Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
05.12.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1549 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.С.С., чрез адв. А.А. ***, депозирана против наказателно
постановление № 38-0000798/27.06.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева, за нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения от материалноправен и
процесуалноправен характер при съставянето на АУАН и издаването на НП, както и
че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, описано в
АУАН. Твърди се, че направената с АУАН констатация не отговоря на действителната
фактическа обстановка, а в хода на административнонаказателното производство е
било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Във връзка с тези твърдения
се релевират доводи, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсва ясно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата при които е извършено както и доказателствата, които
го потвърждават и едновременно с това не са били изрично посочени всички
обстоятелства от съставомерен характер. Сочи се, че жалбоподателят е бил
санкциониран по законов текст от недостатъчно индивидуализиран нормативен акт с
липса на широка общоизвестност. По отношение на съдържанието на АУАН се релевират
отново доводи, че нарушението не е изписано съобразно изискванията на чл. 42,
т. 4 ЗАНН и не е посочен основен елемент от неговия състав. На следващо място
се развиват съображения, че общата маса на автомобилната композиция не е била
измерена при проверката от контролните органи с техническо средство и
въпросната стойност е установена от кантарна бележка, която се отнася за друг
товар. В тази връзка се инвокират доводи, че не е доказано по изискуемия от
закона начин, чиято тежест е на административнонаказващия орган, че измерването
на общата маса е извършено при спазване правилата в Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за средствата за измерване и позоваването само на кантарна
бележка води до незаконосъобразност на НП. Моли се да бъде постановено решение,
с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В
допълнение се излагат съображения, че по републиканската мрежа е допустимо
движението на извънгабаритни ППС след съответното разрешение, реда за
издаването на което е регламентиран в посочената Наредба № 11 от 03.07.2011г.
на МРРБ и съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредбата проверката трябва да бъде
извършена със средство за измерване, отговарящо на изискванията на Закона за
измерванията, което в случай не е извършено.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 265636 от 30.05.2019г., за това, че на 30.05.2019г., около 08,00 часа,
в град Русе, бул. „България“, разклона за село Николово е управлявал съчленено
ППС, състоящо се от товарен автомобил, категория N 3, марка „Волво“, с рег. №
ТХ 22 72 ХР, със свързано към товарния автомобил полуремарке от категория О4, с
рег. № ТХ 06 07 ЕЕ, с които е извършван обществен превоз на товар 36,860 тона
(36860 кг.) натриев пергамент млян FB Extra от „Ватия Холдинг“ АД град Стрелча
за „Керос България“ ЕАД град Русе, съгласно пътен лист № 0430, товарителница №
**********, експедиционна бележка № 194, кантарна бележка № 7688 и протокол за
анализ № 194 като от водача съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил с
две оси и полуремарке с три оси е с маса 50680 кг., която надвишава с 10680 кг.
(10,680 тона) допустимата максимална маса, установена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване на това ППС, което е 40 тона, които факти актосъставителят
е субсумирал като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал.
1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за така
установеното нарушение, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е
описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на
наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни и без опора в материалите по делото доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи допуснати нарушения на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Видно,
както от АУАН, така и от НП, в същите изрично са посочени датата –
30.05.2019г., около 08,00 часа, мястото – град Русе, бул. „България“, разклон
за село Николово, подробно е индивидуализирано управляваното от жалбоподателя
съчленено ППС, с колко оси е същото, каква е неговата маса – 50680 кг., колко е
допустимата максимална маса – 40 тона и колко точно е превишението – 10680 кг.,
както и въз основа на какви писмени доказателства са установени тези факти.
Изрично са посочени конкретните разпоредби, които актосъставителят и
впоследствие административнонаказващият орган са приели, че са нарушени и е
налице, както беше посочено по-горе в настоящите мотиви идентитет между
приетите за осъществили се факти и субсумирането на същите под конкретен състав
на административно нарушение.
Всички
изложено според настоящия съдебен състав обосновава извод, че не е нарушено по
никакъв начин правото на защита на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно
нарушение е ангажирана неговата отговорност и както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП са намерили отражение всички елементи от обективната
страна на състава на това нарушение.
Без
опора в закона са доводите в жалбата, че му е било нарушено правото, защото бил
санкциониран по малко известен нормативен акт. Незнанието на нормативен акт, не
може да бъде извинително.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба
№ 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна, така и от субективна страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.
1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно
чл. 6, ал. 1,
т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата
максимална маса на съчленени ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е
40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е
надхвърляла допустимата маса с 10 680 кг.
Правилно
е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177, ал.3 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“, именно
на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство и в конкретния случай, освен че няма
спор, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство на дата
30.05.2019г., този факт безспорно се установява и доказва от приобщените в хода
на производството гласни и писмени доказателства.
Съдът намира
за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, за
недоказаност на нарушението, предвид това, че масата на превозното средство е
установена въз основа на представените писмени доказателства – товарителница и
кантарна бележка, а не е било измерена на място от контролния орган.
Видно
от представените и приети по делото писмени доказателства – Товарителница за
обществен автомобилен превоз в страната № ********** от дата 29.05.2019г.,
експедиционна бележка № 194 от 29.05.2019г., кантарна бележка № 7688 от същата
дата и пътен лист №0430 от дата 29.05.2019г., безспорно се установява, че теглото
на товара е 36 860 кг., а теглото на пътното превозно средство е 13 820
кг., както и е установено и брутното тегло, а именно 50 680 кг. По своята
доказателствена същност, посочените документи представляват частни
свидетелстващи документи, които доколкото носят подписа на водача и същият е
приел товара във вида и количеството посочени в тях, които факти последният е
удостоверил с подписа си, същите се ползват с обвързваща за съда материална
доказателствена сила и правилно са ценени от актосъставителя и от
административнонаказващия орган като частни удостоверителни документи,
безспорно доказващи удостоверените в тях факти, относно общата маса на
натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл.
6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, и съответно,
доказващи извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП.
Без
опора в доказателствата по делото са и доводите в жалбата, че се касае за друг
товар. Налице е пълно единствено между данните за товара и пътния лист и датата
на която е извършен превоза, респективно е установено нарушението.
Неоснователни
са и съображенията изложени по същество на спора, касаещи движението на
извънгабаритни ППС след съответното разрешение, доколкото липсва такова
административно обвинение.
Отделно
от това, с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съгласно
чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ максимално допустимата маса
от 40 тона за пътно превозно средство от категорията по чл. 6, ал. 1,
т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ може да бъде
превишена до 45 тона, след заплащане на такса, а доказаната в настоящия случай маса
е 50 680 кг и надвишава с 5 680 кг ограничението от 45 тона.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в доказателствата
по делото доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
недоказаност на нарушението.
Отделно
от това, съдът намира за неоснователни и доводите на пълномощника на
жалбоподателя, че приложените писмени доказателства, установяващи теглото на
натовареното пътно превозно средство не са достатъчни да обосноват извод, за
общата маса на превозното средство, което е управлявал жалбоподателя, а е следвало
контролните органи да извършат собствено измерване с електронна везна,
отговаряща на изискванията на Закона за
измерванията.
Нормата
на чл. 35, ал. 3
от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на която се позовава
пълномощника на жалбоподателя, въвежда подобно задължение за контролните органи,
но то касае само случаите, в които се извършва проверка за съответствието между
масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС, в случаите по
чл. 14, ал. 3 от същата, която касае именно извънгабаритните и/или тежките ППС,
на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, с
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и
дължина - до 22 м., в която хипотеза не попада настоящия случай.
Както
бе посочено по-горе в мотивите, в настоящия случай общата маса на натоварване е
била установена въз основа на документи, представен от самия водач на ППС и
подписани от него, който е приел данните за товара и общата маса без възражение
относно извършеното претегляне при изпращача и резултата от него.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк
умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както интелектуалния
така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са отражение всички факти
от обективната страна на състава на нарушението – конкретния размер на
натоварването на превозното средство и собствената му маса, като във волево
отношение деецът пряко е целял настъпване на последиците от извършеното от него
деяние.
Въз
основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е приложен материалния
закон, като установените факти са субсумирани под приложимата правна норма.
Въз
основа на правилно установените факти, касаещи установеното нарушение, правилно
е издирена и приложена, съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид. Напротив, конкретното деяние с оглед размерите
на превишението на масата на превозното средство, изключват възможността да се
касае за „маловажен случай“ на административно нарушение.
Доколкото
обаче, в оспореното наказателно постановление административнонаказващият орган
не е изложил мотиви, обусловили налагането на административно наказание в
максималния размер от 3000 лева, то наказателното постановление в неговата
санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на административното
наказание „Глоба“ бъде намален от 3000 лева до минимално предвиденият в
санкционната разпоредба размер, а именно 500 лева. Липсата на мотиви, относно
определянето на размера на административното наказание препятства съдебния
контрол, във връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна
на административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното постановление
административнонаказващият орган единствено е посочил декларативно, че е взел
предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и
целите на чл. 12 ЗАНН, въпреки че става въпрос за едно единствено нарушение и
без да изложи, каквито и да било мотиви е наложил максималният размер на
предвиденото за това нарушение административно наказание „Глоба“. С оглед
невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството по обжалване
на наказателното постановление и при доказаност на нарушението, то на основание
чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложеното на нарушителя
административно наказание „Глоба“ до предвидения в санкционната разпоредба
минимум, който е именно 500 лева.
В този
смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в наказателното
постановление, при определяне размера на санкцията е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.02.2019г.,
постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г.
и Решение от 14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
Отделно
от това при преценка обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, а именно липсата на
предходни нарушения на Закона за пътищата от страна на жалбоподателя, липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства и имотното състояние на
жалбоподателя, който в резултат на полагания от него труд по трудово
правоотношение, реализира месечен доход в размер на 510 лева, именно минималния
предвиден за това нарушение размер на административното наказание „Глоба“, би
постигнало в пълна степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН и би се явило в
пълна степен съответна на личността на дееца и данните за имотното му състояние.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
38-0000798/27.06.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на С.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000
лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА, размера на административното наказание „ГЛОБА” от 3000 (три хиляди) лева на 500
(петстотин) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: