните часове, в къщата са се намирали подсъдимият М., както и
свидетелите Я.М. и К.С., а така също и пострадалото лице Д- П., като и
четиримата са се намирали под въздействието на употребен алкохол. Между подс. М.
и пострадалото лице Д- П. е възникнал конфликт по повод минимална сума от десет
лева, която подсъдимият е следвало да върне на пострадалото лице. При този
конфликт подсъдимият е бил ударен по лявото рамо с дърво от пострадалото лице,
без това да е довело до някаква травма.
Подсъдимият
е напуснал къщата за няколко часа, като
във вечерните часове се е върнал и се е качил на втория етаж, където се е
намирал пострадалият Д- П.. В този момент в къщата са се намирали и свидетелите
Я.М. и К.С., които са спели на първия етаж.
Мотивиран от
конфликта през деня с пострадалото лице, при качването се на втория етаж,
подсъдимият М. е нанесъл удар в областта на дясната предмишница на Д- П., посредством парче дърво, описано от
подсъдимия като по-късо от предявеното му веществено доказателство и обгоряло.
След нанасяне на един удар пострадалото лице е измъкнало дървото от ръцете на
подсъдимия, след което последният е слязъл на първия етаж от къщата.
В ранните
сутрешни часове на 12.08.2015 г. пострадалият Д. П. е бил открит в безпомощно
състояние на терасата на втория етаж, лежащ на земята и оплакващ се от силни
болки. Пострадалото лице е било в съзнание, като е разговарял с открилите го
свидетели Я.М. и К.С., при което им е разказал, че е бил ударен по главата, по
лицето и по ръката. Пострадалият е посочил подсъдимия /обозначил го е със
собственото му име/ като лицето, което го е ударило. Главата на същият е била в
кръв от рана на главата. В коридор на втори етаж се е намирало и иззетото по
делото веществено доказателства – парче дърво с дължина около 1.3 метра, в единият край
на което са се намирали и два изкривени забити пирона. По изричното искане на
пострадалия Д. П. да махнат дървото от там, същото е било отнесено и скрито от
св. Я.М. в храсти, намиращи се в отбивка от ул. „П. Е.“. Впоследствие дървото е
иззето с протокол за оглед, в който е участвал св. М., посочил точното място в
храстите.
В сутрешните
часове в къщата се е намирал и св. Х.П., който е заявил, че ще повика лекари за
оказване помощ на пострадалото лице. Описаните факти се установяват от показания
на свидетелите М. и С..
Около 14.00
часа на 12.08.2015 г. е получен сигнал за пострадалия в „Национална система
112“ към МВР, след което на място са били изпратени служители на РУ на МВР Б. -
свидетелите Т. В. и А. В., които са открили пострадалото лице на терасата,
където се е намирал и в сутрешните часове. Свидетелите са заварили пострадалият
в съзнание и достатъчно адекватен, като при обяснението от негов страна е било
посочено, че е бит от лицето Н., който го е удрял с дърво по тялото и главата,
след което е загубил съзнание.
На мястото е
бил изпратен и екип на ФСМП Б., съставен от медицински фелдшер и медицинска
сестра, съответно свидетелите М. В. и Т. С., които са установили, че пострадалият
е с видими наранявания по главата и лицето, както и данни за възможни
наранявания по тялото. Свидетелите В. и С.са присъствали, когато пострадалото
лице, в разговора със служителите на МВР,
е посочило подсъдимия Н.М. като лицето, което му е нанесло ударите.
Сигналът на
телефон 112 е подаден от св. Х.П., който е посрещнал служителите на МВР и ФСМП Б.
пред къщата, където в този момент се е намирал и св. Я.М., открит от
служителите на МВР в спящо състояние и под въздействие на алкохол.
Пострадалото
лице е било откарано в МБАЛ Б., където след извършени прегледи от специалисти –
свидетеля М. М., е било взето решение за транспортирането му в МБАЛ „С. А.“ гр.
С., където е откаран около 18.00 часа.
Преди да бъде
транспортирано в гр. С., пострадалото лице е било посетено от подсъдимия във
филиала за спешна медицинска помощ в Б., но е бил отстранен/изгонен от св. С., защото
е дал алкохол на пострадалия. Тези факти се установяват от показания на
свидетелите С. и Д. Т.а, както и обяснения на подс. М./.
Въпреки
предприетите действия по лечение на пострадалото лице в МБАЛ „С. А.а“ гр. С.,
състоянието на пострадалия Д. П. се е влошило, като без да излиза от състояние
на кома, в което е изпаднал, на 18.08.2015 г. лицето е починало.
Смъртта на Д.
П. се дължи на дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, настъпила в резултата
на черепномозъчната травма, която е довела до развитие на злокачествен мозъчен
оток с вклиняване, като това състояние е било усложнено с развитие на тромбоза
на съдовете на мозъка и синусите на твърдата мозъчна обвивка, което конкретно е
довело до непосредствената причина за смъртта, а именно рязко нарушение на
мозъчното кръвообращение. Принос за настъпване на смърта има и причинена гръдна
травма, усложнена с развитие на възпалителен процес в белия дроб – пневмония.
Черепномозъчната
травма се изразява в контузия на мозъка челно вдясно, счупване на костите на
черепната основа, които са довели до цитираните последици – злокачествен
мозъчен оток, тромбоза на синусите на твърдата мозъчна обвивка, разпад на
мозъчна тъкан и наличие на въздух в черепната кухина – пневмоцефалия. Видимите
травматични увреждания по главата са разкъсно контузна рана на меките мозъчни
обвивки теменно вдясно и кръвонасядане на клепачите на дясното око. Част от
черепномозъчната травма е и счупване на дясна ябълчна кост.
Гръдната
травма се изразява в контузия на белия дроб, счупване на ребрата вляво от 6-то
до 12-то по скапуларната линия, довело до пробив на пристенната плевра /от
6-то, 7-мо и 8-мо ребра/ и хемоторакс – 1100 мл. кръв в гръдната кухина. Част от
гръдната травма е и кръвонасядане на гръдния кош вляво с оформяне на тъканен
джоб, както и счупване на 6-то и 7-мо ребро вдясно по предна аксиларна линия.
Както
черепномозъчната, така и гръдната травма са в състояние и самостоятелно да
причинят смъртта на пострадалото лице.
Освен тези
травми е налице и кръвонасядане в областта на дясната тазобедрена става с
подлежащо счупване на дясната бедрена кост, както и разкъсноконтузна рана на
дясната подбедрица. Травматичните увреждания, както и връзката им с настъпилата
смърт се установява от заключения по две съдебномедицински експертизи,
назначени в хода на досъдебното производство, като в разширената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни вещите лица оценяват като
значителни по интезитет болки и страдания, които са понесени от пострадалия до
изпадането му в безсъзнание. До този извод съдът достига възприемайки
конкретния отговор на вещите лица по цитираната експертиза, обоснован със
множеството удари, нанесени със значителна сила в зони, характеризиращи се със
богато инервиране и кръвоснабдяване.
Механизмът на
причиняване на отделните травми е различен, като по отношение на травмата в
областта на гърба са налице данни за специфичен следообразуващ елемент на твърд
тъп и издължен предмет, с какъвто е нанесена травмата, показващ специфика на
повърхността, която е оставила отпечатъкът. Травмата в дясното око е причинена
от много силен удар с твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, каквито
са части на човешкото тяло като ръце, глава и други. Останалите наранявания
могат да бъдат причинени от твърд тъп предмет, като по отношение на гръдната
травма - счупването на ребрата и контузията на белия дроб могат да бъдат
причинени с ритници или скачане с крака върху тялото на пострадалото лице,
фиксирано на земята. Заключение в тази насока изложено от вещото лице по една
от назначените хода на съдебното следствие съдебномедицински експертиза.
Описаната
фактическа обстановка съдът установи без съществени противоречия от прочетените
по реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1
от НПК протоколи за извършени процесуално следствени действия – разпити на
свидетелите Т. Т. В., А. К. В., Н. Д.Ц.,
А.Н.П., И.Д.П., М.. Г. В.-Г., Т. И. С., Ц. Б. Ц., Д. Х. Т., Д. Х. Д., М. Д. М.,
както и от показанията на свидетелите Я.М., К.С., приобщени в хода на съдебното
следствие на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК, след като първото лице е
починало през м. март 2016 г.,
докато св. С. не е открит при многократните опити да бъде издирен и призован.
Фактическите
обстоятелства, отнасящи се до причинените травми на Д. П., до механизмът на
причиняването им, както и за конкретната причина за смъртта и връзката й с
нанесените травми се установи от извършените в хода на досъдебното производство
единична и двойна съдебно-медицински експертизи, както и заключенията по
назначените в хода на съдебното следствие три съдебно-медицински
експертизи.
По отношение
на иззетото веществено доказателство – дървен кол с обща дължина около 1.3 метра и диаметър
около 8 см.,
предявено на страните и на вещите лица, след съобразяване на експертните
заключения, съдът счита, че това веществено доказателство не е използвано при
нанасяне на травмите на Д. П.. Макар и обозначено от вещите лица като възможно
средство за причиняване на почти всички травми, определящо според съда са две
безспорно установени обстоятелства. На първо място това е невъзможността за
причиняване с това средство на травмите по гърба и в областта на дясното око на
пострадалото лице. Специфичните следи по гърба, макар и наподобяващи пирон по
оставеният кръгъл отпечатък и издължена част, не отговарят на специфичните
особености на дървото и видимите в единият му край пирони. По дървото липсват други
елементи, които могат да оставят този специфичен отпечатък, представляващ права
линия, дълга около 10 см.,
и която постепенно изтънява в ширина от 0.2 до 0.5 см., като в по-широката
част завършва с кръгла следа с диаметър около 1 см. Съдът кредитира като
убедително и обосновано заключението на вещото лице Т., който в отговорите си по
назначената в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза изрично
заключава, че тази следа не може да бъде причинена от това веществено
доказателство. Предвид това заключение, както и с оглед изложеното от вещото
лице в съдебно заседание на 02.12.2016 г. /л. 220 и следващите/, съдът намира
че това дърво не е е използвано и при причиняване на травматичното увреждане в
областта на дясното око, след като вещото лице изрично посочва, че удар с този
предмет би оставил специфични охлузвания по кожата, каквито не са констатирани при
огледа на тялото /вещото лице е взело участие в това действие/ и не са описани
в първоначалното заключение по експертизата, с която ме у възложено
установяване на причините за смъртта. В посоченото съдебно заседание, на вещото
лице са предявени и обувките, предадени от подс. М., представляващи тип
гуменки, за които вещото лице с идентични аргументи посочва, че не може да
причини травматичното увреждане в областта на дясното око без да остави следи
по кожата – охлузвания. При конкретен въпрос на вещото лице за възможността по
средството за нанасяне на травмата на главата и в областта на окото да останат
следи от кръв на пострадалото лице изрично е уточнено, че и двете области, в
които са нанесени тези травми е налице силно кръвоснабдяване и следи от кръв
задължително следва да останат по средството за причиняване на двете травми, а
в същото време по приобщеното веществено доказателство – дърво, не са открити
такива следи /СМЕ на веществени доказателства т.2, л.70-78/. Тези
обстоятелства, които са установени без съмнение, дават основание на съда да
счита, че въпросното веществено доказателства не е послужило при причиняване на
травмите на пострадалия Д. П. в областта на гърба, на главата в теменната
област вдясно и в областта на дясното око.
При преценка
на доказателствата съдът не взема под внимание показаният на св. Х.П., макар
неговите показания да са впечатляващо последователни в хода на досъдебното и
съдебното производство, включително и при условията на чл. 223 от НПК. Както от
изразеното в с.з. становище на вещите лица по назначената съдебно-психиатрична
и психологична експертиза за оценка състоянието на подс. М., така и от
заключението по назначената в хода на съдебното следствие нарочна
съдебно-психиатрича и психологична експертиза за оценка на психичното състояние
на св. Х.П., се установява, че това лице страда от психично заболяване с дълга
история, започнало във формата на епилепсия, но с течение на годините, макар и
да е имало осъществявано лечение /докато е бил жив възходящ роднина на това лице/,
заболяването е довело до формиране на болестна промяна /деградация/ на
личността, което е довело и до социална дезадаптация. Вещите лица /л.150-161/
оценяват състоянието му като „продължително разстройство на съзнанието“, като
заключението е за наличие на психично заболяване – шизофрения в параноидна
форма, и епилепсия.
Заключението
на вещите, че е налице „продължително разстройство на съзнанието“, което
изключва вменяемостта се отнася донякъде до преценка дали лицето може да понесе
наказателна отговорност в съответствие с разпоредбата на чл. 33 от НК, но в
същото време това състояние дава основание на вещите лица изрично да посочат,
че същото не позволява правилно възприемане и възпроизвеждане на факти от
действителността, като основание за това е оцененото от вещите лица изопачено
възприемане и тълкуване на фактите предвид промяната в психичната дейност на
личността. В допълнение вещите лица определят промяна в емоциите на свидетеля в
несока негативизъм, гняв, злопаметност и отмъстителност. Всичко това дава
основание на съда да игнорира изцяло доказателствата, установени в хода на
съдебното следствие и досъдебното производство от показанията на свидетеля Х.П.
По делото не е установена последователността,
в която са причинени отделните увреждания, като травмата в областта на главата
е причинена при изправена горна част от тялото /изправено или седнало
положение/, след което тялото се е установило в легнало положение наляво, като
основанията на вещите лица за този извод е ориентиране на петната от кръв
наляво по дрехата с която е било облечено пострадалото лице – яке, предадено от
служители на болничното заведение, в което е починал Д. П..
От правна страна, при отговор на основните
въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът намира, че описаните
обстоятелства, които се установиха без съществени противоречия дават основание
за извод, че е налице осъществено престъпно деяние, изразяващо се в умишлено
умъртвяване на Д. И.П. по особено мъчителен за него начин, без обаче да е
доказано извършване на деянието от подс.
Н.М..
От обективна
страна престъплението по чл. 115 от НК изисква умъртвяване - извършване на целенасочени
действия, които да доведат до причиняване на смърт на физическо лице, без
наказателния кодекс да поставя някакви изисквания към характера на тези
действия. Причиняването на смърт е тежко престъпно деяние, не само защото
законът го определя като такова с предвидения висок размер на наказателната
санкция, а с оглед високата степен на обществена опасност, определяща се от обекта
на престъплението, а именно посегателство над основно лично право на всяко едно
лице - правото на живот, защитавано от закона като висша ценност.
Без съмнение
може да се направи извод, че е налице престъпление, изразяващо се в причиняване
смъртта на Д. И.П.. Характера на травматичните увреждания и механизмът на
причиняването им показва извършване на целенасочени човешки действия –
телодвижения, изразяващи се в нанасяне на множество удари със значителна сила
по тялото на Д. И.П., целящи пряко причиняване на тези травми. Не са налице
никакви основания да не бъде възприето и становището на съдебномедицинските
експерти за пряката причинна връзка между тези травматични увреждания и
конкретната причина за смъртта на Д. П. – дихателна и сърдечна недостатъчност.
Тежкия характер на травмите личи и от обстоятелството, че макар и смъртта да е
настъпила в болнични условия една седмица след нанасянето им изходът е бил неизбежен,
в каквато насока и вещото лице изразява своето категорично становище в с.з.
Изложеното
дава основание за категоричен извод, че е налице престъпление, изразяващо се в
умъртвяване на Д. И.П. чрез причиняване на множество тежки травми в областта на
главата и тялото.
При отговор
на въпроса обаче за авторството на това деяние и виновното му извършване съдът
достигна до извод, че не е доказано обвинението за извършване на деянието от
подс. Н.Д.М..
Без съмнение
се установиха доказателства, сочещи нанасяне на удар от страна на подс. М. по
тялото на пострадалия Д. П., което обаче не дава основание за автоматичен извод,
че от страна на подсъдимия са причинени различните травми, довели до смъртта на
последния.
Обвинителните
доказателства се установяват по един основен, непряк начин, а именно
показанията на свидетелите, разговаряли с пострадалия Д. П. на 12.08.2015 г.,
когато е открит в безпомощно състояние с причинени вече травматични увреждания.
Без никакви съществени противоречия, по този непряк начин се установява, че
пострадалото лице е идентифицирало подс. Н.М. като своя нападател, при което е
посочил, че е бил ударен по гърдите, по главата и по ръката, като с оглед
състоянието му обяснимо не са разказани подробности за начинът по който е било
удряно пострадалото лице. В тази насока са неоснователни възраженията на
защитата, отнасящи се до непълнота в разказаното от пострадалото лице на
12.08.2015 г. предвид състоянието, в което се е намирало лицето, обуславящо
неотложност за предприемане на спешни действия по оказването на медицинска
помощ, съответно невъзможност да се разпитва лицето подробно за случилото се.
Налице са два
момента, в които пострадалият е посочил подсъдимият като нападател и това са
ранните сутрешни часове на 12.08.2015 г., когато е сторил това пред свидетелите
Я.М. и К.С., както и след 14.00 часа, когато е сторил това пред свидетелите В.,
В., В. и С..
Налице е
според съда определена несигурност при обозначаването на подсъдимия пред
свидетелите М. и С., като св. М. посочва, че първоначално пострадалия П. се е
оплакал от болки в ръката, причинени му от удар с дърво от Н., а впоследствие
свидетелят посочва, че пострадалото лице е уличило Н. като човекът, който го е
бил. От друга страна св. С. посочва, че в разговор с пострадалия, първоначално същият е казал, че
е ударен по главата, лицето и ръката, без да посочва кой е извършил това, като
впоследствие е описал белези – бяла коса и бяла брада, а след това по думите на
св. С.: „Промърмори, че е Н..“
По делото не
са известни повече доказателства за външността на подсъдимото лице, като св. С.
/медицинско лице във ФСМП Б./ описва посетителят при пострадалото лице като мъж
на видима възраст около 60 г.,
с мръсни дрехи, с набола черна брада и теменно оплешивяване, докато св. Т.
/също служител във ФСМП/ описва с идентични белези този посетител, а така също
и с уточнение, че е имал мустаци, освен черна набола брада, както и челно
оплешивяване, освен теменното.
Пострадалото лице е обозначило погрешно средството,
с което е бил удрян, като конкретно на св. Я.М. е казал, че с намиращото се в
близост дърво е бил удрян и е поискал от този свидетел да махне дървото от там,
след което св. М. го е изнесъл и оставил в храсти в близост до къщата, от
където е било иззето с протокол за оглед от 19.08.2015 г. Извод за погрешната
насока, дадена по този начин от пострадалото лице се налага предвид изложеното
по горе за невъзможността с това средство да са нанесени отделните травми - в
теменната област, предвид липсата на кръв по дървото, в областта на дясното
око, предвид липсата на охлузвания и кръв по кожата, както и на травмата в
областта на гърба, предвид липсата на типичния следообразуващ елемент по това
дърво.
Всичко това
дава основание на съда да се съмнява в способността на пострадалото лице,
предвид състоянието му, правилно да е разпознало и обозначило подсъдимия като
нанесъл ударите по главата и гърба. От друга страна пострадалият е описан като
адекватен, както при първоначалните му разкази /св. М. посочва, че не е
изглеждал пиян/, така и впоследствие при разговорите му със служителите на МВР
и ФСМП Б. – свидетелите В., В., В. и С., при което първите двама свидетелстват
за ориентираността на пострадалия, позовавайки се на зададени въпроси и
получени адекватни отговори от Д. П. въпреки увреденото му състояние.
При оценка на
тези доказателства следва да бъде отбелязано и едно противоречие в показанията
на св. С., който изразява учудването си, че не е имало кръв, докато св. В. и В.
посочват, че пострадалият е бил целият в кръв, което съдът намира за достоверно
предвид изложеното от вещото лице Т. за силното кръвоснабдяване на засегнатите
части от тялото и преди всичко от заключението на в.л. СМЕ на вещ. д-ва, от
което се установява, че якето на пострадалия е било напоено с кръв, която
следва да е изтекла от нараняванията по главата на Д. П..
Тази
несигурност, с която пострадалият първоначално /пред св. М. и С./ е посочил
подсъдимият като лицето, което му е нанесло травмите, както и погрешното
обозначаване на средството, с което са му нанесени травмите, не дава основание
за игнориране на доказателствата, установени чрез разпита на свидетелите,
разговаряли с пострадалото лице в сутрешните и следобедните часове на
12.08.2015 г., но навежда на съмнение в способността на пострадалия правилно да
разпознае лицето, което му е нанесло травмите в нощните часове на 11-12.08.2017
г.
Докато
цитираните доказателства, установено от посочените по-горе свидетели
представляват по-скоро косвени такива, предвид възпроизвеждането на изявления на
пострадалото лице преди смъртта му, налице са преки обвинителни доказателства,
съдържащи се в обясненията на подс. М., който посочва, че се е качил при
пострадалия на втория етаж във вечерните часове на 11.08.2015 г., при което е
имал конкретно намерение за саморазправа с Д. П., мотивиран от конфликтът между
тях през деня на същата дата, които намерения са намерили реален израз в
нанасяне на удар по дясната ръка на пострадалия. Изложеното от подсъдимия за
такъв удар се потвърждават от заключението на вещото лице Т. по назначената в
хода на съдебното следствие СМЕ, по която са поставени конкретни задачи с цел
преценка на обясненията на подс. М., които са надлежен източник на
доказателства, при отчитане на специфичната им особеност, изразяваща се във
възможността да бъдат и средство за защита. Вещото лице отчита налична травма в
областта на дясната предмишнища, която обозначава като типична защитна травма,
получавана при предпазване от удар, което дава основание на съда да счита, че в
тази част обясненията на подсъдимия могат да бъдат потвърдени в достатъчна
степен.
Като
доказателства, разколебаващи обвинителната теза следва да бъдат отчетени на
първо място доказателствата за различен механизъм на причиняване на отделните
травматични увреждания, при което макар и да липсват доказателства за
причиняване на травмите в различни моменти, както и от различни лица, съмнение
за причиняването им конкретно от подсъдимия възниква при преценка в тази насока
и на доказателствата, установени безспорно, а именно, че по дрехите и обувките
на подсъдимия липсват следи от кръв на пострадалия. Откритите по тези части от
облеклото и обувките биологични следи произхождат от самия подсъдим, което е
нормално и има своето логично обяснение при установените доказателства за лошата
лична хигиена на подсъдимия, който свидетелите описват като облечен винаги в
едни и същи дрехи, а така също наличието на такива следи, както и установеното
замърсяване по дрехите показва, че тези дрехи са носени продължително време от
подсъдимия. По отношение на тези доказателства следва да бъде отбелязано, че
същите не могат да обосноват категоричност в каквато и да е посока предвид
възможността и да не останат такива следи от пострадалото лице по дрехи обувки
на извършителя.
Според съда обаче
е нелогично, ако подсъдимото лице е причинил отделните травми на пострадалото
лице по един разнообразен начин, посредством неизвестни и неустановени
средства, то по неговите панталони и обувки да няма следи от кръв на
пострадалия, каквато е имало в значително количество, като за това по-горе бяха
изложени съображения и конкретни доказателства, които няма необходимост от
повторно обсъждане.
Преценката на
доказателствата дава основание за извод, че обвинителните доказателства са
най-вече косвени, доколкото възпроизвеждат изявления на пострадалото лице при
откриването му в съзнание, но в силно увредено състояние.
Едно
обвинение може да се основава и да бъде доказано при наличие единствено косвени
доказателства, но в случая, съвкупната преценка на описаните по-горе
доказателства не дава възможност за единствено възможен и обоснован отговор, а
именно, че подс. Н.М. е нанесъл на Д. П. травмите по главата и в гръдната част
от тялото, вследствие на които последният е починал след седем дни.
При
конкретните обстоятелства и изводи относно тях, а именно: противоречивото
първоначално описание на извършителя, направено от пострадалото лице, както и
погрешното обозначаване от негова страна на средството, даващо основание за
съмнения в достоверността на неговите разкази пред цитираните свидетели;
неизвестността относно механизъм на причиняване на травмите, в това число и
средство за нанасяне на ударите; липсата на следи по облекло и обувки на
подсъдимото лице подсъдимия М., с уговорката, че това не е еднопосочно
доказателство за невиновност, както и достоверността до определена степен на
обясненията на подсъдимия М., дават основание на съда да счита, че няма
несъмнен отговор на въпроса по чл. 301, ал.1, т. 1 дали деянието е извършено от подсъдимия
Не може да
бъде направен извод, че подсъдимият Н.М. е единствения възможен извършител на
престъпното деяние, което е факт, след без съмнение е налице различен механизъм
на причиняване на отделните травми, налице са доказателства за различни
средства за причиняване на травмите, при което, освен че няма възможност
несъмнено да бъде идентифицирано подсъдимото лице като причинител на травмата в
теменната част от главата или на травмата в областта на гръдния кош, няма
възможност и за несъмнено отричане на възможността за причиняване на травмите
от едно или няколко други лица, в каквато насока, макар и непълни, са зададени
въпроси от подсъдимото лице, отнасящи се до поведението на св. Х.П..
Поради това
съдът намира наличните доказателства за недостатъчни, по смисъла на чл. 303,
ал. 2 от НПК, за несъмнен извод за виновността на Н.М. по повдигнатото
обвинение с о.а.
Поради това
съдът намира обвинението за недоказано, в съответствие с което на основание чл.
304, пр. 2 от НПК призна подсъдимия Н.Д.М. за невиновен по повдигнатото му
обвинение за извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл.
115 от НК, а именно за това, че на 11,08.2015 г. около 23.00 часа в град Б.,
обл.С., в къща находяща се на ул."П. Е." № 13 умишлено е умъртвил
другиго – Д. И.П. с ЕГН ********** ***, и деянието е извършено по особено
мъчителен начин за убитият, като смъртта е настъпила в 13.50 часа на 18.08.2015
г.
По тези
съображения съдебният състав постанови единодушно присъдата си.
Мотивите са
изготвени на 18.08.2017 г.
Председател: Член
съдия:
С.н
С. А.
И.